Британски резонанс

Евентуалното излизане на Обединеното кралство от ЕС резонира фалшиво в автомобилната индустрия

Снимка: BBC TopGear

Убедителната изборна победа на консерваторите на Дейвид Камерън през май изигра ролята на стартов спусък на британския референдум за напускане на Европейския съюз до края на 2017г.

Четата на европейските автомобилни манифактуристи се подхлъзна на изкушението и влезе в опасна политическа игра, включвайки се в обществения дебат „за“ и „против“.

Мъдрият подход 

Партизанството в бизнеса играе специфичната роля на плашило за клиенти, а експертите коментират, че ако Островът поеме собствен курс, то това няма да се отрази на британския автомобилен експорт и дори би могло да го подпомогне. Причината е в значимостта на Великобритания за германските премиум производители и европейските масови играчи: тя е толкова голям пазар, че дори да се стигне дотам, евентуалното споразумение за свободна търговия е вързано в кърпа. Всяка друга мярка би застрашила един мощен икономически сектор. 

При това положение мъдрият подход би бил автомобилните производители да си затворят устата в очакване на присъдата на суверена. Вместо това група, водена от Ford, BMW и Renault-Nissan направи точно обратното – отвори я.

Главният изпълнителен директор на Ford Europe Джим Фарли не удържа на политическата логорея пред агенциите: „Вярваме, че британското членство в ЕС е критично важно за бизнеса.“  Вождът на Renault-Nissan Карлос Госн пък каза, че при евентуално „за“ компанията му ще преосмисли британското си бъдеще. Членът на управителния съвет на BMW Иън Робъртсън изрази надежда, че Великобритания ще остане в ЕС, а Европейската асоциация на автомобилните производители ACEA, се включи в хора на политическите коментатори с предупреждението, че евентуално напускане на Съюза би застрашило британския автомобилен бизнес. 

„Честно казано, за британската автомобилна индустрия ще бъде важно да остане в ЕС“ - са думи на генералния й секретар Ерик Йонерт. Той не предлага аргументи за икономическите последици от евентуално напускане, но смята, че членството дава глас на Кралството по всички въпроси – от регулаторната рамка през програмите за изследвания и развитие до търговските преговори. Звучи пресилено на фона на германския успех в Щатите и Китай, където първата европейска икономика определено няма политическо влияние.

Производителите бяха заподозрени в цинизъм и неподготвени изказвания по повод евентуалните последици от „Брекзита“*, както и в подкрепа на статуквото, просто защото не обичат промените и биха се изправили пред малко и кратковременно увеличение на разходите си за правене на бизнес. 

Недоволните 

Не е нужно да сме политически анализатори, за да знаем, че начинът, по който се промени страната им от 1973 насам предизвика недоволството на мнозина британци. Тогава Еевропейският съюз беше познат като Общ пазар, а гласувалите на референдума за потвърждаване на членството през 1975-а бяха убеждавани, че всичко се свежда до търговията – няма политика. В течение на 40 години обаче политическото влияние на общността постепенно нарастваше до степен, в която, според Британската партия на независимостта на българофила Найджъл Фараж, над 70% от британските регулации са наложени от Брюксел. И ако за България, предвид хроничния дефицит на воля за самоопределение, това би било крайно недостатъчно, на англичаните им идва доста повече. Представете си, ако един ден американците се събудят с новината, че Мексико и Канада внезапно са придобили правото на вето над решенията на Конгреса, заради тайни протоколи към Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). 

От ранна детска възраст те учат по история философско-академичния дебат по повод създаването на конституцията им. В Европа е точно обратното: политиците твърдят, че общият пазар няма политически контекст, докато тайно договарят общата държава зад кулисите. 

Гарел Райс, почетен професор по икономика на автомобилната индустрия и директор на Центъра за научни изледвания в автомобилната индустрия към Бизнес училището в Кардиф, не вижда нищо страшно в британското напускане: „Разбира се, че е възможно да избухне масирана търговска война с целия й протекционизъм и търговски бариери, но ми се струва крайно невероятно. Първо, Световната търговска организация би се произнесла, но много по-важно е, че Великобритания има голям търговски дефицит с ЕС - тя е огромен пазар за широка гама европейски стоки и специално луксозните беемвета, аудита и поршета.“ 

Свободната търговия

Недоволните коментари от индустрията идват в контекста на инвестиции в държави като Турция и Русия с презумпцията за свободен достъп до Европа. 

„Споразумение за свободна търговия е много вероятно, защото е в интерес на двете страни и поведението в индустрията показва, че те биха могли да се справят, използвайки доставчици извън ЕС“ – коментира Райс. Той припомня и аргументите от автомобилните производители през 2002, когато на Острова решаваха дали да се присъединят към еврото. Тогава те бяха задружно пискливи, твърдейки, че отхвърлянето му ще сложи край на добрите икономически перспективи. Чуваха се и заплахи за масово напускане на Кралството. Но историческата ирония ни поднесе процъфтяваща британска икономика и куп осакатени членове на Еврозоната, останали с години в кошчето заради загубената валутна курсова гъвкавост. 

Граничещо с наивност

„Автомобилната индустрия не е голям защитник на интересите си. Обещаваха края на света, ако не се присъединим към еврото. Ние пък благодарим на щастливата си звезда, че не го направихме. Те гледаха тесния си интерес да избегнат обмена на валути и не взеха предвид големите икономически фактори. Това бе решение, граничещо с наивност и не им дава основание за надути фрази по темата за британското напускане“ – завършва Райс. Той смята, че водещ във враждебното отношение е фундаменталният страх от промени и притесненията от произтичащите потенциални проблеми. 

Майкъл Бъридж от азиатската команда за маркетинг и корпоративна стратегия Cimigo се съгласява, че страхът от несигурност е основен двигател на враждебността към евентуалното британско напускане, вярвайки, че в автомобилната индустрия не са направили и базов анализ на последствията: „Компании със сериозни интереси би трябвало да направят оценки на риска и проучат последствията. Не вярвам да са го направили. Смятам, че напускането ще бъде много по-малко смущаващо, отколкото тези големи производители биха искали да мислим. Бих ги слушал по-сериозно, ако бяха показали анализ. Това просто е извън главите им – много е повърхностно.“ 

Бъридж, който е бивш преподавател в Лондонското училище по икономика и политически науки LSE, миналата година изготви доклад с официални данни, според които след влизането си в Общия пазар през 1973г. британският търговски обмен с ключовите страни-членки не се е променил. Традиционно мислещите биха очаквали голямо увеличение.
 

Пазарни дялове на автомобилните производители във Великобритания 
през 2014 г.

Той също мисли, че споразумение за свободна търговия е много вероятно в случай на напускане: „В случай на излизане британското правителство ще се договори с всички, а интересите на автомобилния и финансовия сектор ще бъдат приоритети № 1 и 2. В интерес на истината автомобилната индустрия е приоритет №1 и за германците. Допускането други държави да наложат мита за базирани във Великобритания производители, знаейки, че този така важен за всички пазар би могъл да отвърне реципрочно, е немислимо.“ 

Евроскептичният консерватор от Европейския парламент и любимец на Fox News Даниел Ханън смята, че всички извън Острова допускат споразумение: „Само хора, които искат да попречат на напускането на ЕС могат да кажат, че ще има нещо друго, освен споразумение за свободна търговия. Никой в Брюксел не си представя нещо различно.“

Защо 

Защо тогава автомобилните производители вдигат врява за нещо, което няма да им навреди? 

Ханън отговаря: „Някои много големи копрорации са инвестирали милиони в лобиране за сделки и удобни специални уговорки, така че последното, което искат е да започват отново.“

Гарел Райс разсъждава, че евентуално споразумение би трябвало да пропусне социално-политическата тематика, концентрирайки се върху икономиката и бизнеса. Така автомобилните производители биха били привилигировани: „Многонационалните компании имат богат опит от работата си в най-разнообразни условия, много по-лоши от Великобритания извън ЕС. Не обръщайте внимание - сработва условният им рефлекс. Честно казано, вътре или вън, слънцето ще продължи да изгрява и индустрията ще остане във Великобритания, защото тя е добро място за инвестиции.“ 

Великобритания:

Произвежда седем големи масови автомобилни марки; 
Произвежда осем премиум/спортни и над 100 специализирани марки; 
Произвежда седем товарни марки; 
Произвежда девет автобусни марки; 
Произвежда над 1.5 млн. автомобила и 2.4 млн. двигателя; 
Е вторият по големина европейски пазар след Германия с обем около 2.5 млн. леки и 320 000 товарни автомобила (2014г.); 
Изнася около 80% от производството си в над 100 държави; 
Има 770 000 автомобилни работни места.

Забележка: 
^*Брекзит (Brexit) е понятие, образувано от сливането на думите British и exit, отнасящо се до възможността за излизане на Великобритания от Европейския съюз.  

Сп. "Тема"