 |
|
Предупредих: външният вид е приятен, но ориентацията е
към корпоративните клиенти, така че
формата следва функцията
|
Размерът има значение
„Рено” Флуанс е седан от С сегмент - с това твърдение би могла да се изчерпи автомобилната рубрика на „Тема” за седмицата.
„Рено” Флуанс е седан от С сегмент - с това твърдение би могла да се изчерпи автомобилната рубрика на „Тема” за седмицата.
И все пак в този триобемен автомобил, който не е в любимите на българина сегменти, носи нещо повече - нещо, за което ще се опитам да ви разкажа.
Живеем във времена, в които потребителите бързо се насищат и харчат изкарания с пот кеш трудно и капризно: колите след втората година от излизането на модела вече не са нови, а модел, излязъл през 2009-а, звучи като съвременник на черешовото топче. Да, нагласите се променят и прилагателното „нов” отдавна е изпразнено от смисъл. Във времената, в които моделите се сменяха на 10 години новостта носеше съдържание. Днес е само в творчеството на маркетига, които се опитват да ви представят всяка дреболия за новост, защото знаят, че за „старо” няма да се бръкнете.
В България пък индивидуалните продажби отдавна са музейна рядкост: пазарът все още мърда само благодарение на флотските клиенти, които пък избират по други критерии.
Беше време - преди петнайсетина години, когато лимузините от D сегмент нормално се вписваха в дължина от 4,60, но с времето колите растат и представите за размери се променият с всяко следващо поколение.
Така е и с Fluence: дълъг 4.62 той е само осем
сантиметра по-къс от Laguna, но иначе се води в С сегмент. И това в Европа е
проблем: не минава за лимузина от D
сегмент, за която да се бръкнат последните френски
патриоти от средната класа; не е и малък седан по джоба на бедния българин,
който все пак иска нова кола, а не скрап от вторичния пазар. Правилно четете
мислите ми – това не е семейна кола по местните разбирания - нито лимузина,
нито ван, нито 4х4.
Що за кола тогава е
това „Рено”? Много просто: седан за Азия, Северна Африка и Близкия Изток,
попаднал в Източна Европа по силата на неизбежната необходимост (впрочем произвежда се наблизо
– в Турция) и
е добър флотски продукт в гамата на марките от отбора на Renault-Nissan.
И точно това
се опитах да разбера напоследък: става Fluence ли за командировка, или всички твърдения са плод на халюцинациите на корпоративните комуникатори?
В този дух на мисли се метнах на 1.6 литровия дизел, който толкова много харесах преди година в Qashqai, и отпраших към Русе и Варна: в главата ми „Рено” е производител на хубави малки коли и доставя отлични двигатели за F1 – нито повече, нито по-малко. Е, нито за миг не забравям репутацията на спортната им R.S. гама, естествено, но това е тема за друг разговор...
На паркинга колата не прави кой знае какво впечатление: плавни, изтеглени и динамични линии в духа на новия Клио - да, но нищо драматично. Хм, освен размерът на колите, с времето растат и емблемите им: нищо чудно след още десетилетие да станат толкова големи, че вече да не се събират в предната решетка, а да ги виждаме на покрива – в осветени модули като рекламите върху такситата. Да, емблемата е предната визуална доминанта, на която всичко останало се подчинява.
Иначе линиите наистина са динамични и меки – „Рено” не харесват агресията. Но циник като мен би казал, че не вижда нищо кой знае какво и бюджетът за комуникация пак е пропилян в бомбастични фрази. Какво пък, това им е работата. Шегата настрана: без да смайва, Fluence изглежда добре от всеки ъгъл и това е напълно достатъчно.
Privilege
Из току-що запролетилата се Мизия карах най-високото оборудване – Privilege, чиято цел е да внесе малко уют в отруденото ежедневие на регионалния мениджър, за когото е предназначена. Да, това е кола за средния шеф-работар в голяма компания, който си изкрахва хляба, обикаляйки постоянно региона, за който отговаря. Ако е късметлия в тежките времена (което е много малко вероятно), ще получи кола с ръчни скорости, но с кожени седалки и навигация. Тук веднага искам да кажа, че Fluence е един голям компромис: това е кола, която хем трябва да е достатъчно над братята от „Дачия”, хем да си знае мястото в С сегмент – под средните седани с реално съдържание. Поради това в цена от 40 000 трябва да ви се внуши, че получавате много в малко. За набитото око е ясно – задачата е невъзможна и в това няма нищо чудно: за толкова пари нито материалите на таблото са достатъчно добри, нито кожата на седалките е достатъчно фина, нито Tom-Tom навигацията - пъргава. Получавате това, за което плащате. Впрочем реалната средна цена на транзакциите тук е средно с поне 12% под ценовата листа – времената са брутални, а и флотските сделки по принцип нямат нищо общо с ценовата листа.
Но изчезвайте, стига
съм ви държал зад кулисите. Всъщност мястото вътре е повече от достатъчно за
четирима с багажа им, но нищо друго не вдъхновява: електрически усиленият волан
е безжизнен, материалите – евтини, а седалките – плитки и без опора. В
допълнение окачването не предоставя кой знае каква странична стабилност, дори
при страничен вятър, аудиото е посредствено, а българският на интерфейса има
нужда от редактор. Съчетаването на дигитална с аналогова информация на таблото
е неумесно, а твърденията за качествата на т.нар. R-Link – преувеличени.
Добре де, има електрическа ръчна спирачка, което освобождава пространство между седалките, но така и не води със себе си любимия auto hold – функцията, задържаща спирачните апарати, без крака ви да почива върху спирачката.
Е?
Е, като няма нищо толкова особено в тази кола, защо ни губиш времето – ще попитате с право?
Хм, защото под предния се капак реното има прекрасен 1.6 литров дизел с качества на двулитров. Това е пионерът на новото поколение малки дизели, чийто последователи ще се появяват с навлизането на новия емисионен стандарт Euro 6. По нищо от поведението му няма да познаете малкия обем: тих е, тегли с лекота, а разходът, дори в моите ръце, беше в границите 6.9 - 7.4. Че това е на светлинни години от обещаваните 4.6 е истина, но точно сега не е важно; важното е, че с по-смирен водач колата е в състояние да ви закара до Варна и обратно с един резевоар – нещо, което е от ключова важност за финансовия директор и флийт мениджъра на фирмата ви. Защото те купуват.
Точно така, най-после
схванахте правилно: съдбата на тази кола не е да бъде харесвана, а да върши
работата на продукт от горния сегмент на приемлива за отънял бюджет цена. Корпоративните
покупки нямат абсолютно нищо общо с външния вид и пътното поведение, а с общите
експлоатационни разходи за периода на употреба - екзотиките са за списанията и
в страна с покупателната сила на България пазарният им ефект е нула.
В това отношение Fluence се справя повече от грамотно: в слънчевата пролет на 2013-а Renault ме подсети за това колко е трудно на О Бозе почившия български автомобилен пазар да предложиш продукт, който да представлява крайъгълен камък на гамата ти. Да, с „Дачия” отдолу и силна лекотоварна гама плюс „Нисан” отстрани, Renault Fluence е в центъра на единствения сегмент, все още крепящ продажбите на нови автомобили в България – флотския.
Това е кола, пред която не стои задачата да ви смае; тя просто ще ви помогне да си свършите работата. Тихо.
Сп. "Тема"
И точно това
се опитах да разбера напоследък: става Fluence ли за командировка, или всички твърдения са плод на халюцинациите на корпоративните комуникатори?
В този дух на мисли се метнах на 1.6 литровия дизел, който толкова много харесах преди година в Qashqai, и отпраших към Русе и Варна: в главата ми „Рено” е производител на хубави малки коли и доставя отлични двигатели за F1 – нито повече, нито по-малко. Е, нито за миг не забравям репутацията на спортната им R.S. гама, естествено, но това е тема за друг разговор...
На паркинга колата не прави кой знае какво впечатление: плавни, изтеглени и динамични линии в духа на новия Клио - да, но нищо драматично. Хм, освен размерът на колите, с времето растат и емблемите им: нищо чудно след още десетилетие да станат толкова големи, че вече да не се събират в предната решетка, а да ги виждаме на покрива – в осветени модули като рекламите върху такситата. Да, емблемата е предната визуална доминанта, на която всичко останало се подчинява.
Иначе линиите наистина са динамични и меки – „Рено” не харесват агресията. Но циник като мен би казал, че не вижда нищо кой знае какво и бюджетът за комуникация пак е пропилян в бомбастични фрази. Какво пък, това им е работата. Шегата настрана: без да смайва, Fluence изглежда добре от всеки ъгъл и това е напълно достатъчно.
Privilege
Из току-що запролетилата се Мизия карах най-високото оборудване – Privilege, чиято цел е да внесе малко уют в отруденото ежедневие на регионалния мениджър, за когото е предназначена. Да, това е кола за средния шеф-работар в голяма компания, който си изкрахва хляба, обикаляйки постоянно региона, за който отговаря. Ако е късметлия в тежките времена (което е много малко вероятно), ще получи кола с ръчни скорости, но с кожени седалки и навигация. Тук веднага искам да кажа, че Fluence е един голям компромис: това е кола, която хем трябва да е достатъчно над братята от „Дачия”, хем да си знае мястото в С сегмент – под средните седани с реално съдържание. Поради това в цена от 40 000 трябва да ви се внуши, че получавате много в малко. За набитото око е ясно – задачата е невъзможна и в това няма нищо чудно: за толкова пари нито материалите на таблото са достатъчно добри, нито кожата на седалките е достатъчно фина, нито Tom-Tom навигацията - пъргава. Получавате това, за което плащате. Впрочем реалната средна цена на транзакциите тук е средно с поне 12% под ценовата листа – времената са брутални, а и флотските сделки по принцип нямат нищо общо с ценовата листа.
 |
|
Вътре – също
|
Добре де, има електрическа ръчна спирачка, което освобождава пространство между седалките, но така и не води със себе си любимия auto hold – функцията, задържаща спирачните апарати, без крака ви да почива върху спирачката.
Е?
Е, като няма нищо толкова особено в тази кола, защо ни губиш времето – ще попитате с право?
Хм, защото под предния се капак реното има прекрасен 1.6 литров дизел с качества на двулитров. Това е пионерът на новото поколение малки дизели, чийто последователи ще се появяват с навлизането на новия емисионен стандарт Euro 6. По нищо от поведението му няма да познаете малкия обем: тих е, тегли с лекота, а разходът, дори в моите ръце, беше в границите 6.9 - 7.4. Че това е на светлинни години от обещаваните 4.6 е истина, но точно сега не е важно; важното е, че с по-смирен водач колата е в състояние да ви закара до Варна и обратно с един резевоар – нещо, което е от ключова важност за финансовия директор и флийт мениджъра на фирмата ви. Защото те купуват.
Точно така, най-после
схванахте правилно: съдбата на тази кола не е да бъде харесвана, а да върши
работата на продукт от горния сегмент на приемлива за отънял бюджет цена. Корпоративните
покупки нямат абсолютно нищо общо с външния вид и пътното поведение, а с общите
експлоатационни разходи за периода на употреба - екзотиките са за списанията и
в страна с покупателната сила на България пазарният им ефект е нула.В това отношение Fluence се справя повече от грамотно: в слънчевата пролет на 2013-а Renault ме подсети за това колко е трудно на О Бозе почившия български автомобилен пазар да предложиш продукт, който да представлява крайъгълен камък на гамата ти. Да, с „Дачия” отдолу и силна лекотоварна гама плюс „Нисан” отстрани, Renault Fluence е в центъра на единствения сегмент, все още крепящ продажбите на нови автомобили в България – флотския.
Това е кола, пред която не стои задачата да ви смае; тя просто ще ви помогне да си свършите работата. Тихо.
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар