Дундьо: MINI Cooper S E Countryman All4

Прякорът не пречи в Оксфорд да радват окото и със зарядния си хибрид

    Да, никнат като гъбите, праха, мръсния въздух и новите велоалеи в София. Да, хибридите. Зарядните. След Mitsubishi Outlander PHEV и BMW Active Tourer 225xe тихо изнизващата се 2017-а ме постави на предната лява седалка на първото в 58-годишната история на оксфордската марка чифтосване между тока и бензина. Cooper S E Countryman All4, или MINI Countryman PHEV, както ще го наричам  накратко – подлежащият на зареждане хибрид. 

Както си му е редът, съставената от 80 клетки, 7.6-киловатчасова батерия е под задната седалка. На теория (според напълно отхвърления от живота NEDC цикъл) осигурява 42 километра автономия на ток, докато в моя случай бе около половината. Веднъж изпили електрическия сок, на помощ ни се притича добре познатият, модулен, 1.5-литров турбо бензин с двойна функция: поддържане на собствения ход и – в комбинация с кинетичната енергия при спиране – съживяване на батерията.

Според MINI, това е идеалната кола за праведно, беземисионно ходене на работа през седмицата и безнаказано палуване в края й. 

Минитата – пъргави и кефят; хибридите – тромави и бавни, да? 

    Твърдение, хм, не лишено от истина и Countryman PHEV e наддал сериозно – 130 кг над еквивалентния S. Това ме подкокороса и за гальовното „Дундьо“, което му лепнах, ала 224-те коня системна мощност (съставени от 136 + 88) водят до половин секунда по-добро ускорение. Да, благодарение на тока хибридът е по-наострено амбициозен. Като казвам ток, да не пропусна, че в чисто електрическия си режим MAX eDrive това е – внимание – първото „Мини“ със задно предаване. Така и започнах – в режим на ток. При всички добродетели на електрическата тяга – светкавичното, съпроводено с меко свистене, блажено градско ускорение (но не повече от 125 км/ч) – тъгата й е в бързия край на купона. Въпреки това, MINI са направили спирачките си прогресивни и приятни тъкмо в регенеративната им фаза, което далеч не е даденост при хибрида.

Ала, след само 17-тина километра из правите и гладки софийски улици, въртяните от изчерпаем природен ресурс предни колела настояват за намеса: недвусмислен намек за оловно лекия десен крак на градския дивак в мен. 

След изчерпването на режима, MINI минава в следващия – AUTO eDrivе, в който характерният баритонов тембър на бензина поема отговорността за придвижването – гладко, без замисляне. Има и трети – Save Battery, който държи батерията постоянно 90% заредена, естествено с помощта на мотора. 

Истинско MINI? 

    Няма да се лъжем: хибридният Countryman е ритмичен и приятен за каране. И въпреки, че килограмите в повече на Дундьо са осезаеми при рязко спиране, те не влияят на усещането в завой: все така сладък в кривите, той е стабилен странично, а на моменти се държи като кола с блокиращ заден диференциал. Тъкмо там е и разликата с другите: повечето хибридни кросоувъри са предмино предно задвижвани, докато тук ни дърпат, бутат, или двете едновременно, според режима и пътната ситуация. 

Задвижването е свързано със свеж, 6-степенен хидротрансформаторен Steptronic, имунизиран срещу мудността и излишното форсиране на традиционните, сложни исторически планетарни и CVT трансмисии на хибридите. Всичко това върви със съответното визуално подпомагане на таблото, което ме държи информиран какво харча и колко зареждам – по два канала и с две графики: скоростомер/централен дисплей. Може и да изглежда сложно  от пръв поглед, но най-добре оставете джаджите да си вършат работата сами. Да, разходът, естествено. Мерен на динамометър, комбинираният би следвало да е 2.3 - 2.1 л/100. 

В нормален режим електрически подпомаганото усилване на волана е лениво и безчувствено. Разходете Дундьо из останалите настройки, фокусирайки вниманието си върху Sport, и ще получите нещо по-отзивчиво и тежко. Партньорството на двата компонента от задвижващата система води до ускорение до 100 за 6.8, което е съвсем малко по-зле от John Cooper Works. Каквото и да кажем за окачването, то е олекотено и меко – с нетипична за MINI амплитуда, настроено за комфорт. Това е положението: търсенето днес се вълнува все по-малко от спринтовите качества. 

Компромисите 

    Складираната отзад електрика автоматично превръща резервоара в първа жертва – съкратен от 51 на 36 литра. Това, естествено, е проблем, тъй като зареждането на батерията не е така бързо, като при i3, и Дундьо се преобразява в едно очарователно мрънкало, което не спира да врънка – ту за бензин (пресушава бързо малкия резервоар), ту за ток. Както до втръсване съм повтарял, българската автомобилна данъчна рамка не се вълнува от вида на задвижващата система и така предимството, че плащате данък само върху 136-те коня на бензина, вместо върху 224-те обща системна мощност, е въпрос на случайност, а размерът му е символичен. Емисиите, както и пленителните, горчичено жълти, отличаващи елементи в калниците, не са в състояние да размекнат сърцето на изпълняващия чинно закона диоптричен данъчен чиновник, но дори това не е най-важното. Както и загубата на 45 литра от багажника и част от функционалността на задните седалки. 

Countryman S E все пак остава добре премерена, практична кола, с достатъчно място за порастнали отзад. Зареждането на батерията, дори от 50-киловатова зарядна станция, отнема неприлично дълго време, а въглеродните емисии от 49 гр/км не са в състояние да трогнат когото и да било по тая география, дори мен, предвид средния разход от 7.4 с моя, да го наречем политически коректно, въглеродно интензивен подход към карането. 

В заключение 

    Дори в тежките си и скъпи (99 580 във версията, в която го карах) модни одежди, MINI Countryman не бе в състояние да ме откаже. Емоция? Естествено: няма по-трезво мислещ от мен, който да си дава сметка за пълната несъстоятелност на тази модификация в България, създадена да консумира регулаторните стимули за нискоемисионни автомобили и привилегирования им достъп до пътна инфраструктура в други, цивилизовани географски ширини. Както много пъти е ставало дума обаче, развитието на задвижващите системи не се вълнува от преобладаващата по тия убоги земи глупост, а това е практически най-приятният за каране заряден хибрид, на който са ме представяли.

Което естествено не го прави по-прагматичен местен избор, но ако сте сред съмишлениците на марката, непременно го пробвайте. Пък си тръгнете с каквото ви е по силите. 

Поемам дълбоко въздух за последно изречение: MINI Cooper S E Countryman All4 не е лишен от вечните добродетели на марката – закачлива, моментално разпознаваема, индивидуалност и премиум качество.  Но преди всичко: лукава предизвикателност, лют сарказъм към всичко живо на пътя и неизчерпаема радост от карането с много прилични обективни показатели. 

Зарядно-хибридната му същност може и да раздвоява самоличността на Дундьо, но той остава все така ведро приятен – това е каймакът на малката хибридна техника. 

Още информация – в сайта на MINI.