По неутъпкания път: Nissan Navara Ultimate 2.3 dCi

Две думи за един нов инструмент, ориентиран към децата-авантюристи на средна възраст 

Макар и с едно на ум за размера му, можете да го карате и в града; истинският живот на Nissan Navara обаче е извън него

Също както при големите лимузини, в света на леките, еднотонни камиони, които по нашите земи наричаме с хубавата българска дума „пикапи“, има една открояваща се с доминацията си национална четворка и недостатъчно убедителни претенденти. В този случай националността е японска, а имената в карето – Toyota, Nissan, Mitsubishi и Isuzu. 

От края на 60-те години на ХХ век до неотдавна японците се радваха на господството си, необезпокоявани от грабливата напаст на конкурентите. В последните години обаче все повече автомобилни манифактуристи осъзнават силата на волния чар на високопроходимите товарни возила и благотворното им влияние върху клиентския трафик в шоурума. 

Истината е, че това, което по произход спада към селскостопанския, строителния или минния инвентар, с неголеми усилия се превръща в любима кално-лъскава играчка за деца на средна възраст. Добавената стойност на свободата, различността и безкрайната приложимост в авантюристичните хобита бързо нажежиха интереса на производителите към необозримите хоризонти на персонализираното колесно свободолюбие. 

Лаченият работен камион обаче подлежи на бързо разлюбване и прогонване от сцената с присмех и освирквания, ако се провали в коронната си дисциплина – кал до главините. Всъщност „Нисан“ правят пикапи вече над 80 години и за това прилично по всички човешки и индустриални стандарти време са изковали неоспорима репутация в споменатата дисциплина. Най-актуалните им пазарни успехи в Европа без съмнение са в земите на SUV/кросоувърите (Juke/Qashqai/X-Trail), но новият Navara идва амбициран да предложи най-доброто от реалностите на суровия офроуд и глезеното градско битие.  

В Йокохама имат сериозни основания да твърдят, че с навара разширяват границите на сегмента дълбоко в гражданска територия, което се дължи основно на новото, многозвенно задно окачване, елиминиращо типичната за този тип возила нервно скоклива задница. Нещо повече, историческото лекарство за повече увереност при нужда от бързо и контролирано обратно връщане в лентата след изпреварване – две торби цимент – е в миналото, но за това след малко. 

Navara 

В сегмент с безпрецедентно остра конкуренция Navara има нужда да е добър: Toyota Hilux, Ford Ranger, Mitsubushi L200 и новакът в сегмента VW Amarok са корави опоненти, а с предстоящата поява на Fiat Fullback, Renault Alaskan и дори Mercedes-Benz потребителите разполагат с торба възможности с постоянно нарастващ размер.

В България не се предлага версията шаси-кабина – само дългата и двойната, – а аз прекарах известно време с една жарко оранжева топ версия Ultimate с удобно и естетично покрит товарен отсек. 

Японският маркетинг е уверен, че огромното мнозинство от продажбите ще е на двойни кабини: добавеното пространство, луксът и многоточковото задно окачване, заменящо листовите ресори на дългата кабина, превръща японският пикап в многоцелеви инструмент в ръцете на схватливия си бизнес потребител. 

Не знам какво е отношението на също толкова схватливия и бдителен за данък „уикенд“ данъчен инспектор, но да не дърпаме дявола – пардон, НАП – за опашката…

Няма начин да сбъркате смелия, лъскав, оранжево-хромиран камион дори от разстояние: предната, т.нар. V-motion, решетка, дневните диоди с така обичаната от дизайнерите напоследък форма на бумеранг, острите „скули“ на предния капак и мощните колесни арки се отличават рязко от сивия, панелено-асфалтово-утъпкано-градинков пейзаж на тази, която не старее. Мешката на Navara Ultimate е пълна с джаджи, превръщащи дългия 5.33 м. метал в сериозна семейна алтернатива за напреднали: пълен хромиран външен кит, изцяло диодни светлини, отопляеми кожени седалки, 7-инчово, чувствително на допир и мобилни приложения инфоразвлечение, спирачен асистент, камери за 360-градусов обзор, 18-цолови джанти и рифелован под на товарния отсек с покривало в същия дух. 

Интериорът е значително модернизиран и облагороден в духа на 

последните нисани

Стъпка на полирания стоманен праг и сме вътре, където ни посреща драстично развитото арматурно табло: пластмасата е твърда, но общото впечатление е за модерност, пространство и гранитна здравина. Не липсват метализирани и лакирани акценти, а пространството отзад е напълно достатъчно за още двама с ръст над 1.80. 

Две малки, но заслужаващи отбелязване чисто практични досади: по необяснима за мен причина чистачките не са автоматични, а USB входът е само един: при наличието на цели три 12-волтови зарядни гнезда това в днешно време не стига. Подлакътникът над дълбоката ниша между предните седалки не е регулируем по надлъжната си ос, но вече виждам въпросителни погледи - този не започна ли да издребнява?

Седалката е високо разположена и въпреки малко късата си седалищна част, удобна и осигуряваща изобилна видимост, отвъд особеностите в релефа на предния капак, които би трябвало да помагат за позиционирането му на пътя, но истината е, че не го правят. 

4-цилиндровият, 2.3-литров битурбо дизел със 190 коня и 403 Нм въртящ момент още от 1500 оборота в моя случай бе вързан със 7-степенен автоматик и свърши работата си повече от грамотно. 

Не знам дали по чисто функционални или пък носталгични причини, но първата минута след студения му старт е съпроводена с класическия вентилаторен вой на старите дизелови патроли от времето, когато красотата (но и здравината им) бе сравнима с тази на тухлата четворка. Каквато и да е причината, отъждествявам този звук с първичния чар на добрия стар безмилостен офроуд – вдъхновяващо първо впечатление. В ръцете ми традиционният волан с хидравлично усилване е тежък, индиректен и безчувствен, но точен и с добро центриране – все реални добродетели за държащия стремето на този тип железни коне. 

След изтичането на първата вълшебна минута дизелът влиза в нормален звуков режим, а общият шум в движение е нисък за подобен тип транспорт; единственото изключение е движението с магистрално темпо, когато иначе добре оптимизираният от аеродинамична гледна точка пикап предизвиква шум от вятъра около А колоните и огледалата си. 

Макар и не особено чевръст на асфалт (не го и очаквам в подобна кола), автоматикът се отличи с гладкост и отлични предавателни числа: окачването, което е необичайна за сегмента комбинация от двойни носачи и 5-точков мултилинк, поемаше неравности тип „Павлова“ с невъзмутимостта на кораб и само сеизмичното потръпване на каросерията при особено амбициозните пътни препятствия напомня, че сте зад волана на тежащ почти два тона автомобил, поставен върху рама: определено не е лека кола, но е направил голяма крачка в правилната посока. 

У нас пикапите са нишов продукт

Navara ми даде приятната възможност да обиколя язовир „Кърджали“, както и да нагазя в него до осите, преодолявайки без проблем теренните препятствия по „пътя“ до брега на най-красивия му меандър – „Завоя“.  Там окачването показа превъзходна еластичност, а двойното предаване с демултипликатор издава истинския генотип на коравия „Нисан“: това е верен товарен кон, на чието седло се чувствате удобно – склонността да ви тегли към края на света му е вродена. В случая помагат и добавените системи за помощ при спускане и потегляне по наклон, които правят справянето с плашещите отстрани препятствия почти неусетно.

Поривът към непътуваните пътища е улеснен и от уместните визуализации на камерите, които позволяват минаването на косъм от камък, клон или ограда за добитък (включително добитъкът), а капакът на товарния отсек, чиято обещаваща вместимост така и не изпробвах, е идеална платформа за статива на неутолимо жадния за красиви пейзажи фотограф. 

Епилог 

За разлика от Щатите, където леките камиони са начин на живот, а продажбите им за 2015-а – около 2.2 от 17.5-милионния пазар, у нас по комбинация от историко-икономически и манталитетни причини те са приоритет в парковете на инфраструктурните оператори и сегментът им е сред най-скромните (виж графиката).

За малкото, но верни почитатели на по-голямата (и мръсна) от двете коли в гаража обаче, новият Nissan Navara е един от щастливите инструменти към поредната авантюра по неутъпканите пътища на децата от средната възраст. 

Казах ли, че тегли три тона и половина? 

Всичко за Nissan Navara – тук.