Пейзажът BG 08/2020

Докъде я докарахме

   Ето ги и пропорциите, на които дължим състоянието на днешна автомобилна България

    Ако в края на юли ситуацията на европейския автомобилен пазар приличаше повече на бавно и колебливо връщане към нормалността, то още тогава стана дума, че голяма част от нея се дължи на комбинацията между задържаното, отложено търсене (Обединеното кралство е един от примерите) и щедрите правителствени субсидии (Германия и Франция се откроиха), на фона на чиято шарена картина ние сме една направо жалка гледка.

   Комбинацията между политическа и икономическа криза предразполагат към устойчивост на пазарния спад

Ала мина време и, точно според очакванията на мнозина, заделените правителствени средства за подкрепа на автомобилното търсене започнаха да се изчерпват, а с тях – да се възраждат въпросите за реалния размах и облик на кризата. Първите симптоми за връщане към реалността дойдоха от Франция, 20-процентният спад в която се дължи на изчерпването на националната програма за насърчаване на първите 200 000 транзакции от обмена на високоемисионни стари коли с по-чисти нови и употребявани. И ето, че денят на сбъдването на предварителните опасения настъпи, а след него предстои да следим каква е августовската картина наоколо и по света.

   Това са брутните регистрации

Както и да го представяме, пред автомобилния сектор се очертават дълги и неравномерни месеци на преструктуриране и възстановяване във всяко отношение (от преосмисляне на веригите на доставките до производствения капацитет, организационната структура и продажбените канали), които ще зависят от толкова много фактори, включително този дали сме успели да си научим уроците от миналите месеци.

Към цялата шарена палитра от последствия у нас трябва да прибавим и заредената с големи количества политическа нестабилност ситуация, чийто неизвестен за сега край обещава само едно: месеци на изпитание, в които ще се наложи да мобилизираме всичките си разполагаеми запаси от ум, можене и характер. Ще ни трябват, защото кризата навлиза в депресионния си етап, а с него на дневен ред вече излязоха въпросите на неизбежното преструктуриране – уменията за което по неизбежност ще се превърнат в ключов компонент от конкурентните предимства на пазарните участници. Едно е напълно сигурно: чакат ни едновременно трудни и интересни времена, в които, освен тактическите си организоционно-екзистенциални въпроси, задължително ще трябва да погледнем хоризонта и да помислим какво желаем: България да остане в ролята на детето със специални образователни потребности и контейнерът за автомобилен боклук на Европа, или са ни останали там някакви амбиция и самоуважение та решително да поискаме промяна.

А така изглежда вътрешното търсене. 

Заради структурата на продажбите ни 

(липсват електромобили) не успяхме да 

се възползваме подобаващо и от периода 

на относително пазарно възстановяване 

в Европа – реекспортът не нарасна 

пропорционално

И не е като да нямаме причини: обърнете внимание как изглежда повърхностният паралел между продажбите на нови и употребявани автомобили. Спадът при новите е с над 40% по-висок от този при употребяваните. Причините естествено са много и наред с очевидните (ниската ни покупателна сила, липсата на потребителска култура и тежкия дефицит на смислени модернизационни регулации и обновителен импулс в автомобилния ни парк) има внушителна подводна част на айсберг, в която са радикално различните оперативни и организационни стандарти на участниците, обитаващи практически различни вселени, както и характера на паричните потоци в тях, които без съмнение са мощен фактор за осезаемо по-ограничения им спад. 

Не мисля, че имаме нужда от по-убедителна илюстрация за необходимостта от създаването на българска моторизационна стратегия от настоящата и същевременно не знам дали исторически сме били по-неподготвени да я направим: долната мъртва точка в способността на институциите да участват в процеса (дори елементарната форма инициатива е отвъд възможностите им) е достигната отдавна, а външният импулс за промяна е толкова рехав, че днес няма да му обърнем внимание – тази ситуация обаче все някога трябва да приключи. Най-малкото защото автомобилите у нас имат критично висок дял в транспорта на стоки и хора и състоянието на автомобилния парк е гръбначен прешлен в качеството на транспортната ни система, а с него и на националната сигурност. Те буквално движат обществените отношения на колелата си – истински странно е, че все още не сме осъзнали това обстоятелство с цялата му сериозност. И ако в срива има логика, то дефицитът на инстинкт за самосъхранение ми е напълно непонятен. До степен да започна да съжалявам, че съм толкова назад с материала на социалната антропология.

   Всички яйца в една кошница. При електромобилите е просто:
търсенето се изчерпва със Spark. Никак не добре  

И така: ако има нещо ново под българското августовско слънце, то е, че юли сякаш концентрира крехкостта на отложеното търсене и очерта очевидната неизбежност на държавната намеса в сектора с оглед стартиране на добре осмислен (да видим от кого) процес на обновление в автомобилния ни парк, който е – няма какво да го увъртаме – в състояние на тежка историческа катастрофа.

Продължаваме нататък с месечното пазарно темпо, което през август загуби въздух далеч не само под натиска на лятната сезонност, а и заради вътрешнополитическото ни напрежение – една ситуация, логично тласкаща мнозинството потенциални потребители към отлагане на всички възможни разходи, без които могат.

 Любопитно изключение представляват електромобилите: стоте шкоди CITIGOe IV фактически изчерпват електромобилно ни търсене, с което не просто сигнализират липсата на първичен интерес (с нея се борят субсидиите, каквито ние нямаме и развитието на зарядната инфраструктура, за чиято плътност стана дума неотдавна), но излъчват и ясен сигнал за трансформациите в клиентските нагласи, свързващи тока като задвижваща енергия с транспорта като услуга (TaaS) като преобладаваща форма на употребата му. Всичко това под категоричния общ знаменател на търсене в най-евтиния електромобилен сегмент, печалбите от който в момента са предимно в сферата на репутацията и публичния имидж. 

   Приливната вълната на дизеловия скрап е все по-висока

При това само в София, което пък онагледява тежките диспропорции на бедността. Spark несъмнено изживяват подем, ала обликът му е такъв, че само илюстрира изостаналостта ни: един оператор, в един град, с който се изчерпва не просто националното ни електромобилно потребление, но представлява около 1/3 от електромобилния ни парк изобщо. Непълноценно от всяка гледна точка, включително продажбените приходи на вносителя (които във флотските сделки по правило са символични, но пък – знам, така е – допринасят за изпълнение на цели); крайно недостатъчно и за промяна в облика на днешния ни автомобилен пазар със структура доминирана от дизеловия скрап, чийто безконтролен внос и неизвестно техническо състояние представляват най-обикновен индикатор за пауперизация и предпоставка за всички отрицателни обществено-икономически последствия, които можете да си представите. Чисто човешкият срам от пейзажа включително.

   Докато бездействието ни продължава, възрастовата структура ще остане меко казано лоша