Естетичната маска на прагматика
Има-няма 1(24)
От края на 1894 до началото на
1899 г. България се управлява от правителството на Константин Стоилов. Това е
времето на освобождаването от затвора на Петко Каравелов, покушението срещу
Стефан Стамболов и православното покръстване на каращия втората си година
престолонаследник – Борис Търновски. Това е време и на икономически подем,
когато, освен всичко друго, се приема първият Закон за покровителстване на родната
индустрия.
В това време, на има-няма 2 200 километра западно, Automobiles Peugeot пускат първия си лекотоварен модел – Type 13. С товароподемност половин тон той поема снабдяването на парижките магазини, поставяйки началото на дълга лекотоварна история.
Има-няма 124 години по-късно, в
ръцете ми е прессъобщението на PSA,
с което групата обявява новото LAV
(leisure activity vehicle) поколение от вече четирите марки. Жанрът е манифест (французите са историческите му виртуози,
знаете), с който се
провъзгласява идването на новите модели, а вицепрезидентът по стратегията –
Оливие Бурж обещава: „С новата конкурентна гама предлагаме на индивидуалните си
клиенти ново поколение LAV,
които ще се открояват със стила и функционалността си.“Както би казал друг от героите на онова време, Захари Стоянов, подобно предизвикателство не ме остави да стоя мирен върху стола си – поех ръкавицата да проверя как „Пежо“ са изпълнили амбициозната закана без замисляне. В ръцете ми е флагманът на френския практично-развлекателен жанр – Rifter GT Line 1.5 BlueHDI.
Rifter
Представлява брънка от веригата
на дълга френска традиция по превръщането на товарните коли в универсален семеен
пътнически транспорт. Зад която има здрава логика: кутиести пропорции и
достъпен, но грамотен инженеринг правят този тип коли предпочитани както от
семейства с тесен бюджет, така и от парковите оператори. Етосът на тези возила
е употребата им като прагматичен превоз от точка А до точка Б от шофьори, които
не дават пет пари за вдъхновяващата йерархия на премиума. Peugeot Rifter е образцов
пример за породата, предлагащ превъзходна практичност с добавена стойност, под
прикритието на джипова външност и лъскави акценти, но пак се разбързах…
Ако питате дизайнерите, те ще отговорят, че екстериорът се характеризира с баланс и динамични пропорции, доминирани от късата, висока предница, малките надвеси и графитния контур на защитната пластмасова обшивка в долната част на колата. Страничните й елементи са истински обширни, прикриващи плъзгането на задните врати – видът е преднамерено суров. Мен ако питаш, външното художествено оформление прави всичко по силите си да маскира кутиестия вид на Rifter. Дали действително прилича на джип ли? Не, не точно, но видът му подсказва готовност за безмилостен семеен тормоз, все пак по-скоро в градски условия.
Вътре срещам майсторски клас по
практичност: цели 180 литра използваеми ниши и кутии за разни неща. Като
започнем от пространството в предната жабка, която – благодарение на умно
преместения еърбег – събира приличен лаптоп. Че и с охлаждане, да му се
невиди... Да не говорим за самолетните чекмеджета в тавана, джобовете във
вратите, пространството между предните седалки, най-после и самият багажник –
всичко с абсурдна за уж късата, 5-местна версия съвместимост.Ах, да, не би било френско, ако го нямаше стилното каре, с контрастни шевове, в седалките – истински предразполагащо, дискретно, уютно и неутрализиращо в голяма степен впечатлението от добре събраните, но твърди пластмаси вътре. Таблото е комбинация от разположения над волана i-Cockpit, с 8-инчов дисплей и висока централна конзола, с пространство за индукционно зареждане под нея. Достъпът до багажника е свързан с употребата на мъжка сила за отварянето на внушителната му задна врата с опция за отделно отваряне на стъклото.
„Пежо“ работят върху електрифицирана версия на задвижващата си система, а до появата й използвах шанса да се сближа с новия 1.5-литров дизел (130 коня/300 нютона) и шестстепенната му скоростна кутия. Дългата 4.40 техника с тегло 1430 килограма е разположена върху опростена версия на платформата EMP-2, което ще рече максимално изчистена от финтифлюшки механика. Изчистена, обаче, както ще видим след малко, изобщо не означава с лош характер.
И тъй: скок през широката врата във високата и плитка седалка; няма начин – практичността изключва дълбоката странична опора. Широко, светло и приветливо инак.
За кола с ръст около 1.88 обаче това съвсем не е драма: всичко е поднесено някак предсказуемо и овладяно, в съпровод с осезаемо тихата кинематика на окачването. Чак изненадващо тиха за този тип возила, особено на това, което у нас все още кръщаваме с недотам заслуженото име магистрала; там дизелът се оттегля дискретно във фона, оставяйки водещата роля на вятъра: колкото и да е вещ в старанието си да го прикрие, Rifter все пак си остава кутия на колела. По-тежкият дизел осигурява зрял и мек ход през суровия градски, квазиасфалтов паркур, дори с най-големите 17-цолови джанти. Седнал високо върху късите надвеси, нямам проблем с бруталния хаос на градския ни трафик.
Както стана ясно малко по-късно, същото се повтаря и извън пътя, където регулируемата толерантност на системите против приплъзване и сравнително високия клиренс превръщат средностатистическия гражданин-авантюрист в амбициозно любопитен извънпътен дивеч, напредващ невъзмутимо по доста рошав всъщност макадам. Цялата тази комплексна мъка понесена с мъжество и на цената на разход от 8.4, което всъщност бе похвално постижение.
Средата на шофьора, от която аз
естествено най-много се вълнувам, представлява прелюбопитен микс: i-Cockpit-ът на Peugeot тук е представен в
едно от най-убедителните си превъплъщения. Заради високата позиция на водача е
– прави сте, – чийто поглед се плъзга без усилие над малкия и много ергономичен
волан. Високото табло предоставя повече естествено пространство за физически
бутони, така че да не копаете из менютата на френския инфотейнмънт в търсене на
климатика, както скоро ще стане дума по друг повод.Всичко това в крайна сметка звучи добре, но нека не се заблуждаваме: материалите определено са фокусирани върху издържливостта за сметка на сетивните удоволствия. Преобладава твърдата и бляскава пластмаса, а меката част в нишата на подлакътника е уместно изключение.
Нещо подобно изпитах и по време на постоянните разходки из интерфейса за общуване с машината: графиката е подобрена, а функционалността рационализирана. Постоянното пътешествие из чувствителния на допир дисплей обаче – основно заради музикалните ми увлечения – предразполага към разсейване. Има мегдан за по-пряка функционалност.
Вместо епилог
С доста дизайнерско старание по външността му Peugeot Rifter GT Line действително представлява един дълбоко прикрит прагматичен транспорт с универсални претенции: от пренасянето на поне четирима с багажа им на практически неограничени разстояния до често предизвикателната хамалогия на ежедневието, това е един отлично обмислен и фактически осъществен баланс между реалните качества и естетизацията на ежедневното общуване с тях.
Всъщност Rifter GT Line е най-доброто, което „Пежо“ са постигали в този жанр, а това, че тук го наградихме за многофункционален автомобил на годината е просто признание за резултата. Поздравления за сполуката.
Всички подробности естествено са в сайта им.
