Не е до „глупавия сезон“, нещата са в порядък по-сериозни
 |
| Така пишат гневните норвежци на Илон Мъск: звучи все пак доста любезно предвид ниското качество на продукта и примитивната организация на услугите зад него. Какво ли ще е, когато и на жълтите жилетки им омръзне от тая субсидирана надменност... |
Този път категорично нямах колебание как да подредя прегледа на месец
август, защото на помощ се притекоха събития, които на пръв поглед нямат
връзка, но са част от по-сериозен, пряко касаещ ни, контекст. Да караме
наред.
В рамките на последните седем дни от месец август американският щат
Калифорния, който е с претенциите да бъде едновременно най-големият автомобилен
потребител и авангард на американската четириколесна култура, обяви новата
регулация на CARB (California Air Resources Board), според която от 2035 г. всички продавани в щата
автомобили не бива да отделят парникови газове от типа на въглероден двуокис, а
пътят до тази дата е осеян с междинни цели, започващи от 2026-а.
Само шест дни по-късно независимият калифорнийски мрежов оператор,
поддържащ щатската електропреносна мрежа, издаде серия от бюлетини,
предупреждавайки за „екстремна жега“ по време на празничния уикенд за Деня за
труда, която „вероятно ще натовари мрежата с повишено енергийно потребление“. В
тази връзка от оператора помолиха гражданите доброволно да намалят
електроенергийното си потребление, избягвайки „използването на големи уреди и
зареждане на електрически превозни средства“ по време на пиковото потребление от
16 до 21 часа. Дотук добре: това далеч не е първото подобно предупреждение,
което и незабавно бе осмяно като „шега“ от републиканци в Камарата на
представителите, а сложени едно до друго, двете съобщения спокойно биха могли
да влязат в категорията най-луда двойка водещи автомобилни новини от седмицата.
Буквално по същото време недоволни собственици на Tesla обявиха гладна стачка с надеждата да обърнат внимание върху хроничните проблеми с качеството на колите си, лошата комуникация с клиентите и примитивното ниво на сервизно обслужване в хладния норвежки електромобилен рай. Емблематичното подреждане на колите им, с които изписаха HELP, обиколи света, но не това е най-същественото, а обстоятелството, че с дните, в които на привилегированата електромобилна емблема изглежда й бяха прощавани всякакви груби фалове в името на едната религиозна въглеродна праведност изглежда свършено. Дали и какво точно ще благоволи да отговори Свети Илон на въстанническата си скандинавска конгрегация тепърва има да четем.
Събития като тези те карат неволно да се сещаш за „Дизелгейт“. Да, той бе грешка и виновниците си платиха (и все още плащат) скъпо. Най-просто казано, тяхното престъпление се
изразяваше в това, че лабораторните емисионни тестове показваха едно, а в
действителност те бяха нещо друго. И да, това нарушава правителствените регулации
и води до големи глоби и затвор, а системата показа, че работи.
А сега си помислете за сценарий, при който се твърди, че емисиите при
шофиране са едно, а всъщност са съвсем друго, само че този път в измамата са
намесени правителствата. Е, при такова положение проблем няма, защото правилата
не се нарушават и представлява точно описание на ситуацията при „превозните
средства с нулеви емисии“, определяни като 0 CO2. И тъй като никой не си навлича проблем
по този начин, последствията биха могли да бъдат много по-лоши от „Дизелгейт“.
Защо? Защото не следват проверки и баланси: просто голямо производство на CO2
се замита под прословутия килим.
И така възниква логичният въпрос: предстои ли „Батериягейт“? И отговорът е,
че никак не би било лошо; защото хората доказано сме склонни да напасваме
реалността към убежденията си, вместо да приемаме фактите, които им
противоречат. Леон Фестингер го е нарекъл когнитивен дисонанс. Колко е вероятно? Ако се облегнем на историческия опит от
най-различни области на човешката дейност, никак не е за подценяване.
Размишлявам аз по тези теми и защото вече сме в предизборна кампания, чието
противопоставяне този път ще се върти около възгледи за геополитика и
енергетика, докато гръбнакът на българската транспортна система и състоянието му
отново ще останат облечени в заучени блуждаещи изречения от вчерашния ден, чиято днешна
неадекватност, както сме правили много пъти, тук ще осъзнаем вдругиден. А до тогава
партийните програми ще са пълни с оскъдни, общи и дълбоко празни приказки,
подсказващи както техния доказан дефицит на експертиза и заинтересованост, така
и нашите – на автомобилния отрасъл – нежелание и неспособност да говорим за
проблеми с подобаващи сериозността им характер, разбиране и острота. Е, както
би казал Остап Бендер – тук не е Норвегия!
Иначе, както виждате, в картината на българския
автомобилен пазар промени няма и не могат да се очакват, докато продължаваме да
(не)правим
същото: дефицитът и литналите до небето цени на вторичния пазар отблъскват
бедното му потребление, а новият е изкривен от последствията на компонентен
дефицит, шоково поскъпване и вече неадекватни инструменти за измерване, поради
което демонстрираме все още известен годишен ръст. Част от добрите новини извън нас е, че с разхлабването на пандемичните
мерки несъпоставимо по-мощният Китай изглежда най-после се възстановява, а
Франция е с първи месечен ръст (4%) от ноември 2021 г.
Споменаването на Франция ме подсеща, че в последния ден на август френският
„Льо
Монд“ излезе с информацията, че Citroen и Polestar са уредили спора за търговската марка на скандинавските електромобилисти,
заради който те не можеха да продават на галския пазар от 2020-а. „Ситроен“ се
аргументираха успешно във френски съд, че логото на Polestar наподобява историческия дизайн на двойния
шеврон, който се използва от 1919 г., както и този на DS Automobiles, а купувачите биха могли да се объркат от
приликата. И така вратата пред шведите най-после се отвори.
Фактически нито една от графиките, илюстриращи 2/3 от годишните ни автомобилни
пазарни резултати, не говори за промяна: изпаднали сме в очевиден ступор, в
който едни се молят времето на незапомнените им исторически маржове да
продължи, а други се чудят какво толкова има в тия коли, та цените на движимото
имущество настигнаха недвижимото. А в това време автомобилната ни екосистема деградира до незапомнени исторически дълбочини.
Поради предизвиканата от компонентния дефицит пазарна деформация, всякакви
традиционни класации изгубиха смисъл: просто в момента се представят най-добре
онези, които са способни да доставят. И от пръв поглед се вижда, че това преди
всичко са азиатски марки, докато Dacia постепенно се окопитват от загубата на най-важния си тукашен модел.
Електрическа мобилност по нашите земи няма: с дял от 0,20% от автомобилния ни парк електрическите превозни средства са безкрайно далеч от европейските реалности, а с прогнозирания от служебния финансов министър 11-милиарден дефицит ми е някак обяснимо трудно да си представя как ще отделим необходимите мозъчни клетки и финансов ресурс за безкрайно отлаганите декарбонизационно-обновителни мерки в тази грозна българска грамада от подвижен скрап. Не по-лесно ми е да си представя как ще справим с формулирането им, а именно да назовем проблема в цялата му сложност и направим нещо смислено за най-примитивния автомобилен парк в Европа, който от инструмент за модернизация превърнахме в заплаха за националната си сигурност. Напълно съм се разделил с тая утопия, но още не съм духнал пламъка на надеждата за изненада.
–
И не, не е до „глупавия сезон“*; нещата са в порядък по-сериозни. Както казваше баба, става дума за
спасение от себе си, което, знаем, е една от невъзможните задачи на битието.
HELP!
*Бележка:
Cambridge Dictionary: „Време от годината, обикновено през лятото,
когато, поради липсата на важни политически новини, вестниците са пълни с
маловажни истории.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар