Ако: Opel Grandland X Ultimate 2.0 DTH

За факторите време и характер

    Колкото и да ни е невъзможно, но ако за миг се абстрахираме от тежката корпоративна орис на блица под вече приключилото некадърното американско иго, и фокусираме вниманието си върху продукта, ще видим, че много по-често, отколкото би трябвало Opel, са се носили по течението. 

Без съмнение историята познава пробиви, като най-аеродинамичната за времето си Calibra, първият модерен SUV с европейска емблема – Frontera, или написалата притчата за съвременния миниван Zafira.

Всичко това обаче изглежда оставено в миналото и ако огледаме гамата им днес, няма начин да не останем с впечатлението, че в Рюселсхайм са зарязяли амбициите да проправят свои пътеки, търсейки смисъла на живота в интерпретирането на вече съществуващи автомобилни понятия. Че с Opel рядко се чувстваш предизвикан и поставен върху острието на инженерното усилие е особеност, караща ме да се замислям как правенето на коли, които да се отличават не само ценово, всъщност не е никак проста работа. 

Случаят с Grandland X е тъкмо такъв: той изважда Opel на сегментния кросоувър манеж точно десетилетие, след като дързостта на Nissan превърна концепцията Qashqai в тема на поколението. Разположен върху платформата на Peugeot 3008, благодарение на споразумение, датиращо преди промените, той е движен от френски двигатели и – проявихте похвална съобразителност – се произвежда в завода на PSA в Сошо.

Гледайки отвъд технологичните му корени (френската платформа EMP2), трябва да признаем, че хората на Марк Адамс в „Опел“ всъщност са свършили отлична работа по индивидуализацията му. Той може и да не е с отличителната осанка на 3008, но линиите и обемите му са пропорционални, безконфликтни и по-изчистени от тези на мнозина в сегмента. 

“Стремежът ни бе насочен също към създаване на елегантно усещане за престиж и висока класа с грижливо изпълнение на повърхностите и връзките между отделните елементи, както и с последователно използване на висококачествени материали във всичко” – са думи на Марк Аадамс, които прилягат добре на най-високото оборудване Ultimate, от което в маркетинга очакват около 2/3 от продажбите.

Сравняван с останалите в рюселсхаймската кросоувър гама, този е и най-малко странният: получил характерно „лице“ с диодните си дневни светлини,  гледан в ¾ отпред, Grandland X представлява една стремително издигаща се назад линия, с изострени флангови равнини и обеми, и „плаващ“ (производителите си избраха този термин за визуалното разделяне на тавана от С колоната) контрастен покрив, който създава оптичната илюзия за по-ниска кола.

Ако не сте фен на френския автомобилизъм, не се плашете: споделянето на части в интериора е сведено до стартовия бутон и минимална част от светлинното оповестяване в таблото – дори няма да се усетите. Общото впечатление за ниво в издържаното в духа на Astra купе е високо: въпреки че му липсва факторът изненада от 3008, изпълнението на сглобката и качеството на видимите материали са подобаващи. Разположението е просто, а функционалността – логична.

Намествам претенциозните си задни части в много добре проектираната, вентилирана кожена седалка и три дни по-късно вече знам, че благодарение на нея проблем с покриването на дълги разстояния няма да имам. Широко е – и на двата реда – общото впечатление е солидно, а комуникационната платформа OnStar предлага и Wi-Fi. Казано накратко, в това ниво на оборудване сме обезпечени изцяло. 

Да го раздвижим

    Независимо от преориентирането към бензина и дивотиите по адрес на дизела в медиите, наследството на Рудолф Дизел владее сегмента.

Трябва да знаете, че не бе далеч времето, когато, ако търговецът в салона ви предложеше ентусиазирано да разгледате SUV с трицилиндров, 1.2-литров бензин и предно предаване, щяхте любезно да препоръчате на шефа му да го прати на трудовата борса, седнал върху гумените стелки, които ви пробутва за подарък. Времената обаче се менят и в гамата на Grandland X има и такъв двигател, който в най-ниското ниво на оборудване започва с цени на рецепция от малко над 38 000.  

При цялата ми напредничаво щедра толерантност към новото, не си представям метал с дължина почти четири метра и половина да бъде теглен от трицилиндров бензин – поне не и с мен на шофьорската седалка. Затова под капака днес е познатият от 3008 двулитров дизел със 177 коня. При все, че е най-силното в гамата, той ме подсеща за аналогията с 32-инчовия телевизор: стига за двата неделни часа, прекарани кротко пред някой празноглав блокбъстър, но не и за сащистването, на което разчитат продуцентите.

Въпреки това, 400-те нютона теглят тежащото 1 575 килограма двуобемно возило с почтена, достойна сила, а тласъкът напред, съпровождащ качващите се предавки на 8-степенния автоматик, без да ви дарява с крила, е напълно задоволителен. Трансмисията изрежда гладко и ако има някакъв дразнител, то това е самоинициативната природа на старт/стоп-а, склонен към гасенето на мотора преди спиране – досада и половина при градско каране.

Ще се въздържа от силни думи по отношение на окачването: конфигурацията е по-скоро от меката страна, с очевидната цел да създаде първия пласт усещане за тишина и удобство – задача, с която се справя. Така и не успях да го подложа на подходящо изпитание, за да преценя как е извън зоната си на комфорт, но в нея се държеше с напълно приемлив баланс. Воланът е по-лесен за преценка: при цялата му липса на ентусиазъм, той прави това, което очаквате. До голяма степен лишен от обратна връзка с асфалта, той е изненадващо директен и похвално точен при нормална употреба.

Не съм в състояние да премълча обаче, че ако очаквате действително да си покарате, ще трябва да ориентирате компаса на надеждата в друга посока.

По качеството на аудиото от Denon днес няма да се разсейваме с повече от две думи – върши работа, ала няма да го запомните.

Ако – вместо епилог

    За да съм ясен: на лишените от очаквания за корав характер и извънредна динамика – а те обикновено биват болшинството – най-високото ниво на оборудване на Grandland X поднася една сигурна, добре направена и доста изчерпателно оборудвана пътна обител. Мнозина ще открият тук всичко, което си представят.

За мен обаче, това е един Opel, който не съумява да се отличи от все по-гъстата сегментна тълпа, в която се опитва да се промъкне, при това със закъснение.

И да, били сме в сходна ситуация преди: всяка кола трябва да носи в себе си поне една причина, заради която да я избереш пред друга – вид отлика, с чиято помощ да изпъкне в очите ти сред останалите. В тази преоблечена 3008-ца ми е трудно да я разпозная, признавам.

Може би част от свързаността? Или пък онези, които теоретично може и да симпатизират на 3008, ала на практика го виждат по-чалнат, отколкото са в състояние да преглътнат, биха намерили утеха в обятията му?

Ако само Opel бяха съумяли да извадят Grandland X с повече характер, по-изявени качества и по-рано...

Надявам се, че е въпрос на време, вече в европейски ръце, да видим и това.

Пропуснатото ще наваксате в сайта.

Сефтето: Opel Crossland X Innovation 1.2 Turbo ecoTec

Първото издание на френско-германската синергия 

    Няма начин, напослeдък постоянно говорим за тая прехвалена автомобилна порода – кросоувърите. Доминацията им, комбинирана с тази на SUV-та, и факторът „дизел“, стана така внушителна, че Европа е на път да затвори първа година с ръст на въглеродните емисии от новите си регистрации. 

И докато конкуренцията бе улисана в сегментни премиери, Opel имаха нужда от време за своята. След излизането на Mokka – и особено по-наперената й обновена, ребрандирана версия Mokka X – Рюселсхайм обаче си стъпиха на краката. От представянето през 2012-а до октомври са продадени над 600 000 парчета и в блица най-после се огънаха пред изкушението да пуснат не един, а два, за по-малкият от които ще говорим днес – Crossland X. Казвам по-малък, но на хартия разликата е крехка, по-точно 63 мм – кажи-речи колкото цигарена кутия. Оправданието на маркетинга е, че Mokka X представлява по-високо позиционирана съблазън (те използват термина „премиум“ охотно, докато аз го намирам леко пресилен) – двойно предаване и хубави, големи колела го изправят срещу Nissan Juke и Skoda Yeti.

В това време Crossland X е само с предно и в мерника му са Renault Captur и технологичния близнак Peugeot 2008. Това е и сефтето на технологичната синергия между наскоро обединените Peugeot-Citroen и Opel. Как ще погледнат германците на традиционните френски номера е тема на съвсем друг семинар, ала придобиването на „Опел“ определено има вид на шанс за излизане от безкрайното американско средновековие.

Платформата идва от PSA и въпреки, че това означава пропорции, които не са типично опелски, колата има достатъчно отличителни черти, така че да не бъркаме самоличността й. За целта във външността са интегрирани визуални елементи от останалите модели в гамата, като оптично третираната в духа на Adam задна четвърт на покрива и възможността за контрастното му оцветяване. Страничните панели, които инак биха изглеждали скучно за претенциозния германски дизайн, тук са скулптирани в по-спортния дух на предходната Insignia, на която придаваха аромат на динамика и задно предаване. Сравнително отвесната предница пък е получила достатъчно разпознаваема предна решетка и светлини. Германците тук отново употребяват определението „премиум“ за излъчването им и този път съм склонен да приема.

Както се досещате, инженерингът отдолу е праволинеен: заден торсион и макферсън отпред, върху който са окачени три 1.2-литрови френски бензина и два 1.6-литрови дизела. Останалото е каквото си го представяте: стоп/старт, електрически усилен волан, системи за сигурност и подпомагане според сегментния стандарт. 

Карах средното ниво на оборудване Innovation с по-слабия от двата турбо бензина – 110 коня с 5 механични скорости.

Вътре

    Crossland X е преборил един капан, в който мнозина от категорията му слагат крак – да е достатъчно голям за алтернатива на редовия хечбек. Шофьорската седалка е малко плитка за вкуса ми, но добра, с достатъчно настройки, така че да не се чувствам седнал високо като тираджия – би било унизително някак… Мястото отзад е обилно, дори за хора с по-представителна талия – седалката може да се плъзга. Багажникът се оказа достатъчен за разточителния багаж на трима авантюристи. Един от триковете в ръкава на кросоувъра, спрямо хечбека, е в регулируемата височина на пода му, позволяващ разделно съхранение, ако е нужно.

Поглед върху общия план инак разкрива миш-маш от френско германската верига на доставките с различни шрифтове, текстури и обработки, предлагащ приемлив материал и евтиния в пропорционални дози. По тази причина, ако не искате да се чувствате като в рент а кар, трябва да обърнете внимание на избора на ниво на оборудване и тапицерия. Вътре обаче цари дух на любезност и мир – с добра ергономия и прегледност, което не всеки би отнесъл към 2008.

Личният бордови асистент OnStar не е точно същият като в Astra и Insignia, заради разликата в достъпа до данни, който трябва да си осигурите. Навигационната система изглежда по-добра от тези в доста френски коли и е лесна за настройка. Подобно за свързването на смартфона.

Караме

    С нрава на трицилиндровия принудително пълнен бензин се познавам от поне две пежа. Суров под напрежение, но приятно отзивчив и еластичен, инженерите в Crossland X са успели да маскират по-добре характерния от градинската техника звук и съпровождащите вибрации. За съжаление, същото не може да се каже за трансмисията, която, макар и с добре оразмерени предавателни числа и напълно достатъчни 5 степени, е някак смътна, хлабава и с дълъг като макси хотдог ход на лоста.

В „Опел“ искат да вярваме, че цялата тази работа се дължи на характера на зрялост и комфортна ориентираност (аман от тоя „комфорт“, бе: маркетингът от всички емблеми така и не намери синоним на безумното клише!), но част от потребителите му непременно ще забележат нерядко леко дървената му поведенческа същност, подсилена с шум от вятъра около огледалата и вратите при магистрално темпо. Доставката на сила е приятна – още в ниския и среден диапазон – и дава възможност да ускорите между 60 и 100 на четвърта почти така бързо, колкото на трета. Заради трите си цилиндъра моторът се развърта лесно и харесва да го натискате, което автоматично разтоварва от ангажимента да планирате внимателно изпреварванията си, дори с пълен багажник. Виж, малко особената отзивчивост на газта – мека в същите тези диапазони – изисква свикване с известното си закъснение и усещането за около секунда време между натискането на педала и реакциите под капака.

Като стана дума за комфорт, Crossland X е кола с мека походка, добро сцепление и прилична (но не вдъхновяваща) поведенческа отзивчивост. Средният по размер волан с три спици е лек и непретенциозен – смътен и лишен от връзка с колелата. Стремежът на германците да вкарат в ръцете ни нещо удобно, маневрено и лесно за употреба заслужава отбелязване, но няма как да не забележим, че е останал непостигнат в поне две отношения. По добре асфалтиран път кросоувърът е услужлив, с адекватно стегнат контрол и напълно приемлива скоростна стабилност и центриране, правещо движението по онези отсечки, които можем да наречем магистрали без ирония, безболезнено. Ако не беше шумът в купето, щях да кажа, че Crossland X всъщност е един умерено талантлив транспорт за средни разстояния.

Но кажете каква част от българските пътища доставят такова ниво на гладкост, че да не ги мислите? Остри, серийни неравности често проникват сравнително остро в купето, което превръща преодоляването им в специфично шавливо и клисаво клатене на глави, което няма начин да остане неусетено. Отговорността съвсем не пада изцяло върху 17-цоловите джанти; по-скоро в липсващата последна доза изтънченост, която съвсем не е в нрава на Astra или Insignia.

Еластичните лекота и неяснота на волана не са достатъчни да направят колата трудна за пласиране на пътя, или пък за водене през завои, но обезкуражава търсенето на ангажираност в карането, което, поне за мен, е фундамент на понятието и прави излизането от Т-образните кръстовища малко разхвърляно. Crossland X все пак позволява да го натиснеш през серийни завои, ала не е возилото, което ще те възнагради, дори с минимум доза спортен нрав. Че подобни добродетели са нетипични за малките кросоувъри е доказан факт, но е истина и че не са напълно непознати.

Минавайки през стегнати ъгли, колата допуска осезаем страничен наклон, макар че страничните сили са контролирани така, че да не вредят твърде на баланса. Системите за стабилност подлежат на изключване, но се съживяват автоматично след 30 км/ч, което всъщност е добре заради ефективното им и ненатрапчиво действие. Само подскачането през любимите ми серийни неравности изглежда по-голямо от конкуренцията; управлението е стабилно и композирано инак.

Сефтето – вместо заключение

    Все още имам проблем с намирането на изключителното возило от тая многоцелева порода. Най-близо до усещането е MQB платформата на VW Group и ако Opel Crossland X определено е на нивото на практичността на базираните върху нея модели, във всички останали отношения той е един от по-дискретните обитатели на сегмента. Въпреки цялостния позитивизъм, лъхащ от бензиновия турбо агрегат, добрите пространство, оборудване и амбициозно ценово позициониране, механичната му същност, качеството и изпълнението на продукта видимо не са на нивото на Astra и Insignia.

Само времето ще покаже дали сефтето на френско-германската технологична синергия подлежи на надскачане. Нетърпеливо чакам следващата порция френски номера на германска територия.

Фактологията, която пропуснах, ще откриете тук.