Слушай поколението: Lexus UX 250h AWD F Sport

Другият облик на мечтата 

Въведение 

    Отдавна спрях да броя случаите, в които е ставало дума защо електоратът е луд по премиум колите, но да припомним: от една страна, шофьори по четирите края на синьото кълбо гледат на емблеми като Audi, BMW, Mercedes или Porsche като на обект на желанието, мечта. Актив – и да добавим, от друга – в каквото те фактически се трансформираха след кризата от 2009-а. Не случайно днес над 2/3 от премиум продажбите в света принадлежат на германските емблеми.

Много марки с различна успеваемост водят пазарна война с продуктите от родината на моторната кола и знаят – тя е тежка и неблагодарна работа, а за дори минимален успех в нея трябва да се разчита на три ключови метода: 

1. Бъди различен. 

Няма по-самоубийствен избор от този да ги изкопираш. Отнася се далеч не само за външния им вид, а и за съдържанието: стрелбата по праправнуците на Николаус Ото и Рудолф Дизел със собствените им оръжия е признак на брутална глупост – нужни са алтернативи. 

2. Влез в сегментите на ръста.

Сегментът, крепящ пазарната стабилност на Европа в момента, е SUV: 37% от продажбите са в него. Ако ще ги бориш, насити го с присъствие.

3. Слушай поколението. 

Автомобилна Европа се готви за доминацията на Поколение Z – изнежената и капризна градска генерация, за която ценностите на родителите им имат стойност, равна на кръгла нула. Притежаването на кола – символ на житейското справяне и благоденствието в следвоенните десетилетия – за тях е тегава, обременяваща досада. Виж, употребата й е работа друга. За нея има услуги като “YUKÕ One” (вземи и остави в определена точка) и “YUKÕ Way” (зарежи я на всеки паркинг в центъра) – платформата за хибридно споделяне на Toyota/Lexus. 

Защо започвам така ли? Защото днес ще стане дума за последния продукт на едни от най-умните и последователни, макар и млади, опоненти на германската автомобилна хегемония – Lexus, които с първия си RX практически откриха премиум кросоувър сегмента. Днес обаче сме на оглед при последното им отроче, заченато с фокус към Европа – UX. 

U + X 

    Формулата е елементарна: Urban (градски) + X-over (кросоувър) = UX. Обосновката й – също: да не се предоставя безконтролно пространство за отдих на Audi, BMW, Jaguar, Mercedes-Benz и Volvo. Прясно свален от конвейера на земетръсния остров Кюшу, UX обитава основата в гамата на „Лексус“ – под средния NX и флагманския RX.

Предвид факта, че около 80% от продажбите се очаква да бъдат насочени към хора, притежаващи Lexus за първи път, то на отличителния UX се разчита да изпълни две принципни задачи: формирането на допълнителни парични потоци в краткосрочен план и привличането на дългосрочни обитатели в японската премиум екосистема отвъд него. 

Целевият потребител, както казах, е от вида Plankton aurea civitatis (златист градски планктон), за който японският маркетинг е изковал терминологията „креативни градски изследователи“. И в двата случая се подразбира градската прослойка на гнездящите двойки – 30+, без деца, с доходи над средните или двойно по-възрастни семейства, дали свобода на бившите си малки и слизащи от нещо по-масивно.

UX категорично е най-хечбекообразният от кросоувърите (простете ме отново за отровната терминология, но още търся приемливия български аналог) в гамата. Разликата в ръста с Volkswagen Golf няма и 5 см., а седалката е поставена ниско в скулптирания, приклекнал силует; който търси висока шофьорска позиция и капитански поглед към хоризонта, е свободен да отиде другаде. Голямата отплата е в липсата на олюляващо високия център на тежестта, присъщ на по-конвенционалните му братя по съдба, което предразполага към очаквания за много от уравновесената, първична пъргавост на хечбека. Със сходна цел на ум инженерите от Lexus са работили по доставката на възможно най-корава структура, а алуминият и композитите в обшивката на външните елементи помагат да се регулира теглото: 1.6 тона за F Sport 250h с е-двойно предаване изобщо не звучи така безнадеждно наднормено, както някой би допуснал.

Това, което в маркетинга етикират като „смел дизайн“, други биха намерили за претрупано: обилието от остри ъгли и чупки е навред, но всички те хармонират с общия дизайнерски контекст на емблемата (виж т.1), чиято нескривана цел е да открои UX в безчетното стадо на по-малките от вида SUV. И с успех: тук почти всичко е необичайно, дори задвижването, така че в „главното L“ и за миг не могат да бъдат подозирани в копиране. В България се предлага и конвенционалният бензин, но нека бъдем трезви: естественият акцент тук е хибридът. И не, изобщо няма да забравя елегантната светлинна графика, започваща от адаптивните предни диодни блокове и завършваща с тънката червена линия отзад.

В типичния за  „Лексус“ стил интериорът представлява фестивал на гънки, чупки и ъгли – такова обилие на материали и класове пластмаса не подлежи на броене. Ще си позволя да поспоря с PR-а: не, тук по-малкото не е повече; тъкмо напротив – повечето е още повече, което е чудесна новина, защото това повече е събрано с чувството за саможертвена отговорност на старателния източен занаятчия. А скоростният лост – той е просто прелест за дланта... 

Какъвто е приятният, прецизен, дигитално-механичен нрав на дисплеите с елегантната възможност за местене на скоростомера, с който не спирам да играя от лъстивото удобство на проектираните и изпълнени с часовникарска прецизност червени, кожени седалки. Примери да искаш: от директно заетите от луксозния LS волан и аналогов часовник до старанието да се оптимизира звукът на затваряне на вратите, че и на стъклата. 

Предумишленият опит да се отличават се простира и до нестандартния метод за контрол на общуването между човека и машината (това, което наричат HMI интерфейс) – тъчпад, монтиран странично на скоростния лост, съчетан с изобретателни бутони в края на подлакътника. В началото всичко е паника и хаос, но с времето се овладява, та чешитлъкът му дори започва да ти се харесва. 

При този размер и подход към концепцията пространството, особено отпред, изобщо не е зле – чувството за прегръдка с арматурното табло, подсилена от архитектурата на предните седалки, преобладава. Отзад е адекватно, ниското разположение на седалките компенсира ниския таван, а багажникът е малък, но не е драматично: това, както се разбрахме, е кола, мислена основно за двамина.

Поставен на активно окачване върху красивите си, 18-цолови джанти, UX не оставя пространство за поведенческо колебание: прогресът на уж малкия F Sport е зрял и композиран. Воланът е малко смътен и някак особено еластичен около центъра си, ала е жив и точен инак. В открити асфалтови води UX хибридът, състоящ се от 2-литров бензин, два мотор-генератора, вградени в новата трансмисия, и отделен електромотор в задния диференциал, с обща системна мощност от 184 коня, осигуряват бодро ускорение и най-същественото – добър контрол, жилаво сцепление и ентусиазъм в кривите. Не, определено няма нищо общо с ленивостта на наднормените джипки, ала не е и спортен. Не му и трябва: балансът – тишината също – е намерен, а платформата е споделена – със C-HR. В главата ми се върти думата хармония.

По-сложни са усещанията при спиране: предизвикани от сложните техники за извличане на енергия от всички мислими методи за намаляване, нюансите в спирачния педал се мерят по разнообразие с материалите в купето.

Задвижването може и да е странно, ала това най-меко казано не го превръща в лошо. Дори аз – с цялата ми мъка по признаване на хубавото – го харесах: натиснато до пода, ускорението е остро; както е редно при това задвижване, атмосферният бензин звучи напрегнат, но в превод на хибридски това означава жив. Не, не бърз, ала това по принцип не е част от генофонда на този тип хибриди (изключения търсете в GS и нагоре).

Без реални предавки, при ниски скорости придвижването е почти безшумно: трансмисията видимо не страда от присъщата на вариаторите лепкавост, но ще преувелича и ако кажа, че надеждата е в ръчния режим – този тип хибриди представляват твари, радващи се най-много на автоматично яздене. Същото за „спортния“ режим, който придава по-осезаема отзивчивост, гарнирана с онзи изкуствено генериран спортен звук, познат от ранните версии на ралитата в Nintendo – рев, по-скоро забавен, отколкото сериозен. Положителното е, че и той със сигурност принася в аурата на различност, така че усмихвайки се му прощавам.

Говорим ли за звук, няма начин да подмина факта, че озвучаването е част от чувството за детайл, с което са подходили към всичко в тая кола: старателно поддържаната с пушене на традиционни и електронни цигари пристрастяваща дрезгавост на баса в гласа на Mario Biondi от Love is a Temple e някак по-осезаема през бамбуковите мембрани на високоговорителите в аудиосистемата. А говорим едва за средния й клас, дори не за най-доброто от Mark Levinson, на което така и не успях да се порадвам…

 

Да обобщим

    И така, Lexus UX e реална алтернатива в елита на компактните SUV. Със сърцатия си и безстрашен външен и вътрешен вид, той представлява изискано превъплъщение на благородната автомобилна техника с висока класа и човешки размер.

Основният му проблем по нашите земи е ниското качество на пазарната ни екосистема, която просто не отглежда достатъчно от таргет потребителите.

 

-

Казано накратко, мечтата на урбанизирания европланктон разполага с нова премиум алтернатива, доказана през вече 26-те процента пазарен ръст за първите пет месеца. Изглежда „Лексус“ слушат.

Всичко останало ще намерите в сайта им.