Оланд – да бъде или не

Европейската автомобилна индустрия чака отговори на шекспировски въпроси от новия френски президент.

Ще помогне ли Citroen DS5 на Оланд да прояви решителност пред неизбежното, или не?

Ако на президентските избори във Франция беше спечелил Саркози, прахът от дълго отлаганата програма за сваляне на килограми в автомобилния сектор вероятно би бил избърсан. Поне във Франция и поне за новия съюзник на GM – Peugeot-Citroen, както и Renault. Победата на социалиста Оланд може да означава зарязване на мерките за финансова дисциплина, а манивелтата на намеренията за разпределение на парите на кралството между трите му любими автомобилни дъщери току-виж отново е завъртяна.

Иначе казано, непосредствено след победата на Оланд ще разберем дали предстоят промени, но по-вероятно е да се наложи да почакаме още до парламентарните избори на 10 и 17 юни, които ще отговорят на въпросите за реалната му власт.

За разлика от него, канцлерът Ангела Меркел едва ли ще отстъпи от решителността си да принуди Европа на реформи по германски образец. Във Франция казват, че на победата на Оланд трябва да се гледа по-скоро като на антипатия към Саркози, отколкото като отказ от финансова дисциплина и възприемане на социалистическите ценности. Натискането на спирачката върху неизбежното преструктуриране би означавало харчене на много пари, които правителството просто няма.

Венецианските търговци

   Серджо Маркионе - главният изпълнителен директор на FIAT Group Auotomobiles SPA 

   и президент на Европейската асоциация на автомобилните производители: 

   „Европа е в критично положение”.

В редакционен коментар на Wall Street Journal наскоро четох, че европейските политици, независимо какво обещават, ще бъдат принудени от инвеститорите да прекратят гуляя. Известните като „bond vigilantes” - скептични инвеститори в държавни облигации - са в състояние бързо да дръпнат юздите на всяко харчещо правителство, качвайки лихвите заради потенциално ненадеждните получатели на държавни помощи. Това е поредният сигнал, че автомобилната индустрия трябва да се преструктурира незабавно в светлината на тежките икономически проблеми.

Това преструктуриране изключва германците, които стартираха още през 2003-а, по времето на Герхард Шрьодер и програмата му за структурни реформи, позната като „Дневен ред 2010”. Така катастрофата през 2008-а ги завари готови за сурови мерки по запушване на всички течове и огромни капиталови инвестиции в оборудване, които направиха производството им печелившо дори в уж традиционно скъпата Германия.

В това време френските автогиганти получиха евтино по 3 млрд. евро, а правителствата хвърляха огромни пари за субсидиране на подмяната на парка. 

Печелившите

Навреме свършената работа им се отплаща.

В резултат германските производители Volkswagen (Audi), BMW и Mercedes са впечатляващо печеливши на фона на хроничната слабост на западноевропейския пазар. Причината е в отличното им представяне в Северна Америка и Азия, където продажбите в Щатите и Китай компенсират щедро слабата Европа. Всички останали на континента показват кърваво червени финанси, включително базираните главно в Германия General Motors Europe и Ford Europe. За дванайсет години GM загубиха над 13 млрд. долара в Европа, а Ford очакват тази година минус половин милирад в светлината на отрицателна 2011-а. Предвид мащаба на американските загуби ни е простено да се питаме какво чакат GM и Ford и не си събират багажа.

Анализаторът Алек Гутиерес от калифорнийската Kelley Blue Book отговаря: „Ford и GM ще останат. Те са дългосрочни играчи и се стремят да превземат колкото е възможно по-голяма част от световния пазар, а Европа е твърде голяма, за да бъде игнорирана.”

Положението е толкова лошо, че някои експерти, макар и с леко намигване, сочат към възможността германците да завладеят индустрията изцяло. Макс Уарбърътън от Bernstein Research наскоро зададе въпроса: “Дали европейската автомобилна индустрия ще бъде 100% германска преди края на десетилетието?” И нататък: „Не е невъзможно, тъй като силните стават по-силни, а слабите – по-слаби. Резултатите от първото тримесечие започват оттам, откъдето завърши 2011-а и дългосрочните тенденции се запазват – германците продължават да забогатяват, а французите и италианците – да обедняват. VW влошава рецесията, притискайки местната конкуренция все по-близо до стената.”

Факт е, че в миналото успехът е имал цикличен характер - временните водачи периодично се надскачат, след което падат, но след реформите германският успех е безпощаден. Във времената преди общата валута, движението на курсовете даваше шанс на губещите да се върнат в играта с ниски цени, но ерата на еврото ликвидира тази възможност.

Дъното

Интересният анализ продължава с твърдението, че проблемът с капацитета няма да намери структурирано решение. Могат ли загубите да се влошат още? Потенциално да – отговаря Уарбъртън, - но смята, че цените са орязани до степен, в която са ударили дъното – маржовете са изстискани почти до сухо и доизстискването им би било нелогично: „Ако това е най-доброто, което можем да кажем за Европа, то работата е ясна.”

Дългите бедра около 500C с нищо не компенсират състоянието 

на FIAT и отложените инвестиции в нови модели.

В оценката на европейския свръхкапацитет има две течения: първото смята, че размерът му е поне 20 процента, докато по-радикалното го оценява на около 35.

Други експерти – като Стефано Аверса, съпрезидент на Alix Partners – също не очакват радикални действия, но вярват, че бедстващите европейци постепенно ще сложат ред у дома. Той не очаква продажбите да се върнат скоро до нивата от 2007. Според него бавното възстановяване ще започне в следващите 18 месеца, а годините 2016-2018 ще възвърнат част от обемите. При тенденциите, за които говорихме в миналия брой, се съмнявам, че на чаршията може да се случи повече.

По всичко личи, че няма обща рецепта и всяка страна и производител ще трябва да търсят индивидуални решения. Във всеки случай, необходимостта от адаптиране на индустрията към новите реалности е безспорна, както е безспорно, че трябва да се търсят и начини за овладяване на социалния ефект от процеса. Пример в това отношение са Щатите, където от началото на 80-те са затворени 128 завода, някои от които се пренасочиха към други индустрии, а други просто станаха молове.

Няма лесни решения.

Дискретно и без много шум за нищо

„Ще бъде бавно, но сигурно – продължава Аверса – и ще прилича по-скоро на продължителен висок прилив, отколкото на цунами. Има много неща, които могат да се направят, за олекотяване на кораба, но няма нито една голяма тежест, чието изхвърляне зад борда да реши всички проблеми. Не можеш просто така да затвориш дванайсет завода и да приключиш.”

Еманюел Буле от парижкия офис на рейтинговата агенция Фич споделя мнението на Аверса, че промяната ще се случи дискретно и без шум: „Резултатът от френските избори несъмнено ще усложни решенията в PSA и Renault, но те са стигнали до точка, в която мерки за преструктуриране ще има. Някои от тях ще бъдат по-тихи и дискретни и ще отнемат повече време, но вярвам, че свръхкапацитетът ще бъде адресиран по един или друг начин. Дори във Франция.” – завършва Буле.

В тази светлина американците имат основания за самодоволство, сравнявайки суровите си мерки с европейската кекавост. Standard & Poors оценяват направеното в Европа: между 2005 и 2012-а са орязани 6% или 1,2 млн. производствен капацитет; за същия период в Северна Америка чрез затваряне на заводи или съкращаване на смени са стопени 5,1 млн. или 27 процента.

Страхът на политиците в Европа е разбираем: затварянето на заводи и съкращаването на работници ще им съсипе изборите. Да не забравяме, че индустрията дава хляб пряко на около 2 млн. работници и непряко на други 10 млн.

Добрият край оправя всичко

И за да не звуча като краен песимист, светлинката в тунела за италианци и французи идва от германските профсъюзи, които напоследък гастролираха в Audi, Porsche и Mercedes. Германските машиностроителни работници искат повишение на заплатите от 6,5%, а IG Metall – доминиращият металургичен профсъюз – отхвърли като провокативно контрапредложението за 3. 

Очевидно трябва да разтегнем максимално полета на въображението си, за да допуснем, че германците могат да бъдат изхвърлени ценово от пазара заради постоянно растящи профсъюзни искания. Още повече, че колегите им от Франция стягат редиците, предупреждавайки, че независимо от победата на социалистите масовите уволнения са на прага. А добре знаем и какви кибритлии са на Апенините...

Това са исторически индустриални събития, достойни за вдъхновението на великия драматург.

Сп. "Тема"