Смяната на поколенията ще смекчи разликите
Дори крайният франкофоб не може да отрече: исторически Renault правят малки спортни коли за пример - от Alpine A110 през 60-те до Megane R.S. днес в гамата им винаги има нещо за душата на моторизирания физкултурник.
Twingo R.S.: Френският териер за германски съсели
Няма ги добрите стари времена в училище, когато имах касетофон и плакат на Renault 5 Turbo на вратата! Времето на леката и опростена спортна техника е безвъзвратно отминало - не останаха малки коли за каране: размерите и килограмите растат, двигателите и трансмисиите се усложняват и на бедния шофьор му остава само едната визия. Затова преди Париж 2014 бързам да пробвам последната спортна микрокола, направена за каране без посредник.
С кръгли фарове, дълбок преден спойлер, разширени арки на колелата, малко задно крило, хромиран ауспух и 17-цолови лакирани черни джанти (внимавайте с паркирането!) Twingo R.S. прилича на дребен квартален скандалджия, прекарващ половин ден във фитнеса и още половин - пред огледалото. Отсечени, форми, малък размер - умилителна гледка, напомняща умалено копие на прахосмукачка Philips от 80-те.
Че Twingo е в края на кариерата си личи и вътре: голям волан, първо поколение LCD дисплеи, евтини копчета и твърда пластмаса. Рецепта за ужас, ще кажете. Нищо подобно: ориентираното към шофьора табло е прегледно, без много финтифлюшки. Всички кожено-алуминиево-цветни акценти са на мястото си, както и дълбоките като гнездо седалки с цветни колани и контрастни акценти – какво повече му трябва на човек.
Шофьорската позиция е малко странно висока - при подскок с добра амплитуда ще ударите глава в тапицирания таван и воланът не се регулира на дълбочина, но това е част от пейзажа на Twingo R.S. – натурални изживявания отвъд оптиката.
Под капака спи 1.6-литров, атмосферен бензин със 133 коня, вързан към 5-степенна скоростна кутия. Моля?! Колата оживява над 4000 оборота и толкова къси предавки означават постоянна работа с дясната ръка и левия крак, възнаградена с ускорение от 8.7 секунди. Това е факт, както е факт и че точният волан, сцеплението и относително неутралното поведение в завои, както и отличното междинно ускорение ви карат да се заливате от смях, докато возилото с нрав на териер гони германските съсели по асфалта.
На бензиностанцията угрижен съсел с Audi A6 смутено попита колко коня е. Отговорът го смути още повече. Twingo R.S. е много в малко и младшата му категория само подсеща за безвъзвратно отминалото време, когато колите бяха малки и механични, а касетофоните – с дръжки. Това е свързано и с разход, защото френският картинг ускорява до 6750 оборота и свисти като ненадейно осъзнал се класово бойлер. Индикаторът за ограничителя на оборотомера свети… зелено; точно така, не жълто, не червено, а зелено. Сякаш ти казва: дойдохме си на думата! Превключването на предавките, с изключение на 1-2-ра, е точно; такъв е и електрически усиленият волан, през чийто голям диаметър виждам оборотомера. Не че с такава кола не можете да недозавиете или да се завъртите, но трябва специално старание.
Средният разход от 8.2 – 9.0л, неутешимо
над обещаните 6.5, изпива 40-те литра в резервоара на екс. Какво пък, ако някой
очаква икономия, просто е сбъркал адреса; любителите на пътния и акустичен
комфорт също да почукат другаде; вътре е шумно, а сваленото Cup окачване - с диамантена твърдост. Това е
положението със спортните коли от старата школа. Тази позволява да изключите
напълно стабилизиращата система и да се отдадете на волни експерименти в
кабинета по физика.
Twingo
R.S. е последен вопъл на изчезващия вид достъпна,
проста и всеотдайна техника, заради която обичам колите. Хората от Renault
Sport са се справили.
Clio R.S.: Лъскавият труженик на
автоматика и турбината
Ако говорим за важността на произхода,
гамата на Clio R.S. гъмжи от
прославени предшественици като златистите джанти на пуриста Clio
Williams и неговите братя. Но
времената се менят и за разлика от обществения климат изглежда не
благоприятстват радикализма.
Clio
R.S. е по-големият и много
по-различен брат на Twingo: 5
врати, 1.6-литров бензин с турбина, ранен въртящ момент и високотехнологична
трансмисия с два съединителя са големи разлики. Сбогом на 2-литровия атмосферен
„пълнеж“, ръчните скорости и фундаментализма.
Драматичната оптика доминира външността,
допълвана от яростно жълто, черни 18-цолови джанти с червени спирачни апарати,
спойлери и разположени в двата края правоъгълни изпускателни накрайници.
Скритите в С колоната дръжки на задните врати прикриват практичността на Clio, а хващащият окото дизайн продължава
вътре, където цари черно-червена спортна елегантност, доминирана от дълбоки
ниски седалки с контрастен шев и таблетен дисплей в централната конзола.
Останалото е познато от простосмъртния вариант и крайният резултат е стилна
атмосфера с приятни акценти, част от които (като мултимедията и бутона в скоростния лост) звучат откровено евтино в сравнение с
конкуренцията. Общото впечатление обаче е за предразполагаща към каране среда.
В движение 200-те коня под капака дават
усещане за сила и Clio R.S., без да е ракета, има пъргав, стегнат и
удобен нрав: двигателят е гъвкав, с авторитетен звук, а в автоматичен режим
съединителите превключват сръчно. Е, не толкова, колкото пионерите в
технологията, а в ръчен режим свалянето на предавки под напрежение е нервно,
което ме накара да помечтая за 6 ръчни и педал.
От друга страна, при „нормална“ употреба
всичко е наред: виртуалният диференциал владее грамотно недозавиването,
воланът, макар и голям като в Twingo, e добре премерен,
подрънкващото из прашните софийски потайности окачване има отличен страничен
контрол, а част от характеристиките подлежат на настройване със системата RS
Drive. Целият пакет обаче е някак
рафиниран и четата на Renault Sport е поработила доста върху превъзпитаването на палавата дяволитост на
предшественика.
Не мога да отрека обаче, че колата
изглежда много добре и ако не бях исихаст по убеждение, можех да приютя поне
дузина спретнати доброволки, готови да споделят съдбата на шофьора в болест и
бедност.
Казано иначе, в Renault явно се опитват да разтегнат максимално групата на потенциалните клиенти, като с риск да разочароват привикналите с бруталното минало пробват да приласкаят и ценителите на лустрото с умерен усет към компромиса. Един от характерните му аспекти е представянето на мултимедията – от качеството на графиката през звука и телефонната интеграция резултатите дори не се опитват да се постараят: навигацията е бавна, а до пълноценна интеграция на телефона така и не стигнах. Аудиофилът в мен бе пронизан в сърцето от буфер, поддържащ само 22 албума от иначе голямото USB. Eх…
Казано иначе, в Renault явно се опитват да разтегнат максимално групата на потенциалните клиенти, като с риск да разочароват привикналите с бруталното минало пробват да приласкаят и ценителите на лустрото с умерен усет към компромиса. Един от характерните му аспекти е представянето на мултимедията – от качеството на графиката през звука и телефонната интеграция резултатите дори не се опитват да се постараят: навигацията е бавна, а до пълноценна интеграция на телефона така и не стигнах. Аудиофилът в мен бе пронизан в сърцето от буфер, поддържащ само 22 албума от иначе голямото USB. Eх…
Петте врати на колата засилват практичната
й страна с прилично място отзад и голям багажник.
Няма да съм аз, ако подмина темата с
разхода: от обещаните под клетва 6.3/100 няма и помен: заетият от Juke
Nismo агрегат показа позната лакомия
– 9.2 – 10.4 в зависимост от настроението на задкормилното устройство. Това
обаче е кола за каране и никой не очаква сиромахомилство от 200 конски сили.
Clio
R.S. e елегантен цялостен пакет, в
чиято естетична опаковка ще откриете
компромиси.
Няма съмнение, че Twingo и Clio са две много различни физкултурни самоличности в Renault
Sport: малкият механичен териер (около 38 000 лв. прилично оборудван)
няма много общо със струващия 56 000
лъскав градски труженик на автоматика и турбината у по-големия брат.
Сп. "Тема"