Екзорсизъм и плазмено покритие

1.3-литровият бензин под капаците на Renault Megane и Dacia Duster

    Докато нескопосаното емисионно законодателство на обладаната от въглероден екзорсизъм обединена Европа е на път да постави най-мощния й индустриален отрасъл пред безпрецедентна историческа заплаха, а комбинацията между спадащите продажби на вече изключения от църквата дизел и липсата на достатъчна технологична зрелост в сочената като негов неизбежен заместник праведна електрификация доведоха до фактическото нарастване на въглеродните емисии през последните две години, автомобилните производители имат нужда от реалистични решения. Тук и сега.

Един от най-често прилаганите подходи за споделяне на колосалните разходи по намирането им е обединяването на развойните и технологични ресурси при разработката на новите поколения бензинови двигатели с малък обем, чието масово навлизане в моделните гами стана незаобиколима предпоставка за минимизиране на щетите от очакваните глоби.

Добър исторически пример за подобно сътрудничество е съюзът между Renault-Nissan и Daimler, продължен и в разработването на новия алуминиев, 4-цилиндров, 1.3-литров редови турбо бензин. Представен на Женевския автосалон през 2018-а, двигателят вече се монтира в повече от дузина модели на всичките им марки, а само в „Рено“ от него се очаква годишен обем от 1 милион.

Най-общо казано, „Двигателят H“, както го наричат във Франция, си поставя за цел увеличаване на енергийната и емисионна ефективност по пътя на оптимизиране на въртящия момент в целия оборотен диапазон, с което да го направят и по-приятен за каране. Дали са успели ще разберем след малко, но преди това още няколко думи по техниката. Директното впръскване с повишено налягане, двойното променливо газоразпределение на клапаните, новият дизайн на горивната камера и плазменото покритие на цилиндрите, заето от Nissan GT-R, са повишили въртящия момент с над 15% в сравнение с предшественика, а от Булон Биянкур идва обещанието за подобрено ускорение и повече радост от карането.

Имайки предвид важността на агрегата, намиращ приложение в такова разнообразие от марки и модели, изпълняването на това обещание има голям залог. То обяснява и любопитството ми да проверя как се държат с него два напълно различни като функция и архитектура и същевременно много добре познати представители на масовия автомобилизъм – Renault Megane и Dacia Duster. Ще градираме по мощност.

Renault Megane TCe 140

    За почти четвърт век присъствие в С сегмент „Рено“ извървяха дълъг и криволичещ път, а четвъртото поколение Megane без съмнение е най-амбициозният им опит досега. Базиран на платформата CMF-CD, която споделя с Clio, Captur, Espace и Talisman, той е все така приятен за гледане и предлагащ човешки условия за обитаване. Но не това е най-важното днес.

140-те коня на новия агрегат под предния му капак са на първо място тихи; малкият бензин дава въртящ момент от 240 Nm на много добрите 1600 оборота, което моментално личи в характерната му пъргавост още на ниските предавки. Самата механична скоростна кутия е със сравнително къси предавателни числа, което е сред основните причини да продължаваме нагоре из оборотомера с гладкост и лекота, които могат само да ме радват – обещанието определено е изпълнено. Почти изчезнало е закъснението на турбината, а запазването на голяма част от теглителната сила до самото подножие на червения сектор води до усещането за гъвкавост и лекота при изпреварване, като същевременно са успели да подобрят осезаемо енергийната му ефективност: с въглеродно интензивния ми десен крак резултатът бе в порядък 7.9 – 8.4/100, което със сигурност подлежи на сваляне с поне литър. 

За кола в ценовия диапазон 36 – 46 000 напредъкът е категоричен, а в лицето на TCe 140 Megane представлява реална алтернатива както за всеки флотски потребител, така и за крехкото ни индивидуално потребление.

Dacia Duster Red Line TCe 150

    Никога не съм крил симпатията си към етоса на тази технологично семпла, но изпълнена с респектираща компетентност базова техника, предназначена да обслужва основата на потребителската хранителна верига. „Дачия“ напипаха ниша, в която да процъфтяват, а легендарните им финансови резултати могат само да предизвикват завистта на конкуренцията. Ако до този момент Duster II бе напредък във всички посоки, освен в скоростта, то с настроения на 150 к.с. нов бензин под капака и ограничената серия Red Line, предлагаща много добре прилягащия й вишнево червен Fusion и изненадващо елегантния а ла Burberry интериор, то вече иде реч за една все така скромна, но вече и възмутително добра за цената си (малко под 36 000 с всичко от ценовата листа) техника за ежедневна употреба. 

Духът на добавена спретнатост определено дължим на новия бензин, чиято позната гладка и тиха охота към ускорение превръща Duster в кола, която вече не се страхува от натискане. Това е така желаната новост в двигателната гама, чийто 250 нютона теглят до 100 за 10.6. Не звучи впечатляващо на хартия, знам. Далеч по-достойна за отбелязване обаче е новопридобитата убедителност в междинното ускорение; тя добавя непозната досега доза еластичност в инак възмудния характер на Duster, което не просто задълбочава симпатиите ми, но превръща цялостния пакет в продукт, способен да атакува територии, непознати преди. Всичко това с цената на разход в порядък 8 – 8.5, за който важат уговорките от Megane.

Да заключим

    Живеем във време на промяна: голяма част от добре познатите технологии и бизнес модели в автомобилната индустрия видимо се ориентират към изживяване. В това време хоризонтът съвсем не е така светъл и ясен, както бихме предпочели: идат трудни времена на принудителни и интензивни трансформации с неочакван и неизвестен край.

В такава ситуация автомобилните производители се виждат принудени да инвестират едновременно както в традиционните технологии, така и в тези, за които биха искали да мислим като част от бъдещето. Това в условията на императивната необходимост от запазване на финансовото здраве и укрепване на пазарните резултати в условия на предстоящата рецесия и съпровождащото я гонене на злите фосилни духове.

С новия си масов, четирицилиндров бензин Renault-Nissan демонстрират едновременно технологичната си вещина, партньорските умения и способността да не губят равновесие по тънкия лед на собствените си организационни предизвикателства. Renault Megane и Dacia Duster го доказват.