Глупав сезон*

По дефиниция лятото се характеризира с липса на задълбоченост. По автомобилните теми у нас то продължава вече 27-а година

*Cambridge Dictionary: „Време в годината, обикновено през лятото, когато поради липсата на важни политически новини, вестниците са пълни с маловажни истории.“

Колкото и смесени чувства да провокира цитирането на британски източници след 23 юни, определението на този фразеологизъм e във впечатляващ контраст с фактите от действителността: Брекзит, Ница, Истанбул, Мюнхен… – за по-малко от месец имаме проблем с това да се опомним, че, както казват културните антрополози, светът (или поне два региона) се стабилизират на по-ниско цивилизационно равнище. 

За разлика от просветения свят, в автомобилна България глупавият сезон продължава не два, а дванайсет месеца в годината в продължение на повече от четвърт век и постиженията ни по тази линия, както добре знаете, са високи: радваме се на един от най-породистите автомобилни паркове в ЕС, а разговорът по автомобилните проблеми у нас – не ми омръзва да го повтарям – традиционно е на висотата на средношколската кръжочна самодейност. 

Самозастреляли се в крака: такъв е ефектът от реалното 
насърчаване на вноса на скрап, обусловен от липсата на национални 
автомобилни политики  

Фактите: вече 27 години неродената българската автомобилна регулация благоприятства превръщането на страната ни в кошче за автомобилен боклук; държавната администрация не се вълнува по същество от автомобилните теми, а редките спонтанни изблици на инициативност са белязани с най-обикновен дефицит на грамотност: непонятният правителствен план за насърчаване на електромобилното производство и потребление 2012-2014 (за имащите нерви да четат) и предоставянето на „добър пример“ през употребата на Националния доверителен екофонд на екоминистерството за самосубсидиране на държавната и местна администрация в покупката на електромобили и зарядни хибриди са само последните от дълга поредица илюстрации, че глупавият автомобилен сезон у нас е норма. Тук ще откриете резултатите от т. нар. „пилотна схема“ за насърчаване на употребата на зарядни автомобили с чийто автор ще се радвам да се запозная. Тя субсидира покупките на държавната и общинските администрации, но не прави нищо за намаляване на средната възраст на българския автомобилен парк през стратегия за обновяването му, тъй като субсидиите, освен крайно ограничени, са сведени само до колите на институциите. Дискриминация? Факт: графиките говорят повече от всички лишени от съдържание приказки. Остава да проследим и съдбата на одобрените 44 „проекта“, чието качество тепърва ще минава през тест за състоятелност. 

Ако в средата на глупавия сезон езикът ми ви изглежда някак нелепо сериозен, или неприемливо остър за началото на отпуските, то единствената причина е в липсата на смислен обществен разговор и, недай боже, обединено усилие по въпросите на българското автомобилно обновление. До степен, в която липсата му се наложи като отличителна черта на българската нормалност. 

Защо е важно? 

Много просто: вече повече от век време автомобилите са в основата на обществените отношения. И по добре познатия IT принцип GIGO, поставени на калпава основа, те генерират съответния калпав резултат. Промяната изисква ум, характер и добра воля, а вместо тях по автомобилните теми в България бърборим откровени глупости, докато хората и организациите, които би трябвало да водят, се характеризират с отсъствието си. Един от най-сочните примери е този с наредбата на Министерството на транспорта, задължаваща пунктовете за ГТП да въвеждат идентификационен номер и да сканират бланка с холограмен стикер за платен пътен данък. За вас не знам, но у мен такова действие втвърдява отдавна формираната увереност в подготвеността на пряко отговорната за качеството на транспорта в България институция за задълбочен диалог за бъдещето му и, естествено, за последващи действия. 

Липсващата информация за свалените от регистрация нови автомобили 

не позволява оценка на дилърските регистрации (реекспорта)

Въпреки по августовски високия градус на изкушението, би било истински несправедливо да виним единствено настоящия кабинет за домодерното състояние на българските автомобилни политики: ступорът по въпросите на отечествената автомобилизация е явление, принос в което имат всички правителства. И ние – автомобилните хора, които за 27 години фактически не направихме нищо. 

А би било важно, най-вече заради сложните взаимовръзки между обществените системи, по чиято линия убогото състояние на един сектор дърпа надолу по наклонената плоскост на бедността много други – фактология, по която просто отказваме да мислим. Важно е и защото ситуацията подсказва наличието на очевидния устойчив интерес да не се променяме; не, че сме в състояние, но не демонстрираме и намерението да опитваме. 

Съдете сами: последната информация за средната възраст на българския автомобилен парк от КАТ например излезе преди точно две години. Това, което ще видите днес, подсказва още по-нерадостна картина. 

ААП

На официално разпространената в края на юни новина от първата половина на май за новоизбраното ръководство и управителен съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) може да се погледне по два начина: 

1. Положителен - смяна па поколенията. В ръководството влиза по-младото поколение, а новият изпълнителен директор – Татяна Груева е един от броящите се на пръстите на едната ръка автомобилни регулаторни експерти у нас. Председателят на Управителния съвет, Александър Миланов пък има богат полеви секторен опит, по силата който познава отлично българската автомобилна проблематика. Подобна комбинация очевидно има потенциала да влее свежа енергия в натиска на теоретично най-заинтересования сектор – този на колегите ми автомобилни вносители – върху отдавна загубилата волята си за действие държавна администрация. 

2. Отрицателен – абдикация. Хората с реална тежест в същия този сектор – собствениците абдикират от ръководството; средният мениджмънт поема от тях щафетата на миманса по експертните автомобилни въпроси в България, което подсказва да очакваме още от същото, т.е. тишина и бездействие. 

Дръзкият ръст на старите дизели продължава: под стари 
разбирайте над 20-годишни. Това е един от аспектите на 
българската автомобилна катастрофа

Оптимист по природа, се надявам на първото и, познавайки лично част от хората, им давам своите повече от сто дни доверие до края на годината. Вярвам, че бойците от автомобилния фронт, консумиращи ежедневно „даровете“ на българската институционална недостатъчност, ще намерят нова енергия и воля за промяна. Ако те не я придобият, не виждам кои ще са следващите. 

Пазар 

Начинът, по който МВР се отнася към информацията за автомобилните регистрации и структурата на автомобилния парк в страната е само един от индикаторите за преднамерено лошото състояние на българската автомобилизация. Подобна ситуация е без аналог в ЕС и единственият смислен изход би бил в организиран секторен и публичен натиск за промяна. Мейлът, с който ААП разпространи данните уверява, че ГД „Национална полиция“ са дали обет за ежемесечното им публикуване. Чакам с голямо любопитство, тъй като това означава промяна на Наредба I-45, уреждаща въпроса. Сегашният й вид не подсказва подобна готовност. Дори и да ме изненадат и да го направят, информацията продължава да бъде недостатъчна, а върху качеството на данните има още много работа.
 

Ситуацията изглежда така, сякаш всички имат негласната уговорка по автомобилните теми у нас да не се прави нищо друго, освен като разпалени тийнейджъри в училищен двор да цъкаме по това, което правят другите - по сериозна тема водим профанизиран разговор. А в същото време движещият се скрап (част от който е обект на практики, окачествими като най-обикновена контрабанда) по улиците да расте неограничено, докато структурата му придоби завършения профил на престаряло и мръсно нафтопиещо чудовище, за аспектите на чиято вредност тепърва ще говорим. 

В това време другите осъзнават ролята на качествения транспорт в обществените си отношения и очевидно схващат ясно смисъла на понятието благоденствие, което ние очевидно не схващаме. 

Създаването на жизнеспособна, обитаема и тласкаща напред общественото развитие автомобилна екосистема е упражнение за знаещи, можещи и амбициозни, каквито ние още не сме станали, но ми се ще да вярвам, че настоящето не е непреодолимо. В следващите седмици и месеци ще започнем разговор за това от какво държава в състоянието на нашата има нужда; ще го започнем без надеждата да му обърнат внимание, но с ясното разбиране, че с институции, които вярват, че със селективното харчене на един милион дават добър пример, не сме в състояние да направим наистина нищо повече. 

Възрастта на българския автомобилен парк расте неудържимо: 

устойчивото ни антиповедение насърчава процеса – друг аспект
на катастрофата

Липсата на национална стратегия за модернизация на българския автомобилен парк и политики за свалянето на емисионния му отпечатък, и намаляване на комплексните негативни обществено-икономически ефекти от състоянието му подсказват, че – въпреки, че не го осъзнаваме – сме докарали ситуацията отвъд дъното.

Да го кажа още веднъж за затвърдяване: оскъдната и зорко пазена информация за българския автомобилен пазар подсказва нещо просто: администрация, чийто най-умни дела се изчерпват със самосубсидирането на електромобилния й парк или  въвеждането промени в наредбата за годишния преглед, връщащи ни в средата на ХХ век, не представлява страна по модернизационен разговор. 

А за начина по който върви транспонирането на Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, чийто краен срок, съгласно парламентарния контрол, е 18.11., не ми се и започва. 

Закривам парграфа за отчайващата спортна форма на институциите с нещо малко, но положително – Институтът по публична администрация. По отношение на публичните институции той играе ролята на търпеливо отдадена на мисията си учителка в помощно училище, която стъпка по стъпка, макар и с много променлив успех, се опитва да възпита информационна култура в една среда, която най-меко можем да оценим като некооперативна. Конструктивната инициатива на този институт стои зад просмукването на капките информация в Портала за отворени данни opendata.government.bg. Той е и една от надеждите ми за бъдещето. 

Въпреки това обаче информацията от българския автомобилен наносвят остава на наистина примитивно равнище. Много малко се е променило на практика през последните години: институционалната съпротива към споделянето й е устойчива; толкова устойчива, че там не останаха хора, които разбират. 

Резултатът сме обсъждали многократно: българският автомобилен пазар, освен малък, е беден и системно незначителен. В добавка е либерализиран до пълно демонтиране на оградата за проникващия скрап. Данните говорят сами и единствено началото на отпускарския месец ме кара да отложа параграфите за това какво трябва да се прави до есента, когато се надявам, че ще има кой да чете. 

Последната налична информация от ACEA

илюстрира отказа на МВР да споделя 

информация, което предпоставя непълнотата й. 

Символичното представяне на електромобилите 

не се нуждае от коментар, а напредъкът на 

хибридите е функция главно от постоянството 

на основния им вносител - Toyota

Днес искам само да обърна вниманието ви на плашещата структура на парка: комбинацията от ръст на средната му възраст (настоящата методика на представяне на данните всъщност не позволява да я сведем до едно съпоставимо число) и дела на дизелите е просто страшна. Както и друг път съм казвал, консумираме последиците от катастрофа.

На този фон символичното представяне на електромобилите и зарядните хибриди е естествено. 

В данните по марки, както и на много други места, ме смути категорията „други“, съжителстваща с нови и употребявани. Присъствието й без обяснение не дава възможност за нормален анализ на представянето на някои марки, а липсата на данни за свалените до шестия месец от регистрацията си нови автомобили не позволява да окачествим реекспорта. Въпреки това, по данните на някой от колегите ми, които все още са принудени да купуват информация от МВР, той продължава да е около 20% от новия български автомобилен пазар. 

Ще завършим оптимистично: плахите първи капки от размекването на българския информационен ледник ме карат да се надявам, че (макар и не в активна възраст) ще доживея пълното му стопяване.

Обликът на българската автомобилизация е такъв, че нуждата от напускането на глупавия й сезон с продължителността на цяло едно поколение става все по-незаобиколима.

Ако ние сами не го пожелаем, катастрофалното й състояние най-безцеремонно ще ни принуди.