 |
| Hilux e пикап с авантюристичен характер, с който можете да доставите всичко – от яхта до революция, а за възможностите, които крие, външният му вид е доста цивилизован. |
Вместо увод
Малко са колите с неразрушимата
репутация на Toyota Hilux: вече
44 години това возило е подлагано на изобретателно и безмилостно малтретиране
по целия свят, което само подсилва усещането за безсилие на човека пред
машината. Ще го видите навсякъде – от Аржентина до Тайланд и от София до
Северния полюс. От всички версии на Hilux са продадени вече над 13 милиона,
което е числовото изражение за доверието.
Какво представлява?
По същество, това е пикап - компактен товарен автомобил с
философия на камион. Независимо от вида на кабината (единична, удължена
или двойна) и дали е с единично или двойно предаване, той е построен върху т.нар.
TOP-платформа (от Toyota Outstanding Performance), която има две основни цели –
здравина и простота.
Двойното предаване с класически допълнителен
механичен лост за управление (понижаващите предавки и блокажа на диференциала) го превръща във всъдеход, който
разбираемо се чувства недооценен на гладък асфалт.
Външният му вид е на опитомен малък
механизиран динозавър (дълъг
5.26, висок 1.86 и тежащ малко под два тона) за индивидуална употреба, който ви обещава да стигнете
навсякъде, където пожелаете. Вярвате или не, това не е никак плашещо; напротив,
предизвиква любопитството да проверите.
Във вариант с двойна кабина,
хромирани огледала и дръжки на вратите, прагове, покрит товарен отсек с
тонирани стъкла и лети джанти с гуми 265/65/17, суровият пикап има доста цивилизован
вид.
Двигател и трансмисия
Този, който имах честта да карам,
беше 2.5-литров с обичайното за дизел common-rail директно впръскване, 4
клапана на цилиндър и 144 коня. Характерният за всеки уважаващ себе си пикап от
старата школа вентилаторен звук, съчетан с 5-степенна скоростна кутия, двойно
предаване с понижаващи предавки и механичен блокаж на диференциала, работят
много плавно за кола с такава дуракоустойчивост. Да, ходът на скоростния лост е
почти безкраен, както и дължината му, но предавките са добре оразмерени и
предлагат много прилична за колесен динозавър динамика, а възможността да
карате на пета с 1000 оборота, без да се налага да сваляте скорост, само
затвърждава първоначалния респект от достойно работещата наоколо машинария. Да,
шумът на стартера, който се чува така сякаш е в купето, е малко странен, но е
част от колорита на многоцелевия малък камион с двойно предназначение.
Ако не казвам нищо за разхода на
гориво и максималната скорост, то е защото за автомобили от този тип това е
третостепенен параметър. Просто на повечето места по света, където го употребяват,
това няма значение. За протокола ще кажа, че в основните режими постигнах между
9.4 и 11.1, а на магистрала поддържах без усилие вече разрешените 140. По път
без асфалт пък стигате най-далече от всички, което е и най-важното, както и това, че максималният ъгъл на
страничен наклон е 49о.
Управление и окачване
И двете са класика в жанра:
воланът е с традиционен сервоусилвател, а окачването – независимо отпред и
листово отзад. Не забравяйте, че говорим за лекотоварен автомобил с висока
проходимост и това предназначение предопределя характера му – на волана се
чувствате по-скоро като капитан на кораб, отколкото като водач на МПС - Hilux
има нужда от известно време, за да реагира на желанията ви.
Искате да завиете – няма проблем:
индиректният волан е лек, но трябва да си дадете повече време за реакция; странична
устойчивост в завой – прилична за автомобил с такова тегло и височина, но не я
подлагайте на излишни тестове, защото рискувате да усетите немирния нрав на
леката задница и намесата на системите за стабилност, контролиращи
недозавиването и поднасянето. Окачването поема дори големите неравности със самочувствието
на плавателен съд, а тихата му работа предизвиква уважение към техниката. Дори
ускоряването и намаляването с круиз контрола стават с известно забавяне – сякаш
невидим цензор проверява всичките ви намерения, за да прецени допустимостта на изпълнението
им.
Да не говорим за дърпането на
ръчната спирачка, което само по себе си е ритуал (заради характерния режещ звук
и хода на лоста, достоен за локомотив), предизвикващ любопитството на планинските
овчари.
В кабината
е широко и изобилства от твърда сива
пластмаса, но всичко е сглобено надеждно - няма скърцане и дрънкане от
вибрации. Седалките са с подходяща опора в раменете и няма да се изморите дори
на няколкостотин километров път. Няма изобилие от интериорна сложнотия, защото
практичността тържествува: обичайната японска функционалност на лостовете до
волана е на мястото си, а регулировките са достатъчни, за да се настаните добре.
Да, има и достатъчно ниши за капитанските ви фуражка и лула.
Веднъж седнал зад волана, имате
странно усещане, за чието осмисляне се нуждаете от известно време: тировете
вече не са онези агресивни нафтопиещи пътни чудовища, а леките автомобили
изведнъж са станали още по-леки. Изобщо, действителността извън кабината е
някак по-далечна и абстрактна.
За возило с прагматично
предназначение, нивото на шум е приемливо. Само на магистрала осъзнавате
истинските си размери и коефициент на въздушно съпротивление.
Видимостта е още една черта от
характера на Hilux: напред и встрани всичко е наред – виждате достатъчно в
почти всички пътни ситуации. Виж, видимостта назад е друга работа: надстройката
е с много тъмно тонирани стъкла и липсва задна чистачка, което веднага ме подсеща
какво се случва в по-мърлявите и мрачни сезони от годината. Задният ход е
улеснен от камера, но тя е лишена от обичайните цветни векторни линии с деления,
подпомагащи ориентацията при маневриране: просто на дисплея пускат нещо като директно
предаване от далечната задна броня и толкова. Липсва само логото на
телевизионния канал. Е, претенциите в работна кола не са на място, а и
паркирането е лесно - ще осъзнаете размера на машината, само ако пропуснете да
завиете навреме в някоя тясна централна софийска уличка с коли, паркирани и по покривите: там ще трябва
да поманеврирате, но на по-схватливите няма да им се наложи да повтарят.
Заключение
Когато човек поживее с този виден
представител на разред пикапи си дава сметка защо нарекоха конфликта между
Либия и Чад през втората половина на 80-те „Войната на тойотите”. Сеща се неволно
и за кадрите с либийските революционни хайлуксове, превърнати в самоходни оръдия,
които свалиха Кадафи.
Многофункционалността на този
корав автомобил отива много далеч отвъд баналните съботно-неделни развлечения и
ежедневния транспорт при тежки (извън) пътни
условия: способен е не просто да ви откара до края на света, но и да надмогне
природните стихии по пътя. А, да, забравих да кажа, че любителите на „направи
си сам” могат да го поправят с подръчни материали като тел, отвертка и гаечен
ключ, стига да ги носят.
Седем поколения Toyota Hilux вече пето десетилетие дават на света безропотен базов транспорт за екстремна употреба. Шапки долу.
