сряда, 14 май 2014 г.

Chrysler - справи ли се Маркионе?

Серджо Маркионе представи новия 5-годишен план за Гергьовден. Да видим обаче как се справи с предишния

         Така вижда нещата във FCA карикатуристът на The Economist

Не беше чак толкова отдавна – 2009-а, когато FIAT поеха контрола над едва дишащия Chrysler и главният изпълнителен директор на групата Серджо Маркионе излезе с амбициозен 5-годишен план за съживяване на фалиралите американци. Съдържанието му накратко: по-добри продукти, ново качество, по-високи продажби и приходи, независимост от правителството през 2014-а.

Да видим как се справиха. 

Продажбите

Обетът пред „Крайслер“ бе удвояване на продажбите от 1.3 млн. през 2009-а до 2.8 през 2014-а. Факт е, че с двумесечната производствена пауза във връзка с процедурата за банкрут 2009-а беше кошмарна. Ако сравним обаче 2014 с 2008-а, когато се продадоха 2 милиона крайслера, получаваме съвсем прилично подобрение с 40% за шест години. През миналата година продажбите на групата удариха 2.4 млн. (9% ръст), а постигането на целта предполага още 17% нагоре през тази. В отчета си за 2013-а те потвърдиха целта, така че в „Крайслер“ очевидно са уверени в силите си. За първите три месеца ръстът в продажбите им е 11%, така че с още малко напън може и да се справят.

Добрата новина е, че зависимостта им от флотски продажби в Щатите е намаляла: от 39% през 2010-а делът на флийта е спаднал до 23 - на нивото на конкурентите GM/FORD. На рент а кар търговията отвъд голямата вода се гледа с известно отвращение, предвид комбинацията от слаби приходи и лош дългосрочен имидж, който навличат на марката, така че подобряването на продажбения микс е много важно.
Оперативна печалба

Целта на плана беше 7.7% през 2014 – резултат, невиждан от последната година преди сливането с Daimler - 97-а. Печалбата им за 2013-а беше на нивото на 2012-а – 4.4% и в тази връзка целите за 2014-а бяха занижени до 5%, което е по-реалистично. Като имаме предвид обаче, че само през 2010-а загубите им бяха над 650 млн. долара постижението е впечатляващо. Този резултат до голяма степен се дължи на заетата от FIAT производствена система (ще я намерите под името World Class Manufacturing), сваляща значително себестойността на производството.

Щатите

          Американска неоготика - Dodge Ram 1500
Една от най-непостижимите наглед цели беше пазарният дял в Щатите: от 8.9% през 2009-а на 13% през тази година. Интересното е, че изглежда ще го постигнат. За това време делът им непрекъснато расте и през първото тримесечие на годината почти стигна това ниво – вече е 12.7%.

В скоби само да кажа, че за сега гамата на марката зависи от продажбите на пикапи и джипове: след смяната на модела RAM 1500 върви отлично, а предстоящият дизел ще поддържа огъня. С новите Cherokee и Grand Cherokee нещата също са добре, но с леките автомобили им е трудно. Малкият Dodge Dart не се представи според очакванията, а ситуацията със седана 200 е подобрение само в сравнение с предишния модел, но далеч от водачите в сегмента му. Доколкото мога да съдя за останалата част от гамата им, тя старее и бързо губи позиции.

Независимостта

Като един от твърде големите, за да бъдат оставени да фалират, Chrysler все пак слязоха от държавната хранилка, спасила ги от логиката на живота - намериха частно финансиране и гледат по-спокойно напред. Делът на мощния синдикат UAW също беше придобит (с което FIAT се лишиха от нови модели за неопределено бъдеще, но това е друга тема) в името на шефското спокойствие. Очаква се по-нататъшното интегриране на двете компании да увеличи икономиите от мащаб – едно доста оптимистично очакване впрочем, предвид факта, че мащабът им (общ порядък от малко над 5 млн. коли) не е достатъчен за извличане на истинските индустриални ползи от размера.

Качеството

На първо място в продуктовите задачи на Маркионе беше подобряване на допотопните американски интериори. Постижението е факт: мишият сив цвят, твърдите пластмаси и провинциалната американска меланхолия отстъпиха на свежестта и европейския финес. За разлика от братята от Ford, които се борят с информационно-развлекателната си ситема, Uconnect-ът на „Крайслер“ беше насърчен за безбъговата си интуитивна работа.
          Интериорът на седана 200 вече става за гледане 
Интересен показател е свалянето на разходите за гаранции с впечатляващите 60%, което е повече от ясен знак за ползата от културния шок, който предизвика въвеждането на оптимизираната италианска производствена система, известна с личната ангажираност на всеки работник в крайния резултат.

Дизайн

За интериора вече стана дума, но голям напредък има и във външния дизайн на крайслерите и джиповете. Или поне някои смели крачки напред и встрани от визуалната немощ: Jeep Cherokee е бодра стъпка напред в сравнение с кутията, която замества и изглежда успя да докосне купувачите си. Новият Chrysler 200 е направо на светлинни години от многострадалния вид на предшественика си, а Dodge Durango и пикапът RAM са решителен опит за отърсване от ценностите на северноамериканския съюз между работниците и селяните.

Развитие има и под капаците: бензиновият V6 Penta-star на платформите със задно предаване, вързан с осемстепенен автоматик, ги изведе в челото на мекотата на работа и енергийната ефективност. По американските стандарти вкарването на дизел под капака на пикапа е връх на дързостта, но това се вписва добре в подгряването им да превъзмогнат следващата ерес - дизел в леките автомобили.

Малките мотори при малките модели обаче все още не са на нивото на големите.
 
Дилъри

Чета, че според националния съвет на дилърите на „Крайслер“ за първи път от десетилетие са си спомнили вкуса на парите: подобреното качество на моделите увеличава продажбите и клиентския им трафик; намалява зависимостта от гаранционни ремонти и така бизнес моделът им, разчитал досега само на обслужване, се връща към продажбата на финансови и застрахователни услуги и аксесоари, което видимо вдига духа и мотивацията на дилърите.
 
          Ерес: 3-литровият турбодизел под капака е нечуван в сегмента на
          пикапите в САЩ
По всичко личи, че в последната година от плана на Маркионе повечето цели ще бъдат постигнати или най-малко доближени: качеството и дизайна на продуктите са подобрени значително, продажбите – сериозно повишени, дългосрочната жизнеспособност – осигурена, държавните пари – върнати, а Chrysler – най-после консолидиран в баланса.

Явно периодът, в който Серджо Маркионе може да се чувства като спасител на бял кон в „Крайслер“ изтича. За сметка на това сизифовата задача пред FIAT е толкова голяма, че има пространство за работа пред поне два петгодишни плана.

Като казах план се сещам, че препускайки из гергьовденския списък със задачи за следващия период, забравяйки за миг Ferrari/Maserati, не виждам нищо, което да храни дилърите им в Европа през следващите две години. Дългото отлагане на инвестициите в нови модели в името на по-високи цели е на път да превърне спасяването на Chrysler в саможертва за FIAT.

Няма коментари:

Публикуване на коментар