Зарежете суперлативите: BMW X5

Големият мюнхенски джип е навлязъл в постмодерния си период

          Не е до фотографските методи на HDR-а: третото поколение BMW X5 олицетворява хладния, 
          техничен и визуално агресивен прагматизъм

Беше 1999-а 

Беше 1999-а, майсторите на художествения инженеринг от Южна Германия показаха първото поколение на вижданията си за проходим многоцелеви автомобил, който да не се кара като камион – роди се BMW Х5. Още помня колко трудно преглътнах факта, че в Мюнхен са се поддали на амерканската любов към камионите, но и не забравям, че ужасът ми бе смекчен от самоносещата му архитектура вместо традиционната за северноамериканските леки камиони рама, което е сериозна разлика: това не са тапицираните версии на пикапите, с които ще приберете зелето направо от полето, а внушителни градски автомобили, които по правило не живеят извън пътя. Тогава това звучеше модерно, а с излизането на второто покление през 2006-а стана още по-модерно: Х5 стана предпочитан избор на разнородна компания потребители – от тежките костюмирани шефове на средна възраст до не по-леките анонимни градски улични герои-ценители на баварския метал. Глобалната фен фауна на Х5 е доста по-разнообразна и към радикалните местни активистки на поп-фолка добавя и спретнати домакини, прилежно прибиращи многобройната челяд от училище.

Каквото и да говорим, двете поколения Х5 се продадоха в над 1.3-милионен тираж, което е комплимент за возило в този далеч не толкова масов сегмент. 

F15 

Не е печатна грешка в изписването на популярния американски многоцелеви военен самолет, а кодовото название на третата генерация на най-големия мюнхенски джип.

Гледан отвън новият Х5 напомня много на по-малкия Х3: на фона на обемистата, скулптурна чувственост на предишния модел по-плоският му и ръбест вид излъчва хладен технократски прагматизъм. Явно в екипа, работил по колата, дизайнерите са били подчинени на инженерите и резултатът личи: присвити, изострени предни светлини ограждат надменно озъбена предна решетка. В съчетание с диодната светлинна графика в огледалото за обратно виждане се получава такова кроше, от което и най-наперените спринтьори по социалната стълбица дават десен мигач. Обемите около арките на колелата са доста по-прибрани и формите са склонили глава пред приоритетите на аеродинамичната ефективност, ниското тегло и вътрешното пространство. Не че нещо в този подход фундаментално не е наред, но човек си дава сметка колко им е трудно на дизайнерите, разпънати на кръста на противоречивите продуктови изисквания. 

Всичко това ме кара да гледам на F15 като на постмодерна колесна техника, поела на кръстоносен поход към свещените технологични и пазарни висоти. По отношение на вторите, особено в България, е рано още да говорим, тъй като производствените алокации в Южна Каролина бяха ограничени за нас, но първите са несъмнени: мерките за олекотяване (теглото е 2145 кг.) са навред – от леки стомани до външни панели от термопласт. Като добавим и сложната комбинация от крайно високи технологии, прицелени в енергийна ефективност, аеродинамика, пътно поведение и елементи на автономно управление, в BMW с право наричат Х5 S(ports) A(activity) V(ehicle). 

Дали наистина е такова разбирате след любопитното си нахлуване в значително подбрения и порастнал интериор: в отличната седалка сядате високо зад табло, в което всичко си е на мястото и прави това, което очаквате – формите, материалите и цветовете са съчетани в една завършена цялост, а модерната му функционалност ви сервира хармоничен миш-маш от контрастни материали – упражнение, в което стилното заобикалящо осветление помага много. Така неусетно расте самочувствието на седящия зад волана и се покачва още след потегляне: 3-литровият дизел с 258 коня е закачен за отличния 8-степенен автоматик от ZF, който в последните години се утвърди като най-доброто в класа на големите коли с надлъжен двигател и задно или двойно предаване. Натиснете ли педала до пода, без капка замисляне чувате приглушеното заради добре изолираното купе ръмжене на усърдния 6-бутален правнук на Руди Дизел, а в комфортните си режими предавките се сменят неусетно - колите наоколо политат назад. Воланът е дебел, красив и тежък (още по-тежък, ако изберете Sport или Sport+) и въпреки малко бавното си центриране затвърждава абсолютната увереност, че с това возило можете да стигнете до самия край на света. Ако преди това не го предизвикате с глупостта си – дискретно предупреждава гласът на разума. 

Аудиото е на нивото на останалата техника, както са телефонната интеграция и интерфейса за управление на вторичните настройки като цяло. Отзад е широко и въпреки напълно излишния от функционална гледна точка трети ред седалки багажникът е осезаемо по-голям. Вратата му е двусекционна, като по-голямата горна секция логично е електрическа. 

Третото поколение X5 се предлага с няколко пакета окачване, комбиниращи в различни дози съотношението между спортна твърдост и удобство. Избирането на пресечната им точка е въпрос на вкус, а аз паркирах някъде около комфорта, тъй като друсащото из елитната родна инфраструктура спортно втвърдяване ми дойде в повече. Каквото и да предпочетете обаче, активното шаси (въздушно окачено отзад) прави чудеса от героизъм, за да не усетите, че карате кола с дължина 4.89 и ръст 1.76: в завой страничният наклон е контролиран с желязна хватка; същото важи и за обичайното при този тип големи возила недозавиване. 

Но не се лъжете – както и да ги кръстите, тези коли не са за каране: такова нещо като абсолютен контрол върху законите на физиката не съществува и Х5 им се поддава, въпреки отличното усещане за сцепление на 19-цоловите гуми. 

С 4 цилиндъра 

Да не пропусна, че освен най-популярния 6-цилиндров дизел (30d с 560 нютона вътящ момент), карах и „базовия“ четирицилндров (25d) с 40 конски сили и 110 Nm по-малко. Ако ускоряващият до 100 за 6.9 секунди титуляр в реалния живот харчи около 11л./100 км., то по-малкият му брат прави това за 8.2 с цената на разход от под 10. 

Реалната разлика изобщо не е голяма: по-убедителният устрем и баритона на шестака са заменени от съвсем приличен теглителен импулс; в движение звуковите нюанси са по-доловими от тези в ускорението. Същото и с поведението на окачването, което разбираемо е лишено от по-високия клас компоненти и въпреки по-осезаемия страничен наклон и люлеене даже не помисля за навлизане в териториите на неприятното. 

Зарежете суперлативите 

Високомерният X5 бездруго не се вълнува от тях, а и на цена в порядък 100 – 200 000 лева някак си се подразбират. Пък и да хвалиш кола, приемаща водача само като неизбежна (за сега), досадна и несъвършена подробност от пейзажа, е и нехуманно, ако щете. 

От качествено многоцелево превозно средство големият баварски джип постепенно е еволюирал в модерен, изтънчен инструмент за демонстрация на социално превъзходство и помощно средство за недискретно решаване на транспортни задачи.

Сп. "Тема"