Магията тук не е под капака
Снимки: Stellantis N.V. |
Измина едва малко повече от половин десетилетие, откакто Peugeot – един от мажоритарните играчи на
интензивно консолидиращата се автомобилна сцена – представи последния си хечбек
с характер – 308 GTI, а колко
рязко се видоизмени пазарният контекст на автомобилите от тая зла порода!
Европа изглежда забързана по електрификационното трасе с надпис „път към
нула“, а въглеродно базираните данъци растат до стратосферата, не на последно
място и във Франция – този така важен за котешката марка вътрешен пазар.
За да запазят позициите си на ключов играч в очите на
амбициозните водачи от реалността, на галите
им се наложи да мислят дръзко и иновативно. И вече няколко години – докато част
от ключовата конкуренция продължават, както си знаят, правейки се, че не виждат
слона в стаята, или пък просто са заключили, че електрификацията и забавлението
нямат общ знаменател – „Пежо“ дръзко експериментират, осмелявайки се да
повярват в магията на тока.
508 PSE е най-мощният
сериен пътнически автомобил, който Peugeot някога са правили и определено е един от технически
най-смелите: той комбинира четирицилиндров бензин с по един мощен електромотор
във всяка ос; разполага и с достатъчно голяма задвижваща батерия, обезпечаваща
ги с тока, от който се нуждаят при интензивно каране, като на всичкото отгоре
позволяват на задвижването работа само на електричество, движейки се като
спестяващ наказателните налози заряден хибрид.
По този начин PSE се
превръща в най-високото от общо пет нива на оборудване – с много щедра
спецификация, както можете да се досетите. Роди се и субмарка, ориентирана
около мечтите, а техният марж, както знаем, е от най-високите.
Дизайнът и техниката
Както вече стана дума през 2019-а, творението на Жил Видал представлява два
обема и половина „фастбек“ в най-добрите традиции на благородната френска
стремителност (предлага се даже и по-красивото, мен ако питате, SW). От долната линия на купето нагоре – 20-цоловите черни джанти със спортните
мишлени 245/35 R20
включително – това е един дизайн, стремящ се към заплаха, не към пищност. За
сметка на контрастно акцентираните отличителни и безспорно красиви
аеродинамични елементи, предназначени да изчистват въздушните потоци около
колелата и под колата, увеличавайки и силите на притискане, заден спойлер почти
няма. Цветният контраст в селеново сивия екстериор тук идва под формата на жълто-зелената
сигнална символика на криптонита – радиоактивният елемент от родната планета на
Супермен, с което от Франция изглежда ни провокират да допуснем, че с тази
модификация са намерили слабото място на до скоро неуязвимите асфалтови герои от
вечната тевтонска конкуренция. Все в този дух, независимо дали го искате или
не, задните стъкла на тая версия са дълбоко тонирани.
Многомоторната хибридна задвижваща система на 508 PSE е подобна на тази, използвана в експерименталния
308 от преди няколко години, ала разликите помежду им разкриват много за нюансите
и ограниченията при съчетаването на електромотори, батерии и вътрешно горене в
бързите коли – както по отношение на силата на генерираната енергия, така и в
управлението на теглото и топлината, – с които ще се сблъскат всички
производители, пробващи се в същия алтернативен спортен жанр, който „Пежо“ днес
вече демонстрират.
Също както 308 Hybrid R,
за основен източник на мощност 508 PSE използва напречен, предно разположен, 4-цилиндров турбо бензин и по един
електромотор за всяка ос: предният е в сандвич между агрегата и 8-степенния
автоматик, а задният върти колелата през редуктор.
Електромоторите произвеждат съответно 110 и 113 к.с., докато двигателят с
вътрешно горене е настроен на 200 – една промяна, даваща му възможност да
работи като генератор, без да влияе на отдаваната към предните колела мощност,
както и без да отделя такава топлина, че да повлияе неблагоприятно на електрическата
част от задвижването.
Напредъкът в системната стабилност и производителност е значителен, но по
отношение на съотношението мощност/тегло спортната петстотин и осмица е само
най-общо конкурентна на най-близките си съперници, не превъзхождаща ги, както
някои биха допуснали.
Peugeot Sport са свършили задълбочена работа и по окачването,
разширявайки следите и на двете оси, преосмисляйки пружините, амортисьорите и
щангите на всички колела, и са монтирали нови адаптивни амортисьори и предни
спирачки от Alcon.
Седанът, който карах, бе със солидната, но не обезкуражаваща претенция от 1
850 килограма собствено тегло.
Интериорът
Мерен по стандарта на средноразмерните седани, кокпитът на обикновената
508-ца е донякъде стегнат, ала във версията PSE това усещане за близост само засилва впечатлението, че
карате нещо сериозно и фокусирано за постижения.
Дизайнерските щрихи PSE се
простират само до флуоресцентния контрастен „криптонит“ на шевовете,
циферблатите и инсигниите във волана с плоско дъно плюс малко изкуствени
въглеродни влакна за контур на арматурното табло, но не те, а дълбоките позиции на
сядане, високият трансмисионен тунел и ниският таван са които придават на
средата атлетичните й намерения.
Стандартното оборудване е високо – с една от най-добрите премиум
аудиосистеми от Focal и
стандартна навигационна система с триизмерна 12.3-инчова картография и гласов
контрол. И двата дисплея притежават качествена графика, а шофьорският дава
възможност за персонализация. Централният дисплей, освен всичко друго, полезно
илюстрира енергийните потоци в задвижването из различните режими, а цялата му
„кожа“ е персонализирана с отличителния жълто-зелен нюанс на субмарката. Седалките
може да предлагат масажна функция, но по своята архитектура и топография не се
различават от останалите в гамата, като единствените разлики са тапицерията от
напа, алкантара и нова триизмерна мрежа.
Както подобава на модерните пежа, тук имате работа с i-Cockpit. Теорията му е, че свивайки волана и
позволявайки на уредите да се виждат над горната му част, опростявате
арматурното табло, правейки го по-интуитивно. Практиката е, че ако не сте над
1,80 и при ниско поставена седалка, бихте могли да срещнете проблеми с
видимостта. За моя радост с времето свикнах с тия особености, но има нещо
по-съществено от тях, което е в ограниченото пространство за краката отзад.
Истината е, че положението не е драматично, а и не седя отзад, така че
пренебрегнах с леко сърце този иначе осезаем ергономичен недостатък.
Колкото до капацитета за пренасяне, батерията е разположена под задните
седалки и не влияе на обема на багажника, чийто 487/1 537 литра са съвсем
добри.
Движението
В характера си 508 PSE показва
две страни:
Първата е илюстрирана от времето за ускорение до 100, което в днешния ни случай
става за 5,2 секунди, с което амбициозната кола определено изостава от
промъкващата се под петсекундната отметка конкуренция. По мои субективни сметки
усещанията са в района на бързите компактни хечбекове и така при обещанията за
не един източник на мощност, а цели три, че и задвижване на четирите колела,
собствениците би следвало логично да очакват повече.
Усложняващ тази особеност на праволинейното ускорение, е характерът на
8-степенния автоматик, превключващ сравнително ефективно, макар и не
светкавично, който предлага на пилота много малко в плоскостта на контрола.
Да не пропусна също, че педалът на специалните спирачки е с малко неясни
усещания и слаба комуникация при рязко намаляване, така че аварийното спиране е по
подразбиране до пода. За сметка на това апаратите им са ефективни, спирайки
колата от високи скорости без драма и забавяне.
Монетата обаче има и друга страна: в реалността на карането си най-горещото
от серийните пежа е леко и приятно бързо. Номерът е да третирате задвижването
като чисто електрическо, с едностепенна скоростна кутия, защото тъкмо така се
чувства.
От двата електромотора задният естествено е предпочитан, но ако десният ви
крак го наложи, към него се присъединява предният, придавайки на 508 PSE
незабавния тласък на задвижващата
сила и специфичното „запълване“ с въртящ момент на затихването, предизвикано от
скоростната кутия в процес на избор на правилна предавка.
Начинът, по който различните компоненти на задвижването се присъединяват към
и изключват от процеса е впечатляващо изпипан, оставяйки на разположение на доволния
водач един интуитивен, отзивчив и осезаемо потентен, макар и леко дистанциран,
агрегат.
На пук на собственото си тегло, веднъж видял по-интересен път, 508 PSE оживява. Забележителен е начинът,
по който ловкият контрол на каросерията (хоризонтален и по вертикала) никога не прелива в пълна сила, а с това и
грубост: това Peugeot вдишва
асфалта по модата на френското величие от миналото и често изглежда
непроницаемо за всякакви тревоги – един вдъхващ увереност характер.
И да, допълнителната ширина на следата в предната ос, благодарение на
по-дългите носачи и увеличения отрицателен кембър, е добре дошла: можете да я почувствате и да
й се порадвате.
508 PSE не обича нищо
повече от това да бъде местен в завои на спирачка, където ще ви възнагради с
пъргавина и ротационна енергия, които по правило се наблюдават в по-подредените
хот хечове с предно предаване. Тъкмо тогава си струва да се върнете върху газта
по-рано, включвайки задния електромотор, неутрализиращ автомобила и помагащ му
на излизане от кривите.
Той се възползва и от относително тясната ширина на стандартния модел,
което го прави лесен за поставяне на пътя, давайки ви пространство за общуване
с това игриво, ковко шаси без страх от близост с ограниченията на маркировката.
Управлението на 508 PSE и
тук проявява другата си страна – тази на улегналия спортен транспорт от
породата GT. Той приема
ролята добре, минавайки с баланс и уравновесеност през моментите в които не
можете или не искате да се отдадете на шофирането, както обикновено – шасито
генерира значително сцепление и поддържа скорост без усилие. Трудно е наистина
да се намери път, по който духът и качествата на тази кола да не впечатлят поне
в известна степен.
По извития асфалтов гръб нагоре към Петрохан колата демонстрира добър
контрол, а предницата реагира бързо на усилието от волана, вдъхвайки силна доза
увереност на въглеродно интензивния си ездач. Нивото на сцепление е много
високо, макар и не така голямо, че да не можеш да се завъртиш завивайки. При
все това всякакви „опашни“ лудории, свързани с педала на газта, биват
неутрализирани още в зародиш от неподлежащите на изключване системи за
стабилност.
Един поглед към 20-цоловите алуминиеви джанти на PSE и прегръщащата му паважа стойка и ще ви е простено
да си помислите, че Peugeot са
жертвали комфорта пред олтара на контрола и „бордюрния“ му чар. Е, да – за
нещо, гледащо с поне половин око към изисканата първокласност, спортното 508
има безкомпромисен вид.
Външността обаче може да е измамна, а реалността е, че 508 PSE е много трудно за обезпокояване в лежерно
темпо и едва когато битумът отдолу действително загрубее (едно крайно познато по тия ширини упражнение), ще забележите появата на лека крехкост.
Най-общо казано, това е една от най-добре возещите машини в сегмента,
способна да се свърже с пътя с цената на минимална вертикална амплитуда на
окачването и без грам задъхване. Честно казано, най-спокойният комфортен режим
на амортисьорите е излишен в 9 от 10 случая.
Спокойният напредък, най-вече с градско темпо, се допълва от чисто електрическия
режим (когато батерията е
заредена, разбира се), в
който отзивчивостта на десния педал и плавното, тихо придвижване се чувстват
напълно естествени.
Зарядните хибриди по правило са с много разтеглив, зависещ от режимите на
каране и заряд в батериите, енергиен разход, а в случая на техники като тази
той просто няма значение. За протокола в
моя по неизбежност кратък и разточителен
контекст той беше, както следва: конвенционалният в порядък 5,1 - 9,2 л (среден 7,1); електрическият – от 0 до 13 кВч/100 км. В режим
на генератор двигателят и спирачната система връщат в батерията енергия в
порядък 1 - 4 кВч.
Успех, макар и с възражения – заключението
Данните на МВР не позволяват да го видим, но 508 PSE играе символичната роля на „ореолен" продукт в шоурума. Не такава е функцията на маржовете му в продажбите |
Въпреки това, управлението е в асонанс с най-добрите спортни хечбекове с
двойно предаване, а талантът за шофьорска ангажираност издига първия в
семейството на PSE високо в
класацията на бързите седани (и комбитата, не се съмнявам).
Че флагманската петстотин и осмица е богата на индивидуалност, съчетаваща
пъргавината и хлъднокръвието по второкласния асфалт с гладкостта и качеството
на доставка при по-обикновените задачи, показват, че в „Пежо“ не са щадили
усилията си.
Въпреки, че няма как да избягате от вродените им недостатъци, трите гладко
калибрирани източника на задвижване говорят за експертност. Макар и отзивчив, на
крайния пакет не му достига автентичен тласък и за разлика от управлението не
изглежда първично ангажиран. Вероятно всичко би звучало по-категорично с още
малко електрическа автономия.
Така хибридните компоненти в тази инак лъстиво изглеждаща и интересно замислена кола приличат повече на необходимо зло, отколкото на присъща добродетел, а магията на 508 PSE определено не е под капака. Тя обитава някъде другаде, най-вероятно скоростта във, през и на излизане от завоите, и радостта от хармонизирания остър контрол и всеопрощаваща гъвкавост, които не винаги се свързват с коли, тежащи около 1,9 тона.
–
Ето така изглежда един от изотопите на криптонита в безвъглеродното ни бъдеще, а най-приятното от всичко сякаш е, че във върха на гамата вече не дебне SUV.
Всичко за Peugeot 508 PSE ще откриете в сайта им.