В нова бразда: Dacia Jogger

Това вече не е просто скромност

   Снимки: S.C. Automobile Dacia S.A.

Въведение

    През последните години автомобилната индустрия изпитва дефицит на щедрост откъм приказки за шеметен търговски успех. Ако изобщо има някакви, то те са по-скоро сред бюджетните емблеми, но нито една не е по-значима от тази на румънската марка на Renault Group, Dacia.

Модерната история на съседския бранд след приключилото през септември 1999-а придобиване от Renault започва през 2004 с пускането на разработеното в околностите на Париж първо поколение Dacia Logan. Продажбените числа впоследствие бързо се ускориха, а от 2014 насам позициите им се консолидираха стабилно над отметката от половин милион годишно.

Под формата на Sandero хечбек прездунавската марка вече има един от трите най-популярни модела в Европа, а неотдавна представи и първия си електромобил – Spring. Не е зле за производител, за който малцина извън Източна Европа само преди дванайсетина години изобщо бяха чували, не мислите ли? Това е и основната причина да придобият смелост, която ги освобождава от потребността да се водят по тенденциите, на които много масови марки робуват, напускайки сегмента, за който днес говорим.

По своята същност Dacia Jogger e хибрид между ван и комби в С сегмент, с авантюристична външност, даваща му възможност да завладее парче автомобилен пазар, което мнозина отписаха. Помислете само за Ford C-Max, Renault Scénic и Opel Zafira, чието място в портфейлите бе узурпирано от кросоувъри и SUV.

Както личи от външния му вид, той не е традиционният еднообемен ван и има малко общо с произвежданите в Мароко популярни свои предшественици Lodgy и Dokker: от външния стил през платформата до интериорното си оформление Jogger оре в нова бразда. Правейки го както стилистично, така и технически, той влезе в България със стартова цена от малко над 31 000 лв., която за най-амбициозната версия Extreme не надхвърля 42 000 – под прага на всякаква мислима конкуренция.

До появата на 1,6-литровия хибрид догодина, най-новият румънски модел се предлага с две версии – бензинова и двугоривна – на трицилиндровия турбо бензин от семейство HR и три нива на оборудване, от които днес общуваме с Extreme във версията му със 7 седалки. Има и такава с 5.

Jogger

    С дължина от 4,55 Dacia Jogger е една идея по-къс от типичния ван в С сегмент, което видимо не му пречи да предлага използваемо пътническо пространство за до 7 души. Висок малко под 1,70 и с 20 см. пътен просвет, той е с профил, по-висок от типичните комбита и с графично акцентираните си черни колесни арки, находчиво функционални покривни релси, смело оребрен преден капак и големи колела представлява нещо от фауната на авантюристичните возила, живеещи отвъд асфалта, но не много.

   Потенциалът на Jogger в гамата на Dacia е очевиден

Горната линия на предното стъкло има извивка, която не съвпада с тази на задните стъкла след В колоната и така колата изглежда сякаш е правена от два екипа, които не са успели да се срещнат точно по средата. Този ефект естествено е търсен и целта му е да подобри пространството и видимостта отзад, препращайки ни визуално към Skoda Roomster.

В Миовени обаче са решили да спрат дотук: Jogger няма нито двойно предаване, нито офроуд режим на системите за контрол на сцеплението, нито всесезонни гуми. Платформата CMF-B може и да е ограничаващ фактор в някои от тези направления, но със сигурност не е лимит в съотношението цена/качество, което е централно за позиционирането на Jogger. Това е същата архитектура, на която живее Logan III, а върху леко подобрения й вариант са разположени рената Clio и Captur.

От всичко това следва заключението, че механичният аранжимент е дълбоко конвенционален: напречно разположен двигател под предния капак, 6-степенна механична скоростна кутия и окачване, комбиниращо макферсън отпред с торсионната греда отзад.

Тук простотата определено е спестила тегло: с едва 1205-те си килограма Jogger е с над 200 по-лек от най-лекия Volkswagen Touran, но позволява да го натовариш с над 650 килограма, както и да му закачиш 1,2-тонно ремарке със спирачки. Естествено, че тук няма да видите стада от джогъри да теглят големи каравани, но с по-малка или палатка на колела ще се справи.

999-кубиковият турбо бензин произвежда 110 конски сили мощност и 200 нютон-метъра въртящ момент в тесния диапазон 2900-3500 оборота. Задвижване с два педала ще осигури 1,6 литровият хибрид от Clio E-Tech, който предстои да видим догодина.

И така, от широката предна решетка през здравите арки на колелата и черните „Extreme“ акценти до прегънатата горна линия на страничните стъклата и почти вертикалното задно, общият вид на Jogger е приятно функционален с умерена доза дух на лишено от суета свободолюбие.

Интериорът

    Въпреки очевидното старание, интериорът не е най-просторното 7-местно пространство за възрастни, с което можете да се сдобиете, ала същото важи за куп други компактни пътнически возила. Но: надмогвайки присъщата си скромност, вътрешността е приятно контрастна, с двуцветни шевове и широка текстилна лента, разделяща дискретно ориентираното към водача арматурно табло на две по вертикала: информационният поток, обслужващ карането (инструментален панел и 8-инчов централен дисплей) е отгоре; бутоните за управление – под тях.

Общото впечатление е за крачка напред в многофункционалността, сносната, приемливо-компромисна приятност, прицелена в покриването на практичните потреби от модерния живот. Усещането, че колата е базирана на мини от В сегмента получавате, когато седнете зад 4-спицовия й кожен волан: чувствах се някак кацнал там. Въпреки, че долната част на седалката е леко къса и странично плитка, пространството за краката ми е предостатъчно и зад волана се намествам добре. Освен висока, шофьорската седалка е и някак гъбеста в омекотяването си, и лишена от лумбална опора. Това е от онзи вид седалки, които заплашват да приспят задните ти части на дълъг път, въпреки че с моите това така и не се случи.

Преместите ли втория ред седалки леко напред, на третия ще откриете почти също толкова пространство за краката си, нищо че ще се чувствате като в маршрутно такси. Разумни по размер и достъпност са задните места, въпреки че пространството за коленете е ограничено, когато седя зад себе си. Облегалките им не просто се сгъват, а цялата седалка се превърта около основата на предния си ръб, така че двамата на третия ред буквално да се ширят. Седалките там се вадят индивидуално, лесно и са леки, отваряйки дълбоко товарно пространство.

Качеството на интериора надминава повечето от разумните очаквания; материалите в кабината изглеждат и се усещат обикновени, твърди и възгруби на места, но общият стандарт е напълно приемлив, имайки предвид цената.

Добре би било, ако звукът на вратите е малко по-малко кух при затваряне, а компромисите със себестойността – не така очевидни тук-таме, но истината е, че дори в тях няма нищо неприятно. Същевременно задачите по второстепенната практичност (пространствата за съхранение, захранването, поставките за чаши и частичното отваряне на стъклата в третия ред) са решени добре.

Върховото инфоразвлечение е организирано около навигационна система в 8-инчов дисплей с базова, но прилична графика и функционалност, както и Wi-Fi смартфон репликация за Apple CarPlay и Android Auto; USB портовете са два. Системата е просто структурирана, лесна за използване и отзивчива; звукът от шестте й говорителя не се отличава с особени качества, но и не дразни с ограниченията си, така че всичко тук е на нивото на очакванията, което е съвсем достатъчно.

Да се раздвижим

    Трицилиндровият еднолитров бензин звучи така, сякаш няма да му стигнат сили да се справи с гъвкавостта и работната етика, присъщи на Jogger, но в движение се оказа на нивото на транспортната задача. Възгруб на празен ход и не така охотно развъртим над 5000 оборота, както някои свои събратя, той е добър за дълъг път: има изненадващо полезен въртящ момент в средния диапазон, което позволява на колата да изтегля стабилно средните и дълги горни предавателни числа при изкачване и ускорение от ниски обороти и дава много за усещането за обща безпроблемна и лесна управляемост.

Даките спокойно могат да обмислят добавянето на малко по-голям двигател с повече сили за по-тежки теглителни ангажименти; никак не е немислимо тази кола да се продава и като дизел. Което ме подсеща, че моторът има малко досаден нрав: тъй като приливът на мощност от турбината пристига току под трите хиляди оборота, трябва да проявите търпение и прецизна дозираност с десния крак, ако ще изреждате шестте предавки плавно.

Ритмичното усещане за изоставане и скок със сигурност подлежат на измерване, тъй като първоначалният ускорителен импулс на скорост често е по-бавен от последващия. Реакцията на десния педал и отдаването на мощност в по-високия диапазон са по-линейни. Ускорението до 100 за 11,2 секунди не бива да смущава: Jogger е достатъчно производителен за нормалните логистични задачи на битието, с достатъчно кураж да поддържа общия пътен поток и увереността на изпреварването.

Лекият, но гладък и добре дефиниран скоростен лост компенсира малко вълнестото поведение на съединителя, така че превключването на предавките да не е скучна работа, при условие че не прибързвате с него повече, отколкото е по вкуса на леко желеобразното усещане и нежния синкоп на цялата система. Средният педал е лесен за модулиране и прогресивен, а спирачният път е достоен за уважение, дори със средноразмерните 16-цолови джанти с гуми 205.

Името на Jogger може да намеква за определен стил на придвижване, но всъщност колата не се движи на подскоци като бегач на дълги разстояния, нито пък се клати по начина, по който някой би очаквал, предвид въздългия ход на окачването. Усещането е за средна твърдост и здрава стабилност на походката; така е готов да понесе дори малко повече товар в завой, когато се налага – точно както е вероятно да ви се прииска.

Управлението му е добре съобразено с ролята на седемместен автомобил с леко повишен клиренс, така щото да е подреден и предвидим, ако го поддържате в лесно разпознаваемите му граници. С над три оборота от край до край воланът му е бавен по стандартите на компактните коли и не пращи от пъргав ентусиазъм при смяна посоката. Нивото на му странично съпротивление е скромно и така не окуражава бързането твърде, въпреки че границите на сцепление са защитени ефективно от системата за контрол на стабилността.

Празният Jogger със сигурност не е колата, готова да понесе високи скорости в по-стегнати завои, където със сигурност ще се сблъскате с темата за контрола на каросерията. С по-висока скорост върху по-пресечен път, както е често тук у нас, темпото е постоянно гладко, а возилото се справя с по-големи натоварвания без смущение и безпокойство. Ще усетите обаче лека грубост в амортисьорите при вторичното поемане на неравности, което върху по-остри и каскадни гребени би могло да деградира до известна тромавост и дървения; те имат потенциал да се просмучат до инак лекия и приглушен волан под формата на потреперване при по-енергично ускоряване. Системата за стабилност е винаги включена, но поведението й е ненатрапчиво и ефективно – причини да се занимава с нещо повече ще има рядко.

Е, има случаи, когато ще чуете онзи издайнически звън на евтината тенекиена кутия, няма начин, но тези моменти всъщност няма да поставят на изпитание привлекателността му. По-често, отколкото предполагате, те са потискани от една кола с доста прилични темпови акредитиви всъщност. Вече вдигнах дума за звука на вратите, илюстриращ компромиса в конструкцията; добавете към нея ниво на шум от вятър и асфалт, което е по-скоро осезаемо, отколкото натрапчиво, и ще сглобите пъзел на една кола, която не е чак толкова нерафинирана, но е и по-приглушена, отколкото се полага на всяко трудолюбиво и спестовно комби.

Движението по гладки повърхности е по-тихо, но демонстрационните участъци на АПИ и по-грубият чакъл извеждат на преден план известна нервност и дефицит на контрол в колелата, от което произтича постоянен шум. Освен това, на „магистрала“ (наистина се чудя с кой акъл употребяваме това понятие у нас) движението би могло да бъде придружено от познатото бръмчене и скърцане на разхлабени части в купето, някои от които подлежат на проследяване и фиксиране. Други са по-неуловими, ала това е цената, която плащате за кола с много подвижни и разглобяеми елементи. Нетният краен резултат обаче е достатъчно приятен, а и магистралата е пътят, където двигателят е най-гладък.

Jogger е оборудван със стандартна радарна автономна система за подпомагане на екстремното спиране, чиято задача е да предупреди водача за предстоящ сблъсък с друга кола и задейства спирачките при липса на реакция. Базирана е само на радар и не открива пешеходци/велосипедисти, както и не е регулируема на чувствителност. Ако искате, можете да я деактивирате напълно, но нравът й не е натрапчив, или свръхчувствителен.

Да обобщим

    С новия Jogger „Дачия“ демонстрират усет за добър дизайн, изключителна преценка за продуктово позициониране и немалко смелост. Един производител с не чак така индивидуализиран генотип и не толкова интимно свързан с вкусовете и нуждите на потребителите си (един бегъл поглед върху аксесоарите стига) би бил разубеден да пусне подобен модел при настоящите пазарни тенденции. Даките обаче са почерпили вдъхновение от технологията на платформата, с която разполагат и стойността, която тя има потенциала да добави към бюджетния автомобилен сегмент. И са се справили: Jogger е продукт, различен от всеки ван/кросоувър/комби/SUV конкурент. Едновременно достъпен и достатъчно гъвкав, за да се включи в много разговори за покупка и сценарии за употреба, той е брилянтно приложим за пътник и товар.

   Също толкова очевиден е и потенциалът за дизел в нашия регион

Освен това удобен, достойно рафиниран и добре представен вътре; така спонтанно приветлив за шофиране, както и за гледане. Това вече не е просто скромност и цена за килограм метал – крачката напред е направена.

–

    Разбира се, тук има неща, които не могат да се очакват от семеен транспорт за 40 000: представянето му на пътя е определено скромно; спецификациите в много отношения са базови, а динамичният му нрав е семпъл. Но тъкмо тази праволинейност и безупречна простота са много лесни за харесване и заслужават сполука. А новият визуален облик на логото и марката само подсилват убеждението ми.

    Останалото ще откриете в сайта им.