Планът за електромобилна евродиректива – одобрен от Европейския парламент

Комисията по транспорт и туризъм в Европейския парламент одобри план за европейска директива, даваща мандат на страните-членки за инсталиране на минимален брой зарядни станции за електромобили към 2020 г. Докладът от 26 ноември въвежда идеята за безжично зареждане и подкрепя ролята на Европейската комисия по отношение на стандартите.

           Сийм Калас

Предложението цели да реши проблема за „кокошката или яйцето“: станциите за зареждане с алтернативни енергийни носители не се строят поради липсата на достатъчно такива автомобили, а потребителите не ги купуват заради липсата на станции.

За преодоляването му предложението предвижда въвеждане на минимални стандарти за покритие на електрическтата, водородната и газовата зарядна инфраструктура за пътен и морски транспорт и съответните им стандарти.

„Много съм доволен от положителния вот, подсилващ предложението ни, особено по отношение на минималното покритие на инфраструктурата, потребителската информация и иновативните аспекти. Убеден съм, че амбициозните мерки ще бъдат приложени скоро в полза на европейските граждани и индустрия“ – споделя след гласуването заместник-председателят на ЕК, отговарящ за транспорта, естонецът Сийм Калас. 

Безжично зареждане и общи стандарти 

          CHAdeMO конектор

С оглед на по-нататъшното разработване на стандарти за безжично зареждане и очакваното разширяване на бъдещата им употреба парламентарният доклад подкрепя включването на технически спецификации за безжично зареждане в директивата.

Парламентът подкрепя целта за единен стандарт, отбелязана в предложението на Комисията. За постояннотоковите точки за бързо зареждане се предвижда преходен период до 2018-а, когато т.нар. „CHAdeMO“ конектори могат да се разгърнат преди Combo технологията да е в пълна готовност. В момента в Европа има 650 CHAdeMO зарядни станции, а още 1000 ще са готови до края на годината.

Национални политики и цели 

Транспортната комисия на Европейския парламент изисква от държавите-членки да въведат национални цели, съответстващи на минималните изискванията за брой електромобилни зарядни станции в държава, определени в предложението на Комисията от януари.

           Резултатът от снимките за спомен на президент със заряден хибрид,

...

Тези цели ще се включват в рамковата политика, която всяка отделна страна трябва да разработи. Плановете трябва да съдържат и други мерки за доставка на „зелен“ ток за електромобилите, както и мерки за намаляване на  градските задръствания и развитие на публичния електротранспорт. В съответствие с европейските цели за подкрепа на мултимодалния транспорт, навлизането на електромобилте трябва да бъде интегрирано в инфраструктурата на публичния и железопътния транспорт, както и с товарния и логистичните терминали навсякъде, където е възможно.

Членовете на Европейския парламент отбелязват, че част от финансирането на тези планове трябва да дойде от европейски програми като Хоризонт 2020, Фондът за регионално развитие и Кохезионния фонд. 

България 

Тази несъмнено положителна новина трябва да бъде осмислена в български контекст, а той е следният:

           ...на министър със зарядна станция,...

1. Извън бутафорията в белите книги България не разполага със собствена транспортна стратегия, която да поставя реално измерими национални цели в контекста на европейските за поне едно поколение напред. Четивата, които министерствата исторически предлагат, имат нулева стойност, защото, дори в изолираните случаи на оригинално експертно творчество, приложението им е в най-добрия случай в рамките на мандата на създалото ги правителство; ново правителство – нова бяла книга. С такъв манталитет стигнахме до унизителна самомаргинализация. Нуждаем се критично от мобилизиране на целия публичен капацитет за създаването на комплексна българска (в европейски контекст, естествено) транспортна стратегия поне до 2050 година с ясни, измерими цели;

2. Развитието на автомобилния транспорт в държавата е естествена част от тази стратегия. Тя трябва да съдържа десетина ясни задачи и детайлни планове за постигането им във времето. Модерният термин е „пътна карта“, но името няма значение; важно е съдържанието.

Че основната цел трябва да бъде модернизация и промяна на средновековната му структура е очевидно, но недостатъчно. Съществена част от нея трябва да бъде и темата за алтернативите, които днес се смятат за „зелени“ – ток, водород, видовете газ и т.н.

3. За създаването на подобна стратегия, а не за механичното й преписване, са нужни както сериозен потенциал, така и добра воля. В момента Индустриален клъстер „Електромобили“ и Министерство на енергетиката работят върху нещо, за което чувам, че има по-скоро характер на 15-годишен план, отколкото на стратегия и резултатът от работата им все още не е известен.

           ...както и на друг министър с електромобил, е 0 (нула)

Писането на „планове“, като двугодишния(!) на предишното правителство за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства (къде е отчетът за първата половина от периода на приложението му, впрочем?) прилича на ситуацията на сцената по време на първия коледен концерт в детската ясла: едни се оглеждат виновно, забравили стихотворението, други се опитват да си спомнят текста на песничката, трети плачат, четвърти се смеят, а пети направо не се качват на сцената от срам. Междувремено учителките се вълнуват. Това е мила гледка за всеки родител, но е уместна само в предучилищна възраст, а тук иде реч за сериозни неща и пелтеченето не се прощава.

При всички положения създаването на подобна - повтарям, стратегия, не план - е въпрос на манталитет: 25 години показваме, че не сме в състояние да мислим с дълъг хоризонт, а още по-малко – да проявяваме постоянство във формулирането и постигането на обща цел.

За съжаление, не вярвам и сега да ме опровергаят, но продължавам горещо да се надявам.