Показват се публикациите с етикет KIA Sportage. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет KIA Sportage. Показване на всички публикации

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Логиката на среброто: KIA Sportage 2.0CRDi GT AT

Повече за марката, която вече не съществува



   Всяка прилика с елементи от други марки не е случайна, но еклектиката е сглобена в несъмнена индивидуалност

Походът на еврокорейците 

   Когато в края на миналата година умувах по темата за настъплението на европеизираните корейци, дори аз не си давах изцяло сметка за реалния темп на настъплението от изток. Продължаващо повече от десетилетие, то е мощно, добре организирано, проведено с респект към европейските автомобилни ценности и, както е бивало често в историята, армията на завоевателя е водена от европейски генерали. А азиатската култура очевидно помага за бързото осмисляне на старата автомобилна поговорка „Разработвай колите там, където ще ги продаваш“. 

   Източник: JATO Dynamics
Резултатите естествено не закъсняха: дори небрежният поглед над европейския C-SUV сегмент през 2016-а показва, че еднаквата технология на Hyundai-Kia, опакована в две различни самоличности, се оказа надпродадена само от тандема на водачите от Renault-Nissan. Да, не е шега: съдейки по данните до август, близнаците Sportage/Tucson са завоювали внушителен плацдарм на един от най-интензивните континентални автомобилни фронтове напоследък. 

Ако пък погледнем българския автомобилен „пазар“ през разфокусираната оптика на данните от ААП, ще се натъкнем на сходна гледка: в условията на хроничен информационен дефицит KIA носи среброто и в България. На родна земя подобни изводи естествено са крайно прибързани, но резултатите изглеждат насърчително – това е вън от съмнение. 

   Източник: ААП
При толкова равностойна конкуренция и постоянен приток на нови играчи в сегмента на компактния многоцелеви, спортно-практичен транспорт предприех решителната крача – да се убедя от собствен опит. 

Спортаж 

Е навяващото френски аристократизъм правилно произношение на името на модела, дебюта на чието четвърто поколение видяхме преди година във Франкфурт. Признавам, че се мотах чак до този август, но за сметка на това качих върха на моделната пирамида – 2.0 CRDi GT с 6-степенен хидротрансформатор и всичко от ценовата листа. 

Караме поред: със странно високата линия на стъклата, солидната стойка и безпрецедентната си гаранция третото поколение на Sportage щурмува сегмента превръщайки го в автентичен конкурент на марки като Nissan, Mazda и Volkswagen. 

Един от европейските генерали в корейската армия – Петер Шрайер се бе постарал да осигури решителен напредък не само по отношение на външността, но и в съпровождащото я технологично съдържание, извеждайки техниката на ново равнище.
 
Сходен е случаят с четвъртото поколение – концепцията е рафинирана още веднъж: от облагородената със специфичната светлинна графика на диодите си предница през запазения висок страничен профил с по-изразителни колесни арки до стеснените и заемащи вече цялата ширина на задницата светлини, Kia Sportage няма никакви проблеми с външността си. 


   Интериорът е крачка напред във всяко отношение; компромисите със 
   себестойността му обаче личат
Нещо повече: ако от определен ракурс разпознаете елементи от BMW X1, VW Tiguan или Porsche Cayenne, не се изненадвайте: бившият кадър на VW Group Шрайер е създал една еклектична, но решително европеидна, чиста двуобемна индивидуалност и това е ведра новина. 

Подобен напредък се усеща и вътре: благодарение на увеличеното междуосие последният Спортаж е с осезаемо по-щедри интериорни размери; отпред водачът и спътникът му се ширят, а седящите зад тях имат повече пространство за краката и раменете, въпреки съхраненото скосяване на тавана. Никой вече не е в състояние да ме убеди, че многоцелевите возила от С сегмент са едни най-обикновени хечбекове със „законно“ разрешение за употреба на допинг от FIA. 

Седалките са широки и въпреки, че от страничната им опора може да се желае още доста, са достатъчно удобни за дълъг път; в тях седите високо и видимостта в повечето посоки е добра, а арматурното табло е извървяло дълъг път напред. Общото усещане е за преобладаващ стремеж към еволюция и въпреки, че най-високото ниво на оборудване GT предлага практически всичко, за което се сещате – от отсечения в долната си част отопляем спортен волан през подпомагащите системи до отзивчивия централен дисплей – материалите са стандартни, а пластмасата долу – твърда. Интериорът е добре направен, но комбинацията между тапицирана в черна лицева кожа горна структура на таблото и бляскав черен лак стои някак банално – липсваха ми много технологията на новите материали с нестандартните им контрастиращи цветове и текстури. 

Претенциите настрана, но благодарение на напълно преработения автоматик натискането на десния педал в движение води до значително по-директна реакция на познатия двулитров дизел със 184 коня; така изпреварването вече не е премеждие, свързано с планиране. От жадна за въртящ момент черна дупка скоростната кутия е еволюирала в инструмент за пренасянето му към колелата – промяната е много положителна. 

Изцяло преосмислено е и решението на спортно настроения твърд и информативен волан, благодарение на който смяната на траекторията е значително по-директна и с обратна връзка – друг забележителен напредък. 

Обект на усърдната инженерна дълбока оран е било и окачването: дори с 19-цолови колела то поема неравностите с вещина и еластична амплитуда, и въпреки страничния наклон в завой Спортаж нито за миг не се усеща тромав. Да, вроденото на вида SUV недозавиване е тук, но точността и прецизността на шасито са истински развити. Същото е сполетяло и шума – колата е приятно тиха, дори при магистрално темпо. 

Двойното предаване обикновено хвърля целия въртящ момент в предните колела, пренасяйки до 40% от него отзад при нужда от допълнително сцепление; в редките случаи, когато и това не стига, блокажът 50:50 би следвало да достави останалото. 

Всичко изброено ме кара да мисля, че по отношение на движението си Kia Sportage е извървял истинско пътешествие досами КПП-то на радостта от карането; работата е там, че това може да се каже само за най-високата му версия – не съм сигурен, че чувството се съхранява при спускане надолу към основата на ценовата пирамида. 

То обаче ме подсеща и че компромисите все пак са навред: като започнем от двигателите и трансмисиите, които не предлагат впечатляващи технологични новости (да се чете електрификация), преминем към добре прикритите със стандартна лицева кожа по-евтини структурни материали в таблото и нуждаещите се от още странична опора предни седалки, и завършим с нуждаещите се от повече логика и опростяване менюта на инфоразвлечението с вродената му неспособност да декодира аудио с висока разделителна способност. 

Логична е и горивната ефективност: средният разход в подножието на 9 не е в челото на класациите, а това, превърнато във въглеродни емисии в държавите, въвели автомобилни данъци с въглероден компонент, води до попадането в по-висока данъчна категория. 

Вместо епилог – за бързата еволюция 

Kia е и ще остане бюджетна емлбема. Съдете сами: с всичко мислимо в ценовата листа Sportage паркира на ниво малко над 71 000 лв. Това го позиционира на известна дистанция не само в подножието на технологичния близнак Tucson, но и значително под VW Tiguan – компромисът е очевиден. Също толкова очевидна обаче е й бързата му еволюция, която носи логиката на среброто. 

Четвъртото поколение на компактния корейски SUV с изцяло европейски генотип олицетворява точно думите на дизайнера си: „Онова, което наистина ме въодушевява, е бързата еволюция на компанията. Марката, която познавахте преди десет или дори преди пет години, вече не съществува.“ Предлагам да се съгласим. 

Всичко за Kia Sportage тук.