Поколенията се променят
 |
| Снимки: BMW Group |
По нашите ширини тук вън, разбира се, е зима: денят е кратък, вятърът брули
безмилостно последните листа и шипките от оклюмалите, сухи клони; зимният му дъх напълно
неутрализира бързо гаснещия опит на плахото декемврийско слънце, а току-що
падналият сняг само засилва носталгията по края на пролетта, когато в
избухналата от зеленина природа Always Open таймерът броеше часове…
От запознанството ми с последното поколение F66 мина известно време, но с него
любопитството как ли са се справили в Оксфорд с кабриолета не спадна; тъкмо
напротив – само се изостри.
-
Обитаваният от малките горещи хечбекове стар свят вече не съществува, но в
новия – този на догматичния, универсалистки постфосилен екзорсизъм и дълбоко
колебателната амплитуда на крайното евроелектрическо сектантство – една марка все
още устоява на пиковете в енцефалограмата на регулаторите, настоявайки, че
живот отвъд твърдия покрив на своя John Cooper Works роднина все още има. Дали са прави
или не е работа на друг анализ, докато неприветливият декемврийски ден ме тласка по
лекомислената плоскост на това, което е останало от простите шофьорски радости в
началото на слънчевите дълги дни…
Приближавам се към зеления JCW кабриолет със смесеното чувство на трепет от карането и очакване с произход правилото, че колите с мек покрив имат една идея по-щадящо и лежерно поведение от твърдите си посестрими. И докато се питам коя от малките две коли с голямо сърце е по-приятна и дали пък този път по-тежката открита няма да е за предпочитане, оглеждам новостите в екстериора, простете, външността.
Дали ще карате лежерно MINI John Cooper Works кабриолет по някоя оживена, южна променада или ще въртите рядко населените подбалкански завои на Отечеството, външният вид е приятно впечатляващ: акцентите в четвъртитите въздухозаборници и корпусите на огледалата в люто червено добавят спортни акценти към класическия британски зелен спортен лак. Предна решетка, плътно запълнени от 18-цоловите спортни колела с червени спирачни апарати колесни арки и странични прагове в черен гланц, а над тях диодни MINI фарове с хоризонтални дневни светлини и JCW подпис осигуряват един някак прецизен, пуристки външен вид. Последователният дизайнерски език е продължен от заден дифузьор в цвета на купето (изпускателен накрайник този път един), а преливащият мотив на спортните ивици върху предния капак само го подчертават: мда, кабриолетът MINI John Cooper Works е очевидна част от спортната традиция на малката крилата емблема.
Специален емоционален акцент е гюрукът Mini Yours, чийто мотив привлича толкова лъстиво погледите от тротоара, колкото централният дисплей с превъзходната си графика и брояча „Always Open“, отчитащ времето, което си прекарал със свален покрив.
Под външността
От техническа гледна точка JCW кабриолет е същият като хечбека: опростена
версия на архитектурата UKL1, която е в основата на предишното Mini F56, още
по-ясно акцентирана в този кабриолет от факта, че триъгълните задни светлини на
хечбека не са мигрирали в откритата му версия.
Отзад тук по-скоро виждаме запазено наследството на стилизирания ромб от F56, вероятно най-вече по икономически причини: разходите за внедряването на новите светлини биха били твърде високи спрямо очакваните приходи от ограничените продажби на тая бутикова разновидност. Самите светлини обаче са с нова, матрична диодна същност. Покривът също е без промяна – идентичен механизъм, същото кратко време за отваряне (18 секунди) и затваряне и същото ограничение на скоростта (до 30 км/ч). А, да и възможността да се открехва с педя и половина – като люк. Е, за къде сме и без темата му MINI Yours, която в отворено състояние само намеква за ефекта от присъствието си…
Под капака е добре познатият 2-литров турбо бензин B48 на BMW с мощност 231 коня и 380 нютона въртящ момент в широките 1500-4000 оборота, предаван на предните колела от седемстепенна трансмисия с двоен съединител; редът с шестстепенната ръчна скоростна кутия е изваден от менюто. Както е редно да очакваме, тежкия 1425 кг кабриолет е с 3 десети по-муден от по-лекия с 95 хечбек, достигайки до 100 от място за 6,4 срещу 6,1 секунди, както и максимална скорост от 245 км/ч.
Двуцветните 18-цолови джанти в моя случай са обути в гуми Continental SportContact
7, амортисьорите са адаптивни, като най-агресивният от седемте режима Go-Kart „опъва“
JCW, като същевременно прави волана по-тежък, двигателят и скоростната кутия – по-отзивчиви,
а контролът на стабилността – по-мек.
В движение
И така, с разтичването на пъргавата му двуврата външност настъпва и моментът
на истината, когато въпросите около това дали кабриолетът JCW може да понесе
изненадите на родния асфалт получават директен отговор. И това е да, донякъде...
Возенето всъщност е определено от по-гъвкавия край – отвореното Mini е по-малко склонно към подскоци из неудачите на нашенския битум. От идеално е
далеч: все още реагира драматично на някои определени неравности и по-остри
гребени, ала гръбначните ми прешлени не компресират тънкия хрущял, а зъбите не
тракат, колкото при хечбека. Да, междуосието от без малко 2,50 е късо, но
окачването все пак е пренастроено за повече комфорт, движението с който става
по-спокойно, а буйният нрав на Mini е някак доста по-обран. Дали е от по-меката
настройка на окачването или от присъщата на кабриолета гъвкавост на шасито,
това е кола, справяща се по-добре по неравно извиващия се български междуселски път.
Това е всичко друго, не и суперкола с напълно равнодушна към проблемите на
мекия покрив карбонова рама: всеки къс неправилно положен битум, който би
разтърсил гръба ви в хечбека, тук се усеща в кормилната рейка и волана, което
леко заобля прецизността при завиване, както и усещането за фокус във върха на
крива. Колкото и тук да е обрана, предвид малките размери и лекото тегло, типично
кабриолетната склонност към извиване и огъване по ръбове и гребени, където твърдият
хечбек е много по-консервативен, се усеща. Това подсказва ясно изразена склонност
към гладък асфалт, върху който качеството на возенето и добре позната неподатливост на странични натоварвания си заслужават картинговия режим.
Докато карам, мисля, че ако кабриолетът Mini JCW не беше по същество един в
класа си, щеше да отнесе известно претенциозно мрънкане, що се отнася до
интериора. Това е пространство, почти подобно на средата в концептуален автомобил:
пълно с интригуващ дизайн и нестандартни материали. Въпреки леко
клаустрофобичното усещане под вдигнатия покрив, вътре е достатъчно просторно за
кола с дължина под 3,90. Когато слънцето попадне под погрешен ъгъл обаче,
големият кръгъл централен OLED дисплей става труден за гледане, но пък да съм
честен – това далеч не е най-лошото.
Е?
Гюрукът долу, Go-Kart режимът
горе и на подходящ асфалт моментално разбираш, че нещото Mini JCW кабриолет не е забравило рецептата си на
широката усмивка: това е все същото живо същество с палаво-приветлив нрав,
животът с което изглежда някак по-приемлив, дори и през декември. Да, F67
е определено най-точната, бърза и
облагородена версия на малкия кабриолет.
С всяка стъпка напред към тия качества обаче част от душата му сякаш се
изпарява: чудатият му ръбест, инатлив характер – не; голяма част от опциите за
персонализация – не; ръчната скоростна кутия и третият педал – също не.
Интуитивността на връзката между стомана и водач е все още там, ала възможността
да се разхождаш из предавките си сам е вече толкова далеч, колкото юни от
декември.
-
При цялата тъга на носталгика в мен не мога да не си призная, че F67
JCW е най-добрият кабриолет
на Mini. А също е и някак не толкова ангажиращ.
Но: в зависимост от това какво би искал да откриеш в него, то всъщност може и
да прилича на честна размяна.
Да, поколенията определено се променят.
Всички
подробности ще откриете в сайта
им.
