Писна ли ви от времето: Opel Insignia Country Tourer 2.0CDTi AWD

Още за враждата между човека и климата

 

          Opel Insignia Country Tourer – е претърпял една грамотна  „авантюризация“

Не знам за вас, но на мен ми писна: вече 12 месеца небето се продъни да ни залива с потоп от вода във всички агрегатни състояния! И въпреки, че не съм нито дълбоко религиозен, нито фен на свръхестествените обяснения за причинно-следствеността в живота, започвам да вярвам че някаква висша сила ни намеква, че трябва да се променяме. То не бяха дъждове от 300 л/м², градушки с размерите на картофи и метри сняг; преливащи реки и язовири, свлачища, невинни жертви и политици, гледащи с праведна безпомощност хаоса от последствията. Не, казах си, дошло е време за по-радикално решение - нещо тип „ноев ковчег“.

И както става в повечето случаи, послужили за основа на житейската мъдрост „който търси – намира“, съдбата ме настани на предната седалка на топ дизеловата версия на Opel Insignia Country Tourer – тази със 195 к.с. мощност и 400 нютонметъра въртящ момент.

Country Tourer e разположен във върха в хранителната верига на комби опелите изобщо: повдигнатият с 20 мм двуобемен кросоувър с дължина 4.92 е ориентиран с рогата напред към двойката скаути от VW Group – Audi A4 Allroad/VW Passat Alltrack, съставящи ядрото на група, към която принадлежат още A6 Allroad, Volvo XC70 и самата Skoda Octavia Scout.

Предразположен към авантюризъм 

По начало Insignia няма проблем с външността: пластичната стоманена скулптура с големи колесни арки винаги се е отличавала визуално на пътя. Комбито добавя обем и завършеност, а допълнителните черни елементи в броните, арките на колелата, предните и задни протектори, както и самите двутонови колела подсказват не просто за гарантирано оцеляване на по два екземпляра от всеки вид на борда, но дават и основания за щастливо бъдеще след потопа. Да, Insignia Country Tourer е от онзи вид автомобили, които не просто предразполагат към авантюризъм,  но полагат и нужните усилия, за да го разгърнете.  

          Интериорът е решително модернизиран. Така изрязаният подлакътник 

          обаче не е удобен за по-високите зад волана

Първата крачка в тази посока прави двулитровият дизел с две каскадни турбини, разгръщащ плавно мощността си още от 1250 оборота чак до червения сектор. Тягата му е в синхрон с двойно предаване с Haldex съединител, който пък работи в екип с многодисков заден диференциал. Така въртящият момент се прехвърля гладко между предния и задния мост, левите и десните колела. Всичко това с посредничеството на модифициран 6-степенен автоматик (в случая двигателят не се предлага с ръчни скорости), а шасито стои върху адаптивно окачване, работещо в три режима. 
На хартия техниката предразполага към почти неограничено оцеляване във всякакво време. Но бях длъжен да проверя.

Като начало дизелът определено няма проблем с тежащата над 1.8 тона Insignia: актуализираният автоматик вече не е досадна пречка, каквато определено беше преди фейслифта, тъй като позволява превключване на по-ниски обороти (около 1500 вместо 2000), което позволява да усетите повечето от тези почти 200 коня под капака. Въпреки това Country Tourer не е спортна кола; по-скоро уверена и даваща сигурност във всяка ситуация многоцелева машина – нито повече, нито по-малко. Изпреварването не е проблем, въпреки характерната бавност на трансмисията. По-осезаем е възгрубият глас под капака, подсказващ нуждата от още прецизност в управлението на впръскването, изолацията и изпускателната система.

Интериорът е добре познат от обновената Insignia с някои дребни, съответстващи на модификацията, естетични акценти. Ключовата за удобството в купето комбинация от архитерктурно осъвременяване, решително подобрени материали и хубави седалки води до усещането за известна дистанцираност от апокалипсиса навън. Хубавият дебел спортен волан, макар и малко безжизнен заради електрическото си усилване в някои режими, дава усещането за контрол. Не мога да кажа същото за променливите настройки на окачването: Sport ми се стори твърд за характера на колата,  докато Tour влошаваше страничния наклон и поведението из масово изровената от гадното време и хроничната немара пътна инфраструктура. Факт е, че част от параметрите подлежат на донастройване, но аз оставих всичко в ръцете на стандартния режим, приемайки както очевидните ограничения (нямам проходимостта на джип), така и явните ползи (по-гъвкав съм от него).

Това ми позволи да се концентрирам върху таблото, което информира шофьора през хибридна инструментна група, комбинираща стандартни уреди с 8-инчов TFT дисплей с две графични теми. Макар и на известна дистанция от последните предложения на пряката конкуренция, в комбинация с решително подобрената 3D графика на навигацията, таблото на Insignia Country Tourer внушава онази увереност, без която борбата със стихиите навън би била обречена на тъжен и предизвестен крах.

Истината е, че голямото авантюристично комби от Рюселсхайм е кола, предразположена към неусетното преодоляване на средни разстояния, а багажникът с регулируема електрическа врата, тип „мидена черупка“ ще поеме с готовност повечето от пособията, обезпечаващи дългосрочното ви оцеляване във враждебните ни напоследък климатични условия.

Конфигурацията в така описания вид показа зимна енергийна ефективност в порядък 9.5-11.0 л/100 км и това, както обикновено, е неутешимо далеч от мерените с ярко розови очила 6.6 в брошурата. В друг сезон и стил на каране обаче той би спаднал с поне 20%. 

Да заключим 

Докато седях в удобната седалка и палувах из половинметровия сняг, си мислех, че единственият осезаем минус на комбито, ориентирано към съвременните последователи на Ной (като изключим скоростната кутия, чиято бавеща се модернизация ми е напълно непонятна), е твърдият звук на иначе силния и гъвкав дизел. Това обаче спира да има особено значение пред силата на природните стихии, превръщащи Харманли в пристанище на Одрин, което пък от купето на Insignia Country Tourer не изглежда чак толкова апокалиптично, колкото го представят новините в 20:00.

        Двойното предаване е настроено да дава 95% от въртящия момент на предните колела в нормални  условия.  

        Промяната им може плавно да го прехвърли почти изцяло към задните

Можем да корим справедливо опелското кросоувър комби за недостигащия му последен щрих технологична изтънченост, но не можем да отречем, че битурбодизеловият кънтри турър представлява завършен цялостен пакет.

Качествата му превръщат петцифрената разлика в цената с безспорно по-спретнатия и наконтен Allroad в снобски предразсъдък. Особено, когато ви е писнало до смърт от времето.

 
Сп. "Тема"