Продукт на честта: Opel Cascada

Кабриолетът изглежда добре и се нуждае от последователност

           Както и да я гледате, Cascada изглежда много добре

Тази година Opel полагат голямо старание да ни убедят, че волният дух на германския инженеринг е пуснат от тясното, опушено американско стъкло. И наистина, Mokka и Adam практически овладяха свободното падане на блица. 

Днес обаче забравяме политиката и се концентрираме върху последното превъплъщение на рюселсхаймските амбиции за спечелване на вниманието ни – Opel Cascada. 

Откритият „Опел“ e продукт на наличните в момента технологии: шаси и табло от Astra, предно окачване от Insignia, двигатели и скоростни кутии от почти цялата гама. Както постъпват всички, когато правят дериват на основен модел, инженерите от провинция Хесен за инвентаризирали рафтовете,  добавяйки нова външност и мек покрив в нещо, което наричат пълноразмерен кабриолет. 

И имат право: с дължина от 4.70 и ширина 1.84 м тежащият 1.8 тона четириместен открит автомобил нито е малък, нито незабележим. Без нито един външен панел, зает от гамата, Cascada определено изглежда добре: стремителната външност е навред - от заострените линии в предницата до задната „палуба“; колата има силно скосено предно стъкло и е шик, както отворена, така и затворена. Огромните й арки поглъщат 19-цоловите колела без замисляне; дългите и тежки врати няма да улеснят привържениците на молизма при паркиране, но за сметка на това достъпът до задните седалки е приличен. 

През този век „Опел“ имат два предшестващи опита в класа на Astra - Cabrio и Twin Top - едната с мек, другата с твърд покрив но без особени постижения. Добре, че модата на твърдите покриви отмина, защото повечето имат изискаността на жълто паве, а откакто откритият Saab 9-3 ни напусна, нишата на амбициозните от народа остана свободна и Cascada охотно я заема.

Въпросът на часа е дали това е „премиум“. И как иначе, след като цялата автомобилна индустрия се е юрнала да се дегизира – това е модата на сезона. „Опел“ също не правят изключение, но отвъд розовите димки на маркетинга явно са реалисти: Audi A5 Cabriolet е сочен за основен съперник, но ценовите разлики са такива, че не бих го нарекъл пряк; по-скоро най-близка отправна точка. 

Не че в Cascada няма какво да харесате: табло с добавена елегантна тапицирана в кожа горна част, дълбоки удобни седалки с хващащи окото на естета цветове и материи, шумоизолиран трипластов (опция) мек покрив. 

           Интериорът също е приятен за гледане от разстояние, но от 
           шофьорската седалка се спъвате в централната конзола

Таблото от Astra обаче не е само добра новина: на централната конзола преброих точно 45 ситни бутона, в чиято компания видях миражи от  кокпита на DC3. Друга колеблива страна на наследения интериор са дисплеите: матричен между уредите и основен цветен с ниска разделителна способност. Надявам се през новата моделна година инженерите да погледнат към новостите от Astra и Insignia. Така вътрешността на кабриолета - предназначена както за употреба, така и за гледане - ще придобие равностойна на външния вид класа.

Потопих се в така описания автомобил и моментално установих, че шофьорската позиция е сравнително висока – нищо общо с ниското полягане в по-претенциозните представители на вида. Това обаче не е лошо, защото въпреки дебелите предни колони видимостта напред е нормална, а камерата за заден ход – задължителна.

Нямах нерви да чакам новото поколение 1.6-литрови бензини и с нетърпение поех премерения риск на добре познатия двулитров дизел със 165 коня и 6-степенен автоматик. 

Кола за лежерна употреба 

След като стегнете автоматично подадения колан и запалите, съживявате подминал средната възраст дизел с една турбина и въртящ момент в тесния диапазон между 1750 – 2500 оборота. Свързан с попрезрял автоматик и вграден в кола с естествено високо тегло (подсилената структура е част от всеки кабриолет) получавате лежерен нрав. Не че изпреварването е голям проблем, но ускорението е далеч от представите за динамика, което впрочем не е грях: кабриолетите са автомобили за удоволствие. Ако ще окупирате трафика със стиснат юмрук и решимост на ранобуден студент, изберете друго.

Че това не е спортна кола личи и от пътното поведение: въпреки наследеното омекотено предно окачване от Insignia OPC (с цел намаляване ефекта от въртящия момент на волана), смяната на посоката и спирането са свързани с усещането за тегло и обща инертност. За маскиране на проблема воланът е лек и безчувствен, а с 19 цолови колела окачването е малко скокливо из града, но гладко извън него. И така: Cascada е кола за спокойно каране и като такава може да превози четирима на умерени разстояния. Не че двама с ръст над 1.80 ще се ширят един зад друг, но няма и да мизерстват, въпреки, че под двуслойния покрив е възшумно на магистрала - поръчайте трислоен. Чета, че при отварянето му няма да можете да вкарате куфар в багажника. Така или иначе кабриолетите са всичко друго, но не и практични коли, но в това отношение Cascada се представи добре.

Със свален покрив нямате проблем със скорости до около 120 отпред, но не повече от 80 отзад, тъй като липсва система от автоматични ветробрани и отопление за врата. Въпреки това при кавалерско отношение от Cascada няма да слязат разгневени дами с фризури „Анна-Виола Хортензия“. 

Изпълнителна агенция по горите 

Колата, която карах имаше второ поколение система за следене на пътните знаци и, вервайте ми, в България това от високотехнологична джаджа се превръща в тежък кошмар на борда. Причината е в естествената склонност на Пътна полиция щедро да засажда пътищата със знаци. Усърдието им на амбициозни лесовъди се увенчава с гъста метална гора, благодарение на която шофьорският дисплей едва се справя с хилядите излишни пътни табели и тъй като е с приоритет, в движение не успявате да видите почти нищо друго от статистиката или вторичните настройки. Бедата е, че следенето им разсейва редовия, лишен от подобни улеснения, потребител на вехта подвижна ламарина и пряко увеличава риска от произшествия. МВР трябва да преосмислят на часа ползването на консултанти от Изпълнителна агенция по горите.

В невъзможно кратките паузи успях да видя разход от около 7.9, който е далеч от теоретичните 6.2 в брошурата. Въпреки това постижението е много добро предвид даденостите. 

Яхтата на „Опел“ обаче има нужда от нова моторизация и трансмисии и добрата новина е, че те вече дойдоха: под капака са наместени двата нови 1.6 литрови турбо бензина плюс огнедишащия дизел с две турбини. За гарнитура поднасят нови, гладки механични и автоматични скорости. Последното е много важно, тъй като характерът на Cascada предразполага към плавни движения, а този автоматик показа симптоми на плексит.

И така, Opel Cascada е красив кабриолет 2+2, но още мисля дали бих го препоръчал на приятелите си, тъй като добрият първоначален опит се нуждае от упорито и последователно рафиниране, за да може следващото поколение да почука без свян на вратата на клуба на избраните.

Това е продукт на честта, който би имал добра съдба при едно задължително условие - последователност.

Сп. "Тема"