Милионите на смирението: Toyota Corolla

50 си струват отбелязването

В дните на коледния пост 

    Пишейки в дните на Коледния пост, нямаше как да бъда подминат от библейските аналогии в автомобилната индустрия… 

Средностатистическият пилигрим на простиращата се в течение на три столетия четириколесна религия отдавна има своя утвърден иконостас. В него трайно са залегнали свещените изображения на Ford Model T, Volkswagen Beetle и Toyota Corolla. Всеки от тях е със своя неотменим принос в историята на автомобилостроенето, а трите заедно оформят близо 109 години приемственост на колела.

Във времена на исторически възходи и падения, подеми и провали, войни и революции тези достойни возила не просто са запазили жизнеността си, но са написали глави в летописа на моторните коли. А днес ще говорим не за най-дълго произвеждания, нито за най-влиятелния, а за най-продавания от трите – Toyota Corolla.

Смирението Corolla 

В една индустрия, в която размерът е всичко, с продажби в тираж от над 44 милиона за половин столетие Toyota Corolla е много далеч пред другите двама. Това напук на нежното си име, означаващо ботаническото определение за венче – пръстенът от листа около централната част на цвете.
 

Въпреки красивото й име, почти няма да откриете Corolla в топ петиците на популярните автомобилни тестове. Причината е в методично съхранявания етос на смирението. 

С най-популярния си модел „Тойота“ не само поставя на изпитание егото на каращия, но и представите му за мащаб: от първия завод в Такаока през Турция до Венецуела Corolla прави 1/5 от световните продажби на емблемата, докато в България делът й е още по-висок – над ¼. В Европа картината е радикално различна: там делът на компактното триобемно возило е над десет пъти по-малък.

Няма как да не ви е направило впечатление, че двойката най-големи световни производители обират солидарно каймака на обвиненията в правенето на скучни коли. Малцина обаче си дават сметка, че тъкмо сигурният дизайн (така определям формите, които не рискуват да остареят, защото не са модерни) и приемствеността са тези, който им осигуряват числата, за които говорим днес.

Така е и с Corolla: останала вярна цели пет десетилетия на семплата си триобемна концепция, тя се развива еволюционно. За чест на „Тойота“ трябва да кажем, че в излязлото през 2013 11-то поколение опитаха някои интересни промени (снимките говорят сами), но резултатът бе все още стилистично неустойчив, а 132-те конски сили под капака останаха все така далеч от конкуренцията. 

Говорейки за юбилейния модел обаче (който не е повече от още едно ниво на оборудване с козметична уникалност и ограничен тираж), виждам, че, макар и отново по косвен път, хармонизират графиката в духа на истински различния CH-R, с който предстои да се видим рано догодина. Предницата е преработена в посока на по-изтънчено изостряне: острите ъгли, конфликтните линии, обеми и равнини, свитите диодни светлинни групи, задълбоченият и динамизиран релеф на предната решетка плюс хрома; новите колела и задни светлини всъщност показват, че една концепция, родена в ХХ век, подлежи на модерна, смислена интерпретация в 4.62 метра метал и през ХХI-ви.

Corolla винаги е олицетворявала един не толкова вдъхновяващ, колкото сигурен избор (6 години/200 000 км гаранция + репутация), но държа да си призная, че гледката на перлено червения юбилеен модел този път ме изпълни с ведри мисли.

Прехвърлям крак през шофьрския му праг и съм в развития в духа на Auris интериор с подобрени материали, повече място отзад и актуализирано инфоразвлечение, организирано около графиката на чувствителния на допир 7-инчов дисплей. Всичко това комбинирано с изненадващо добри предни седалки и къс скоростен лост на настроения на 7 виртуални „стъпки“ вариатор.

Под капака е познатият 1.6-литров атмосферен бензин с променливо фазирани, умни клапани. Мощността му не се е увеличила, но за сметка на това работата му е мека и тиха в почти всички режими, а комбинацията с почти напълно линейното поведение на трансмисията при леко до умерено ускорение ме свари неподготвен за толкова изразителното усещане за гладкост, чисто механична прецизност и тишина в движение. Грамотно преработеният прогресивен волан (по-тежък и по-директен), хармоничното окачване, което въпреки евтиното си решение (макферсън и торсионна греда) осигурява добра надлъжна и странична стабилност с достатъчна амплитуда за борба с вехтата ни инфраструктура и страничен контрол за удържане на тежестта на десния ми крак в условия на завиване, всъщност ме приласкаха към крайния резултат. На практика последната версия на Toyota Corolla се оказа един все така смирен, но сериозно развит продукт.

Да, напълно наясно съм, че с четирима на борда, иначе леката структура (под 1.3 тона) ще стане доста по-тромава, но кой по дяволите си купува Corolla за спортно каране? Пълнете си до капака 452-литровия багажник кротко за Коледа (като преди това не пропускате да го обзаведете с добрата вертикална мрежа), а мечтите за тръпка в духа на F1 с иначе добре оборудвания и разумно оценен седан просто задраскайте.

Тук му е мястото да се сетя, че системите за безопасност (четири в пакет с име Toyota Safety Sense) са си пробили път и до този модел – централният блок с камерата и лазера са ясно различими в предното стъкло.

Комбинацията от всичко, за което ви разказвам днес, с въглеродно интензивния ми подход към карането доведе до среден разход в порядък 10. Ще рече, че подлежи на свеждане докъм 9, но не и по-малко: мереното по вече напълно компрометирания NEDC цикъл е постижимо само на динамометър, без човешко участие. 

Продажбите на компактните седани в България открояват две 

особености: крайно ограничен брой сериозни играчи и

традиционно слаба аналитичност на данните от ААП (пример:

разновидностите на важен модел като Ford Focus са неотделими).

С началото на последния й моделен цикъл резултатите на  
Toyota Corolla се стабилизират на драстично по-високи нива в
челото на субсегмента

Същественото 

Каквото и да ви говорят медиите за важността на красотата, стила, чара и финтифлюшките, огромното мнозинство от потребителите на този продукт на доказаната автомобилна традиция по света се вълнуват от прости екзистенциални въпроси като: Тиха ли е? Вози ли добре? Ще ни побере ли? Надеждна ли е? 

Тъкмо в отговорите въпроси като тези са силните страни на Corolla: приятно изглеждаща (повтарям: червеното!), тиха, изненадващо гладка, с място отзад и широк багажник тя е практически всичко, което може да се очаква от добре оборудван компактен седан с агресивна максимална цена в порядък 43 000 по ценова листа. Да не пропуснем и това, че ако не я чупите от глупост, сменяте маслото и държите резервоара й пълен, королата вероятно ще ви надживее.

Знам, знам, че Европа цяла сега кросоувърите гледа, както знам и че конкурентните модели от други марки изглеждат и се карат по-вдъхновено. Знам също, че устоите на българското автомобилно потребление са разсипани от икономически, манталитетни и регулаторни фактори, които няма да ми омръзне да повтарям.

Но нека сме наясно: Corolla е избор за хора, гледащи на колите единствено и само като на средства за транспорт, не като на обекти на желанието или гордост от притежаването. В тази много широка ниша тойотата се вмества превъзходно – 44 милиона за 50 години се правят с постоянство в смирението. Това е най-същественото, вярвайте ми.

Много повече за Toyota Corolla – тук.