Нишата на злото: BMW M550d xDrive

По-добре да не знаете за нея

     Макар че ми е много рано за равносметки, погледнато ретроспективно, едва ли някога съм страдал от наивната илюзия, че след Съдния ден биха ме настанили на някой райски облак – №7, да кажем.

Вместо това, оглеждайки трезво пейзажа на Дантевата „Божествена комедия“, откривам добра алтернатива – втори, или една от първите две ями в осми кръг. По избор. Ще бъде справедливо. И не се съмнявам, че с надзирателите ще се спогодим. Пък и този изкусителен, каменист и леко ветровит, пейзаж... Да, изложението вероятно ще е северно и да, някои аспекти от дневния режим ще товарят тялото, но душата тайничко ще се подсмихва. Защото няма Божествена санкция, способна да накаже телесните радости с пропорционална изобретателност – в гнева си Създателят е праволинеен.

Започвам с тая кратка изповед, защото ни е ден за къси записки върху една от истински предизвикателните – тази, доставена ми от обитаващата изолирана ниша Албена – BMW M550d xDrive.

Самотна 

     По начало в Мюнхен могат само да се гордеят с петицата – тя е най-успешният породист среден седан на тая планета. Гордостта им впрочем е напълно оправдана. Ала не толкова от количествените показатели, които правят последния ред в EBITDA-то. А от качествените. 

Както вече имахме случай да говорим миналото лято, това е не просто пазарен успех, който, знаем, често няма общо с продуктовия. Серия 5 на Бе Ем Ве е най-добрата обосновка за битието на един от класическите автомобилни видове – този на елита от лимузините в средния клас. 

Трудно ще намерим друга, която да се доближава достатъчно близо до неповторимата смесица от силен, волеви характер, поднесен с превъзходно дозиран усет за подчинение. И всичко това, облечено в техника, изпълняваща прищевките ви с лазерно наточена прецизност. 

Такива качества в най-голяма степен притежава една от версиите в гамата й без аналог – на най-могъщия шестцилиндров дизел в индустрията, M550d xDrive.

Уникална в сегмента си, тази разновидност на петицата обитава върха на нафтовата хранителна верига в едно критично време – време на спад в доверието, време на всеобщо презрение към изобретението на Рудолф Дизел. Тъкмо заради това дързостта да направиш подобно изявление е още по-възбуждаща. 

А то е много сериозно: трите турбини от X6 M50d са вече четири. Идеята е в това двете по-малки да осигурят 60% от 760-те нютона въртящ момент още на 1000 оборота, а останалото да е факт със съдействието на по-големите две при 2000. 400-те коня просто маркират факта, че Албена е направила решителната крачка: от изтънчена съблазън към демонично изкушение. 

Знам, че бързам, но не съм в състояние да се контролирам, а и не желая: карането на тази кола в най-дивия й режим – Sport + е едно от истински блажените мъжки състояния, сравнимо само с, хм, тези, водещи до вечна continental breakfast във втория кръг… 

Превеждам за недосетливите: нишата на злото е обитавана от мощ, която се разгръща практически линейно – до видимо консервативно ограничените 250. Белязаната от сподавен рев образована зла сила стига до настроеното с 60-процентов баланс назад двойно предаване през 8-степенен, спортен Steptronic от ZF.

20-цоловите колела с двойни спици, „Тип 668“, с различна ширина на двата моста, са поставени върху свалено, активно окачване с изключително леки компоненти, носещи спортна спирачна система, белязана от сините М спирачни апарати. Всичко това, управлявано от активно усилен волан с променливо предавателно число, контролиращ и задния мост. 

Освен със заслужаващото специално внимание озвучаване, не смятам да ви занимавам с подробности като класически агресивния външен вид и подобаващо хармонизираната вътрешност – те говорят сами.

В този вид Албена е олицетворение на дяволския синхрон между дух и тяло, въплътен в кола. Набираща до 100 за 4.4. Което съвсем не е най-интересното. Още по-предизвикателно е междинното ускорение, което в нашия случай би следвало да се мери в по-нестандартния диапазон 150 – 250. Тук нещата вече са поднесени с разбираемата склонност към Вагнеров драматизъм – на нивото на доста по-скъпи от струващата над 231 000 петица, екзотични, суперспортни, бензинови купета.

Цялата тази, способна да подчини света, сила е в ръцете ви със специалното съдействие на воланен алгоритъм, настроен най-вероятно от майсторите на най-гъстата и фина сметана на Bontemps в Париж (Лувъра може и да подминете, ала 57 Rue de Bretagne – никога). 

Нишата на злото 

    BMW M550d xDrive обитава самотна ниша; ниша без преки конкуренти. И слава богу – там сме само двамата. 

Ефектът от присъствието на пътя на тази иначе сухо категоризирана като „лимузина“ средноразмерна спортна кола с четири врати е сходен с внезапната поява, посред бял ден, на елитен римски легион в центъра на днешен Манхатън: тези зад вас изостават с облекчение, докато нещастниците, изтеглили късата клечка да попаднат отпред, се отдават на спонтанно – и паническо – бягство. 

Това е техника – казвам го без увъртане – с художествен размах. 

Греховният екстаз да бягаш пред вятъра има специален компаньон – озвучаването от Bowers&Wilkins. Изкуството на звука тук е на нивото на техниката: Hammerhead от Emotion & Commotion на Jeff Beck. Сякаш самият Зевс е слязъл на земята да учи смъртните на китара… 

-

    BMW M550d xDrive е самотен обитател в най-опасната ниша – тази на образованото зло; там, където всички искат, но малцина могат. 

По-добре да не знаете за нея. Защото е само моя.  

Записките на щастливец. От втория кръг. 

Вторият валс: Mercedes-Benz S560 4MATIC.

За Берта и дързостта да стигнеш там, където друг не се е осмелявал 

    Годината е 1888-а, месецът – август. Без да казва на мъжа си Карл и без санкция от властите, Берта Бенц качва двамата тийнейджъри на изобретението на баща им (Benz Patent-Motorwagen No3) и ги повежда от Манхайм към баба им в Пфорцхайм. И въпреки, че формалният повод е друг, целта на първото междуградско автомобилно пътуване (106 км в едната посока) е да помогне на гениалното хрумване на съпруга й с адекватен маркетинг. 

Без резервоар, само с 4.5-те литра в карбуратора, тя намира необходимия за мотора лигроин в аптеките. Така дрогерията във Вислох се превръща в първата бензиностанция на света. Когато дървените спирачни накладки се износват, обущарят ги сменя с кожени. Тръгнали в зори, мъжкото момиче и двете му момчета пристигнали при баба след здрач, демонстрирайки на провинциалното германско бюргерство и на света бъдещето на индивидуалния транспорт. Смела жена с пионерски дух открива пред мъжете блестящото бъдеще на свистящата каляска без впряг. Всичко това в отсъствието на армия от консултанти, PR-и, асистенти и медии. С едната дързост.  

130 години по-късно праправнукът на струвалия 600 имперски германски марки патентен номер 37435 – друг един дързък нрав, новият S560 – е в прегрелите ми от нетърпение ръце. 

S560 4MATIC 

   Заемат ли се с  нова S-класа, инструкциите пред екипа в Mercedes-Benz са някак страховито кратки: да се направи най-добрата кола в света – половинчатите мерки са извън бележника, там е и посредствеността. Стотиците милиони часове и евро, харчени от Щутгарт за изследвания и развитие, в крайна сметка отиват за доброто на цялата гама, ала каймакът на технологиите дебютира неизменно тук – в Колата с главно К, флагманът на всички възможни флагмани. А ако това звучи като заплаха към Audi, Bentley, Lexus или Rolls-Royce дори, така да бъде – няма на света автомобилен инженер, който да не уважава S-клас за това, което е. 

Задачата на шестата генерация W222 е още по-амбициозна – да поеме жезъла на покойния Maybach, което разтяга профила й още: от деловата логистика на средна ръка шефове към летището до глезенето на най-изтънчените й обитатели като никоя друга. Само че дори това вече не стига, предвид качествата на последното поколение BMW 7, Audi A8 и Lexus LS500. 

Осанката 

    В малко вероятната ситуация, в която не сте наясно с важността на развиващите се пазари (където луксозните потребители са по-скоро пътници, отколкото водачи), би следвало да се изненадате от факта, че това е първият „Мерцедес“ S-клас, изначално разработен в дългата си база, с къса, произхождаща от нея. Обикновено е обратното. Постъпвайки така, Баден-Вюртемберг смятат, че са дарили представителния си транспорт с безпрецедентна якост на усукване, дължаща се на изграден от хибридни сплави монокок, чиято пътническа клетка е наситена с високоякостна стомана, докато останалата част е с толкова високо съдържание на алуминий (над 50%), че Mercedes наричат резултата „алуминиев хибрид“. Всичко това, напук на впечатляващата здравина, е постигнато без ръст в тегло, което остава 2.1 тона, разпределени почти идеално между двата моста. В стандартната версия те впрочем са на същото разстояние един от друг (3.04 м), както преди, при обща дължина от 5.14. 

Промяна има в разширените предна и задна следи, с което обемът на интериора е нараснал незначително, но истинските трикове са по-скоро в оборудването, отколкото в пространството.

Фейслифтът в средата на моделния цикъл идва не просто технологично пощипнат оттук-оттам, а с ново поколение двигатели. 1000-километровата „доза“ взех с 4-литровия V-образен бензин с два компактни, вътрешно разположени, компресора, директно впръскване, умна електроника за гасене на половината от осемте цилиндъра и специално покритие на цилиндровите стени и главата. Не съм фен на инженерните подробности, но те в голяма степен обясняват това, с което ще се занимаем само след миг. 

Преди него обаче няколко думи за осанката. Mercedes-Benz S-клас е естетизирано олицетворение на властното благородство. От трите неонови ивици в предните, свръхярки, многосегментни светлини до изумрудено анимираните двуцветни диоди отзад, това е благородна осанка, въплътена в една плавна крива. Профилът е хармоничен, пропорциите – като на яхта от най-висок клас, с обратно скосен кърмови борд. Двойните ламели на предната решетка и интегрираните в задната броня накрайници на изпускателната система подсилват аурата на аристократичното возило с дискретна мощ. Сред феномените на най-популярната и по тия места лимузина е фактът, че тя представлява една много добре позната гледка, подлежаща на постоянно преоткриване. 

Главният дизайнер на Daimler AG, Горден Вагенер отново триумфира: класическото автомобилно великолепие е пресъздадено с интелигентни пропорции – независимо кой я притежава, това е техника на просветеното (с неизбежните регионални изключения) благоденствие. 

Връщайки се към хардуера, да продължа с това, че 469-те коня мощност и 700 нютона въртящ момент се пренасят към четирите задвижващи колела през 9-степенен G-TRONIC. 8-цилиндровите мотори са поставени върху нещо, което германците наричат Magic Body Control – активно окачване, за което ще стане дума след малко. 

Новостите не приключват с него: S-класата притежава 48-волтова електрическа инсталация, превръщаща я в мек хибрид, готов, освен всичко друго, за предстояща автономия. 

Вътре 

  Интериорът представлява всичко, което си представяте. И още. Не съм привърженик на задната дясна седалка, но мястото там е преобилно, а самата тя, както е редно да се очаква от шефския ред, е автентично удобна. Всичко тук – от двата големи предни дисплея през метала на превключвателите до лицевите повърхности – е представено с респектиращо чувство за детайл. Това е автомобил със синя кръв – качеството на материалите е поднесено в една блестяща успеваемост. 

Работата обаче е там, че не то, а технологията, скрита под него, е още по-впечатляваща. Осветлението например е изградено от около 300 диода, най-елегантните от които заобикалят основните функционални блокове в таблото, подобно на дискретен светлинен воал. Така класическата щутгартска лимузина е по-приятна за обитаване нощем, отколкото денем. Основният принос за това удоволствие обаче има далеч не само светлината… 

Няма начин да пропусна, че освен седалките, отопляеми са и подлакътниците им; двукамерните активни странични опори се издуват и спадат в зависимост от силите на натоварване в завой. Усещане, сходно с живото общуване.

За свързаността, гласовото управление и възможностите на цифровото радио и телевизията днес просто не ми се започва – оставям ви ги за домашно. 

Интериорът изобщо е особен бленд от традиционен, дори ретро, дизайн и авангардни технологии, излезли като от роман на Хърбърт Уелс. Ако е по вкуса ви, всичко вътре е истински рядко и специално. Точка. 

Танцът 

    Живеем във времена, в които комфортът на въртене и механичната гладкост са качества, жертвани охотно в името на безопасността и динамиката. S-класата обаче носи знамето на тези добродетели с особен плам – точно както е редно в един сегмент, при който изборът за шофиране на въпросния автомобил далеч не е задължителен. Всичко, което прави тази кола – от иницииращите действия до резултантния отговор – е мислено така, че да се получава дискретно и с минимално въздействие върху настанения отзад председател на борда.
 

Силният (повтарям: 469 к.с./700 Нм) 4-литров битурбо бензин раздава мощността си гладко, което не му пречи да достига 100-те за едва 4.6 секунди. Агрегатът е триумф на меката сила: благодарение на дълбокия си въртящ момент, той тегли с безцеремонен финес от най-ниските обороти, а автоматикът изрежда предавките без напрягане – чак до ограничените електронно 250. 

S-класата брои километричните камъни, както виртуозното крупие тегли карти от колодата за Блекджек в Grand Casino – с пристрастено към ловката си небрежност равнодушие. Така тя е ненадмината като трансконтинентален експрес: дългите предавки и дълбокият резерв от въртящ момент създават неповторимото усещане за разтоварена гъвкавост, еднакво впечатляваща както с пръсти на волана, така и с опънати отзад крака. 

В най-високите си версии тежката асфалтова артилерия е оборудвана с многоточково въздушно, активно окачване. Поведението му се управлява от монтирана зад предното стъкло стерео камера, сканираща пътя напред. Системата изчислява предварително стратегията си за преодоляване на предстоящата пътна топография, като регулира индивидуално демпферните характеристики на колелата, компенсирайки въздействието на всички надлъжни и напречни сили.

Крайният резултат е директна прецизност, гарнирана с обилна предсказуемост. Така, благодарение на нямащите чет системи за сигурност, мерцът демонстрира безпогрешни обноски и последователност – до и отвъд лимита на сцеплението. Изключат ли ESP-то (включва се само впоследствие, при определени условия), противно на очакванията, хората, които биха третирали S-класата си като хулигани, ще се забавляват. Това – тук съм напълно искрен, вервайте – е един от най-дразнещите аспекти в тая голяма кола – кефът от спортното й каране в незаслужено високи дози. 

Въпреки всичко водещ е комфортът. Но не тази, привидно лъскава, достъпна за простолюдието, евтина имитация. Реч иде за изтънчена, кашмирено-копринена мечтателна полъхност, създаваща илюзията за обитание на собствен свят. Качеството е на, дори отвъд, нивото в Bentley Mulsanne и Rolls-Royce Phantom. 

Валс №2 – вместо епилог 

   Път с качествата на приказната А8 Залцбург-Мюнхен – сред истински щастливите места за бързо каране (в редките случаи без трафик). 

Аудио, каквото трябва – едно от двете най-добри, които слушах напоследък. От хората на починалия без време през 2015-а Дитер Бурместер. 26 тонколони, контролирани със стоманена ръка във фина, кадифена ръкавица от 28-канално, 1.6-киловатово крайно стъпало. 24-битов/96-килохерцов FLAC. Вторият валс на Шостакович. 

Партитура проста: ноти на носталгия и меланхолия, ала и надежда, и мечта, и детинска наивност, и вероизповедание. И още: на възвишена и благородна сила, неотразима воля и безбрежна смелост. Една от най-въздействащите кратки форми на ХХ век – музиката на живота. Възпроизведена детайлно, с почти реален размах. 

Танцуваме я аз и тя – само двамата. Поривът надвива над телата; още такт и сме отвъд предела. Не мога и не искам да се овладея…

- 

   Генотипът на W222 носи най-доброто от горещия пламък в сърцето на крехката жена, първа осмелила се да демонстрира пред мъжете волния нрав на колата без коне. 

S-класата е произведение на изкуството във всеки смисъл: надарена, очарователна, спокойна, S560 4MATIC е лимузина, орисана във висша степен да възнагради любещия партньор с наслади. 

Ала и също както Берта Бенц, тя олицетворява дързостта да стигнеш там, където друг не се е осмелявал. 

Всичко друго, за което днес нехаем, е в сайта им.