Renault ZOE – идеалът

Още за Зоя и COP21

Чар: Renault Zoe съумява да представи ограниченията си така, че да полюбопитствате да ги опознаете вместо да побегнете

Контекстът

Докато в двете пленарни зали на конферентния център в Бурже, наречени на реките Сена и Лоара, се провежда 21-та Годишна конференция на страните по рамковата конвенция на ООН за климатичните промени, продажбите на автомобили с контакт (от чисти електромобили, през зарядни хибриди с фосилна автономия до електромобили с удължен пробег) бележат нови върхове, опитвайки се да ни убедят, че са част от настоящето.

Това със сигурност опитват и в Renault-Nissan - те вече инвестираха над 5 милиарда долара в нещо, което преди пет години пишещият тези редове заклейми като авантюра; същият субект увенча Карлос Гон с етикета „Автомобилен утопист №1“. Абстрахирайки се от характерната за невежеството прибързаност, това ги направи най-големият електромобилен производител в момента, а някъде към края на 2014 г. Leaf започна да се доближава до представите за печеливш проект (за сега само в аспект на съотношението преки разходи/продажбени приходи) – демонстрация на технологичната и икономическа цикличност, подсказващи, че когато говорим за проекти на бъдещето, пет години са нищо. 

Докато разказвам, зараждащият се български електромобилизъм надживя авантюрата на един ритуален правителствен квазиплан за „насърчаване“ на електромобилното потребление, а Renault направиха най-голямата до момента електромобилна флотска сделка от 20 Kangoo Z.E. и вече разполагат с нещо, което прилича на малка електромобилна субгама. Дързостта им е похвална, защото общественият дебат за бъдещето на мобилността в България още не е започнал, а такива усилия несъмнено действат като подготовка на сцената за провеждането му. 

Zoe 

Името се появи за първи път на женевския автосалон през 2005-а под формата на 3-местен концептуален градски наноавтомобил, нямащ нищо общо с електрическия сюжет. Крачка по пътя на електрификацията французите направиха през 2009-а под името Renault Zoe Concept - електромобил в класа на Clio; на следващата година в Париж видяхме предстоящия продукт в почти завършен вид. 

Декември 2012-а бележи началото на домашната му комерсиализация, а през следващата година тръгна към други европейски пазари. Така до май тази година, когато продажбите минаха психологическия праг от 25 000, а в навечерието на софийския автосалон го докоснах за първи път. 

Във визуалната ценностна система на френската електромобилна гама Zoe е разположен някъде в средата между крайностите на шантавото Twizy и сухия Fluence. Базираната на платформата на Clio градска мини кола има феминизирани линии (виж силно изтеглените предни светлинни групи и облите обеми), характеризиращи се с плаваща, обемна чувственост – Зоя, както я кръстих, е миловидна. Предразполагащата външност излъчва приветлива мекота и спокойствие. Стратегическите съюзници от Daimler са помогнали да се обърне внимание на детайлите, работещи в полза на възприятието за качество - размера на фугите и кривините, както и общото визуално впечатление от плътно запълнените от колелата арки. 

Колата е лесно разпознаваема като електромобил: светлосиният цвят, облика на логото, синята тема в светлините и тонирането на стъклата хомогенизират впечатлението;  дисплеят за статуса на зареждането, разположен над контакта под голямата предна емблема, не оставя никакво съмнение с какво се движи приятната малка кола, когато я зареждате. Зоя пожела, а аз приех да я възприемам като намерена мяра между модерност и естетизирано смирение. Второто е особено важно, защото електромобилите все още имат много ограничения; поднесени по този начин, те улесняват правилното им възприемане. Вместо да се гневите на пробега и липсващата инфраструктура, тя иска ви приласкае към електромобилната идея, споделяйки всичките й моментни ограничения, по начин, който да ви предразположи да я опознаете вместо да побегнете. В това отношение дизайнерският екип заслужава да му стиснем ръката – успехът е безспорен. 

Породист киселец като мен няма да пропусне да ви върне в реалността на един от кусурите - светлинната графика, много семпла за автомобил с такива технологични претенции. Освен скромните предни дневни диоди и оптичните влакна отзад, светлината от тази кола е с произход нажажаема жичка. Изкушението да ги обвиним в недомислие е неустоимо, но в тези продукти няма нищо случайно; най-вероятната причина е в бюджетната рамка – цената на диодите е по-висока от ползата от енергийната им ефективност, а това е проблем при дължина 4.08 м и бездруго скъпа задвижваща система. 

Вътре е приветливо, но се питам как стои въпросът с дългосрочната 

поддръжка

Вътре електромобилната тема продължава: интериорът е комбинация от новости (материалите) и познато (централната конзола, воланът и други второстепенни елементи). Общото усещане е за продължение на външния вид – манифест на мярата между добре дозирана различност, компромиси с теглото (1468 кг. e с около половин тон над конвенционалните норми в сегмента) и себестойност. Цветовата гама е сиво-бяла (не, няма и намек за болница) със светло сини акценти и тематични пиктограми в тавана и таблото - не знам само как се поддържа дългосрочно в мърлявата ни среда. 

В максимално опростените и олекотени, монолитни предни седалки (без настройка по височина) сядате високо, над батериите; с оглед намаляването на термичните загуби в купето висока е и линията на стъклата. Ако не бяха дебелите А колони, видимостта би била отлична, а усещането за пространство е факт. Материалите са твърди, но приятни на допир, а двата големи дисплея – с добра графика и разделителна способност. Информацията върху шофьорския поднася понятно информационния поток, включително сдържано анимирана илюстрация на зарядната динамика в батерията. Централната конзола е доминирана от въведения с Clio мултимедиен таблет, грижещ се информираната ви свързаност и развлечение по вече познатите начини. Новото тук е уникалният за електромобил анализ на шофьорското ви поведение и потреблението на бордовите консуматори, както и функцията на навигацията за графично изобразяване на географските предели на автономията с обозначаване на близките зарядни станции. Не останах с впечатлението, че TomTom разполагат с най-актуалната информация за трийсетината пътни контакта, пръснати безразборно из Отечеството, но и през ум не ми е минавало да поема по „Тракия“, разчитайки да открия станция за бърз заряд пред общината в Белово например. 

На тръгване предупреждавам, че с оглед постигането на композирано пътно поведение при това тегло окачването е с компоненти от Megane: подрамата на предния „Макферсън“ и здравата задна торсионна греда имат задачата да пренесат хармонията и спокойствието в движение. Самото движение се обезпечава от разположен отпред 65-киловатов, трифазен синхронен електромотор, задвижващ предните колела през редуктор. Енергията идва от вградена в пода 22-киловатова литиево-йонна батерия с внушително тегло - 290 кг. 

Въпреки, че контактът се заключва при зареждане, нямах куража да го 

оставя през нощта

Zoe е блажено проста за каране: дори няма нужда да вкарвате безключовото дистанционно с размер на кредитна карта в слота на арматурното табло - щом е в джоба ви колата стартира. Премествате скоростния лост на D и натискате газта - 220 Nm въртящ момент са на разположение от 250 оборота. Така ускорявате чевръсто и тихо до 80 (8,6 секунди) а движението е плавно и разтоварващо. С оглед компенсирането на липсващия шум от двигателя „Рено“ са се погрижили да въоръжат Зоя с подлежащ на изключване „глас“ в три тембъра, който съпровожда движението й при скорости до 30 км/ч. Както е редно да очакваме от електромобил, купето е тихо и напълно лишено от вибрации. Освен тези, за които се грижи калпавата ни инфраструктура, но това е история, за която днес не съм в настроение – дзен интериорът ме обезврежда. 

Електрифицираният градски мини автомобил се чувства напълно спокойно при скорости в подножието на 100 км/ч. В изключен екологичен режим (или при педал на газта, натиснат отвъд ограничителя на хода му) той ще постигне скорости от около 135 почти без проблем. С две изключения: процентите заряд в батерията започват да намаляват притеснително бързо, подсещайки за едно от ограниченията на техниката – пробегът. Реалният е в порядък 115-170 км в зависимост от сезона - в топлия ноември постигнах около 145. За управлението му се грижат няколко системи: двустепенната регенерация работи както във фаза на отрицателно ускорение (вдигане на крака от газта), така и при активно спиране; програмируемата отоплителна система е с ограничен разход на енергия, а „Мишлен“ са разработили гуми с ниско съпротивление на търкаляне. 

Второто изключение е кривата на въртящия момент, спадаща сериозно над 97 км/ч, което прави малката кола уязвима на магистрала. Това е друга част от ограниченията на техниката – въпреки несъмнения напредък тези возила обитават късите градски дистанции, което автоматично ги класифицира като втора/трета в кола в семейството. 

Зарядното устройство е голямо и тежко, но за сметка на това универсално

Пътното поведение на Зоя е онази част от характера й, в която наднормените килограми личат най-много: няма я характерната за конвенционалните суперминита лека живост; возенето е гладко, но и някак натоварено и въпреки, че на волана не му липсват тегло и отзивчивост, еуфорията от движението е другаде. Накратко, усещането е като в Clio с петима: не бих го определил като неудобство, но няма и следа от съмнение, че търкаляте добавени килограми върху гуми с твърди бордове. 

Както и друг път сме говорили, развитието на електрическия автомобилен жанр е функция от държавната политика за насърчаването му и развитието на инфраструктурата. В България тя се изразява в общо 30 зарядни пункта (точният брой на работещите е труден за определяне) и освобождаване от данък МПС. И ако първото е по-скоро обяснимо с оглед липсата на национална стратегия и обитаема електромобилна бизнес екосистема, то второто е част от съпротивата да се предприемат мерки за модернизация на автомобилния ни парк. Освен, че абсолютният размер на данъка не играе роля в изравняването на ценовия диференциал с конвенционалната техника, а безплатното паркиране не е голям финансов плюс в градове без централни зони с платен и/или ограничен достъп, самото качество на средата не предразполага към електромобилна масовизация. 

Един от най-забавните примери е зареждането. Производителят се е постарал да изобрети практически универсален адаптор (опция), работещ с едно- и трифазни мрежи с мощност от 3 до 22 kW. В моя случай реших да повторя упражнението с пускането на кабела от балкона. Изток минава за един от най-хубавите софийски квартали, но оставянето на кола с кабел и открит спретнат, пулсиращ дисплей e рисковано начинание през нощта, независимо от заключването на контакта. Да не говорим, че времето за пълен заряд е почти безкрайно – над 10 часа. Въпреки това заземеният контакт в мокрото помещение свърши отлична работа, давайки ми достатъчно ток за общо над 200 км за един уикенд. 

Енергийната ефективност на електромобилите е в крехка зависимост от всички елементи на средата: атмосферни условия, релеф, допълнителни консуматори и начин на шофиране, които биха могли да се отразят драстично на пробега. Че Renault са се постарали да управляват по малко от всички е факт, както е факт и че влиянието им остава решаващо. Разходът ми беше в рамките на 16 - 19 kWh/100 км (13.3 в брошурата). 

Още един фактор в случая е цената: 62 370 лв. с всичко от ценовата листа за по-високото ниво на оборудване Zen не подлежат на популяризация без субсидия. Въпреки, че това е най-ниската цена в този клас в момента, тя остава 2-3 пъти над конвенционалните еквиваленти. 

Епилог 

Удължен пробег, скъсено зарядно време и по-ниска цена са обещания, съпътстващи всяко ново електромобилно поколение. Реалността е такава, че постепенният прогрес, макар и забележим, все още не ги е извадил от нишата на съпътстващ семеен транспорт. Реалностите на българския пазар и покупателна сила с липсващите субсидии и стимули ги отдалечават още от ежедневието ни. При това положение на Зоя и останалите електромобили в субгамата на „Рено“ не им остава друго, освен да играят ролята на идеал - единствените дръзнали да поемат по пътя на комерсиализацията си в държава, в която, независимо от участието й в COP21, словосъчетанието автомобилна политика остава оксиморон. 

Въпреки това, ако се абстрахираме от комедийния характер на колесната ни електрификация, Renault Zoe е ведро предразполагаща, приятна за каране и изискано тиха градска кола. 

Ако принадлежите към върха на хранителната верига, можете да си я позволите и смятате, че в живота ви има място за електромобил с всичките му дарове и ограничения, в момента в България няма по-добър избор.  

Техническите данни.