Вече трето поколение на еднообемния семеен ван не спира да смята колко
прави 5 + 2
 |
|
Външният вид на „експреса” излъчва стремителен
транспортен шик
|
Несъчетаемото
се появи като концепция на
автосалона във Франкфурт през 1997-а, а две години по-късно – и на пазара.
Тогава Zafira предложи
първо поколение система за интегриране на третия ред седалки в колата, без да
се налага демонтирането им. Резултатът беше голям успех, който петнайсет години
по-късно се изразява в над два милиона продажби, а последвалите конкурентни копия
на концепцията показаха,
че работата в тази насока си струва. Не след дълго сегментът на средните
многофункционални ванове се пренасели от предложения с различна успеваемост, а
Opel съхраниха амбицията да останат еталон в сегмента, пълен с возила,
предлагащи превоз за седмина с най-различни компромиси.
Колко прави 5 + 2?
Естествено седем. Факт е, че вкарването
на трети ред седалки за превоз на чуруликащата част от семейството на къси
разстояния се оказа привлекателна концепция, която набързо стана популярна. В
какъв процент от времето изобщо ги използвате е отделна работа, но мисълта, че ги
имате, когато се наложи, явно действа успокояващо за мнозина. С времето обаче
стана ясно, че цената на компромисите е висока: ще я усетите под формата на
тегло, размер или пътно поведение, поради което урбанизираните всъдеходи обяснимо
бързо прелъстиха публика от вановете. Резултатът на този шарен сегмент в
България е скромен пазарен дял от 3%, доколкото „данните” от ААП изобщо си
струват вниманието. Въпреки данъчния кредит.
Zafira Tourer
е трето поколение многофункционален пътнически автомобил,
предназначен да превози на кратки разстояния петима възрастни плюс две деца,
или по-малко пътници с багажа им. Създателите му твърдят, че са търсили
стремителното внушение и изчистената елегантност на високоскоростните влакове.
И са успели: всичко в дизайна на Zafira Tourer сочи стремително напред: от
фаровете през скосеното предно стъкло до пластиката на вратите, линията на
стъклата и задния спойлер. Големите арки на колелата побират с лекота 18-цолови
колела, а с цвят на черен шоколад „експресът” Zafira Tourer е истински шик. Ще го
усетите и по обърнатите към вас глави на улицата.
Най-високата версия - Cosmo предлага комбинация между 165 коня от 2-литров дизел и шест-степенна автоматична скоростна кутия. Дългият 4.66 и висок 1.69 автомобил за фамилен превоз е широк метър и осемдесет и осем и тежи над тон и шестотин.
Вътре се озовавате в интериор с
две основни цели: да събере седем души и да продължи очакванията от външността
– цели, които са частично постигнати. Защо частично ли?
 |
|
Мястото отпред е обилно, но интериорът ме стресна с преднамерена
сложност и неподходяща комбинация на цветове и материали
|
Защото широката вътре Zafira
Tourer едновременно привлича и плаши с какафонията от линии, сред които правата
определено не е на почит. Вместо това миш-машът от пресичащи се дъги,
диагонали, заоблени ъгли и стилизирани геометрични
форми явно си поставя за цел де се почувствате предупреден за функционалното
изобилие, което предстои.
Като започнем от подвижния таван
на панорамното предно стъкло, преминем през пълния с приятни функционални изненади централен
подлакътник и завършим със сгъваемата централна задна седалка, която се
превръща в подлакътник за подвижните в две равнини странични седалки, Zafira не
спира да предлага. Третият ред места в този клас става само за деца на къси
разстояния поради царящата клаустрофобия, която не предразполага към дълъг път.
Е, дори това не е малко при дължина под 4.70, подпомогната от голямо междуосие.
За сметка на това багажникът е голям и би бил още по-голям, ако седалките,
които мнозинството никога не използва, можеха да се свалят. Но това противоречи
на концепцията „всичко на борда”.
На първите два реда обаче цари
изобилие: пространството отпред е щедро и дарява с добра панорама; А-колоната е
разделена на две и старият проблем със страничната видимост е решен.
Положението се е влошило само в посока назад, където заради комбинацията от много
тъмно тонирани стъкла и електрохроматично огледало за обратно виждане, с тъмни
очила в слънчев летен ден не виждате почти нищо. Производителят трябва да промени
характеристиките на огледалото, когато външните стъкла са толкова тъмни. В
последствие разбрах, че подозрителното фолиране е поставено допълнително, така
че препоръката отпада, но имайте предвид последствията.
Арматурното табло е просторно и
допълва графичната интериорна сложност с функционалност, която е в състояние да
тласне всеки водач с по-скромен опит към наемането на шофьор: изключително
комплексната централна конзола е претрупана с ненужни копчета. Вместо да
запазят изчистеността на концептуалния Tourer, дизайнерите и инженерите от Рюселсхайм
видимо са гонили рекорд за брой бутони на квадратен сантиметър.
От тази сложност има изход и той
е в добрите интегрирани интерфейсни решения за управление на всички вторични
настройки и в Opel биха могли да заемат едно от тях. Всъщност, има нещо като
многофункционален бутон с функции и менюта, но около него гъмжи от дразнещи
копчета. Добре, че поне дисплеят не е чувствителен на допир, защото на цялата
тази сложнотия й липсват само отпечатъци от пръсти. Иначе изобилието от ниши и
пространства, част от които умело скрити, е впечатляващо и би могло да отчая
всеки родител или крадец - според случая.
 |
|
В тази конфигурация отзад е много широко, но
седалките са плитки
|
Предните седалки са добри: дълбоки
и с настройки, както на опората под коленете, така и зад тила, в тях седите удобно.
Същото не може да се каже за задните, защото те са практически плоски – това е
цената, която плащате за модулността: не можете да ги сгъвате и местите достатъчно,
ако са дълбоки. Поради това, дори в най-щедрата конфигурация (със сгъната
централна седалка и преместени навътре странични), отзад изобилства от място,
но не се седи добре. Спокойно, това не е проблем само в Zafira, а съпътстваща
щета във всички автомобили с подобна функционална гъвкавост.
Графиката на вътрешното осветление
се състои от червени линии във вратите и межу седалките, и действително напомня
влак, но мен ме подсети и за касетофоните от края на 80-те години на миналия
век, при които светенето и мигането се почитаха повече от звука. Прекалено е:
интероирът в скоростните влакове е семпъл и изчистен.
Приключвам вътрешната тема с една
дума за качеството и цветовете: въпреки, че пластмасата никъде не дразни,
комбинацията от светло и тъмно сиво не подсилва усещането за качество, а
перфорираната кожа на седалките е възгруба и пореста. С други цветове и
комбинация между добре обработена алкантара и текстил нещата сигурно изглеждат класи
по-стилно.
Характерът
Завъртате стартера, включвате на
директна и тръгвате. Първите усещания са свързани с тишина, смущавана само от
шума на двигателя – той е малко над стандартите на експресния покой. Окачването
пък е интересна комбинация между мекота и отлична странична стабилност: колата
вози меко, но завива с минимален наклон. Това е постигнато с интересно техническо
решение на задното окачване, чиято лекота и компактност очевидно не е за сметка
на стабилността.
С двама души двигателят ускорява
достатъчно, за да осигури спокойно изпреварване, но с пет плюс двама Zafira има
нужда от новия рюселсхаймски дизел с каскадни турбини и 195 к.с., за да не изпробвате
как жена ви взема "фа" на трета октава. Възрастта на този личи: под 2 и след 3500
оборота силите му се изпаряват. Скоростната кутия почти не топи от ускорението,
но влошава всички останали показатели, което ме подсеща, че отдавна има по-модерни
решения от хидравличния преобразувател на въртящ момент.
Разход на гориво? Без да
прекалявам постигнах 8.4, което е точно 40% над от лишените от реализъм
лабораторни данни, но е прилично предвид жадния автоматик.
Воланът е малко индиректен и твърде
лек, но Zafira завива точно.
Всичко това несъмнено предразполага
към дълги пътувания, но предполага и няколко забележки:
 |
|
Zafira Tourer не спира да предлага
|
Най-високото ниво на оборудване
би трябвало да включва и някаква форма на мрежа в багажника. Да, има релси с
подвижни куки за багаж, но мрежата е задължителна в модерна кола с високи организационни
претенции. После се оказа, че мрежа все пак има, но е толкова дълбоко скрита из
нишите в багажника, че минах без нея. Така е с вановете: за да откриеш всичките
им тайни, както на Индиана Джоунс, ти трябват поне четири серии.
Навигационната система не
предлага трииизмерна графика, а тази в колата, която карах, буквално полудяваше
на десетата минута, въртейки се спонтанно обратно на часовниковата стрелка. Вярвам,
че проблемът е индивидуален.
Вместо заключение
Със Zafirа Tourer Opel отново са постигнали много както в техническо,
така във функционално
отношение в ограничени външни размери.
Проблемът на този автомобил е, че
в опита да надскочи себе си, без да е отблъскващо скъп, показва и слабости,
които не подхождат на возило с претенциите на законодател в класа.
И добре, че е така, защото, ако
настоящите модели бяха идеални, не би имало нужда от нови.
Сп. "Тема"
