GM - жена на борда: Мери Бара

Първата жена шеф в автомобилната индустрия трябва да донесе просперитет и последователност в амортизирания от промени автомобилен Голиат

Доскоро никой извън корпорацията не беше чувал името на новия генерален директор на някога безсмъртния колос General Motors. Кариерата й обаче не е новост и никой вътре не се изненада, когато преди две години бе назначена за старши вицепрезидент по продуктовото развитие. 

Бивши шефове в компанията описват родената на 24 декември 1961 г. в Уотърфорд, Мичиган Мери Тереза Макела като GM ветеран с 33-годишен стаж, отрано забелязан от програмата за ранно идентифициране на таланти „Развитие и наследство“. „Винаги беше в челото на списъка“ – спомня си бившият директор на притежаваната от GM North American Car Group, Дон Хакуърд. 

Още на 30 Бара е разпозната като „висока топка“, доказано и с назначението й за асистент на вицепрезидента Хари Пиърс. „Беше отлична възможност за добиване на представа как работи корпорацията“ – спомня си бившият главен финансов директор Майкъл Лош. 

Продължителната й кариера започва на 18 като стажант-инженер в предградието на Детройт Понтиак, където в продължение на 40 години баща й произвежда инструменти. Това може да ни подведе да я обвиним, че е част от стария режим, докарал гиганта до фалита и последвалото през 2009-а спасяване с парите на данъкоплатците. Впрочем, на 10-и декември Министерството на финансите на Щатите продаде последните си акции - част от драматичния план за спасяване, глътнал почти 50 милиарда долара, 10 от които – преки загуби. 
Но партньорите на Ринейсънс ценър на Уолстрийт не споделят тези съмнения: „Тя е най-доброто от „стария“ GM – модерно мислеща в съвременния свят“, разказва един от инвестиционните банкери, работил над 40 години с тях. 

Пенсионираната през 2004-а Лин Майърс – една от първите жени-шефове в Детройт: „Това не е обичайната практика от миналото; Мери не се страхува да опита всяка възможност.“ 

Мнозина цитират радикалния й подход при преструктурирането на залинялата структура на продуктовото развитие, а пенсионираният през 2010-а вицепрезидент Гери Кугър смята, че „Ако нещо има нужда от поправяне, тя прави необходимото“.

Майката на двама тийнейджъри е описвана от колегите си като достъпна, спокойна и приобщаваща: „Не губи спокойствие дори под голямо напрежение; обмисля внимателно и когато говори ние слушаме. 

           Екипажът на Ринейсънс център смело пренебрегна морското поверие

Друг бивш началник в автомобилния колос - Нийл де Кокър, заедно с когото са в университетското настоятелство на Китъринг, я описва като „Човек с подход към хората, добър събеседник и внимателен слушател. Със студентите разговаря като майка и това обикновено не е начинът, по който си представяте директора на един от най-големите световни производители.“ 

Близки до Бара служители си спомнят сръчността й при справянето със сложната и травматична ситуация по преструктурирането на инженеринга и продуктово развитие: „Познавате ситуациите, в които някой идва, променя нещата и оставя след себе си трупове, нали? Мери не е от тях – тя може да уволни някого, а после той да я прегръща и да й благодари“, „Говори много за спечелването на умовете и сърцата на служителите. За мен тя е мотивиращ лидер.“ 

Проблемът с пола в доминираната от мъже вековна индустрия се коментира навред, но и най-често се отхвърля като фактор за назначението й. Вместо това надделява мнението, че шумотевицата около първите жени в индустрията вече не е актуална и фокусът трябва да бъде върху опита й, който наглед пасва идеално за вожд на General Motors.

Бившият шеф на екипа със специално назначение на Обама, приложил спасителния план през 2009-а, Стивън Ратнър: „Нямам никакво съмнение, че са избрали Бара, защото е най-подходяща. Компанията премина през такива премеждия, че не си представям да направят нещо, само за да творят история.“ 

След поредната порция фундаментални промени в един от най-големите автомобилни производители остава да видим дали това, сочено като идеално, назначение ще доведе дългоочаквания просперитет и последователност в една изморена от хронични промени корпоративна структура, „смляла“ през годините много силни личности в името на оцеляването си. 

Флотският офицер Дан Акерсън заслужава уважение за това, че дава път на справедливостта - една автомобилна компания да бъде оглавена от един автомобилен човек, пренебрегвайки старото морско поверие, че жена на борда носи нещастие.