Разточителната липса на его: Volkswagen Touareg III

И за анонимната гладкост на сапуна 

Въведение 

    Октомври 2003-а, Mondial de l’Auto, Париж. Щандът на Volkswagen. В кутия от дебело стъкло – подобаващо осветен, върху подиум, като фетиш – е поставен раздвиженият разрез на чудовищната комбинация двигател/трансмисия от най-мощния за времето си (313 к.с./750 Нм) дизел V10 TDI в първото поколение на Touareg.

Гледката с размерите на провинциална германска община, напомняща малък реактор за студен синтез, очевидно бе предназначена да респектира тълпата: просто нямаше начин да го подминеш, без да опънеш червеното килимче и удариш чело в молитвен транс пред гневливите и своенравни джинове на дизела. Шаманите от маркетинга бяха отредили представителното предназначение на митологичната десетцилиндрова техника в една от най-яките четириколесни машинарии от началото на XXI век да бъде тегленето на Boeing 747, а ежедневното – да повдига с три пръста носовете на собствениците и да плаши неистово сервизните инженери. 

2016-а, Волфсбург. След четиринайсетгодишен живот от сцената тихо се оттегли един от едновременно най-амбициозните и спорни проекти на обзетия от манията да произвежда най-добрите коли в историята Фердинанд Пиех – забележителният Phaeton. Хладно приеманият, но непобедим някога 6-литров W12 асфалтов кръстосвач отстъпи и с това на върха на гамата им се отвори пространство, което естествено се полага на новия Touareg. 

Der Touareg III 

    Ако подхванете разговор с главния изпълнителен директор на Volkswagen, д-р Херберт Дайс, той няма да пропусне да отбележи, че третият Touareg е „демонстрация на това, което „Фолксваген“ можем в дизайна, технологиите и иновациите“. Хм, с този необятен хром отпред, кроен по последните китайски моди, това твърдение подлежи на по-деликатна проверка. Добре, че е черната му евроалтернатива – мисля си… Която и от двете да изберем обаче, предметът на днешните ми размисли представлява нищо по-малко от суверен в гамата на един от световните автомобилни хегемони. 

Що се отнася до техниката, ми е невъзможно да не се съглася  с думите на д-р Дайс: спокойно можем да твърдим, че тук се пресичат шаси от Porsche, ходови компоненти от Lamborghini, окачване от Bentley, полуавтономни системи от Audi и двата разточителни (12 и 15 инча) дисплея от концептуално новия Innovision Cockpit пред мен. 

И да – независимо дали ми харесва или не – това е кола, правена за Китай, не за Европа. По-голямата част от половината милион очаквани продажби за пълния й жизнен цикъл ще отидат за най-големия световен автомобилен пазар, на който SUV-та правят вече почти ½ от продажбите. Това е причината за статус ориентирания хром и нарасналите размери, които вече са на косъм отвъд свещено пазената в нашата част на света петметрова граница. 

По думите на водещия дизайнер във Волфсбург, Клаус Бишоф дизайнът на Touareg формулира „безпогрешно ясно“ флагманския статус в гамата на марката и това е факт, поне що се отнася до атлетичния му – по-дълъг, по-широк и по-нисък – отпечатък. Съставеният почти изцяло от правилни геометрични линии дизайн несъмнено има непознат до момента премиум авторитет, вдъхновен от други емблеми в групата. 

Съставената от 48% алуминий каросерия, е поставена върху споделяната с Audi Q7/Porsche Cayenne надлъжна групова платформа MLB-Evo. Тя има основен принос в свалените над 100 килограма живо тегло – окуражаващо начало. Воденият и управляван от четирите си колела джип дебютира през лятото с два 3-литрови дизела, по-интересният от които предава 286-те си коня на 8-степенна трансмисия, а мястото на традиционната трансферна кутия е заето от централен диференциал, способен да прехвърля до 70% от въртящия момент към предния мост и до 80 – към задния. Нюансите в разпределението му зависят не само от условията под гумите, а и от петте основни режима, започващи от Eco и финиширащи в Off-road Expert. Стандартното окачване е на пружини, но се предлага и активна, пневматична, двукамерна алтернатива, с електромеханични щанги и управляем заден мост. 

В ролята на продуктов вожд Touareg е обзаведен с подобаващ интериор. Цифровият блок на контролните уреди е оформен от голям стъклен панел, интегриращ неусетно двата отделни дисплея в ориентиран около водача графичен информационен център, чиято основна задача е да систематизира и поднесе внушителния информационен поток в понятен вид. С такова обилие на течен кристал създаването на красива графика не е проблем, а реката от функционалности подлежи на контрол с допир, глас и жестове. Подобна комплексност, независимо от очевидните усилия, предразполага към досадна функционална сложнотия. Пример: любимата ми система – тази, която уж трябва да помага да не напускате лентата си, а на практика пречи на карането с досадното си активно постоянство, заради което я наричам „лентов вредител“ – е включена по подразбиране. Неутрализирам я през 4 (четири) бутона на волана, което прави ситуацията за хора като мен, които не я любят твърде, по-дразнеща от необходимото. 

Не ще и дума инак, че визуалният аранжимент е от най-добрите и изпълнява отлично второто си предназначение – подсъзнателният, когнитивен инженеринг на продажбата. Идеята му е да изтръгне от устата на клетия потребител едно смаяно „Леле!“, което гарантира попадането на струващия общо над 9 400 елитен инфотейнмънт в анекса с опциите към договора за продажба. 

Целият този високотехнологичен, информационно-развлекателен сеир е разположен в един очаквано просторен предвид размера интериор. Място да искате: за главата, за краката, в раменете – еднакво щедро отпред и отзад, – както и в необятния багажник.

Шофьорската позиция е далеч от типичното за камионите високо разполагане в този тип возила; тя е по-близо (доколкото изобщо е възможно) до усещането от леката кола, с доминиращо арматурно табло и обилно напоен с функционалност преден централен тунел. Натруфено с технология? На магия съм от утвърдителния отговор. 

Друг пример: когато педалът на газта оживее, потупвайки активно стъпалото ви като част от икономичния съвет да карате по инерция до първото кръстовище, вместо да натискате като хипнотизиран, нищо чудно да изпитате спонтанна носталгия по по-обикновената праволинейност на предшествениците. Иначе общата функционална организация вътре – дизайнът и подборът на материалите включително – е на характерното за „Фолксваген“ високо ниво: с оглед претенциозното изобилие от джаджи (добре, че повечето от тях подлежат на изключване) интериорните дизайнери са се справили. 

286/600 

    За транспорт, лишен от натрапчиви егоистични претенции като Touareg, липсата на изключителност не е изненада. По същество това е голям (над 2 тона), разтоварен от напрежение SUV, чийто потребители приемат за нормално отсъствието на припряност и динамичен ентусиазъм. Не че 286-те коня (и 600 Nm въртящ момент) на трилитровия дизел не теглят до 100 (6.1) и отвъд достойно, но резервираният му характер няма начин да остане скрит: 8-степенният автоматик и двойното предаване с идеологията на Torsen се нуждаят от време за реакция, когато ги пришпориш. Ситуацията се изглажда при дозиран десен крак и движението през по-голямата част от времето е съпроводено с усещането за повелителна, доминираща лекота: лесен за каране както в трафик, така и отвъд него, благоразумието у най-големия VW в гамата е добре дошло, ако ще дърпате нещо тежко, или изпитвате неудържимо влечение по неутъпканите пътища. 

Вътре е отлично изолирано – това едно от най-тихите масивни возила в шофьорската ми история – и завихрянето около огледалата е чуваемо само при високо магистрално темпо. В такъв контекст, ако целта във Волфсбург е била да докажат, че е на нивото на най-добрите, можем спокойно да квалифицираме постигнатото като успех: въпреки липсата на остра индивидуалност, кусурите в представянето му са всъщност единици.

Така както в характера на двигателя не успях да открия индивидуалност, то приблизително същото може да се каже и за нрава на пътното му поведение. Една от отличителните особености на безчет фолксвагени, които сме нищили, е последователната плътност на представянето им върху асфалт, че и извън него. Гладкостта в управлението и архитектурата на педалите при UP! например хармонират добре с тези у Passat: Volkswagen се държи като Volkswagen, който от своя страна се усеща като Volkswagen, което пък поставя самите Volkswagen в необичайна ситуация с този си голям SUV. 

С толкова много коли върху една платформа, включваща модели на Porsche, Bentley и Lamborghini, предизвикателството да им придадеш подобаващата индивидуалност е по-сериозно, отколкото изглежда. Задачата пред Touareg в този контекст изглежда е да се движи по онзи спокоен, лесен, гладък и неопределим начин, който да му обезпечи приятно и безпроблемно, но не и запомнящо се присъствие в живота ви – като сапун. Работа, изпълнена със завидна вещина. 

Веднъж наместен в точно премерената шофьорска позиция, се сблъсквате с позната последователност: с 2.4-те си превъртания от край до край воланът не е нищо друго, освен линейно предсказуема тежест и точност – нещо, което не може да се твърди така убедително за педала на газта. Явно емисионният контрол вече е активен през цялото време, не само по специални поводи… 

Комфортът на возене е добър, без особена зависимост от режима; абсорбирането на така познатите у нас серийни неравности е в типичния за въздушното окачване изтънчен стил: чуваш чепатия характер на некачествения битум отдолу, ала не го усещаш с тялото, а в ръцете си, „просмукан“ през волана. Не ще и дума, че взаимодействието не е така спонтанно, както при окачените на пружини шасита, но цената е в добре управляваната странична устойчивост и прилична съпротива на недозавиване. Споменатите особености се проявяват едва при натискане на услужливото добиче – упражнение, което във Volkswagen този път нито окуражават, нито възнаграждават. Последното е параграф от рубриката „Бележки за извънредни ситуации“, в която – за разлика от други коли върху същата платформа – се налага да отбележим, че Touareg гледа на амбициозното каране с дискретно равнодушие. 

Резултатът е в забележителната, композирана цялостност, с която въртим поредния планински проход. По-динамичните настройки на окачването не открояват остри амплитуди от уравновесения „Comfort“; водещите понятия са баланс и сигурност; контролът на стабилността се включва неусетно, при това след настойчиво старание. 

Етосът – вместо епилог 

    Да хармонизираш липсата на его и функционалния дизайн, така характерни за модерните фолксвагени, с аурата на разточителност и стил, така типчни за премиум автомобилите, е видимо тънка работа. Оригиналният Phaeton някак не се справи, а Touareg, дори в третото си издание, все още има недовършено домашно върху съотношенията в рецептата. 

Удобен, с добри маниери, песен за съжителство и отлично въоръжен за отвъдасфалтовите авантюри на охолния си градски, планктонен стопанин, Volkswagen Touareg покрива без проблем основите на високия джипов жанр. И колкото инфоразвлечението (датчаните от Dynaudio са свършили отново вълшебна работа, на която се израдвах подобаващо) и технологията му са действително впечатляващи, толкова е осезаем и дефицитът на оная безпогрешно доловима, последна капка изкусителна съблазън, характерна за греховното влечение по пълноправния транспортен лукс. 

Богатата фактология, която ви спестих, ще откриете в сайта им.