Кой би допуснал: BMW 223i xDrive Active Tourer

За поколения и икономика

   Снимки: BMW AG

Кой би допуснал – вместо въведение

     Кой във времената на вановия разцвет би дръзнал да допусне, че след спада в популярността на тази практична и разумна техника двамата производители, които продължават да упорстват с нея, ще са BMW и Mercedes-Benz? Защото тъкмо това се случи: Mercedes-Benz имат B-класа Sports Tourer, а съперниците от Бавария – новата Серия 2 Active Tourer. Необичайно е обаче само на пръв поглед, защото упорството да съхранят присъствие в един свиващ се сегмент има логична обосновка: 80% от продадените 430 000 от първото поколение са отишли при нови клиенти на „Бе Ем Ве“.

По ирония на съдбата при дебюта си на пазарната арена F45 трябваше да се бори с модели като Opel Zafira Tourer и Renault Scenic, а днес автомобилният мейнстрийм се е отказал от пейзажа на дългите хечбекове с висок таван в името на това да ви пробутва квази 4х4 кросоувъри (за пореден път простете тая речникова напаст), та докато сегментът намалява, идеята в Мюнхен изглежда да заградят по-голяма част от него за собствена употреба – звучи съвсем нелошо.

Какво е Active Tourer

    Изцяло нова машинария, като начало; второ издание на оригинала, отличил се тая особеност, че беше първата кола с предно предаване в историята им, по същество проправила пътя на настоящото поколение F40 на Серия 1.

Поставена върху основите на UKL платформата и по-конкретно нейния FAAR  дериват, което ще рече пораснали размери и най-важното – побираща зарядното хибридно задвижване на BMW от вече пета генерация. Както преди, поставя си за цел да събере възможно най-много вътрешно пространство в размери с отпечатък, който е само с 32 мм по-дълъг, 24 мм по-широк и 21 мм по-висок от предшественика. Казано с други думи, това означава по-високо място за водача в една форма, следваща типичния еднообемен шаблон на пасажерския транспорт. В германския маркетинг много държат понятието „кросоувър“ да прилегне и към този им модел, но аз така и не открих някакви особени външни белези за принадлежност към Х линията на синьо-бялата емблема: повишен просвет – не; масивна черна пластмаса по праговете и арките на колелата – също не. Ще познаете от пръв поглед, че е нов по това, че предната му част изглежда така, сякаш е контактувал с вратата на училищен двор. Шокиращо на първо четене, но след това не просто ще свикнете и ще приемете силуета на гигантската монголска песчанка със свалено до 0,27 челно съпротивление, но ще започнете дори да го харесвате; има защо, не се съмнявайте.

Споделите ли тези си виждания с хората от „Бе Ем Ве“, ще чуете първо как поемат въздух, за да преглътнат неутолимия копнеж да ви изпратят незабавно на едно по-подходящо място, а сетне с ведър и цивилизован тон ще ви подскажат, че от посланието на външността не сте вдянали нищо. А то е, че новото издание на „туръра за спортни дейности“, както го наричат, е преориентирано към очакванията на по-модерна таргет група. Това са хората, оценяващи всестранните таланти в една кола, рамкирани от прогресивна външност с висок праг на удобство и комфорт, поставени под общия знаменател на дигиталния контрол и свързаност по най-последна мода. Доказателство: осмата версия на операционната система и новото поколение iDrive контрол от iX и i4 дебютират в компактния сегмент на BMW.

Но да беше само това: Active Tourer играе ролята на пионер в задвижването: архитектурата е проектирана да приюти не само двата основни вида актуализирани фосилни агрегати и електрифицирани задвижващи системи, но и второ поколение на 48-волтовата мека хибридна технология, и стандартния 7-степенен Steptronic с два съединителя от Magna Powertrain.

Напълно електрическа версия не се предвижда, както и М (не ставайте нелепи), но със своите 326 коня обща системна мощност вариантът 230e xDrive е в състояние да накара и най-самоуверените собственици на Honda Civic Type R да се съсредоточат.

Не това обаче е истински същественото, защото колите от порода MPV успяват или се провалят през таланта да се справят на фамилния фронт. А и какъв е смисълът да се сдобивате с кола, която е не чак толкова лесна за окото, или пък не така динамично сръчна, ако не предоставя допълнително пространство и практичност?

   Въпреки, че не е SUV, втората серия ви поставя по-високо от конвенционалния хечбек, а по-щедрото му остъкляване не само дава отлична гледка навън, но пропуска повече светлина в интериор, който се усеща така светъл и ефирен, както увеличеният му размер предполага. Преди приоритетите на практичността и новият MMI интерфейс обаче, две думи за качеството на този интериор. Накратко казано, то е забележително: предходният Active Tourer изобилстваше от черна пластмаса, докато този е видимо по-щедро проектиран. Либералните проблясъци на идеологически правилен, метал, дърво и кожа са акцентирани от по-строгите линии на стегнатата им сглобка. Дръжките и вентилационните отвори се движат с гладкостта на влизащия в маслото нож, а критикуваните за твърдост седалки от старата кола са скулптирани и тапицирани по начин, който би изглеждал на място и в Porsche 911; даже спиците на волана са някак технично интересни. Тук горе, в полукомандната си шофьорска позиция, се чувствате добре: към пътя гледката добра е, добър е и животът.

Инак базовата интериорна архитектура не предлага нищо свръхиновативно, но е полезна с увеличеното си пространство. Най-щедра порция от него получават седящите отзад, където разделената 40/20/40 седалка се плъзга напред-назад, за да освободите място за хора или багаж, според нуждите на момента.

415-литровият багажник (с максимално изтеглени назад седалки) е голям и с удобно малко място за съхранение на ниво -1. FAAR архитектурата предполага батерията на хибридите да е под пода, между двата моста, така че да не жертва пространство за хора и багаж. Тук батерията на микрохибрида е разположена в багажника и с това има известна, но малка жертва на литраж.  

Пространството за съхранение в големите предни и задни контейнери е съвсем прилично, а щедро проектираната централна конзола е с находчива стойка и безжичен заряден гръб за смартфон, побирайки поне два. Тук функционалността е малко противоречива, защото от една страна това е идеалното място, ако ще хвърляте едно око към Waze-а, но при наличието на Apple CarPlay и Android Auto, то прилича повече на изкушение, от което тези системи са създадени уж да ви предпазват.

Голямата ниша за разнородни дрънкулки между предните седалки  се намира под плаващия „полуостров“ на подлакътника с превключвателя на скоростите, режимите и звука, но без всепризнатото удобство на моногофункционалното колело за навигация на iDrive-а, което е изчезнало от най-логичното си разполагане. На негово място не се е появила някаква нова функционалност: премахнали са го, защото вярват, че новият интерфейс за общуване с машината и гласовият асистент са го обезсмислили изцяло.

   Всички версии, без изключение, съдържат новия окачен, дъгообразен дисплей, състоящ се от два 10,25 и 10,7-инчови екрана, свързани в общ визуален модул, идентичен с този в електрическия флагман iX, който в някои версии надхвърля 250 000, докато тук все пак говорим за драстично по-достъпна техника.

При цялата си ясна графика, бърза, богата и логична функционалност изборът да се откажат от механичния посредник е спорно решение: практични функции като отоплението на седалките и статистиката за пътуването са заровени в дълбоки менюта, до които в движение стигате с цената на безчет отпечатъци от пръсти.

Да, температурните плъзгачи в основата на дисплея са постоянно активни, но защо тогава механичните бутони са изчезнали, а мястото им е заето от вечно замърсени пиксели? И на какво дължим идеята за трийсетината неразбираеми от пръв поглед икони в главното меню?

Увеличаване на карта? Превъртане през списък? Всички те стават значително по-трудни, отколкото с удобния кръгъл помощник, налагайки по-продължително да не държиш волана и да сваляш поглед от пътя. Гласовият контрол? При целия му несъмнен приложно-функционален напредък все още не е станал толкова добър, че да фугира оперативните пукнатини, да не говорим, че във всички случаи прекъсва  я музиката, я навигацията.

    „Бе Ем Ве“ може да твърдят, че това е транспорт, ориентиран към модерна таргет група, но каквото и да казват, това не е продуктът, купуван предимно от умния и красив млад градски планктон; в Германия това е преди всичко колата на баба и дядо. Същите тези баба и дядо, които се борят с дистанционното на телевизора, микровълновата печка или функционалността на банкомата: това тук ще ги обърка до степен да предпочетат трамвая. Докато в последните години Mercedes-Benz и Volkswagen си загубиха ума по чувствителния на допир течен кристал, BMW все още се държаха да не оглупеят дигитално до такава степен, за което съм им много благодарен. А сега? Или това е краят на дните, или и аз старея…

За да бъда честен, ще кажа, че новата версия на умната сателитна навигация с добавена реалност, наслагваща упътванията върху изглед от камерата в реално време от пътя пред вас работи просто конгениално, както справедливо би възкликнал и напълно неизвестния на внуците им Остап Бендер.

По темата за подпомагащите системи само ще кажа, че присъствието на стандартните и допълнителни елементи от автомобилната автономия от ниво 2 по SAE са развити и обогатени до степен, непозната в компактната гама на BMW. По отношение на функционалността си автоматизираните системи за шофиране и паркиране са изведени на ниво сред най-добрите на пазара и заради възможностите на безжичните софтуерни ъпдейти и функционалностите по заявка. Богатото им типологично и чисто приложно описание (от възможностите на пакета Driving Assistant Professional до заснемането на снимки и видеоклипове от бордовите камери, достъпни през мобилното приложение My BMW) не е по силите ми днес, така че ви го оставям за домашно. Напишете го – важно е; най-вече защото колите постепенно губят механичната си душа и общуването с тях във все по-голяма степен става в плоскостта на новата им дигитална същност.

Да го покараме

  В Мюнхен, или по-конкретно в Лайпциг, където го сглобяват, с Active Tourer 223i xDrive са направили опит за дестилация на пáри от някои от по-спортните модели, а пакетът M Sport го издига още малко в по-убедителния горен край за возила от този тип.

Двулитровият турбо бензин от последно поколение, работещ в цикъла на Милър, е съчетан с интегриран в трансмисията 48-волтов електромотор, работещ в режим на подпомагащ стартер-генератор. Общата системна мощност на 150-киловатовия ДВГ B48 и 14-киловатовия електродвигател е 218 к.с., а въртящият момент – 360 Нм. На комбинацията със сигурност не й липсва използваема производителност, за да достига 100 км/ч за 7 секунди и максимална скорост от 241. 19-те конски сили на електромотора служат за запълване на въртящия момент при ниски скорости и даване на допълнителен тласък при изпреварване.

Това не е сред най-очарователните задвижващи единици със синтезиран акомпанимент, характеризиращ се с известна вялост под по-ентусиазиран натиск, ала е достатъчно гладка и работи преобладаващо добре с двойния съединител. От време на време, и то само при ниски скорости, трансмисията показва известна склонност към объркване: изглежда така сякаш тя и разширения старт-стоп търсят начин за справяне с първоначално по-неспокойния десен крак на обучаващия се как се кара бавно мек хибрид водач.

Друга особеност е реакцията на спирачките, на които им липсва убедителната, вдъхваща увереност първоначална реакция, объркваща дозирането. Изглежда страдат от синдрома на продължителния натиск върху левия педал, което често води до необходимост от внезапно спиране в последния момент, защото колата не забавя според очакванията; в пряката й спирачна сила обаче няма нищо лошо.

   По комплекс от често обсъждани причини представянето на Active Tourer в България няма почти нищо общо с продуктовото му
първоначално намерение

Макар и далеч от последната дума в разговорливата обратна връзка, воланът е бърз и прилично претеглен, а доброто сцепление позволява на Серия 2 Active Tourer да се придържа упорито към избраната от водача му линия. В по-тесни завои бихте могли да го усетите някак разсеян, сякаш в борбата си за справяне задната ос излиза леко извън фаза с предната, но при по-бързи завои, с по-високо, преминаващо през шасито, натоварване той се чувства уравновесен, режейки кривите с похвално хладнокръвие.

Най-вероятният заподозрян за принос в тази добродетел са адаптивните амортисьори от пакета M Sport, които осигуряват отличен контрол върху тялото дори в най-меката настройка, което ще рече, че рядко ще се почувствате така тежък (1620 кг по EU) или висок (1,82 м), както подсказват везните и ролетката. Цената на такъв характер е, че Active Tourer не е така мекушаво обгрижващ задните ви части, колкото бихте очаквали от семейно фокусирана кола.

В никакъв случай не е неудобно, ала възтвърдият характер на возенето с ниските 19-цолови колела ще означава, че върху всичко различно от гладък асфалт автомобилът ще се поклаща и подскача в неравноделния български асфалтово-паважен такт. В моя случай това ставаше с цената на сиромашки разход в порядък 7,6-7,9 въпреки въглеродно интензивните наклонности на десния ми №43.

Всичко това придобива второстепенно значение, ако човек не пропусне от сипсъка с опции озвучаването от среден клас на 7-каналната, 205-ватова аудиосистема harman/kardon. Тя няма претенциите да озвучи тротоара, но чисто артикулираният звук, особено ако пазите почтена дистанция от компресираните MP3 файлове, със сигурност ще облагороди битието на борда с дузината си говорители, включващи два супербаса.

Да обобщим

    Жалко е някак, че автомобили като Серия 2 Active Tourer намаляват, защото в един рационален свят, където стилът и имиджът не са чак дотам фетишизирани, машини като тази биха били предпочитаният семеен транспорт, вместо по-тежките SUV, които не предлагат особени практически предимства пред традиционното комби.

Вън от съмнение е, че с подобен продукт BMW ще намерят лоялната си група купувачи, които ще оценят пътното удобство на хечбека и гъвкавия, предлагащ пространство, съперничещо с по-представителен седан, интериор. Когато пък непрекъснато се занимавате със семействата и техните неща, непременно ще схванете, че в този подход има и много за харесване. Нещо повече: това е по-динамичен, по-добре оборудван и универсален избор от единствения му истински съперник – Mercedes-Benz B-класа. Предвид характера на ежедневните задачи, по-ниско разположените в гамата версии обаче имат много повече икономически смисъл от лесно надхвърлящия 110 000 микрохибриден бензинов флагман.

     Дааа, кой би допуснал...

     Линкът към помагалото за домашната ви работа е тук.

Краят на епохата: BMW 2 Active Tourer

Първият ван на BMW слага ново начало

          Еднообемен, но BMW – личи във всеки детайл

Едва ли има човек, интересуващ се поне малко от коли, който да не свързва продукцията на Баварски моторни заводи АД с устойчивата комбинация между разположен отпред 4-цилиндров двигател и задно предаване. От началото на 60-те - времето на седаните от т.нар. Neue Klasse, южногерманската научно-техническа и автомобилна мисъл се занимава с рафинирането на концепцията до степен, в която конфигурацията стана нарицателно за тях. С времето цилиндрите се увеличават: първо с още два (след 100 години легендите за редовия 3-литров шестак спокойно могат да послужат за либрето на нова Вагнерова опера), а след това с три пъти по два; идва и двойното предаване но концепцията остава. Нейната устойчивост е обусловена от отличния баланс и волната управляемост на класическите беемвета, с кято те са останали в сърцата на не един и двама Дзен автомобилисти.

Времената се менят

 

Времената обаче се менят: в ерата на въглерода под суровия натиск на Брюксел автомобилната индустрия се трансформира, а колите се променят. Променят се и потребителите – така обичаните през 90-те ванове са разлюбени в името на многоцелевите спортно-практични возила от вида SUV. Някъде на кръстопътя на тези две тенденции BMW решиха да диверсифицират гамата си с ван. Повтарям: с ван.

В окончателен вид го видяхме на миналогодишния женевски автосалон; представляваше началото на нещо, което консервативните привърженици на баварската автомобилна идеология биха окачествили като ерес: еднообемен семеен автомобил с предно предаване и трицилиндров двигател. За такъв модел в гамата им, ако живеехме във времената на Инквизицията, шефовете сигурно биха отишли на кладата.

Но както казах, времената се менят и европейските въглеродни цели аплодират подобни радикални новости, а ние се солидаризираме с аплодисментите – по-различно не би могло да бъде. 

          Най-неприятното в този интериор е, че няма за какво да се хванеш

Active Tourer 

Представлява 5-местен семеен автомобил, ориентиран към активно живеещите млади семейства с чувство за стил. Освен към тях, активният турър е насочен срещу пряката конкуренция в лицето на Mercedes-Benz B и Volkswagen Golf Sportsvan.

Вън от еднообемния си вид баварският еднофамилен транспорт има типичния визуален характер на BMW: излъчващ качество, спретнат, техничен и с вталено изрязан профил, подчертаващ благородния му произход. Формите са семпли, но убедителни – няма и следа от надменността на X6. Което е отлична новина – това е превоз за самоуважаващи се, прагматични ценители на свободата във всичките й форми. Те вдъхновяват и версиите с двойно предаване. 

В Active Tourer влизате лесно, като във всеки друг еднообемен автомобил. Вътре ви посреща приветливата среда на внимателно обмислен интериор от висок клас. В духа на баварската благородна традиция - семпъл, елегантен и логичен, той е място за приятно прекарване на времето за четирима. Общуването с толкова прецизно интерпретирана автомобилна среда е удоволствие за сетивата: както обикновено, таблото е ориентирано към водача и поднася информационния поток без напрежение. Нивото на оборудване Sport Line предлага мяра в комбинацията на алуминия, рециклируемите пластмаси и кожата;  в стегнатите предни седалки сядате високо, а възможностите за регулирането им изключват да не се наместите. Дебелите А-колони пречат на страничната видимост, но такъв компромис е част от генетичната обремененост на практичната автомобилна порода.

Пространството отзад е напълно достатъчно за двама – задните седалки са плитки и не предлагат неограничената функционалност на други ванове, но компенсират с елегантен механизъм за сгъване от багажника, а самият той, без да е чудо на обема, е отлично организиран на две нива и вратата му се отваря електрически от датчик, реагиращ и на помахване с крак под бронята, когато ръцете ви са заети с багаж. 

В движение мигом осъзнавате две неща: 

1. Авангардните модулни три цилиндъра под предния капак осигуряват повече от достатъчно от всичко: отзивчивост при ускорение (до 100 за 9.2 секунди) и изпреварване; тишина и гладкост; ранно събуден въртящ момент – какво повече може да очаква човек от двигател с обем 1.5 литра, 136 к.с. и 220 Нм/1250 оборота. Почти 60 години след легендарния им четирицилиндров М10, влязъл в над 3.5 милиона коли, наследниците на барон Алекс фон Фалкенхаузен са разработили впечатляващ инструмент за сваляне от ешафода на съвременната въглеродна Инквизиця, който освен в дръзкия i8, дебютира и в пълния новак на мюнхенската гама – 2 Active Tourer. 

Най-новият бензинов двигател тегли дългия 4.34 м.и тежащ 1435 кг. ван през чудесната японска скоростна кутия, доставяна от Aisin, с която наскоро се засякохме в Mini Cooper S. Тя върши работата си с прецизност и без претенции – комбинацията е впечатляващо добра. Това решение е достойна ръкавица, подхвърлена към виртуозния автоматик с два съединителя на конкурентите от Волфсбург - да живее конкуренцията. 

Шумът от вятъра и търкалянето на зимните гуми надвикват мотора във всички случаи, освен при газ до пода, но и тогава няма да чуете популярния селскостопански трицилиндров звук, заради който от Министерство на земеделието погрешка дават ваучери за отстъпка от акциза на горивото. 

2. Твърдото окачване. То е цената, която седящите отзад плащат за отличната напречна и надлъжна стабилност на двойката. В огледалото за обратно виждане правят впечатление люшкащите се глави на клетниците зад вас, но ако не ги подложите на унизителен стомашно-чревен тормоз, всичко ще е под относителен контрол. 

Комбинацията от 1 + 2 заедно с приятно стегнатия волан води до точна и уверена управляемост и среден разход в порядъка на 9 литра. При по-високи външни температури и обуздана еуфория като нищо ще го свалите с поне половин литър – двигателят е много икономичен, в това спор няма.

Аудиото, което не беше от най-високия клас, свърши работата си напълно задоволително, включително по отношение на възпроизвеждането на файлове с по-висока разделителна способност от рода на FLAC. С неправилните си форми и обеми автомобилният интериор е кошмар за звуковите инженери, но тук звукът е добре проектиран. 

3. Цена. Числа в порядък 60 – 90 000 лв. с ДДС в България са по-скоро високи за този сегмент, но пък какво получавате - ще следим продажбите през годината. 

Краят е начало 

Каквото и да продължа да говоря – от по-евтината версия на Head-up дисплея, проектираща информация не върху предното стъкло, а на прозрачен рефлектор зад уредите пред водача, до подпомагащите системи и свързаността - BMW 2 Active Tourer е образец за ван. 

Но има проблем: влизането в сегмента с класическа концепция съвпада с бавното му изчезване, поради което традиционните производители в жанра (Renault вече, а скоро и Opel) започнаха да уподобяват последното си поколение еднообемни модели на кросоувъри с цел задържане на интереса.

Въпреки това съдържанието на тази кола е толкова радикално различно, че очакванията са Европа да прави 40% от продажбите на новата платформа UKL. Върху нея ще виждаме все повече модели от мюнхенската гама, така че краят на епохата очевидно e начало на ерата на олекотеното предно предаване.

С журито на конкурса за автомобил на годината в Европа сме на едно мнение – BMW 2 Active Tourer е в номинациите за 2015-а. 

Краят е начало. 

Сп. "Тема"