Ето как: Dacia Sandero Stepway Limited TCe 90

Един къс курс по пазарен ръст

Лекцията – вместо увод 

    Когато мисля за Dacia, обикновено затварям очи и се понасям на кратко пътуване във времето…

Годината е 1999-а: изпадналата в кома от декапитализация румънска марка бе придобита от Renault Group за смешните 50 милиона долара. И как иначе: с модели, датиращи от времето на лиценза за Renault 12 (1969), колите на северните комшии не на шега приличаха на мъртви.

Ала случиха на човек: син на основателя на Международния валутен фонд, племенник на Жан-Пол Сартр и роднина на д-р Алберт Швайцер, главният изпълнителен директор на „Рено“ по това време, Луи Швайцер вижда в берящата душа румънска марка потенциал да се превърне в мост към френската пазарна интернационализация.

Историята започва през 1992, когато Volkswagen Group надделяват в търга за Skoda, а в Булон Биянкур приемат достойно поражението и продължават да сънуват колата за 5 000 евро, която да бъде „модерна, здрава и достъпна“. И въпреки, че по думите на Швайцер плащат „почти нищо“ за придобиването, във времето французите инвестираха почти 3 милиарда в нещо, което не само се превърна в европейски пазарен хит (тази година в Европа ще се продадат около половин милион при глобална цел 700 000), но отведе Renault в региони като Латинска Америка, Русия, Африка и Близкия Изток, превръщайки дръзката идея на мосю Швайцер в реалност.

Идеолозите зад продажбите в Миовени днес харесват феноменологията на „интелигентната покупка“ и паралела с бюджетни марки като Lidl, H&M и Rayanair. „Колите стават по-тежки, по-мощни и по-скъпи; Dacia е позиционирана обратно на тези тенденции“ – са думи на Силван Корсимо, оглавяващ продажбите и маркетинга на Dacia и гамата Renault Global Access (предимно ребрандиран Logan).

Така от смъртния си одър се роди марка, която през миналата година помогна на „Рено“ да продадат почти милион и половина от Global Access, налагайки я като прагматичен и рационален избор – вид първа стъпка към цивилизованата моторизация за много региони. Ето как една емблема без истински, технологично нов модел от 2012-а изнася кратката си пазарна лекция.

Sandero Stepway Limited

    Представлява един добре премерен опит в жанра на свободолюбието (увеличен просвет, „джипообразно“ излъчване) с едва доловим аромат на изключителност (приятен бежов металик, двуцветни колела, черен лак, контрастна тапицерия и климатроник), побиращо се в цена от 25 000. Всичко в тази ограничена серия очевидно е правено с мотото „повече за по-малко“ на ум.

Една идея по-комфортен от базовия Sandero, версията Stepway Limited следва дискретно поднесения фейслифт от 2017-а, който има всички шансове да ми хареса. И тъй като вече бистрихме преобилно базовия модел (който едновременно ме втрещи с квазиавтоматика си и респектира с достойната си обща концепция), днес ще се концентрираме върху разликите. 

Освен набиващите се на очи чисто визуални и естетични отлики, първата истински осезаема е лесното влизане – 40 милиметра повече се усещат. Както се усеща и контрастната тапицерия, гарнирана със 7-инчовия, чувствителен на допир дисплей на инфоразвлечението. Добавени са още финтифлюшки с информативно-разглезителен за суровата природа на скромното мини характер от рода на камера за задно виждане и климатроник. Седалките са все така плитки и къси, ала цветовете и шевовете им ги правят доста по-приветливи, дори в очите на неуморния търсач на кусури.

Добре познатият трицилиндров, 0.9-литров турбо бензин от Renault е вързан за 5-степенна, ръчна (слава богу!) трансмисия. Без да блести с нищо, представянето им в тандем е прилично, а механичната гладкост – напълно адекватна. Е, и днес няма да си кривя душата с твърдения, че е на средното за сегмента ниво: вибрации се просмукват през структурата и педалите на тежката малко над тон кола, а леката и не особено претенциозна скоростна кутия настойчиво напомня за безцеремонния френско-румънски подход към функционалността.

Хубавото е, че Stepway Limited се държи на пътя по-добре от стандартния хечбек: въпреки по-изразения наклон в завой, бързо осъзнаваш, че всъщност много малко е жертвано в името на одеждите на псевдокросоувъра (простете, Кирил и Методий чистия ми български). Отзивчивостта на окачването и волана са напълно поносими, а добавената височина прави само добри неща за оперативната ефективност в първичния инак характер на шасито.

Допълнителната вертикална амплитуда на колелата води със себе си повече отстъпчивост към безмилостната българска асфалтова реалност, без да лишава Н. В. Водача от така съществения контрол. Което превръща Sandero Stepway Limited в осезаемо по-удобна кола за обитаване (мислех да употребя и „каране“, но все пак ще се въздържа – не ме съдете строго) и на дълъг път.

На фона на минималистичините очаквания инфоразвлечението носи приятни изненади. Не, че прави нещо особено или е лишено от ограничения, но грамотната му функционалност е факт.

Това е методът, по който формулата на френските шефове – (съществуваща технология + минимум опции + преки канали за продажба + семпли и нестандартни методи за строеж на клиентска лоялност) - скъпи кампании² – ражда продукти като ограничената серия на Sandero Stepway. За него очевидно ще изхарчите около 10 000 над стандартния Ambiancе, но в замяна ще получите много повече, отколкото очаквате. 

Ето така се расте с 14% за 11 месеца.

Всичко по същество ще откриете в сайта им.