KIA SPORTAGE: Съвременният Феникс

Също като легендарната птица, историята на KIA е приказка за възкресението от пепелта и Sportage e добра илюстрация.

Има ли начин да не го разпознаете? Никакъв.

Увод 

Не бе отдавна - 1997-а, когато основаната петдесет и три години по-рано KIA Motors Corporation обяви банкрут, а на следващата година Hyundai спечели наддаването с Ford за 51% от пепелта на компанията. Така започна модерната автомобилна легенда за прераждането на една марка, която на времето никой не вземаше насериозно. Петнайсет години по-късно положението не би могло да бъде по-сериозно; не и за повечето масови европейски марки, които са затиснати в ъгъла с безапелационното участие на производител, който бързо се научи как да прилага философията: „Създавай автомобилите там, където ги продаваш”.

Днес в европейската централа на KIA във Франкфурт почти няма да видите корейци; главният дизайнер Петер Шрайер дойде от VW Group, а гамата им представлява флот от много притеснителни за традиционните европейски играчи модели. Времето, когато KIA беше избор на отчаянието, сравним само с Daewoo и Lada, е отминало безвъзвратно и 

SPORTAGE 

е чудесна илюстрация: 502-те продажби за десет месеца правят убедително първо място в сегмента и второ място на пазара в България изобщо. Познавате отлично недоверието ми към данните от ААП, но изумлението на самите вносители от успеха на модела е напълно автентично. В главата ми още звучи самооценката им: „Преди десет години се качихме на магаренце, а то излезе бяло конче.” Не мога да се съглася повече.

И така: с дължина от 4.44, ширина 1.85 и височина 1.69 м (много близо до VW Tiguan) KIA Sportage е  високо четириврато купе с леко повишена проходимост, наречено за по-засукано градски кросоувър. Припомням, че терминологията при тези модели е доста размита: в най-общия случай става дума за избягване на връзката с жадните и бълващи набеден въглероден двуокис SUV, които вече не звучат нито политически коректно, нито социално отговорно - сякаш напук на изключителния им напредък в областта на  енергийната ефективност напоследък.  

Няма как да не разпознаете характерния му силует със стегнат стремителен вид и необичайна пропорция на стъклата – третото поколение на Sportage не би могло да бъде по-далеч от предшествениците си. Във всяко отношение – от наподобяващата тигров нос предна решетка до безпрецедентната гаранция.

Вътре ви посреща продължение на външността: ясно и убедително табло с преобладаваща проста функционалност (с изключение на лостовете за управление на светлините и чистачките) и добри материали в горната част. Седалките са удобни, а настройването на колата по вас – лесно. Е, далеч не всичко е идеално: ниско разположената пластмаса не е първокласна, както и лостовете до волана; управлението на бордкомпютъра е така скрито отляво зад него, че доста време ще се суетите, докато го намерите, но общото впечатление не се променя: това е бюджетен, но грамотен и спретнат интериор.

Интериорът е логично продължение на външността.

Страничната шофьорска видимост е леко затруднена от дебелите А-колони, както е и задната, благодарение на малкото  скосеното стъкло. Добре, че е камерата за заден ход, на чийто сензор вечер определено не му достига чувствителност. 

Любимата ми тема за контрола на климатизацията и тук няма да остане без коментар: допада ми простото й управление, но продължавам да не разбирам третия дисплей. Големите централни екрани на съвременните коли са напълно достатъчни, за да обезпечат нужната информация, освобождавайки пространство в централната конзола. Въпрос на вкус – ще кажете и ще сте прави.

Отзад мястото е добро за външните размери на европеизирания кореец, а на страничните седалки сядате удобно. Както обикновено – да му мисли този в средата, както заради неудобната теснотия, така и заради тунела в пода. Така или иначе, петото място днес е символика, създадена за краен случай.

Отзад има достатъчно място за двама.

Натискате бутона за старт и будите двулитров дизел със 184 коня, чийто звук е приемлив в почти всички режими, освен на магистрала, където се издава още един аспект на икономията – шумният двигател. 

На теория такава мощност би била достатъчна за спортни преживявания с тежащия 1.6 тона малък урбанизиран всъдеход. На практика обаче нещата не стоят точно така: въпреки, че не му липсва ентусиазъм, двигателят видимо има проблем да се докаже и този проблем е осезаемо жадната за енергия и свидлива на бързи реакции скоростна кутия. Без да дразни, 6-степенният автоматик е чувствително препятствие: превключването не е образец за гладкост; има „замисляне” при ускорение, а приносът му в разхода на гориво е очевиден – около 9 е доста за модерен дизел в този клас. Когато надзърнах в официалните 7.1 неволно някак отново се усмихнах на забавните европейски стандарти. А иначе конкуренти с теоретично по-слаби двигатели имат по-пъргав нрав, съчетан с наистина нисък разход.

Така или иначе, движението със Sportage рядко е усилие, за което спомага и лекият волан без обратна връзка. Даже прекалено лек, особено на магистрала, което би могло да притесни водач без опит. Правенето на добро електрическо усилване не е нито лесна, нито евтина инженерна работа.

Окачването пък намерих меко за навиците си и очаквах повече от вертикалната му устойчивост, водеща до склонност към подскачане из до болка познатите занемарени пътища на Родината. Страничната стабилност е прилична и завиването: без да е образец за подражание, е напълно приемливо.

Във всички случаи, общото впечатление е много положително: за миг си припомням първото поколение Sportage и би трябвало незабавно да сложа точка на мърморенето.

Което не означава, че бюджетните ограничения не продължават да личат: ксенонови са само късите светлини, щорите под двойния люк не вдъхват респект, а стъклата упорито продължават да не се затварят при заключване - чудна работа...

           Багажникът не е голям; е и?

Не знам дали е от прекалена претенциозност, или летвата вече е толкова висока, че малките нюанси правят голяма разлика, но при толкова амбиции тъкмо такива дреболии излизат напред.

 

Впечатление обаче прави и друго: доверието към марката расте със заплашителни за конкуренцията темпове и тове се дължи точно на продукти като Sportage, които се движат уверено по ръба на компромиса между амбициозната си външност и приемливото технологично съдържание на цена, която в повечето случаи надхвърля представите за стойност и полза.

Добавете към всичко това 7-годишната гаранция и повечето аргументи на вечно недоволните като мен започват да приличат на чисто заяждане.

А истината е, че благодарение на впечатляващия си напредък KIA е най-стремително растящата масова марка в Европа, която за десетте месеца на годината бележи двуцифрен ръст. Абсолютните стойности все още са далеч от водачите, но тенденцията е стабилна. Да, принос безспорно има и либералното ново търговско споразумение с Корея, но в дъното на всичко все пак е продуктът. 

Eпилог 

От личен опит ще ви кажа, че надменността е лош съветник, който много бързо може за ви превърне от прехвален мъдрец в обикновен глупак.

Заради това без бавене се връщам към митологията за огнената птица, според която на Земята може да има само един Феникс, прераждащ се от пепелта си.

Засега името му е KIA, а произвежданият в Словакия Sportage – един от символите на това прераждане.

Сп. "Тема"