Температурата на потреблението: Nissan Micra 0.9 i-GT Tekna Orange Perso

Micra никога не е изглeждал по-добре. Да видим стига ли това 

   Силата на персонализацията: съчетаването на графит с оранжево влече неудържимо

    Някога Micra бе така неделим от успеха на Nissan в Европа, че името на модела надхвърли известността на марката.

Че първото поколение – К10 създаде плацдарм в така важния за Европа В сегмент е факт. Както е факт и че втората генерация бе първият японски автомобил, печелил жадувания от всички приз Автомобил на годината в Европа. Но така и не го харесах..

Без да е претендент в европейската пазарна суперлига, третото поколение – К12 направи всичко по силите си, за да се превърне в желаната, произвеждана в Европа, малка кола на новото поколение.

Голямото предизвикателство пред К13 пък беше изнасянето на производството от Обединеното кралство в държави, като Тайланд, Индия, Мексико и Индонезия, и обратният внос на производството в духовната родина на минито така, сякаш нищо не се е променило.

Работата е там, че през 2013-а пазарните резултати на Micra (не придиряйте за липсата на инфографики днес) се сринаха от пик 171 000 (2003-а) до мизерните 48 000, излизайки извън първите десет в сегмента. 

Преместен, редом до Clio и Zoe, в завода във Флин до Париж, петото поколение на най-малкия европейски „Нисан“ си поставя амбициозната цел да възстанови позициите. Да, всички сме наясно, че в гамата на Nissan Micra няма и вероятно няма и да има гръбначната роля на Qashqai, но петото поколение К14 иска да се върне в eвропeйския сегментeн елит – редом до VW Polo и Ford Fiesta. 

И как изглежда? 

    Като начало ще ви е нужен сериозен напън, за да осъзнаете, че последният Micra споделя V платформата на предшественика. Някаква поколенческа приемственост? Само V-образният мотив в предната решетка сякаш – нищо повече.

Основните разлики (внимание: междуосието) подсказват степента на преосмисляне, която е хвърлена в архитектурата с оглед по-нататъшната й европеизация.  То отразява дълго повлиявания от малките еднообемни возила (виж Note) японски подход, който най-после показва признаци на разчувстване към гледната точка на коли като Ford Fiesta и идващите им отгоре потребители. Следствието от подобен подход е ясно: кола, по-дълга, широка и ниска от предходната, с изместена напред А колона и по-ниско позиционирани пътници.

Под значително развитата в духа в актуалната гама външност, с агресивно издигаща се назад линия, живее развито окачване: Макферсън с подрама отпред и по-резервирана торсионна греда отзад. Елемент от стремежа за развитие на пътното поведение са и системите за контрол на шасито, разделени на Active Ride Control и Active Trace Control, чиято основна идея е употребата на спирачките за подобряване на остротата и овладяване на типичното за предното предаване недозавиване. 

Интериор 

    Индивидуално е, знам, но бягството от дилършипа на „Нисан“ в миналото бе обосновано главно от липсата на отношение към материалите в предишната генерация микри. Изненадата от погрешната преценка по отношение възприятието за качество и потребителската реакция са толкова категорични, че практически нищо не е сметнато за достойно да бъде пренесено в новия модел. И слава Богу.

Вместо това, японците видимо са мерили температурата на потреблението в В сегмент, сравнявайки с конкуренцията. Така резултатът е довел до напълно нов стандарт. Друга добра новина са възможностите за персонализация: за пореден път истински харесах оранжево-черния контраст вътре, като и свалената шофьорска позиция.

Цялата тази контрастна шарения, комбинирана с преобладаващо меки на допир материали в горната част на таблото, както и пространство отпред, създава предразполагащо, ведро и модерно визуално впечатление. Работата е съвсем друга отзад: там положението е по-малко привлекателно, особено в сравнение с продуктите на Volkswagen Group: добре е за малки деца и Nissan знаят прекрасно, че ¾ от потреблението в В сегмент не се вълнува от задните седалки, но щедростта в останалата част на купето е довела до осезаем дефицит отзад. 

Добрата технологична новина е, че подпомагащите водача системи са драстично развити, а инфоразвлечението е направило реални крачки напред, най-вече в интуитивността на интерфейса си.

Аудиофилът в мен не пропусна да оцени подобаващо звука на Bose, който за пръв път добавя говорители в подглавника на седалката ми. Реалният ефект е повече психологически, отколкото акустичен, което не пречи да ги насърчим – автомобилното озвучаване търпи постоянно развитие и „Нисан“ са решили да дръзнат с подобно решение, ориентирано изцяло към шофьора. Похвално. 

Да го раздвижим

    За разлика от мнозинството конкуренти, под капака на Micra 900-кубиковия, трицилиндров турбо бензин на Renault-Nissan предлага по-различен нрав. Въпреки по-дълбокия си въртящ момент и значително по-ясна обща отзивчивост от атмосферния роднина, на него определено му липсват топките на една идея по-голямата конкуренция в порядък Citroen C3 Puretech, Ford Fiesta Ecoboost, Opel Corsa Turbo и VW Polo TSI, без да носи емисионните и данъчни предимства (както постоянно повтарям, България хич не се вълнува от тях). И като такъв малкият iG-T, при съответното желание, подлежи на евентуалната замяна с 1.2-литровия турбо бензин на Renault Clio. Ако го схващат като проблем, естествено.

Но чакайте: по презумпция 0,9-литровият трицилиндър е влязъл тук заради излезлия пасианс от лекота, икономия и себестойност. Що се отнася до представянето си обаче, Micra се справя, без да изпъква. 

Първо усещане при студено палене – вибрация. Впоследствие нещата се изглаждат и утихват, и в движение Micra раздава въртящия си момент без остатък – из целия оборотомер. Което не го превръща непременно в охотно завладяващ уред за шофиране. Добрата новина е, че малкият „Нисан“ дефинира поведението си с трансмисионен авторитет, подобаващо тегло в педала на съединителя и, в крайна сметка, тишина.

Ако питате инженерите къде са погубили хилядите си човекочасове, ще отговорят, че целият зор е инвестиран в комбинирането на динамиката на Fiesta с комфорта и гладкостта на Polo. Подобна амбиция обаче е по-лесна за формулиране, отколкото за изпълнение: в пасивно шаси за доста под 20 000 евро подобни таланти приличат на утопия.

Истината обаче е, че за мащабите на подобен семпъл опит Micra сервира приемлив успех; и още повече – позиционира се на светлинни години от предходния модел. И има определено силни страни: добър самоконтрол, сцепление, стабилност при високо темпо (особено държа), еластично окачване, добре претеглено управление и овладяна, прогресивна ходова електроника.

По неизбежност, малките возила разчитат на внимателна настройка и добро представяне пред публика – Micra е приобретател и на двете. В града, където суперминитата управляват, колата плува в свои води – маневрена и сладка, тя се справя с обилните премеждия на вдъхновената от балканизъм радикална урбанистична небрежност.

На магистрала чувството за по-голяма кола леко избледнява, но за сметка на това стабилността в завой остава добра за транспорт в рамките на 4-те метра: Micra е пъргав и се придържа добре към кривите, при все дефицита на баланс и ентусиазъм, присъщ на лидерите. Суперминито остава вярно на себе си с по-висока скорост, а сцеплението очевидно превъзхожда прага на 90-те конски сили под капака. Окачването държи шасито под око достатъчно дълго, за да удържи границата на сцеплението на гумите, без да дестабилизира. Отвъд тази точка, системите за сцепление и стабилност намаляват мощността и задействат спирачките нежно – помагайки, вместо да препятстват, – избягвайки паниката вещо.

Епилог

    Щедрият, европейски супермини пазар не дължи нищо на Nissan – през последните години в марката го научиха по трудния начин. Той обаче е и възприемчив към стилни, модерни и добре премерени продукти, като новия Micra.

Че за търсачите на малък транспорт никога не е имало по-голям избор, е факт. Ала с добро оборудване, жива външност и зряла динамика Nissan Micra е добре позициониран да се мери с първокласното предлагане на основните си конкуренти.

Смисловата слабост тук е в липсата на звезден агрегат и практичност, поднесени на сравнително висока цена, което в моята глава оставя пространство за съмнение относно шансовете на малкия „Нисан“ да се придвижи към самия връх на европейските (и български) продажбени класации.

Но че ще се справи много по-добре от предшественика си, съм абсолютно убеден.  

Което не успях да ви разкажа, ще откриете тук.