Четири: Renault CLIO INTENS Energy TCe 120 EDC

Четири години, четвърто поколение – неголямо, но добре премислено обновление

    Не знам как е във вашите очи, но за мен – автомобилно изкушеният – подемът в интереса към малките и компактни SUV-та, и коросоувъри от пазарна тенденция започна постепенно да се превръща в досадно клише. Добре, многофункционалната им природа, съчетана с авантюристична привлекателност, несъмнено ги превръщат в автомобилен еквивалент на кухненския робот (с приставки за всичко – от рязане на криви краставици до ловене на бримки с bluetooth), но обсебеността по тях започна подозрително да ми напомня на популярния от други времена лозунг: „Във всяка къща – говедо!“ 
Баста! 

В тоя смисъл обликът на европейската пазарна класация за 2016-а е разтоварващ: в топ тена откриваме едва два коросоувъра, по-предният от които е едва осми. Напред продължават да бъдат компактни и субкомпактни возила, а доминацията на VW в тройката се разнообразява от сполуката на един стар познайник в нови одежди – Renault Clio.

Четири 

    Четири години след дебюта си през 2012-а Renault Clio IV получи планираното обновление. Със скритите дръжки на задните врати и драстично вдигнатата линия на стъклата си Clio имаше спортна осанка още по рождение, а 2016-а му донесе лек, но смислен ъпгрейд (знаете отношението на Кирил и Методий към чуждиците ми – ще горя в ада за тях).

Да видим: нови LED светлини (интериорът включително), освежена решетка и брони, съществено развита персонализация, актуализиран инфотейнмънт и материали, автоматично паркиране – трудно доловимо от пръв поглед, но от повече едва ли имаше нужда.

Сред новостите в задвижването е и 1.2-литровият турбо бензин със 120 коня, автоматик с два съединителя и Stop&Start, който удря едно рамо на по-високите нива на оборудване в гамата. 

По произход Clio е качен върху олекотената със 100 кг. платформа от предходния модел, което още тогава бе добра новина за управляемостта му. Подобреният като дизайн и възприятие за качество волан е все така лек, но точен, а еластичното окачване би могло да има доста скоклив характер, особено върху онази чест от клетата ни инфраструктура, която остана пощадена от долнопробната си, яростно политизирана, „асфалтизация“. Типично за малките и леки коли с късо междуосие. 

Подобно със страничния наклон: въпреки усещането за първична живост в ръцете ви, особено в поредица от по-жадно атакувани криви, той е осезаем.

Радвам се на дързостта на „Рено“ да използват автоматик с два съединителя в ниско позициониран продукт: превключването, макар и не така бързо, както ми се иска в ръчен режим, е живо, а комбинацията между работата на окачването и скоростната кутия е определено зряла. Който иска острота и напрежение – да подиша разредения въздух на върха на гамата, където кротко го чака R.S. Trophy… 

Иначе малкият бензин дава въртящ момент от 205 нютона на 2 000 оборота, приблизително където са избрани и точките на автоматичното превключване – усещане живо с цената на среден разход в порядък 8 – 9 л., което твърде вероятно подлежи на сваляне с около литър, стига да живеете в зоната на агнешкото смирение – пространство, което определено не съм в състояние да обитавам.

Вътре ви среща серия от наглед нови дреболии, вдъхващи живот в интериора на най-търсената стока от Булон-Бианкур: по-високият клас пластмаси в таблото и вратите, дълбокият плюш в най-високото ниво на оборудване и, както казах, опростеният волан са добре дошли.

Още една добра новина е фактът, че французите имат сетива за мнението на потребителите си, сред които в Европа преобладават младите, първи притежатели на колесен транспорт: още базовите модели имат хубаво, универсално гнездо за смартфон, докато това, което карах, си имаше R-LINK Evolution с прилични приложения (Apple CarPlay и Android Auto не ми липсваха), върху които така и не се упражних. По-важна ми беше музиката: най-после озвучаването от Bose, макар все още и лишено от FLAC декодера от по-големите модели, си е пробило път в В сегмент – време беше! 

Ако имам някакви забележки, то те са по-скоро към черната, лакирана рамка на 7-инчовия „таблет“ в централната конзола, който е предразположен към обилно омазняване и изпитва осезаема нужда от съответните аксесоари за чистене. Дори да сте маниакално старателен в миенето на ръце – като Ханибал Лектър.

Изобщо, интериорът на Clio съдържа дълъг за сегмента списък от стандартно оборудване и общият му вид остава все така приятен. 

Което може да се каже и за мястото отзад: двама се приютяват прилично за сегмента и достъпът до седалката е лесен; 300-литровият багажник е по-голям от част от ключовата конкуренция. Единственият му недостатък е в липсата на равен под при сгъване на задните облегалки. 

Да обобщим 

Без да е в самото чело на сегмента си, на четвъртата година Renault Clio получава смислена и напълно достатъчна актуализация, съчетаваща добавянето на нови силови компоненти с материали, софтуерен и функционален ъпгрейд, както и свързаност. Да не забравя: новата LED светлинна графика има много повече от чисто естетични преимущества.

Цената по ценова листа на най-високата конфигурация, която карах, бе в порядък 37 650 с ДДС, но с присъщата си изобретателност дилърите охотно ще  я коригират надолу.  

Повече за Renault Clio – тук.

P.S. Липсата на данни за представянето на Renault Clio в сегмента у нас този път не е случайна: качеството на числата от ААП е вредно за професионална употреба, а тези от КАТ (извън публикуваните в https://opendata.government.bg, които не съдържат модели), колкото и да звучи невероятно, са все още платени.

Безумието продължава.

Clio – новият малък пояс на Renault?

Порастнало, с нова форма и съдържание, малкото рено има две задачи: да спре свободното падане на продажбите и да привлече клиенти от горния сегмент.

Имаше някаква деликатна метафора в представянето на четвъртото поколение Renault Clio именно във Флоренция: Тоскана е един от най-важните региони на Италия, далеч не само заради прекрасните си природни дадености и икономческа значимост. С историческото, художественото и културното си наследство тази великолепна провинция има значение, надхвърлящо далеч, както границите на страната, така и на Европа. Люлката на Ренесанса беше избрана за представянето на четвъртото поколение на малкото рено, с което французите се надяват да постигнат своето малко Възраждане в средата на разрушителните европейски тенденции и с надеждата да укрепят свличащия се пазарен дял.

Без преувеличение можем да кажем, че ситуацията в Renault е изключително сериозна: според JATO европейският им пазарен спад за първите осем месеца на 2012-а е над 21%, а за трето тримесечие срутването е с една четвърт. Това е процес, заплашващ съществуването на марката в този й вид и представянето на новото Renault Clio ме постави пред един-единствен въпрос: достатъчно ли е то, за да успеят?

Четвъртото поколение

на малкото рено се ражда в семейство с традиции: за 22 години френското супермини има запазено място сред континенталните бестселъри, а първото и третото му поколение станаха коли на годината.

Новата четвърта генерация си поставя две критично важни за бъдещето на сребристия ромб задачи: да спре срива в Европа и да привлече клиенти от горния сегмент, които във времената на новата реалност мигрират на юг към по-малките коли.

           Таблото е продължение на приятната външност.

В съответствие с тази цел по-дългото, по-широко и по-ниско Clio има по-настойчив вид, а изпълващите по-плътно арките колела с по-широка “стъпка” допълват самоувереното първо впечатление. 

През цялото време се питах дали то предлага достатъчно новости, с които да се противопостави на десетките предложения от конкуренцията.

Започваме от външността, с която новият член на фамилията Clio се базира на концептуалния DeZir – без остри и агресивни линии, само чуственост, предразполагаща към ласки. Впрочем, това е добра идея: производителите правят всичко, за да превърнат продуктите си в обект на желанието - няма друг начин да разтвориш портфейл, дори в добри времена, камо ли насред лудото домино на падащите континентални икономики.

Clio има динамичен силует – със скосена линия на покрива и скрити дръжки на задните врати, 5-вратият хечбек прилича на купе и поради това версия с 3 врати няма да има.

Отваряте вратите на порасналия автомобил и ви посреща интериор, базиран на естетиката на самолетното крило, чиято сила и лекота се пресъздават от плавни изопнати линии.

Първото усещане при сядане, освен за удобство и лесно настройване, е за качество на материалите: тук напредъкът в сравнение с Clio III е драстичен – горната част на таблото, с меката си и релефна текстура, предразполага към докосване. Уредите пред водача са анологово-дигитална комбинация, доставяща информация по сравнително приемлив за отрицател на прекалената дигитализация като мен начин. Воланът е удобен и с приятен релеф, а централната конзола е съчетание между таблет с чувствителен на допир екран и климатизационна система с просто управление в основата му. 

Комбинацията леко ме раздвоява:

От една страна, превръщането на колите в универсални комуникатори е естествена: с експлозивно нарастващите технологични възможности те естествено се превръщат в „гореща точка”. С таблетна функционалност опцията R-link ще ви пренесе в мрежовия свят с комбинация от възможности и приложения, интегриращи интернет, навигация, мрежова свързаност на различни устройства, мобилна телефония и стрийминг. Всичко това е насочено към младите потребители на Clio, за които колата в традиционния й вид вече не представлява интерес. От друга, черният лак и 7-инчовия чувствителен на допир дисплей, предлазполагат към включването в стандартното оборудване на кърпа за почистване на непрекъсното трупащите се отпечатъци. Не че съм маниак на тема чистота, но тази не дотам лъскава страна на чувствителните екрани се набива на очи. 

Иначе графиката е приятна, а навигацията из менютата – сравнително интуитивна. Базираната на TomTom навигационна система също предлага приятни изображения, но функционалността й не ме вдъхнови: с постоянната си склонност към забавяне тя предразполага към грешки и прогресивно обогатяване на жаргона с нарастването на пропуснатите пътни отклонения.

Да не забравя, че на задните седалки има живот и за средни на ръст хора, даже когато отпред седят високи над 1.80, а в багажника - място за багажа на поне двама.

Изобщо, за малък автомобил Clio предлага приятно свеж интериор, подлежащ, както и екстериора, на безкрайна персоналицазия: от декоративните вложки във волана, през цвета на стелките до външните стикери и лака на джантите - всичко е обект на индивидуализиране.

      Тенденцията на сезона в малките автомобили се нарича пер-со-на-ли-за-ция.

Техника

“Рено” са се постарали да направят автомобил, съчетаващ стремежа към ниски разходи за разработване (двигателите, например, ще видим навред из гамата на Renault-Nissan, а окачването е запазено) с демонстрирацията на новости. Като започнем от новите малки и ефективни трицилиндрови агрегати, през идващата скоростна кутия с два съединителя, до активните жалузи пред радиатора и мерките за олекотяване, благодарение на които колата е свалила 100 килограма, Clio предлага много прилично ниво на технологично обновление.

В движение возилото е сравнително пъргаво и тихо, независимо дали карате 1.5-литровия дизел или новия 0.9-литров трицилиндров бензин. Нарастналите размери, оптимизираната аеродинамика и пренастройването на окачването личат: освен, че е тиха, колата завива охотно – макферсънът отпред и гъвкавата задна греда дават приятно стегнато поведение, поемащо уверено неравностите. Друг е въпросът, че с поддържания си асфалт пътищата на Италия не са най-подходящи за подобен тест.

Едно от изключенията е малкият бензин, който под напрежение започва да издава звуци, характерни за малката градинска техника, но това сякаш е типично и за събратята му, и е премлив страничен ефект на иначе много балансираната работа.

Повдигнах вежди заради липсата на шеста скорост при дизела, но от производителя смятат, че предавките са добре оразмерени и не виждат причина да я прибавят. Бих добавил, че въпреки добрия си въртящ момент малките мотори не са достатъчно уверени, за да поемат свръхдълга шеста – това би увеличило чувствително превключванията. Май са прави.

400-те километра из Тоскана не ми дадоха достатъчно информация за енергийната ефективност на колата: без достатъчно продължителен градски пробег и реално магистрално темпо, разходът на дизел беше около 5, а на бензин – с два литра повече. Това е наполовина над официалните данни, чието отклонение от действителността вече започва да дразни, защото много добрите реални постижения нямат нужда от толкова драстично лабораторно преувеличение.

Ако към всичко това добавим и новия променлив електрически усилвател на волана, Renault Clio се превръща в завършен малък продукт на новите икономически и технологични реалности, впечатлението от който е за цялостност, облечена в приятен индустриален дизайн.

           Задачите пред новото малко френско оръжие изглеждат непосилни.

Достатъчно ли е това?

е големият въпрос, стоящ пред малкото рено. Както вече казах, една от двете му задачи е да спре свличането на продажбите. Странно, но според неточните данни на ААП пазарът у нас далеч не е толкова негостоприемен за марката, колкото европейския; напротив, но сме толкова малки, че попадаме в рамките на статистическата грешка.

Clio със сигурност ще забави процеса, поне в началото на жизнения си цикъл. Друг е въпросът колко време е в състояние да издържи на ожесточения огън на мощната конкуренция - Renault е една от марките, стегнати най-силно в клещите на малките премиум модели и агресивните азиатци.

Другата, още по-трудна за постигане, задача е да престане да носи загуби на производителя. Знаем, че французите имат хронични проблеми с печалбата от малките си модели и това затваря Clio в своеобразен порочен кръг: от една страна трябва да се продава, колкото е възможно повече на ценово разнебитения континентален пазар, за да съхрани пазарния дял на марката. От друга – нарастването на продажбите му води до ръст в загубите. Дано поне един от двата произвеждащи го завода - този в Бурса, е в състояние да печели.

И така: заради всички описани обстоятелства (и други, за които не остана време) отговорът е по-скоро не. Въпреки качествата си Renault Clio е само едно оръжие, с което войната на всички фронтове е немислима.

*Асоциация на европейските автомобилни производители – бел. авт.

Сп. "Тема"