Нишата на Volkswagen Passat Alltrack

Жизненото му пространство е точно толкова малко, колкото и групата на целевите му клиенти

Alltrack е пряк наследник на дискретното комби.

След дълго чакане VW Passat Alltrack най-после се появи на токийското автомоблно изложение през миналия октомври, а в България първите двайсет и осем вече са продадени до октомври. Ако приемаме справката на ААП сериозно, естествено. 

Защо чакахме толкова? 

Причината е много проста: не е толкова важен, а и трябваше да се вгради внимателно в големия портфейл на групата. И наистина, нишата на Alltrack е миниатюрна, тъй като той трябва да се съобразява, както с принципите на единоначалието по вертикала  (Audi A4 Allroad отгоре и Skoda Octavia Scout отдолу), така и по хоризонтала с гамата на VW. От една страна, народното комби за авнтюристи не бива да пречи на старшия си брат от Инголщад, а и не е редно да пада под младшия чешки колега. От друга, трябва да се намести в собствената фамилия – някъде над стандартния Variant и равноотдалечен, както от красивия лек off-road грим на Cross Touran, така и от по-обемистите и по-уверени извън пътя Tiguan и Touareg.

Да, местенцето е тясно, както виждате. И за да е още малко по-сложно, Alltrack трябва да защити, както ценовата разлика над стандартния 4Motion (етикетът на двойното предаване във VW), така и функционалната от останалите модели с товаро-пътнически качества. 

Очевидно заплетена задача, но пък тази стилна версия на Passat не си поставя особени количествени цели. За разлика от качествените: това е още един продукт, който да ви накара да отидете до шоурума, пък кой знае с какво ще излезете...

Точно така, най-важната задача на тази кола е да създаде клиентски трафик, спечелвайки ви за марката. А ако нямате 75 000 за по-мощния дизел с брилянтната двудискова скоростна кутия DSG, може да сте скътали някой лев от бюджета за първоначалната вноска на по-скромна версия. 

Що е то Alltrack? 

Получил се е като към комби-версията на Passat – Variant са добавени: по-високо и леко подсилено окачване със защита в предната и задната част; софтуер за улесняване на изкачването и спускането, включващ се с бутон до скоростния лост; модифицирано управление на ABS-a и множество индивидуализиращи го оптични добавки – 18-цолови джанти, прагове и арки на колелата, както и още куп други външни и вътрешни естетични дреболии.

Външността подсказва за повишени претенции.

Ясно е, че с три сантиметра по-високото си окачване Alltrack не предразполага да атакувате планините. Но ви помага да имате едно на ум, че през зимата например, ще можете да нагазите в (и да излезете с високо вдигната глава от) малко по-дълбок сняг, което е напълно достатъчно да стопли душата на целевия клиент, който се е отказал от всички други възможности в името на умерения авантюризъм, съчетаващ стила с логистичните дарове на комбито.

Двойното предаване с Haldex съединител в нормални условия прехвърля 90% от въртящия момент на предните колела за енергийна ефективност, а при нужда може да го преразпредели изцяло и към задния – гъвкаво, надеждно и гладко.

Резултатът е външно по-предизвикателно комби, привличащо погледите по улицата, без да дразни с излишества. VW са полирали до съвършенство съчетанието между спокойна външна увереност и технологично съдържание.

Да не пропусна основните мерки: Alltrack e дълъг 4.77, широк 1.82 и висок 1.55 метра. Междуосието е щедро – 2.71, а теглото – 1725 килограма с почти пълен резервоар. 

Вътре 

посреща същата излъчваща самочувствието на можещия функционална и естетична мяра, която не оставя никакво съмнение, че се намирате в отличен автомобил, без да ви гризе съвестта, че сте се изръсили излишно за разточителен премиум продукт. Цари добре познатата прегледност и качество от останалите пасати с някой хромирани естетични допълнения и приятната текстилна тапицерия с елементи от алкантара. Тропане няма да чуете даже и по малките улици на уж добрите софийски квартали, които не са виждали истински ремонт от времето на Студената война.

           Волфсбургската школа е добила световна известност с таланта си 

           да предлага висша интериорна функционалност.

Всичко в тази кола си е на мястото. До такава степен, че се чудя за какво да се хвана. Да, познавам този интериор вече седем години и съм прекарал много време в него, но в този му актуализиран вид възрастта не личи. Функционалната простота, съчетана с майсторската умереност и качество на волфсбургската автомобилна школа, създава страхотна среда за пътуване. 

Машинарията 

е на обичайното високо ниво: 170-те коня на двулитровия дизел освобождават достатъчно сила, за да нямате грижи с изпреварването. Активното окачване в три режима можете да оставите на Sport, без да се притеснявате от прекалена твърдост. Другите две настройки ми се сториха някак напевно меки, докато контролът и страничната стабилност на третия е напълно задоволителен за повдигнато комби.

Не забравяйте, че колата не спортна: на волана му липсва живот (често срещана съпътстваща щета от електрическото участие в усилването), но пък е отлично балансиран, както за паркиране, така и за резки и точни отклонения в посоката.

Скоростната кутия е добре познатата перла в короната на Volkswagen със светкавично и неусетно превключване, дори в критично ниски обороти. Не забравяйте: самият факт на употребата й подсказва за липсата на особени извънпътни претенции, тъй като силата на трансмисиите с два съединителя не е в изследването на дивата природа.

За дозираното между удобство и устойчивост променливо окачване вече казах, но пропуснах да отбележа тишината, с която всичко в тази кола се случва. Да, точно така, усещането за технологична вещина е невред, както и това за обща динамика и стремителност, надхвърляща сухите цифри.

Изключения? 

Да, при това много досадни, защото са на много болезнени места:

Двигателят има непозната в другите версии на „пасатора” склонност към вибрации на празен ход. При цялата останала тишина, тук работата е изпусната.

Абревиетурата DSG - скоростната кутия, която вече десетилетие се радва на почти религиозна почит, предлага само шест предавки. Къде ми е седмата, VW?! 

Честно казано, патосът е малко пресилен, защото, за мое съжаление, знам отговора – в Audi A4 Allroad, което трябва да защитава ценовата си премия. Незабавно обаче възниква въпросът как в Q3 и Tiguan не се срамуват да я предлагат паралелно? И веднага нов отговор: Tiguan води тежка битка за първенството във важен сегмент и този технологичен аргумент му трябва много повече, отколкото на Passat в рехавата ниша на комбитата със символично повишена проходимост. Приемам това с нежелание, защото седмата предавка би дала много на този автомобил – от повече гъвкавост през по-нисък извънградски разход на гориво, заради по-ниските обороти, до още акустичен комфорт на дълъг път.

Точно така, Alltrack е жаден: средният разход, който видях беше между 7.8 и 9.2 литра, което е на светлинни години от свенливите 5.9 на сто във волфсбургската  брошура.

Остава ми утехата в клишето, че няма пълно щастие. Това е цената на позиционирането на един продукт сред огромното разнообразие на събратята му и тя често е висока. Тайно се надявам обаче в някоя от предстоящите моделни години да видим седмата DSG предавка и тук. 

Изводи 

Липсата на опашка от желаещи за нишовата версия на Passat не ми пречи да го харесам концептуално, въпреки дразнещите заради лесната си отстранимост компромиси. 

Проблемът е, че в подножието на този ценови връх се подвизават още много привлекателни възможности (част от които в гамата на самия „Фолксваген”), които правят избора много труден. Пък и какво да правим като чарът на SUV-та, простете кросоувърите, сега е по-неустоим...

Производителят обаче е решил дилемата с един замах: тиражът на Alltrack е толкова скромен, че колите в България за цялата година няма да надврълят  порядък от трийсет, което хармонира идеално с почти нулевата регионална тежест на автомобилния ни пазар.

Дилърите обаче никак не се притесняват: както ви казах, номерът е да отидете до шоурума да го видите...

Сп. "Тема"