За по-високи теми: Dacia Duster II.1

Повтарям: има такава кола

   Снимки: SC Automobile Dacia SA

    Точно осем години от времето на първата ни среща и дванайсет от появата й, Dacia Duster стартира на брутално ниска за времето си цена, поемайки от Skoda щафетата с надпис „евтина, но и много добра“. И докато чехите се втурнаха охотно по пътя нагоре, а другите актьори в жанра просто обезумяха, хората от Миовени съхраниха здравия си разум и прагматичния подход, демонстрирайки една възхитителна със скромността си устойчивост.

   Без Duster пазарното присъствие на Dacia в голяма степен би се лишило от финансов смисъл 

И въпреки че всеки видим панел от външността на Duster II бе променен през 2017, той съумя да пренесе непокътнат не просто визуалния дух на оригинала, но и почти нелепото си ценово позициониране. Обстоятелството, че Duster II се намира в средата на моделния си цикъл означава, че днес ще работим върху задължителния фейслифт, кроткият подход към който има и друга една причина.

Тя е в повторната употреба на датираща от вече далечната 2002-а платформа – B+, която се прилага в поколения предходни коли на Renault-Nissan и тъкмо тя е един от най-съществените методи за съхраняване на ниската цена. На времето Renault бяха сред първите емблеми, насочили се към петзвезден Euro NCAP рейтинг, така че в архитектурата все още има хляб, въпреки че трите й днешни звезди я оставят зад почти всички конкуренти.

Не е чудно, че веднъж поели по този скромен път, „Дачия“ си изковаха репутацията на най-добрата кола според съотношението качество/цена, спечелвайки покрай това и двумилионен легион от лоялисти.

Какво ново

    Дизайнът на първо място се развива в посока на умерено осъвременяване: отвъд новата си Y-образна визия диодите навлизат по-дълбоко в светлините – вече в мигачите и късите. Визуалният мотив се повтаря в предната решетка, а без да личи от пръв поглед, напредък има и в коефициента на въздушно съпротивление, не на последно място заради дизайна на новия заден спойлер и оптимизираните джанти – по-големите 17-цолови в моя случай.

Така най-краткото обобщение за външността на Duster II.1 би била, че кроткият подход в обновлението й е напълно оправдан, а поредното доказателство за въздържание е в рационализирането на нивата на оборудване, от които е отпаднало най-ниското.

В духа на дълбокото връщане към нов живот на Renault компоненти от миналото вътре дори мирише на Mégane от преди десетилетие – много е по Пруст. Но изглежда модерно, макар че и тук развитието всъщност е скромно: вътре е станало по-приветливо благодарение на новата тапицерия; променени са облегалките за главите и централният подлакътник; развити са и двете мултимедийни системи, добавена е опцията за комфортен достъп и камери за оглед на заобикалящата среда.

Добре е да не забравяме, че до известна степен тази кола се продава на квадратен метър – обещава много пространство за парите си. Което се доказва от обстоятелството, че отзад например има място за трима възрастни, а багажникът на предното предаване е 445 л – полезна 1/3 повече от този в средния хечбек. Двойното предаване е с пълноразмерна резервна гума, която сваля обема му с 20-тина процента, но кой би тръгнал извън пътя с единия ремонтен кит?

Дискретно ориентираното към шофьора табло е съвсем прилично и с човешки вид, доминиран от новия 8-инчов таблет на инфоразвлечението и широко прилаганото в гамата на двете марки семпло, елегантно и много прегледно ротационно управление на вентилацията.

Разбира се, пластмасите са твърди, черни и лъскави, но те само добавят към усещането за честна стойност в това возило и създават чувството за повече доверие, отколкото ще откриете в част от евтината пряка конкуренция. Е, да, коженият волан се появява едва в средното ниво на оборудване Comfort, а кожени седалки се предлагат допълнително само в Prestige. По-ниските спецификации не включват вградена навигация, а само възможност за репликиране на смартфона върху екрана, но не мисля, че в това има проблем – мнозина тъй или иначе го предпочитат.

Аудиото ме изненада приятно с обстоятелството, че e надмогнало ограниченията на аудио формата MP3 в името на некомпресираните FLAC-ове до 24/96, макар и с ограничение за броя на папките от USB-то.

Оглеждайки наоколо, откривам още прости, спестяващи излишни разходи решения: фаровете може да са автоматични още в ниво Essential, ала реглажът по височина се управлява според старата школа – с кабел, не от електромотор; същото с лоста за рециркулация на въздуха. Задният централен колан е окачен в тавана, така че облегалката на седалката да няма нужда от укрепване; няма и подлакътник. Таблото има високо монтирани вентилационни отвори, три от които са в средата – можете да ги насочите назад, с което даките спестяват задната част на вентилационната система.

Приключвам интериорната тема с обстоятелството, че вградената навигация не е свързана с трафика в реално време, но е лесна за използване и ясно четима: както всичко останало в тая кола, простотата й освобождава ума за по-високи теми.

В движение

    Както по-досетливите от вас вече предположиха, в движение Dacia Duster не предлага нито остра като бръснач динамика, нито кой знае колко силно общо представяне, ала това не е и смисълът на този вид превозно средство всъщност – талантите са другаде.

Имайки предвид произхода на платформата (унаследена от предходния модел), това всъщност е автомобил, поставен върху една доста стара основа. Комбинацията от осезаем крен и безжизнено, макар и ново управление, ставащо малко по-твърдо след 70 км/ч, се съчетават в изграждането на едно лишено от фокус шофьорско преживяване, прекарано в изолация от карането.

Недостатъчната шумоизолация означава, че най-добре да предпочетете бензина  пред единствения дизел. Добрата новина обаче е, че повечето от проблемите приключват тук, тъй като лекият волан, макар и индиректен, улеснява градските маневри, а високата позиция на сядане е предпоставка за властна гледка напред към пътя. Същевременно е добре да знаете, че основната архитектура на Duster започва да показва възрастта си, най-вече с вибрациите, просмукващи се през волана и педалите, както с по-високия шум от вятъра около А-колоните.

В конфигурацията с двойно предаване това е един достъпен, талантлив офроудър с просвет от над 21 см и газене от 35. На мен се падна по-лекия (1 263 кг) и бърз 1,3-литров турбо бензин с предно (има и еднолитров двугоривен с респектиращата автономия от над 1 200 километра), който е и единственият агрегат, предлагащ ускорение до 100 под 10 секунди. Комбиниран с 6-степенен автоматик с два съединителя, той е сравнително тих и гладък, но не се радва много да го юркаш: познава се по недоволния сонорен звук, който издава на високи обороти. Е, както всичко останало в тая кола, поне е честен.

Автоматикът е сравнително гладък, а разходката му между предавките е сръчна в ръчен режим, който предполага да използваш лоста, тъй като няма планки на волана. Което всъщност е естествено: това все пак не е болид от GT3. В автоматичен режим трансмисията има известна склонност към поддържането на най-дългата възможна предавка, дори когато ви се ще да е на по-висока. Всичко това помага на Duster да се усеща по-зрял: той вече е способен да мери сили с коли, струващи доста повече.

И така, возенето е достатъчно прилично: не е най-кротката кола по изобилието от агресивни грапавини из Отечеството, но с големите си и високи гуми (215/60 R17) е очевидно по-непретенциозна върху занемарен градски асфалт/паваж, отколкото склонните към стегнато подскачане по-придирчиви негови съперници. Подобно на волана, окачването просто върши работата си без много мрънкане. Да, карането на тази непретенциозна кола е лишено от страст, но пък и то е честно: не се прави на по-спортно, отколкото е, както опитват част от по-двусмислените му алтернативи.

Така е със системите за помощ на водача, които, макар и определено развити, не се отличават с финтифлюшки по последната полуавтономна мода; камерите обаче винаги са много полезни.

Всички тия сравнително праволинейни впечатления бяха придобити с цената на разход от 7,3, който означава и автономия от почти 700 км – направо впечатляващо предвид въглеродно интензивния облик на пътния ми нрав.

Да обобщим

    Истинската радост от общуването с Dacia Duster произтича от това, че тя съвсем сериозно надхвърля очакванията от не особено вдъхновяващата си цена. Нивото на оборудване Prestige с всичко от ценовата листа (кожен салон и отопляеми предни седалки включително) спря някъде в района на 46-те хиляди с ДДС.

   Мерена с аршина на вътрешното търсене, Dacia Duster е най-продаваният SUV в България и то с голяма преднина

Renault демонстрират желязна дисциплина в подхода към намаляването на разходите в „Дачия“: тя се произвежда в държава с ниска себестойност, използва отдавна амортизирана от други марки и модели технология и на всичкото отгоре е интегрирана в дистрибуторската мрежа на „Рено“, за да спести от разходите в паралелна. В самата гама на даките Duster умело споделя компоненти, а списъкът с допълнителното оборудване е пределно кратък.

Е, да – тя е малко бавна, някак първична, с ограничени активни системи за сигурност и подпомагане, но това са все кусури по стандартите на двойно по-скъпите й конкуренти.

–

    Dacia Duster не заблуждава никого: не е евтина по начин, който засяга самоуважението и не свири на най-тънката струна на сиромашията; напротив: превръща новия автомобил в една достъпна дори по нашите убоги мерки дисциплина. И не само: това е един много по-добър транспорт, отколкото цената му предразполага и тук още веднъж повтарям: има такава кола. И затова я уважавам. Всичко останало са по-високи теми.

     Останало ще откриете в сайта им.

Екзорсизъм и плазмено покритие

1.3-литровият бензин под капаците на Renault Megane и Dacia Duster

    Докато нескопосаното емисионно законодателство на обладаната от въглероден екзорсизъм обединена Европа е на път да постави най-мощния й индустриален отрасъл пред безпрецедентна историческа заплаха, а комбинацията между спадащите продажби на вече изключения от църквата дизел и липсата на достатъчна технологична зрелост в сочената като негов неизбежен заместник праведна електрификация доведоха до фактическото нарастване на въглеродните емисии през последните две години, автомобилните производители имат нужда от реалистични решения. Тук и сега.

Един от най-често прилаганите подходи за споделяне на колосалните разходи по намирането им е обединяването на развойните и технологични ресурси при разработката на новите поколения бензинови двигатели с малък обем, чието масово навлизане в моделните гами стана незаобиколима предпоставка за минимизиране на щетите от очакваните глоби.

Добър исторически пример за подобно сътрудничество е съюзът между Renault-Nissan и Daimler, продължен и в разработването на новия алуминиев, 4-цилиндров, 1.3-литров редови турбо бензин. Представен на Женевския автосалон през 2018-а, двигателят вече се монтира в повече от дузина модели на всичките им марки, а само в „Рено“ от него се очаква годишен обем от 1 милион.

Най-общо казано, „Двигателят H“, както го наричат във Франция, си поставя за цел увеличаване на енергийната и емисионна ефективност по пътя на оптимизиране на въртящия момент в целия оборотен диапазон, с което да го направят и по-приятен за каране. Дали са успели ще разберем след малко, но преди това още няколко думи по техниката. Директното впръскване с повишено налягане, двойното променливо газоразпределение на клапаните, новият дизайн на горивната камера и плазменото покритие на цилиндрите, заето от Nissan GT-R, са повишили въртящия момент с над 15% в сравнение с предшественика, а от Булон Биянкур идва обещанието за подобрено ускорение и повече радост от карането.

Имайки предвид важността на агрегата, намиращ приложение в такова разнообразие от марки и модели, изпълняването на това обещание има голям залог. То обяснява и любопитството ми да проверя как се държат с него два напълно различни като функция и архитектура и същевременно много добре познати представители на масовия автомобилизъм – Renault Megane и Dacia Duster. Ще градираме по мощност.

Renault Megane TCe 140

    За почти четвърт век присъствие в С сегмент „Рено“ извървяха дълъг и криволичещ път, а четвъртото поколение Megane без съмнение е най-амбициозният им опит досега. Базиран на платформата CMF-CD, която споделя с Clio, Captur, Espace и Talisman, той е все така приятен за гледане и предлагащ човешки условия за обитаване. Но не това е най-важното днес.

140-те коня на новия агрегат под предния му капак са на първо място тихи; малкият бензин дава въртящ момент от 240 Nm на много добрите 1600 оборота, което моментално личи в характерната му пъргавост още на ниските предавки. Самата механична скоростна кутия е със сравнително къси предавателни числа, което е сред основните причини да продължаваме нагоре из оборотомера с гладкост и лекота, които могат само да ме радват – обещанието определено е изпълнено. Почти изчезнало е закъснението на турбината, а запазването на голяма част от теглителната сила до самото подножие на червения сектор води до усещането за гъвкавост и лекота при изпреварване, като същевременно са успели да подобрят осезаемо енергийната му ефективност: с въглеродно интензивния ми десен крак резултатът бе в порядък 7.9 – 8.4/100, което със сигурност подлежи на сваляне с поне литър. 

За кола в ценовия диапазон 36 – 46 000 напредъкът е категоричен, а в лицето на TCe 140 Megane представлява реална алтернатива както за всеки флотски потребител, така и за крехкото ни индивидуално потребление.

Dacia Duster Red Line TCe 150

    Никога не съм крил симпатията си към етоса на тази технологично семпла, но изпълнена с респектираща компетентност базова техника, предназначена да обслужва основата на потребителската хранителна верига. „Дачия“ напипаха ниша, в която да процъфтяват, а легендарните им финансови резултати могат само да предизвикват завистта на конкуренцията. Ако до този момент Duster II бе напредък във всички посоки, освен в скоростта, то с настроения на 150 к.с. нов бензин под капака и ограничената серия Red Line, предлагаща много добре прилягащия й вишнево червен Fusion и изненадващо елегантния а ла Burberry интериор, то вече иде реч за една все така скромна, но вече и възмутително добра за цената си (малко под 36 000 с всичко от ценовата листа) техника за ежедневна употреба. 

Духът на добавена спретнатост определено дължим на новия бензин, чиято позната гладка и тиха охота към ускорение превръща Duster в кола, която вече не се страхува от натискане. Това е така желаната новост в двигателната гама, чийто 250 нютона теглят до 100 за 10.6. Не звучи впечатляващо на хартия, знам. Далеч по-достойна за отбелязване обаче е новопридобитата убедителност в междинното ускорение; тя добавя непозната досега доза еластичност в инак възмудния характер на Duster, което не просто задълбочава симпатиите ми, но превръща цялостния пакет в продукт, способен да атакува територии, непознати преди. Всичко това с цената на разход в порядък 8 – 8.5, за който важат уговорките от Megane.

Да заключим

    Живеем във време на промяна: голяма част от добре познатите технологии и бизнес модели в автомобилната индустрия видимо се ориентират към изживяване. В това време хоризонтът съвсем не е така светъл и ясен, както бихме предпочели: идат трудни времена на принудителни и интензивни трансформации с неочакван и неизвестен край.

В такава ситуация автомобилните производители се виждат принудени да инвестират едновременно както в традиционните технологии, така и в тези, за които биха искали да мислим като част от бъдещето. Това в условията на императивната необходимост от запазване на финансовото здраве и укрепване на пазарните резултати в условия на предстоящата рецесия и съпровождащото я гонене на злите фосилни духове.

С новия си масов, четирицилиндров бензин Renault-Nissan демонстрират едновременно технологичната си вещина, партньорските умения и способността да не губят равновесие по тънкия лед на собствените си организационни предизвикателства. Renault Megane и Dacia Duster го доказват.

Има такава кола: Dacia Duster II

„Подредихме“ прилича на по-уместния им нов девиз

Въведение 

    Още преди години, когато се запознахме, Dacia Duster ме срази с начина, по който носеше победната си скромност: макар и поставена върху техника от миналото, тази кола имаше всички качества да вкара в беля всеки ниско позициониран SUV на пазара. Дори няма нужда да говорим за някои от по-бедните, но развиващи се региони на Северна Африка, Централна Азия и Близкия Изток, защото веднага ще се сетя, че брендираният под различни емблеми на групата Renault-Nissan Duster принуди дори волните северни хайлендъри да му свалят шапка, избирайки го за кола на годината в Шотландия през 2012-а.

Така, постепенно, в начинанието, стартирало като голям риск в края на миналия век, нещата вече действително изглеждат добре, още повече, че за оперативните маржове в „Дачия" се носят легенди, причиняващи обилно слюноотделяне у конкуренцията, а присъствието на вече 44 пазара в четирите края на компаса отдавна ги е глобализирало.

Постоянните ръстове в Европа докараха пазарния им дял до над трите процента, докато у нас, доколкото изобщо е редно да се вярва на данните от ААП, за четирите години от последната ни среща числата на Duster са се развили повече от двойно: от 421-та предадени през 2013 до 958 през 2017-а. Всичко това идва да покаже, че дори най-малкият намек за подценяване на гражданите на Миовени в днешни дни би бил проява на обикновено невежество.

Да поогледаме 

  В румънската гама Duster отстъпва по продажби само на радикално успешния, семпъл Sandero, ала диференциалът (20-на процента) е напълно непропорционален на двойната разлика в цената им. Така уж непретенциозният, малък SUV е не просто сред най-популярните модели в портфейла, но приключи четвърти в сегмента си в Европа, при това без да е консумирал дори първия прилив от новия модел.

 

Представен във Франкфурт миналата есен, Duster II е претърпял много освежаваща, еволюционна промяна: все така базиран на добрата стара платформа B0, компактният джип е запазил външните си размери практически непроменени. Което не може да се каже за външността: заоблените повърхности от панелите на предшественика са осезаемо изострени; дизайнът определено носи аромат на свежест, с добавени оптични дрънкулки, присъщи на по-породистия транспорт, но все така разпознаваем като „Дачия“. 

Предната решетка е по-разтеглена, а новите диодни фарове (индивидуализираната светлинна графика вече е по силите и на видовете от основата на автомобилната хранителна верига) придават определено по-широк и цивилизован поглед. Двуцветните 17-цолови джанти и правоъгълните задни светлини, напомнящи ми подозрително на Jeep Renegade, ме докарват до заключението, че екипът от дизайнери, в които има и българско участие (националната чест е достойно защитена от базирания в Париж 38-годишен софиянец Емануил Клисаров), е свършил първокласна работа по развитието и зрелостта на една по същество добре позната гледка. Най-приятно от всичко сякаш е вдигната странична линия на стъклата, която придава щипка авторитет на цялостното оптично впечатление.

Вътре промяната е още по-осезаема: твърдата като пемза и с евтино лустро пластмаса е факт от миналото. На нейно място е влязъл матиран еквивалент, оформящ нещо далеч по-приятно и представително: инструментите са големи и ясни, дисплеят е по-висок и дискретно ориентиран към мен, а централната конзола е направо приятно логична и подредена; воланът е нов, седалките са по-дълги и дълбоки, за моя радост няма и помен от ухаещите на сиромашия бутони от края на миналия век. Вътре изобщо е станало някак обитаемо; не че преди на беше, но средата вътре вече внушава известна самоувереност: синът на обитателите от покрайнините е направил смела крачка към центъра. 

Само да дръпна очакванията ви за тирантите: не, Dacia Duster не е станала изтънчен гражданин – както от материалите, така и от седалките може да се иска още много, но предвид факта, че най-скъпото в ценовата листа така и не надхвърля 40 000 с ДДС, започвам да се питам не съм ли прекалил с разглезването напоследък?

 – Какво, правиш се на ударен за значително подобрената звукоизолация ли? А защо мълчиш за изненадата си от звука на затваряне на вратите и далеч по-приличния студен старт на дизела? Не те е срам, уважаеми, шикалкавиш с недомлъвки – кълца ме на ситно вътрешният глас. Мълча и гледам гузно – прав е. 

От иначе непроменената двигателна гама скочих право на добре познатия из цялата фамилия на Renault-Nissan 1.5-литров дизел с 6 ръчни скорости (автоматикът с два съединитела е само с предно), свръхкъсата първа, от които компенсира липсата на понижаващи предавки в двойното предаване. За сравнително скромните си показатели дизелът е гъвкав, с прилично овладяна дупка, доколкото му позволяват силите (110 к.с./260 Nm). Не е свенлив при натискане, ала каран с въглеродно интензивната проклетия на десния ми крак, е склонен да харчи – 7.9. Във всички останали по-смирени ситуации подлежи на сваляне поне с литър. 

Познатото от предишния модел тръгване на втора не се е променило, както и нравът на мекото и все така предразположено към страничен наклон окачване. За разлика от тишината в движение, която е изведена на ново ниво: критиката по отношение на мерките за шумоизолация е чута, по-дебели са и стъклата. Добре.

Приятна новост е и електрическото усилване на волана: бързо и с голямо облекчение схванах, че блатистото, индиректно усещане от сервото е в историята. На негово място се е разположила по-директна и управляема увереност, далеч на така тегава на въртене. Самото усещане на допир с волана вече няма нищо общо с диаметъра и дебелината на великденските тави на баба: в ръцете ми е нещо с много по-високо качество и значително по-приятно на допир. Регулируем и в дълбочина – Еврика!

Друг аспект от приятните изненади, с които този път бях щедро награден, е аудиото: не стига, че най-после декодира FLAC-а на ведрия Is It Love that We’re Missin от Jook Joint на Quincy Jones, ами по-тихият интериор ти позволява да осъзнаеш, че звукът е станал по-детайлен и изобщо по-пълноценен. Не, отново не запращайте очакванията си в небето, ала саундът определено надхвърли шаячните ми очаквания.

Достойнствата на пакета 

   Знам, че се повтарям, но не ми пука: 

 

Да, Dacia Duster II остава технически семпла техника; да, тя все така обитава основата на автомобилната хранителна верига. И да, от всяка една гледна точка очакването за завладяване на нови висоти от технология и комфорт е най-меко казано пресилено. Никой в Румъния обаче не си поставя подобни цели.

Вместо това дневният ред в доставянето на надежден, базов транспорт (който вече е и приятен за окото), достъпен за възможно повече представители на по-бедната част от земното население, е изпълнен с истински респектираща компетентност. 

Dacia Duster остава недостижим за конкуренцията базов ценови и технологичен пакет, който този път е направил уверени крачки напред във всички посоки. До степен, в която румънският маркетинг трябва да помисли сериозно върху нов девиз на марката. „Подредихме“ звучи като прилично начало за творчески размисъл.

И да, има такава кола.

Много повече ще откриете, ако поразровите сайта им.