Режим на атака – Opel Mokka

Светлината в тунела на Рюселсхайм идва от новия им малък джип

          Mokka e кола, нетърпелива да се движи.

Докторат 

„Атакуваме. Искаме да кажем на всички вътре и вън, че можем.“ Амбициозните думи на Карл-Томас Нойман - новият главен изпълнителен директор на германския производител с над 150-годишна история - предстои да бъдат доказвани. Казвам го, защото мога да напиша докторат по фирмено управление, анализирайки взаимоотношенията между GM и Opel - такива, че се питам кои бизнес училища преподават дисциплината „Как да загубите 17 милиарда долара за 15 години“. 

Като в приказките 

Но, точно като в приказките, напук на атрофията, марката не просто е все още жива; тя сякаш е запазила рефлекси за излизане от водещата към небитието спирала: в последните месеци най-после сме свидетели на воля за излизане от затворения кръг на пролетарския имидж, разчитащ на големите отстъпки, които не осигуряват придвижване нагоре в хранителна верига. 

Хубавата вест е, че това се променя: първо Adam, след това Mokka, а наскоро и Cascada са все продукти, насочени към края на обезличаването, поели курс към териториалните води на потребители и марки, носещи индивидуализъм, престиж и приходи.  

Mokka 

е пазарно най-значимият от трите модела в процъфтяващия млад сегмент на Nissan Juke и Skoda Yeti. Компактните возила с повишена проходимост жънат успех след успеха заради свежата си многофункционалност и добро съчетание между индивидуализъм и практична достъпност. Те събират разнородни качества в многоцелеви продукт, наричан накратко SUV, и поръчките на Mokka го доказват: вече в порядък 100 000 продажбите на изцяло германския автомобил са като живителен дъжд в рюселсхаймската пустиня. Е, явно трябва да приемем, че компромисите са част от живота: старейшините са решили да натоварят производството в Корея до степен, в която срокът на доставка е 8 месеца. Така хем пускат на пазара продукт, олицетворяващ надеждата, хем не му дават да консумира пълния си потенциал: в следващите месеци конкуренцията няма да спи, а пиковете на интереса в днешно време са кратки. За сметка на това обещават следващото поколение на чисто новия модел да се пресели в Европа… 

Но край на разсейването със странични обстоятелства, тъй като темата днес е Mokka.

И така: малкият Opel е свеж пролетен полъх с емблемата на блица в предната решетка, излъчващ позитивно ведра самоувереност и в покой; високият еднообемен 4х4 е с дължината на хечбек от С сегмент (4,28) и височина на джип (1,65). Външният вид излъчва нетърпение с бодра комбинация от ръбове и скосени линии, обръщайки главите на минувачите. И наистина: за четири дни събрах погледите от тротоара, дори и на децата, което е показателно за един едновременно желан и достъпен продукт, ориентиран към: „мъжете на средна възраст с много активен начин на живот, харесващи многофункционалните малки коли с характер.“ Това е комуникационен евфемизъм за структурните промени на потреблението в Европа, затиснато от пресата на дълговата катастрофа. Продължителността на живота се увеличава; хората искат да бъдат различни и пазят свободата си, без това да им струва състоянието, което нямат. А младите са бедни и не се прекланят пред колите като бащите и дядовците си.

Mokka е и награда за свободни хора с търпение: срокът на доставка ще опъне нервите ви, но пък гарантирам, че си струва чакането.

Късите надвеси дават вътрешен простор с място за четирима и багажа им, а петият колан е символичен, както обикновено. 

Тук му е мястото да кажа, че вътрешността е добро продължение на външния вид: купето е приветливо, с подобрени материали и намалена склонност към усложняване. Шофьорската позиция е висока, видимостта – отлична, а седалката – много удобна. Гордостта на „Опел“ с ергономично сертифицираните им седалки, благодарение на които преодоляването на средни разстояния става с лекотата на доста по-голяма кола, е напълно оправдана. 

Таблото на Mokka (с изключение на дребните копчета в централната конзола, поне четири от които могат да отпаднат само с промяна на функционалността на централния бутон) дава практически всичко, от което се нуждаете. Е, вечно недоволен като мен непременно ще открие кусури: графиките на дисплеите имат нужда от модернизация, а височината на сгъваемия подлакътник е неподходяща за човек с активно отношение към механичните скорости, така че го сгънах и забравих. Останалото обаче е много добре: от двете жабки до организацията на багажника – почти навред приятни цветове и материали, правещи онова, което очакваш. Уффф, въздъхвам с облекчение. 

Имах щастието да карам версията 1.4 Turbo/140 к.с., докосваща 50 000 лв. за двойно предаване и всичко от ценовата листа. Като казах двойно предаване да добавя, че то преразпределя въртящия момент от 100/0% в полза на предния мост до 50/50 в зависимост от сцеплението. Всичко това плавно и неусетно с вещината на най-добрите. Проходимостта не е чудо на извънпътния талант, но от този клас возила не го и очакваме; важното е, че при нужда имате умното съдействие на задния мост. 

Малкият бензин е тих, дори под напрежение, както и окачването - тишината в движение е впечатляваща за кола с този ръст и размери. 

Още по-добрата новина е, че такива са воланът (много добре проектиран и програмиран електромотор, водещ точно и с добро центриране) и окачването (тихо, стегнато, но не прекалено твърдо, с отлична странична устойчивост). Гледай ти, изглежда Opel най-после са намерили златното сечение на форма и съдържание – свежият вид и поведение са базови съставки на удоволствието. Факт: Mokka е возило със закачлив нрав, предразполагащо към каране заради самото каране. Звучи като лишено от смисъл, знам, но пък произвежда хормон на щастието. Принудителното пълнене даде очаквания линеен въртящ момент, а скоростната кутия – добре оразмерени предавки с плавна точност. 

           Седалките са много удобни.

Като любител на класния дизел обаче подозирам, че с новото поколение, идващо в началото на следващата моделна година, всичко добро в тази кола ще стане още по-добро. Чакам с нетърпение. 

Но няма да съм аз без още две забележки:

1. Контролът на движението по наклон не работи точно където трябва най-много – в града. Задържането на спирачните апарати в покой, за да не натискате постоянно педала, е безценно ежедневно улеснение и нямате нужда от планина, за да го оцените - донаписването на софтуера е проста работа;

2. Капакът на багажника (силно препоръчвам мрежата) има само една ръкохватка, която не е удобна от всяко положение.

И една препоръка: харесвам люк, но предпочитам стъклен покрив с функция за отваряне – би бил още един акцент в свободолюбието на Mokka. 

Не, няма да пропусна да смъмря и стандартите за измерване на енергийната ефективност, гарантиращи пълно разминаване с действителността, но те са еднакви за всички марки, не е до „Опел“. Подчинен изцяло на волната ми програма, разходът на тежащата под тон и половина кола така и не надмина 9, което е безнадеждно над измерените на стенд 6.4, но е все така отлично постижение за колесната машинария с характер. 

Вместо епилог

При целия драматизъм на ситуацията в марката с Mokka Opel показват, че имат сили да поемат по нов път. Продуктът е много обнадеждаващ и ми се иска да вярвам, че ще постигне заслужения си успех, въпреки северноатлантическия вятър.

Остават две неща: 

Най-после да култивират лидерска дързост, демонстрирайки, че могат повече от следването на тенденции, наложени от други, защото пазарният успех е немислим без самочувствието на водача;

И по-трудното: да излязат от ситуацията, в която най-големите проблеми са вкъщи. 

Ей, Opel, браво!