За тази кола няма нищо по-банално от суперлативите.
„Обещавам да опитам” – давам обет
и сядам в шестото поколение на новата тройка със суровата решителност
да разгромя всички митове за един автомобил, който освен на върха на технологичния
айсберг, няколко десетилетия е на върха и на
сегмента на компактните лимузини от т.нар. „премиум сегмент”.
...до завършения продукт.
|
Що за феномен?
При цялото пазарно изобилие, вече
37 години третата серия от Бавария е нещо като мерна единица за компактен
триобемен автомобил. С продажби от над 12 милиона на общо шестте си поколения, тази
най-успешна от малките лимузини във високия клас продължава все така да
вдъхновява привържениците си и да мотивира конкуренцията. Това е кола със
световна известност, благодарение на съхранения във времето характер – да
доставя на собственика си в равни дози адреналин и усещане за повишен социално-икономически
статус в една стегната и практична
концепция. Заради това зарязвам общите приказки и в началото на живота на новия
модел се отдавам на задачата да отговоря на въпроса: струва ли си човек да предпочете
версията EfficientDynamics пред стандартната?
F30
Вътре цари типичната за BMW ориентация
към шофьора.
|
В новото си превъплащение колата отвън
е станала по-убедителна във всяко отношение, а вътре усещането продължава с
топография, създаваща усещането за кокпит в ориентираната около шофьора среда:
от релефа на снижаващия се към педалите под, през насочената към привилигирования
централна конзола, до асиметричния преден подлакътник. Впрочем, грижата за
простосмъртните спътници е не по-малко осезаема: пространството е нараснало до
степен, в която леко е надминало възможностите на Audi A4. Да не забравя и че арматурното табло е
стопило още малко от разликата с конкурентната лимузина от Инголщат, която все
още е моят еталон за викококласен автомобилен уют. Колкото до настройките на
седалката и волана – нахално би било да искам повече.
Пакетът EfficientDynamics
Теорията ми, потвърдена
многократно в практиката е, че производителите представят модифицираните си за
повече икономия версии на основни модели по-скоро от маркетингови, отколкото от
съдържателни съображения. По политически причини автомобилната индустрия е
нарочена за греховен замърсител на синята планета и всички производители, без
изключение, правят повече или по-малко успешни усилия да полират праведния си
енергийно ефективен имидж, чието поредно превъплащение е колата, за която
разказвам. Разбира се, тук имам предвид само конвенционалните версии, защото електромобилите
са друга тема.
Та, за да извлекат още някой и
друг процент ефективност, в BMW са прибегнали към комбинация от външна аеродинамична
оптимизация, включваща ревизирано и свалено с 15 мм окачване, под, джанти и високопрофилни
гуми с ниско съпротивление на търкаляне, съчетани с намалена до 163 к.с. (от
184) мощност, подходящо програмирана за по-висока енергийна ефективност автоматична
8-степенна скоростна кутия. Старт/стоп системата и режимът ECO PRO не са уникални за пакета.
Всичко това на теория би трябвало
да ви донесе известна икономия на гориво.
Въпросът: струва ли си?
Какво печелите: 0,3л./100 км. от разхода и 8 г./км. от
въглеродните емисии; спортно окачване; по-ниско
челно съпротивление; гордост от притежанието на ориентирана към икономия кола
от висок клас (безценно).
Какво губите: 21 к.с. от мощността; половин секунда от
ускорението; 5 км. от максималната скорост; спортно окачване.
Слагам окачването и в двете категории не случайно, но за
това след малко.
Нарочно не казвам нищо за ускорението 80 -120, което според
мен е най-важно, по простата причина, че
липсват данни за автоматика, но съдейки по механичните скорости, разликата е по-осезаема.
По всички извънлабораторни
стандарти изброеното има символичен характер с повече комуникационен, отколкото
практически ефект. Казвам го с уточнението, че за разлика от България по света
има държави, в които автомобилните данъци зависят в огромна степен от
въглеродните емисии и малка разлика би могла да ви постави в друга данъчна
категория. У нас обаче, това не е определящо, а и да беше, автомобилните данъци
са толкова ниски, че ефектът би бил пренебрежим.
Постарах се без да се вманиачавам, но така и не достигнах обещания среден разход от 4,1 л./100 км. на практика, което не е чудно: всички производители, без изключение, надценяват повече или по-малко този показател. Да, в кратките участъци равна и гладка магистрала, без насрещен вятър, при скорост около 130, разходът действително е в границите на забележителните три литра и половина, но колко дълго можете да поддържате идеални условия? Най-доброто, което постигнах на практика (според бордкомпютъра, който също не бива да приемаме безкритично) е 5,8 при смесен цикъл. Това е един немислим доскоро показател за кола с характера на тройката, чието икономично каране вече не предполага желязна воля и непосилна за повечето от нас, обикновените грешници, доза шофьорско смирение.
Съвсем не стоят така нещата със
спортното окачване, защото допълнителният контрол, който то ви предоставя, e оценим при други пътни
условия. За бруталната реалност на пътищата ни това определено е недостатък:
неравностите се поемат с осезаема твърдост, а изненадите по тях често ви
поставят в условия да избирате дупката, в която да спукате иначе
високопрофилните си гуми. Да не говорим за вътрешнокварталните улици и „легналите
полицаи”, чиято височина варира произволно, и ако в колата има 4 души с багаж е
сигурно, че ще нараните аеродинамичното си дъно.
Но има и друго, което със сигурност
не ми помогна: дъждът, който се лееше непрекъснато и фактът, че около половината
от пробега беше в допълнително забавения от времето градски трафик, който
постави на тежко изпитание старт/стопа. Трудно ми е да остойностя тези
обстоятелства, но отрицателният им ефект върху разхода на гориво е съществен.
Крайният резултат е единство между
форма и съдържание с качества, които нямат нужда от добавките за ефективна
динамика.
|
Да обобщя: моят отговор на
въпроса за смисъла от икономичния пакет е отрицателен.
Но радоста, която този автомобил
предизвиква – от ентусиазирано набиращия дизел с почти неосезаема скоростна
кутия, до удобните, осигуряващи сигурна странична опора, седалки – е в
състояние да ви спечели трайно за баварската кауза. И не, не съм забравил за
баналността на суперлативите, с която започнах...
Като казах „практична концепция”,
да не забравя една дума за често пренебрегвания багажник: обичам подреденото
багажно пространство. Допълнителното решение в тройката е спретнато и организирано
на две нива, а многофункционалната мрежа за багаж, фиксирана в шест точки, е
едно от малките неща, радващи душата на прилежния авто-домакин, който се дразни
от неразборията отзад.
Въпросът с цената
На пазар като нашия, чиято
покупателна сила и потребителска култура гласуват с 13:1 в полза на
употребяваните автомобили, този въпрос е много на място.
Една от ключовите добродетели на
колите, които високите германски марки предлагат, е способността им да запазват
остатъчната си стойност по-висока и за по-дълго време от мнозинството.
Причината е доверието в качествата им, които мотивирано защитават ценовата си премия.
Съчетано с дълги сервизни интервали, това води до цена на жизнения им цикъл,
която ще изненада повечето потребители, пропуснали да употребят ексела. И в
това няма тайни – просто нямаме навика да остойностяваме предимствата.
С базова цена от 65 800 лв.
с ДДС (колата, която
карах - 90 770) ми е абсолютно
невъзможно да окачествя последната трета серия на BMW като достъпна в България.
Но в замяна получавате благороден продукт на германската инженерна мисъл от
най-висока проба, чийто качества хармонират напълно с вече извоюваната
репутация. С едно-единствено изключение – изданието EfficientDynamics, чийто
предимства са практически незабележими при ежедневна употреба, за разлика от
компромисите, които са напълно осезаеми. В държава с добри пътища и логична
данъчна система нещата биха изглеждали другояче.
И последна дума - за пазарното
представяне: април вкарва тройката на девето място в десетката на
най-продаваните коли в Европа. Този успех се дължи на впечатляващото второ
място в Германия, където малката баварска лимузина жъне заслужен първоначален успех.
В края на седмицата, прекарана с
нея, не знам дали успях да се отнеса с подобаващ скепсис към кола, която стои самотно
на върха на хранителната верига и прави всичко възможно да не те остави
безразличен, но поне оставам с чистата съвест, че дадох най-доброто от себе си,
за да опитам.
Сп. "Тема"
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар