Глиган пресмята квадратурата на кръга: KIA Soul

Корейците с оригинален подход към една от нерешимите задачи на древността
 

 

Елините я поставят

Задачата с помощта на линия и пергел да се начертае квадрат, равнолицев с даден кръг, е на повече от седем хиляди години. Доказателството за нерешимостта й – само на 132. За седемдесет столетия математици, философи и поети са си губили ума по нея, но без резултат, а Аристофан даже осмива авторите на наивните й решения в комедията „Птици“.

Около век преди доказването на нерешимостта на задачата Френската академия вдига ръце от нея със следното любопитно изявление: "Академията постанови от днес нататък да не се разглеждат предоставяните й решения на задачите за квадратурата на кръга, удвояването на куба и трисекцията на ъгъла, а също и машините, считани от техните изобретатели за осъществяващи вечно движение."

Глиган опитва да я реши

Командирован в Корея, за да участва в колективна мозъчна атака по визията на нов продукт, дизайнерът от калифорнийския офис на „Кия“ Майк Торпи излязъл с оригинално предложение: впечатлен от документален филм за живота на глиганите, Торпи нахвърлил карикатура на глиган с практична раница на гърба. Идеята вдъхновила ръбестия дизайн и скосената права линия на покрива и така на листа се получил малък стилизиран автомобилен глиган; неголям, но излъчващ сила и способности – идеален имидж за градската младеж, към която е насочен. Пристигналият от Volkswagen художествен шеф Петер Шрайер (автор на Audi TT) добавил някои елементи, като превърналата се в емблема на марката предна решетка „тигров нос“, и концептуалната кола била готова. За пет години между 2008 и 2013-а от последвалия сериен модел се продали общо 700 000, 55 000 от които – в Европа.

Заради критиките за лошо возене и също такива интериорни пластмаси, на следващия Soul дали за домашно да се представи на ниво пред нарастващата конкуренция в сегмента на субкомпактните кросоувъри.

Визуално корейският квази В кросоувър (в превод на български това е многоцелеви автомобил от В сегмент, видимо напомнящ SUV, но лишен от повишената му проходимост) е развит във всички посоки: пропорциите са увеличени до дължина 4,14, ширина 1,80 и височина от 1,62 м. Същото е станало с междуосието и багажника и така второто поколение на стилизирания глиган е пораснало във всяко отношение, а ръбестата му форма крие повече пространство.

За разлика от четвъртития силует, вътре попадате на кръгове: KIA са намерили своеобразно решение на древногръцката задача, вписвайки интериорни кръгове с най-различни лица в четвъртитата форма на Soul. Признавам, че общото впечатление от цялостното решение и материалите е много положително: подобренията са навред и дори своеобразната цветомузика (кръглите контури на предните високоговорители сменят цветовете си в ритъм по избор, като част от заобикалящото осветление), която по принцип подминавам с едва сдържана надменност, допълва общото усещане за кола с характер, насочена към индивидуалисти на възраст между 30 и 45, нямащи нищо против да бъдат център на уличното внимание. И го получават - с двуцветния си екстериор и големи 18-цолови колела с гуми 235/45 KIA Soul е едно доста приветливо решение на задачата за квадратурата на кръга, подир което в ритъм се въртят и главите от тротоара.

Карах модификацията с най-високото ниво на оборудване, 1.6-литров дизел със 128 к.с. и 6-степенен автоматик. Това определено не са предпоставки за глигански нрав, но стигат за градско придвижване без напрежение. Недостигът на въртящ момент под капака (260 Nm/1900 об.), особено в съчетание с традиционния автоматик, личи при изпреварване: скоростната кутия има склонност към замисляне, а липсата на достатъчно въртящ момент в ниските обороти го превръщат в предполагаща планиране дисциплина. Всичко това ви кара да натискате педала превантивно, сваляйки предавка, с което расте и разходът на гориво – в конкретния случай до много необичайните над 9.0 л/100 км (при стендови 6.0), но да кажем, че част от тях се дължат на комбинацията между собствения ми глигански нрав и широките гуми. Иначе дизелът е мек и тих в движение - нищо драматично, но за да се изправи пред каймака на конкуренцията, колата има нужда от GT версия.

Част от новостите включват повишен дял на стоманите с висока якост и преосмислено окачване (макферсън с подрама и торсион), водещи до точна и уверена смяна на посоката с много добра странична стабилност, която само ви кара да натстъпвате още газта по завоите.

Воланът е малко индиректен и въпреки трите си степени на твърдост не беше достатъчно твърд за вкуса ми, но това е второстепенна грижа. По-любопитното е, че най-високото ниво на оборудване го предлага с отопление, а също климатизирана вентилация на седалките и приятен стъклен покрив, които в съчетание с двуцветна кожа, диодна светлинна графика, хром и асистиращи системи превръщат малкият кросоувър в напълно уместна, макар и не толкова потентна алтернатива на Mini Countryman.

Заслужено награден за дизайна си, Soul оставя приветливо и различно общо впечатление: млад и своенравен, стилният корейски глиган определено ще предизвика проблеми с капацитета на единствения завод, в който се произвежда.

Квадратурата на кръга

Има и ценово измерение: с цена от почти 55 000 лв. за максимално оборудван Soul KIA определено имат нужда от цялата убедителност на 7-годишната си гаранция, за да ви уверят в равнолицевата правилност на избора при толкова алтернативи (станали вече дузина според самите азиатци). Общото усещане за качество подсказва, че в Корея сякаш са напипали отговора на прословутата загадка, а осезаемата нужда от модернизация на двигателя и скоростната кутия ни връщат в реалността на невъзможното й решение. KIA имат късмет с допотопните ни автомобилни данъци: въглеродните емисии от 158 гр/км биха оскъпили колата още. Каквото и да говорим за глиганите и геометрията, Soul е приветливо возило от KIA с много добродетели, правещо (почти) всичко както трябва. Сега остава да намерим и решението на задачата колко време ще му трябва, за да продаде първите си петдесет в България. Според ААП до юли са осем. Аристофан мълчи.

Сп. "Тема"

70 години от десанта в Нормандия: Jeep Grand Cherokee

Най-после с достоен продукт в Европа

          Суета, маниери на холивудски рогач и непукизъм – как да не го харесаш

D-day 

Случайно или не, запознанството ми с гордия представител на американската проходима школа съвпадна точно с тържествата по случай 70-годишнината от десанта в Нормандия - първият уикенд на юни…

Операция „Нептун“, която е част от голямата операция „Овърлорд“ за откриване на втори фронт срещу Германия в Европа, е най-големият десант в историята на войните. И тъй като днес ще говорим за една конкретна кола, няма да ви занимавам с внушителната историческа фактология. Гледайки честванията в Колвий-сюр-Мер обаче си мислех за важността на произхода: проходимият разузнавателен автомобил с двойно предаване и военна номенклатура “MB” ("Military" model "В") на Willys-Overland Motors печели поръчката на Военния департамент. За петте години от 1941 до края на войната са произведени общо почти 660 хиляди и това е началото на марката, станала нарицателно за този тип автомобили -  Jeep. 

Името 

Митологията около него е богата, но произходът му върви основно в две посоки:

 

1. „Джийп“ е исторически наложилият се термин на американските техници за всяко ново, експериментално военно транспортно средство;

2. Южен дъ Джийп е приличащ на куче герой от комиксите за Попай Моряка: „малък, способен да преодолява различни измерения и да решава невъзможни проблеми“.  Когато войниците изпробвали първите армейски Eм Бита, били толкова впечатлени от възможностите им, че името им дошло само.

Jeep Grand Cherokee Overland 3.0CRD V6

И тук не минаваме без история: въпреки, че няма биографията на прадядо си (първото поколение на модела се появява едва през 1993-а), Grand Cherokee е наследил цялото му ДНК. Волният Jeep е едър звяр, който не остава незабелязан: формите на дългия 4.82 и висок 1.76 м. джип са производни на трапеца – от огромните колесни арки, поглъщащи 20-цоловите колела без да усетят, през изсечения силует, та чак до контура около никелираните отвори на предната решетка и фаровете, доминира трапецовидната геометрия. Дизайнерите, работили над последната версия, определено са направили един от най-яко изглеждащите джипове в този сегмент - ръбест, небрежно-елегантен,  суетен, свободолюбив  и модерен, Grand Cherokee e всичко друго, но не и анонимен добряк. Светлините са стеснени (отличителната им LED графика - също), така  е и с линията на стъклата, което прави субективното усещане за размер още по-внушително.

Няма по-утвърдени класици на интериорната сиромашия от американците. Десетилетия наред положението в колите им беше толкова окаяно, че фалитите дойдоха като справедливо наказание за напълно непонятната от европейска гледна точка презокеанска мърлящина. Не и в Grand Cherokee - хората от FIAT са положили огромни усилия за осъвременяването му и резултатите са факт: качество, прегледност и модернизирано удобство царят почти навред. Материалите са на поне една епоха разстояние от юрската меланхолия в старите крайслери, а графиката на двата дисплея и интуитивната работа на интерфейса за управление на вторичните настройки (въпреки, че не съм привърженик на чувствителните на допир дисплеи в колите) – поне на две. От друга страна американците са майстори в лежерното пренасяне на хора на големи разстояния и Grand Cherokee следва достойно традицията: широката му дневна дава щедър простор, а вентилацията в седалките ми помогна след 5-часово каране да се чувствам така, сякаш още не съм тръгнал. 

Таблото е ориентирано около два дисплея; малкият скоростен лост е 

Т-образен, а единственият лост до волана – претрупан с функции

Но далеч не всичко е идеално: графиката на дисплеите, макар и интуитивна, определено не е на нивото на най-високите германски постижения. Така е и с част от материалите. Въпреки това за много положителното общо усещане помагат почтеният италиански 6-цилиндров, V-образен трилитров дизел с 250 коня (реален разход 11-11,5 л/100 км), работещ в тандем с добре познатия 8-степенен автоматик на ZF.

Добрата новина е, че италианците са разработили достойна за нрава на американското добиче техника, теглеща го с премерено ръмжене до 100 км/ч за 8.2 секунди и през цялото време ви кара да се чувствате уверени, въпреки теглото от почти 2.3 тона. Същото прави и скоростната кутия с едно изключение: за да се вместят в набелязаната цена, американците са избрали по-евтиния софтуерен пакет за управлението й, на което се дължи и замислянето на коя точно предавка да ви изтегли от завоя, както и съпроводеното с инат връщане в автоматичен режим, след като сте си поиграли с лостовете във волана за ръчния.

Това обаче не може да се каже за окачването: въздушно и напълно независимо, то прави така, че почти не разбирате през какво минавате, а контролът на страничния наклон е напълно приемлив за тежката категория на американския off-road герой. Като казах off-road герой се сещам, че Jeep неслучайно са станали нарицателно за проходимост: съчетано с променливото окачване, двойното предаване с два диференциала, единият от които електронен, се подчинява безропотно. Видимо сложно, то е лесно за управление: избирате типа на настилката с въртящ бутон между седалките, настройките се онагледяват на дисплея, а ако това не стига – контролирате височината ръчно. С клиренс до 29 см. и възможности за газене до половин метър този вожд на двойното предаване ни отведе точно до наблюдателната площадка на Бековите скали над с. Равногор - преклонихме се пред гледката към яз. Въча и потупахме големия Cherokee по предния капак за нрава му извън пътя.

            Голeмият и добре организиран багажник ме свари неподготвен – по-рядка 
               мрежа не бях виждал

Точно там понечих да извадя фотоапарата от багажника, осъзнавайки, че размерите му стигат на малко дете да се загуби. Ако обаче сложите мрежата с необичайно широки отвори в иначе добре организираното (и също така тапицирано) багажно пространство, бързо ще осъзнаете, че  трябва да я карате по-кротко с пъпеши отзад. 

Достойно 

Не съм фен на американската автомобилна индустрия: с лавина от продуктови безумия, стратегическа шефска немощ и вехти технологии през годините тя логично се самоуби - добре, че беше държавата.

Откакто през 2009-а в Chrysler задуха столичният европейски вятър обаче промените са ясно забележими: като започнем от предизвикалата културен шок италианска производствена философия, позната като WCM (World Class Manufacturing), преминем през европейските технологии под ламарината и завършим с отличния външен вид, от времената на голямата американска автомобилна депресия не е останало нищо – Grand Cherokee е пренесъл традициите на прадядо си в един твърд характер, който харесах заради суетата и прилично подплатената му откъм технология визуална безочливост.

Не случайно продажбите в Jeep удариха рекорди: 2013-а отбеляза исторически връх, а за първата половина на тази година са най-бързо растящата марка в Европа – Grand Cherokee прави половината от продадените до юни 16 348 коли. Това е много далеч от числата на вездесъщите германци, но стига да им покаже, че не са сами.

В България оскъдните данни на КАТ сочат само 23 регистрации до юни, но причината за тях не е в достойнствата на Grand Cherokee, който по съотношение цена/качество в момента е един от най-добрите продукти в сегмента си. С рогат характер и пълен непукизъм в Jeep посрещат достойно седемте десетилетия от касапницата по бреговете на Нормандия.

Сп. "Тема"