За значението на размера: RAM 1500

Когато даунсайзингът е мръсна дума

Понятие, история, пазар

    Не зная дали обръщате внимание, но когато говорим за българския автомобилен пазар често повтарям, че колите пренасят обществените отношения на колелата си. По правило изпадам в това меланхолично настроение, когато става дума за домашната ни автомобилна проблематика, но трябва да знаете, че едва ли има пример с по-голям размах за тая истина от Щатите. Чуйте само…

    Класификация им за категорията „лек камион“ се отнася до превозни средства с товароносимост до 4 000 паунда (1 815 кг.), които в Европа наричаме лекотоварни. Федералният регламент определя като лек камион всяко моторно превозно средство с брутно тегло не повече 8 500 паунда (3 855,5 кг.). Както се досещате, основната им задача е да пренасят хора и товари от едно място на друго, както и да вършат работа извън пътната мрежа, поради което имат по-ниски стандарти за горивна икономия от колите и на теория се използват по-скоро за работни, отколкото за лични цели. Таксономията им включва возила от най-разнообразни породи, SUV включително, а пикапите представляват леки превозни средства, с отворен товарен отсек, отново предназначени за превоз на хора и товари, но по-скоро в града. С времето предназначението им еволюира драстично, но така или иначе вече 100 години пикапът е сложно преплетен в американската градска – за провинциалната да не говорим – култура, а изглежда няма да е преувеличено, ако кажем, че бурният прогрес на северноамериканското общество през ХХ век е пренесен в XXI-и от тия возила, претърпели немислими трансформации във времето.

Та историята започва някъде през Първата световна война, когато американската армия използва първите протопикапи (отблъскващи с недовършения си вид отворени самоходни товарни платформи) за целите на логистиката си. Първи на пазара през 1918-а се изявяват ранните версии на Dodge и Chevy, чийто следвоенен примитивизъм е стигал до там, че Chevy не са предлагали кабина за Model 490 (името е с произход от цената), принуждавайки собственика му да си я купи отделно или скове от дърво или каквото друго има под ръка, за да превърне рамата с двигател и ходова част в използваем камион.

Пак някъде по това време Хенри Форд забелязал предварителния дизайн на военния транспорт и базирал концепцията му на Model T. Резултатът е скромен: малка товарна платформа зад двуместна кабина с мек покрив и четирицилндров бензин с мощност 40 к.с. – така се раждат оригиналният дизайн и облик на съвременния пикап. Днес правнуците на първия „Форд“ са еволюирали до огромно разнообразие от размери и предназначения, а популярността им нарасна безпрецедентно: през 2019 г. те правят 15-на процента от еднотрилионния американски автомобилен пазар, а тази им популярност обяснява старанието, с което големите производители гледат да се харесат в Северна Америка.

От числата става ясно, че днес най-добре продължават да се представят марките на тримата големи (Ford, GM и FCA), за представител на една от които ще говорим днес. Както видяхте, Dodge са в занаята от самото начало, ала родословното дърво на RAM-овете датира от есента на 1980. През 2010-а брандът Ram Trucks се обособява от Dodge, а днес той е опорна точка на печалбите в FCA.

Повече от очевидно е, че тоя тип товарен транспорт е кроен по цивилизационната и инфраструктурна мярка на Щатите, където преобладават големите пространства, широките пътища и евтиният бензин. В земята на бизоните и силното говеждо не се славят с особени симпатии към малкото, а икономията просто не е критерий за оценка. Така този тип возила не са особено уместни в Стара Европа, не просто заради драстичните разлики в начина на живот, потребителската култура и облика на урбанизацията и инфраструктурата, а и заради водещата роля на ЕС в кръстоносния поход срещу изкопаемите горива, в резултат на което европейската автомобилна екостиема става все по-трудно обитаема от такива фосилни динозаври, чийто брутален чар на въглеродно разточителство обаче остава привлекателен за достатъчно, че да крепи континенталното им присъствие потребление.

Овните вече не са просто абстракция: от по-рано тази година датира официалното присъствие на RAM и в България, чийто вносител (IND Commerce) предстои да поеме дистрибуцията и на останалата част от портфейла на FCA.

RAM 1500

    Дълги години рогатата емблема играе ролята на съзидателен рушител в сегмента на еднотонните пикапи: разтоварени от бремето да пазят трона на първенството, „РАМ“ са орисани да рушат. Още през вече далечната 1994-а с предизвикателно мачисткия си външен вид тогавашният 1500 разруши „табуто на кутията“, вдигайки се на оръжие срещу традиционната стилистика. Ford и Chevrolet скоро ги последваха. В средата на следващото десетилетие отново те бяха, които отвориха широко вратата на лукса в най-високите версии. Не след дълго Ford и Chevrolet също намокриха свирките.

Още в първата половина на следващото десетилетие (2013/2014 г.) пак те бяха първи да свалят от конвейера си автоматик с повече от 6 скорости (8-степенният ZF) и да предложат „компактен“ според американските разбирания трилитров дизел. Излишно е да казвам, че макар и отнело им някоя и друга година, Ford и GM отново преписаха домашното от конкуренцията. Всичко това е един заобиколен начин да подскажа, че въпреки абонамента за вечното трето място на американския пазар, те фактически отдавна водят: там където RAM поема, останалите следват.

В такъв напредничав контекст елитът на брадатите лекотоварни сомелиери от Доналд Тръмповия електорат ще изругае, че петата генерация на RAM 1500 е повече еволюционна, отколкото революционна. Не че нещо, ала под класическата триобемна външност и широката талия на едрия по нашите разбирания (5.92/2.09/1.97) камион с тегло над 2.5 тона има усилена и олекотена с 45 кг. рама, работеща в полза на максималния товар (1043 кг.) и допустимо тегло на ремаркето със спирачки от пет и половина тона, което представлява ключов показател за качество в тая порода стоманени коне.

Гледайки внушителната му външност и огромните колесни арки, трудно ще повярвате, че в този демонстративно прагматичен транспорт са взети сериозни мерки за подобряване на въздушното съпротивление: от активните ламели в предната решетка през увеличеното скосяване на челното стъкло и аеродинамично оптимизирания профил на тавана до новия дизайн на задния капак, това  са все инструменти за аерооптимизация. Но не са само те: версиите с шаси на пружини разполагат с активна аеродинамика за намаляване на турбулентността под пикапа (версиите с въздушно окачване просто го свалят). Сгушен под предната броня, това е 6-сантиметров аеродинамичен елемент, който се спуска автоматично при скорости над 56 км/ч и външна температура над 3 градуса. От централата на овните в Мичиган твърдят, че с всичко това са свалили коефициента на въздушно съпротивление от 0,39 на 0,36.

Зад предната решетка, която, въпреки дискретното си оцветяване, на този етап е ентусиазираният ми едноличен фаворит за ново лого на „Топлофикация“, и под агресивно оребрения преден капак живее добре познат герой: 5.7-литровият, осемцилиндров бензин с полусферична горивна камера (оттам е прякора му –Hemi) и активно изключване на цилиндрите. Тъй като 400-те му коня и 555 нютона въртящ момент са една предразполагаща към жажда комбинация, производителят е решил проблема с честите посещения на бензиностанци по стария начин: освен с бензин, те се хранят и от разработена специално за този двигател в Холандия газова уредба с допълнителен резервоар, монтиран в пространството за резервната гума. Цената е между 5 и 10% загуба на мощност (практически неосезаема във всяко отношение) срещу двойна разлика в разходите на 100 километра и набирането на безчет въглеродни добродетели пред Брюксел, да не говорим за допълнителните 100 литра, осигуряващи още поне 500 километра пробег. 

Вместо подробности за тях обаче, предпочитам да кажа още две думи за техниката: това е машинария от добрата стара школа; блокът е чугунен, пълненето е атмосферно, инженерите са теглили една майна на даунсайзинга – 5.7 литра са точно 5.7 литра, а въглеродните им емисии са в границите 330-350 г/км; въртящият момент е автентичен, малко под 4000 оборота, а 8-степенният му преобразувател с овърдрайв на трите най-дълги предавки прехвърля силата към селективно двойно предаване с трансферна кутия от комшиите в Обърн Хилс BorgWarner и заден диференциал с ограничено приплъзване.

Всичко това е поставено върху предно окачване с двойни носачи и 5-точково независимо задно (5-режимното въздушно е опция) и спира с помощта на подобаващи 14,9-инчови дискове. При това го прави с прецизно дозирано усилие и прогресивен ход на спирачния педал – много добре дошло, особено в града. Жалко само, че са пропуснали да сложат auto hold. Тая спирачна мощ е задължителна за транспорт с подобни товарни и теглителни характеристики, ала не е само това: да не забравяме, че едрото добиче ускорява до 100 с хъс, сравним с този на VW Golf GTI (6.4 по-конкретно), а четвърт миля прави за под 15 секунди. Голямото разнообразие от колела е в порядък 18 – 22 цола (скромните 285/45/R22 в моя случай), а клиренсът е достоен за общите пропорции на техниката – 22-26 сантимента в зависимост от версията.

Минаваме назад, където ни очаква правоъгълна товарна платформа с удивителни в изобретателността си и сходни с кухненските шкафове и чекмеджета решения за организация и укрепване на всичко до две европалета, които ще качите без усилие. Много находчива е опцията RAMBOX, която представлява две големи странични багажни кутии, всяка с обем от 210 литра, вградени в стените на товарния отсек, над колелата. Осветени и електрифицирани, те са великолепни складове за торбите от досадния седмичен пазар или хладилните чанти с бирата за дългоочаквания летен уикенд. Пространството е пищно и истински удобно, а всичко завършва с мощните накрайници на изпускателната система, между които, като свръхточно оръжие за масово поразяване, е окачен тегличът.

С очевидната помощ на просветения европейски дизайнерски и производствен инженеринг общото визуално впечатление е за свръхпотентна техника, лишена изцяло от първичния си генетичен примитивизъм в името на комбинация от изтънченост и особено внимание към детайла.

Вътре

    Колкото и импозантен да е с външността си, RAM ме изненада много повече отвътре. Навикнал съм да гледам на американските коли с пренебрежението на европеец, презиращ кичозната презоеканска недодяланост. Не, причината не е в достойните за лимузина планини от пространство в дългата двойна кабина; не е във високата позиция на седене, поставяща ме на едно ниво с колегите от чистотата. Изненадата дойде от внимателния избор на материалите (отлично обработена и подобаващо дебела кожа, мека, качествена пластмаса и метал) и сходното отношение към сглобката им. Пластмасовата евтиния, акомпанирана от омерзително боклучавите лостчета и превключватели са натирени някъде при даунсайзинга: това е един не просто Голям, а и практичен интериор. Същите тия брадати сомелиери от Ръждивия пояс, които познават и по-леката, и луксозна американска продукция, твърдят, че това е най-доброто правено от американска ръка (аз подозирам и намесата на европейска) до момента.

Приемам твърдението им на доверие, но не оставам сляп и за купчината доказателства: първото сред тях е логиката – всичко е разположено така, че се почувствах като пътник във времето назад с поне десетилетие. Големите, двойни кръгли уреди пред мен рамкират 7-инчов аналогово-дигитален хибрид с отлична тематична графика, съобразена с нивото на оборудване. Масивната централна конзола е изградена около голям, 12-инчов портретен, чувствителен екран, около който са подредени големи, ясни физически бутони: разните там капацитивни слайдъри и други дигитални заместващи измишльотини са изпратени пак там – при даунсайзинга; реакцията им е механично ясна и отчетлива – нямаш никакви колебания кое е включено и кое не. Интерфейсът за общуване с колата, макар и малко муден, е логичен, с ясна графика и не налага непременно докосване на дисплея. Недостатък: бутонът за навигация из менютата е от дясно на централната конзола, което в тая кола е синоним на далече. За сметка на това са помислили за подробности като обещаващото, подобаващо илюстрирано, „Where to?“ на мястото на бездушния „Search“ при търсенето на следващата пътна дестинация.

Класическият скоростен лост липсва; на негово място, под копчето за стартера, е разположен голям кръгъл, механизиран превключвател с недвусмислена функционалност, в блок с управлението на двойното предаване. Това е дало свобода на интериорните дизайнери да се развихрят в огромното по всички стандарти пространство между предните седалки, достатъчно за трета. Не са съобразили само, че това принуждава пътуващите да си пишат, вместо да си говорят, но нейсе… Там е разположено и „мазето“: многофункционално, модулно пространство за разполагане на всякакви неща с размер до 15-инчов лаптоп и голяма дамска чанта. Впечатляващото изобилие от пространство дължим и на високо монтираната кабина, без тунел между седалките. Това е причината, когато вдигнете удобните кожени седалки, отзад да се освобождава пространство за около две европерални или малко биче (единицата мярка за вътрешно пространство на фермерите в Уисконсин) – според вкуса и произхода на аудиторията.

В просторните и удобни отопляеми и вентилирани електрически седалки се качвам през електрическите степенки в праговете, помагайки си, ако се налага, с голямата ръкохватка в А колоната. Ключовата дума за позицията на капитана в тоя (извън)асфалтов кораб е „високо“: панорамата е щедра, а обзорът – на нивото на първите етажи на блоковете в квартала. Видимостта във внушителните двусекционни огледала, които често ще сгъвате в града, е разточителна: усещането е за удобно, спокойно превъзходство над болшинството дребен и среден асфалтов дивеч. И преобладаваща теснотия из неуместната и превиваща се под напора на растящия трафик градска инфраструктура, която в България, освен лошото си състояние, има още една типична особеност – липсата на паркинги. Изглежда българин и паркинг са две понятия, които са несъвместими в едно жизнено пространство. Но млъкни сърце…

По-високото ниво на оборудване Laramie предлага комбинация от няколко истински находчиви умнотии, първата от които са електрическите странични прагове, които се спускат с отварянето на вратите, улеснявайки влизането; следващата е електрическата регулировка на височината на спирачния педал, която прави голямата кола лесна за каране и от малки хора, а третата е възможността за електрическо плъзгане на малко прозорче в задното стъкло – това вече спада към групата на детайлите и има най-разнообразни практични предназначения.

Стартер

   Натискам. Нищо, освен събуждането на оборотомера. Завъртам на D и поемам плахо из душната градска теснотия. Заради усърдните пасивни и активни мерки за вибро и шумоизолация, гъргоренето на г-н Hemi V8 е с някак абстрактен, подземен произход и е парктически недоловимо при скорости до 40.

Газ до пода. След известен трансмисионен размисъл и сваляне на 3-4 предавки, според скоростта, тежкото желязо полита безцеремонно напред под съпровода на сподавен, властен рев; трицифрените числа в скоростомера растат с предизвикваща адреналин охота, а автоматикът реди предавките неусетно, стремейки се към най-ниските възможни обороти. Воланът е логично индиректен (3 оборота от-до), а успехът да маскират размера с усещане за лекота е забележителен. Освен на камерите и подпомагащите му системи, донякъде се дължи на факта, че на пътя RAM закусва с всякаква стомана с дължина под 5 метра и обядва с тези, които я надхвърлят. Дребните тревопасни ванчета и хечбекове се разбягват ужасени веднага щом ви забележат, а от големите лимузини проявяват рядка по тия места вежливост, според мен дължаща се и на известна скрита завист. Към размера. Каквито и да са причините, изпреварването, когато не пренасяте пълни палета и не теглите коне, е шеговито упражнение. Но нека сега още да се разберем: толкова много метал на едно място по чисто физически причини просто не е в състояние да притежава спортен нрав; по-скоро бих го определил като лежерен мързел, който се раздвижва само при крайна необходимост, така че озаптете спортните очаквания.

Воланът може да е индиректен, ала е точен, поради което и за миг не се смущаваш къде си спрямо идващия в насрещния тесен завой камион. Внимавайте с режима на задното предаване: при предозиране на газта на излизане от завой – заради леката си задна част, когато не е натоварен – RAM-ът е естествено предразположен към свръхзавиване, което системите за стабилност бързо овладяват, но преди това може да ви свари неподготвен – свиква се.

Каквото и да говорим обаче, върху асфалта пикапът е безапелационно голям: усещането е сходно със загубата на представа за размер, когато си потънал в креслото на А380 над океана; това обаче с нищо не променя фактите. Започваме с повсеместното объркване от пропорциите в околната среда и постоянното внимание на обитателите й към обречените ви на пълен крах опити за дискретност; продължаваме с топката в стомаха, която ви се образува мигом след като се одързостите да предпочетете гаража на мола пред паркинга му. Разстоянието до кабелите и тръбите в тавана му е около два пръста от перката на антената; дистанцията до застрахователното събитие е с размера на малка неравност в бетона или сбъркан допуск в окачването на лампите – б-р-р-р. Стига да намерите място, 360-градусовият обзор на камерите и подпомагащото спиране улесняват точното наместване на амбициозното добиче, но никога не пропускайте да планирате излизането му. И да, малкият за размерите му радиус на завой е от голяма помощ в тия деликатни упражнения.

На магистрала хидротрансформаторът се стреми да поддържа всичко в оборотен коридор 1500-3000, подсещайки ме за широкото плато на въртящия момент, така че плуването в дълбоките асфалтови води определено не е повод за паника от разхода на гориво, дори с висока скорост. Всички тези впечатления са придобити с цената на разход в порядък 16-17 – всъщност много добре предвид всичко показано на пътя и извън него.

Когато камионът е празен или с лек товар, той поема неравностите с гъвкава еластичност, без усещане за свръхтежест в кривите; фактът, че листовите ресори са избегнати си казва думата. Да, има и подскачане, и клатене, и страничен наклон, и високи неокачени маси; има и няма как да няма при возило с такова тегло и център на тежестта. Ала са грамотно контролирани (още по-добре от въздушното окачване, допускам) – упражнение, в което принос определено има и добре претегленият му волан. Както e редно при всичко движещо се, поставено на рама, острите гребени по това, което неясно защо все още наричаме магистрала „Хемус“ е свързано с добре познатите надлъжни сеизмични вълни от вторичните вибрации – затихват бързо, както бързо идват и следващите, и ядът от състоянието й, и знаете...

МНЗ предупреждава: размерът и възможностите на RAM 1500 излъчват повелителна, самоуверена потентност, която не се нуждае от доказателства и предполага етика и разум в употребата си – консумирайте я отговорно.

Накрая две думи за аудиото. Така и не разбрах секрета зад неспособността на Harman Kardon да се наложат като сериозно име в домашното аудио за ценители и безпрецедентния им успех в автомобилното. В „хола“ свирят 19 говорителя (10-инчов супербас включително), захранвани от 900-ватово крайно стъпало клас D. Звуковата картина е едновременно мащабна и детайлна – без грам нужда от доказване през олелията на агресивен материал. Прелитат покрай мен километрични знаци и заедно слушаме мекия, лакиран Stratocaster на Марк Нопфлър. Главният художествен ръководител на Dire Straits пише за настроенията на тъжните, самотни мъже; пише модерен келтски фолк за древна държава, която никой от нас не е познавал, но я копнее дълбоко в сърцето си. В собствения си неокласически свят Марк има око и за злоупотребата с късмета.

Вдъхновената от автобиографичната книга на пилота от Формула 1 Марк Донъхю, "The Car Was the One" от албума му Get Lucky ме отнася назад като машина времето: маестрото реди историята от 192-килохерцовия FLAC (DSD-та не се разпознават), аз си мисля, че Road America е все там – на Highway 67 в Уисконсин; там са и мостът, и горите, и оная черна лента, и всичко – както е било през златната епоха…

Майната му на даунсайзинга

    Във времената на обърканата ни, болнаво изнежена урбанизираност, на стоте и едно сексуални самосъзнания, на веганските стекове с червена леща, овесени ядки и пиперен кашу сос, на светлото дигитално настояще и безвъглеродното електромобилно бъдеще част от автомобилната индустрия оказва ожесточена съпротива, демонстрирайки духа и неподлежащата на заместител мощ на телешкия стек, женската целувка и гладкия като коприна осемцилиндров бензин с вътрешно горене и фаталните му за психичното здраве на евробюрократа въглеродни емисии. Ала с душата на истинската кола, открояваща човека като индивид; кола с по много плът и много кръв. Кола и с планини от недостатъци от нашата страна на океана, сред които цената и загубеният й по пътя първоначален замисъл на просто товарно возило.

–

   Парадоксално някак обаче RAM 1500 е чистокръвен премиум продукт. И не размерът му е най-съществен, а обстоятелството, че без замисляне запраща мнителността и всичките ми подозрения, заедно с мен самия и анемичния ми европейски даунсайзинг, там, където ни е мястото: на майната ни.

По сайта им все още се работи