Добив срещу рециклиране – кое е по-добро за батерийното снабдяване
Прекият повод днес са съобщенията от BMW и Mercedes-Benz, касаещи суровинната снабдителна верига, които
биха могли да създадат дихотомия в автомобилната индустрия.
Наличието и разполагаемостта на батерийните суровини бързо се превърна в неотложен
проблем за автомобилната индустрия. Предизвикани от комбинацията между ускоряващо
се търсене на електрически превозни средства и сложни социално-икономически и
геополитически обстоятелства, глобалното предлагане и цените на някои ключови
метали, като литий, кобалт и никел, са силно нестабилни.
Като решение за неефективността на минните проекти и в опит да се затвори
цикълът се появиха съоръженията за рециклиране на батерии. Някои автомобилни производители
се ангажират все повече с този подход, разглеждайки го като способен
едновременно да подсили веригите им за доставки, стимулира регионалното
производство и създаде повече устойчива индустрия.
В края на март тази година BMW обявиха, че бъдещите им инвестиции ще бъдат
насочени конкретно към по-ефективни батерийни архитектури, както и инициативи
за заместващо добива рециклиране. Практически по същото време главният
изпълнителен директор на Mercedes-Benz Ола Калениус заяви, че компанията е „в
състояние и желае“ да инвестира капитал в суровинен добив. Не са само те: от Stellantis,
Ford, GM и Tesla идват съобщения за насочване на средства към минни проекти с
цел да си осигурят ресурси, а в това време Mercedes-Benz изграждат и завод за
рециклиране на батерии в Купенхайм, Германия.
Батерията е свързана с 30-40% от общата цена на нов електромобил, което
означава, че производителите имат мощен стимул да изследват нови решения във
веригата си за доставки. И след като BMW и Mercedes-Benz заемат различни
позиции по въпросите на добива, признавайки и важността на рециклирането, възниква
логичният въпрос как би могло да изглежда бъдещето на снабдяването с батерийни
суровини?
Културна промяна
Дейв ОудеНиевеме, старши директор и Грег Пит, вицепрезидент по батерийните
материали в енергийната и консултантска фирма Worley, приравняват настоящата
ситуация към продължаващия полупроводников дефицит: „Тази криза с доставките ясно подчертава
въздействието от липсата на контрол върху веригата ви за доставки“, споделят
те, имайки предвид загубените печалби поради възпрепятствания производствен капацитет.
Мините и съоръженията за рафиниране са капиталоемки, а в това време, както и да
го оценяваме тук, световният електромобилен напредък продължава: според
Световния икономически форум една от седем коли, продадени през тази година е
електрическа, което ги превръща в прагматично инвестиционно решение за автомобилните
производители.
По-нови марки като BYD и Tesla, твърдят ОудеНиевеме и Пит, демонстрират
по-голяма бързина във вертикалното интегриране на критични за бизнеса аспекти от
веригата на добавената стойност, отколкото по-старите играчи. Въпреки
това, недостигът на материали за батерии има потенциал да предизвика културна
индустриална промяна: „Производителите на оригинално оборудване са склонни да
рискуват по природа, защото марката е техният залог“, разсъждава Алекс Холмс,
главен оперативен директор в компанията за производството на катоди Nano One. И
продължава: „Инвестицията в мина е нещо, което в автомобилния сектор не сме
виждали от 100 години. На всичкото отгоре и от един век не им се е налагало да
възстановяват веригите си за доставки.“
 |
| Ето как са подредили веригата на стойността си във Volkswagen |
За инвестирането в мини има също силни политически и икономически мотиви. Както отбелязва Джордан Робъртс, анализатор на батерийни суровини в агенцията за ценови анализ Fastmarkets, Китай контролира приблизително 70% от капацитета за рафиниране на въпросните суровини. Независимостта от тази хегемония би била от полза за американските и европейските индустрии, тъй като те се стремят да получат по-силен отпечатък в електрическата мобилност. Освен това, тъй като разпоредби като Закона за намаляване на инфлацията в САЩ определят вътрешни изисквания за произход на суровините, за да отговарят на условията за стимули, производителите вероятно ще продължат да настояват за все по-локализирани центрове на производство.
Няма гаранции
Въпреки тези предимства Дом Трайбе, партньор и автомобилен специалист в мениджърската
консултантска компания Vendigital, е на мнение, че инвестирането в добив не
може да реши вътрешните проблеми с доставките: „Инвестицията няма непременно да
им гарантира дял от добитите полезни изкопаеми“, отбелязва той. Това е така,
защото подобни сделки обикновено се използват само за осигуряване на договорени
цени за дълъг период от време: „Високата степен на пазарна конкуренция
означава, че колкото и пари да хвърля един автомобилен производител във
веригата на доставки, надпреварата за ресурси е такава, че той все още може да
бъде победен.“
Холмс, ОудеНиевеме и Пит също са скептични, че минните проекти сами по себе
си могат да осигурят достатъчно суровини, за задоволяване търсенето. Както и друг път сме говорили, времевият диференциал между началото на
нов проект и действителното стартиране на минен добив - Холмс го изчислява на до
15 години - предполага, че те не са практично решение в краткосрочен план. Инициативите
за рециклиране и ефективност на производството ще трябва да запълват пропуските
в последствие: „Отпадъците от стартиращи гигазаводи са значителни: в началото добивите
обикновено са под 50%, а достигането до 90 отнема години“, казва Холмс.
Разпространението в по-глобален мащаб на регулации като германския Закон за
надлежна проверка на веригата за доставки (LkSG), уточняващ количеството
рециклиран материал на батерийна единица, може в крайна сметка да насочи
вниманието на индустрията далеч от минното дело. Джулия Харти, анализатор на
енергийния преход във Fastmarkets, отбелязва, че в момента тези минимални нива
в Европа са ниски, но показват растеж в Южна Корея: „Ако приемем, че е знак за
това, което предстои по отношение на глобалните регулации, тогава през следващите
пет до десет години автомобилните производители ще почувстват по-голям натиск
да увеличат използването на рециклирани метали за батерии“, прогнозира тя.
Сравнително ранните инвестиции на BMW и Mercedes-Benz в кръговата икономика
отразяват необходимостта да се започне смислено изграждане на такъв капацитет,
което според Холмс може да отнеме повече от десетилетие. ОудеНиевеме и Пит от Worley също предполагат, че усилията на
производителите да развият рециклирането могат да се окажат по-плодотворни без
забавяне – по-лесно за разбиране е, тъй като вече отговарят за него:
„Осигуряването на доставки нагоре по веригата е до голяма степен непознато за автомобилните
производители и някои традиционно възлагат отговорността за тях на своите
доставчици от 1 и 2 ред.“
Многостранният подход
Независимо от изявлението на BMW, нито Холмс, нито Робъртс вярват във вероятността
да се прояви индустриално разделение на минното дело срещу рециклирането:
„Рециклирането ще е от ключово значение за осигуряване на стабилни дългосрочни
доставки, затваряне на цикъла и намаляване на суровинния добив“, казва Робъртс
и продължава: „Но автомобилните производители с планове за агресивно внедряване
на електромобили разбират също, че в момента рециклирането не е на етап, който
да обслужва нуждите им.“ Fastmarkets изчисляват, че до 2030 г. рециклираните
батерии ще осигурят едва 6% от глобалното годишно електромобилно търсене: „Добивът
е асоциативно предизвикателство за производителите с тяхната марка“, добавя
Холмс, позовавайки се на добре известните ESG опасения относно някои проекти. Докато лошите
практики несъмнено продължават да съществуват в индустрията, той подчертава, че
през 2023 г. повечето мини не могат да бъдат разрешени, финансирани или
експлоатирани без най-добрите социални и екологични практики. Поради това Холмс
вярва, че производителите на автомобили не бива да формират твърдо
идеологическо противопоставяне на минното дело: „Въз основа на днешните
реалности и най-малкото тези през следващото десетилетие, не е реалистично да сме
фокусирани единствено върху рециклирани материали.“
В крайна сметка всеки опит на регионална индустрия да затвори цикъла и да
стане самодостатъчна в една бързо развиваща се индустрия за електрическа
мобилност води до първоначален скок в добива на суровини. „Имайки предвид
пълната картина, за да осигурят на инвеститорите увереност, че продуктът ще
стигне до пазара навреме, добитите суровини са нужни сега“, обобщават ОудеНиевеме
и Пит. Въпреки това, в по-дългосрочен план автомобилните производители ще
трябва да инвестират в технологиите и техниките, необходими за събиране,
сортиране и рециклиране на излезлите от употреба батерии обратно в суровини и
балансиране на материалното търсене с производствената ефективност. Те вярват,
че ако не го направят, това ще доведе или до липса на пазарна
конкурентоспособност за някои марки, или дори до невъзможност за продължаване
на производството в електрическата ера.
Всичко това в огромна степен е въпрос на прецизност в планирането, която в
днешно време е задача с екстремна трудност, защото едно са пожелателните
амбициозни планове за пазарен бум, базирани на зле разписани, фантасмагорични регулации, и съответното производствено капацитетно
мащабиране, друго разнообразните кризисни геополитически и
обществено-икономически вектори, от чието развитие зависят, и трето фактите от
реалността. А тя е такава, че миналата седмица например VW обявиха търсенето на произвежданите в
завода им в Емден ID4 и ID7 за почти 30% по-ниско от планираното,
поради което от август освобождават 300 от 1500-те временни работници. Пряката
причина според инвестиционните банкери Evercore е в намалените или спрени електромобилни субсидии
в ключови държави като Германия, Франция и Швеция. Как при това положение да
планираш възвращаемост на инвестираните днес капитали с 15-годишен хоризонт?
Единият от най-простите и брутални методи е да се презастраховаш през маржа от продажбите – обстоятелство,
което оскъпи автомобилите с исторически
незапомнен ценови шок.
Като се има предвид близкото бъдеще, Дом Трайбе заключава, че
производителите на крайния продукт, които избират една инвестиционна посока
пред друга, ще поемат елемент на риск, независимо от избора си. В ситуация
„кокошката или яйцето“ добивът и рециклирането неизменно изискват другото, за
да формират ефективно и надеждно дългосрочно решение за снабдителната верига. В
крайна сметка един многостранен подход към доставките – използване на добив,
рециклиране, по-ефективен дизайн и дори изследване на алтернативни химикали,
които не изискват скъпи или трудни за придобиване метали, вероятно ще се окаже
най-ефективната стратегия.
 |
| Батерийното производство на Mercedes-Benz |
