Видимо изпаднали в лятна глупост, европолитици и медии устроиха авансовото погребение на двигателя с вътрешно горене. Нашенският глупав сезон продължава
 |
|
Въпрос на рядък късмет, но подобна гледка вече е възможна и в
България
|
Тези от вас, с които нищим редовно
шарената тематика на любимата ни автомобилна индустрия, познават отлично категоричния
дефицит на склонност да се поддавам на празните летни приказки на слънчасалите,
временно овластени от европейския суверен, герои на деня. Тази година т.нар. silly season поднесе чудеса от
глупост, които само след седмици ще сме забравили под напора на следващите, ала
нека хвърлим око на едно от тях – миг преди да е литнало към кошчето.
Обединеното кралство и Франция тържествено провъзгласиха близкия край на двигателя с вътрешно горене (ДВГ). В това време представянето на Tesla Model 3 освободи екзалтиран прилив от хиперболи. Иначе суровата истина не се е променила: преди да вдигнат ръце за тушѐ, пред електрическите задвижващи системи има много дълъг път към удължаване на пробега, скъсяване на времето за зареждане и сваляне на цената.
Напоследък покарах доволно на ток (предстои да разказвам) и продължавам да твърдя, че безнадеждно остарелия цикъл N(ew) E(uropean) D(riving) C(ycle), по който все още се мери електромобилният пробег, поднася анекдотични доказателства за хроничното преувеличаване на автономията, докато зарядната инфраструктура се характеризира главно с непредсказуемост – както по отношение на покритието, така и на достъпа. А у нас и с отсъствието си.
Намирането на зарядна станция не е проста работа и от двете страни на Атлантика, докато в района на Балкана дори не сме в състояние да ги изброим като хората. Според сайта на Европейската обсерватория за алтернативни горива (на чието създаване единствено и само дължим данните за регистрациите от КАТ в последната година, впрочем) количеството на публично достъпните зарядни станции в България не се променило (22), докато vsichkotok.bg броят до символичните 69 с малката разлика, че далеч не всички са проверени, т.е. сблъскваме се с поредната проява на българския информационен рецидивизъм.
Утехата е в това, че зарядният
хаос е пълен и в отечеството на Tesla. Четох
преди време, че американците са
поставени пред сходни изпитания: в един ден можеш да отидеш до 4 публични
зарядни станции и да ти сервират 4 различни скорости – от 3 мили за час до 180
за 30 минути.
Положението в Обединеното кралство също не е образцово: само 2 000 от 12-те хиляди точки са в състояние да предложат 80-процентен заряд в рамките на половин час. При наличието на около 70 000 електромобила, това прави приблизително 7 коли на станция.
Без паника
Повод за паника в лагера на „девегистите“ (нарочената за ултрадясна, консервативна автомобилна фосилна клика – лята по калъпа на Добродетелната дружна през Възраждането) обаче няма – по график погребението е през 2040-а: хем достатъчно безопасно напред в бъдещето, за да не помним какви са ги говорили днешните политици, хем и достатъчно далеч, за да ги разтовари от отговорност на старини. Калпавият, дървен нож, изваден срещу технологията, обезпечила моторизацията като цивилизационен феномен през последните тринайсет десетилетия, бе представен в медиите така, сякаш успешният преврат е утре, а победата на „младите“ (шарената партизанска чета на утопично настроените, крайно леви електрореволюционери) е пълна. Историческата памет обаче подсказва, че за 23 години ще изтече много вода.
Как изглеждат числата: у нас последната информация за регистрациите от МВР до юли сочи електромобилен дял от 0,1 срещу 0,06% година по-рано. В абсолютни стойности разликата е 335 срещу 228 (+46,92%). Делът на електромобилите се е качил повече от броя им най-вече заради свалянето от регистрация на най-старите „автомобили“, а не вследствие на блестящите пазарни резултати. В ЕС 28 за полугодието той е нараснал от 0,43 на 0,56%. Всяко сравнение с водещите държави би било нелепо.
Според BMI Research, предложените забрани за автомобилите, задвижвани с изкопаеми горива, повдигат въпроса за състоянието на зарядната инфраструктура и потенциала й да понесе очакваните натоварвания.
Миналият месец стана дума, че за две и половина десетилетия технологията (включително тази, за която днес все още не подозираме) вероятно ще се развие достатъчно, за да осигури средна автономия от 500 и повече км. Друг е въпросът дали за толкова кратко историческо време електрическата зарядна инфраструктура ще е в състояние да се мери с конвенционалната.
Експериментите по отношение на нашата
не са препоръчителни: поемането по 160-те километра до новата „бърза“ зарядна
станция на ABB в
Раковски с нещо различно от Tesla
е равносилно на глупост: пробегът на електромобилите се мери при
скорости дори под тези на камионите, а на магистрала това е синоним на
поемането на много висок риск. Подобно е положението по Е79 до Благоевград –
достъпността на 50-киловатовата зарядна станция според същия сайт не е
потвърдена. Ето ви реална тревога за пробега.
Изброеното ме подсеща за коментара на един от аналитиците във Frost & Sullivan в Париж – Никола Мейон: „Шофьорите на електромобили, поемащи извънградски маршрут за уикенда, рискуват да пътуват 2-3 пъти по-дълго (тук още 2-3 пъти по-дълго), отколкото с двигател с вътрешно горене. Дори т. нар. „бърз“ електромобилен заряд (50 kW) е около 25 пъти по-бавен от зареждането с конвенционално гориво.“ От мен е допълнението, че в сметката трябва да влязат и 3-4 пъти по-късите интервали и моментално става ясно, че да се насрочва карнавал по повод възхода на електромобилите по-рано от едно поколение време е най-обикновен синдром на лятно оглупяване.
Скоро предстои да навестим темата отново по повод забавното BMW i3 и Renault ZOE с удължения му пробег и оригиналната идея да предоставя на доброволците запасен конвенционален транспорт; още през следващия месец пък предстои да видим и новия Leaf на Nissan с всичките му технологични чудесии.
Автосалонът във Франкфурт ще опита да покаже, че Европа не изостава в догонването на Tesla, особено след представянето на „масовия“ Model 3. В това време британските и френски политици, предизвестили края на конвенционалното задвижване, ще гледат нервно развитието на това съревнование.
За разлика от тях, местните слуги на суверена, чийто умствен потенциал не минава отвъд идеята за продължаване на програмата за субсидиране на електромобилите на публичните власти на Националния Доверителен Екофонд, се правят, че не гледат посредствения катастрофичен екшън „Качество на българската моторизация и последствията й върху обществените отношения“, а и ние – пишман българските автомобилисти – не правим кой знае какво за извеждането им от това клинично състояние.
Така екзалтацията по AC/DCпродължава, а глупавият сезон по тия земи е 12 месеца.
Обединеното кралство и Франция тържествено провъзгласиха близкия край на двигателя с вътрешно горене (ДВГ). В това време представянето на Tesla Model 3 освободи екзалтиран прилив от хиперболи. Иначе суровата истина не се е променила: преди да вдигнат ръце за тушѐ, пред електрическите задвижващи системи има много дълъг път към удължаване на пробега, скъсяване на времето за зареждане и сваляне на цената.
Напоследък покарах доволно на ток (предстои да разказвам) и продължавам да твърдя, че безнадеждно остарелия цикъл N(ew) E(uropean) D(riving) C(ycle), по който все още се мери електромобилният пробег, поднася анекдотични доказателства за хроничното преувеличаване на автономията, докато зарядната инфраструктура се характеризира главно с непредсказуемост – както по отношение на покритието, така и на достъпа. А у нас и с отсъствието си.
Намирането на зарядна станция не е проста работа и от двете страни на Атлантика, докато в района на Балкана дори не сме в състояние да ги изброим като хората. Според сайта на Европейската обсерватория за алтернативни горива (на чието създаване единствено и само дължим данните за регистрациите от КАТ в последната година, впрочем) количеството на публично достъпните зарядни станции в България не се променило (22), докато vsichkotok.bg броят до символичните 69 с малката разлика, че далеч не всички са проверени, т.е. сблъскваме се с поредната проява на българския информационен рецидивизъм.
Положението в Обединеното кралство също не е образцово: само 2 000 от 12-те хиляди точки са в състояние да предложат 80-процентен заряд в рамките на половин час. При наличието на около 70 000 електромобила, това прави приблизително 7 коли на станция.
Без паника
Повод за паника в лагера на „девегистите“ (нарочената за ултрадясна, консервативна автомобилна фосилна клика – лята по калъпа на Добродетелната дружна през Възраждането) обаче няма – по график погребението е през 2040-а: хем достатъчно безопасно напред в бъдещето, за да не помним какви са ги говорили днешните политици, хем и достатъчно далеч, за да ги разтовари от отговорност на старини. Калпавият, дървен нож, изваден срещу технологията, обезпечила моторизацията като цивилизационен феномен през последните тринайсет десетилетия, бе представен в медиите така, сякаш успешният преврат е утре, а победата на „младите“ (шарената партизанска чета на утопично настроените, крайно леви електрореволюционери) е пълна. Историческата памет обаче подсказва, че за 23 години ще изтече много вода.
Как изглеждат числата: у нас последната информация за регистрациите от МВР до юли сочи електромобилен дял от 0,1 срещу 0,06% година по-рано. В абсолютни стойности разликата е 335 срещу 228 (+46,92%). Делът на електромобилите се е качил повече от броя им най-вече заради свалянето от регистрация на най-старите „автомобили“, а не вследствие на блестящите пазарни резултати. В ЕС 28 за полугодието той е нараснал от 0,43 на 0,56%. Всяко сравнение с водещите държави би било нелепо.
Според BMI Research, предложените забрани за автомобилите, задвижвани с изкопаеми горива, повдигат въпроса за състоянието на зарядната инфраструктура и потенциала й да понесе очакваните натоварвания.
Миналият месец стана дума, че за две и половина десетилетия технологията (включително тази, за която днес все още не подозираме) вероятно ще се развие достатъчно, за да осигури средна автономия от 500 и повече км. Друг е въпросът дали за толкова кратко историческо време електрическата зарядна инфраструктура ще е в състояние да се мери с конвенционалната.
Изброеното ме подсеща за коментара на един от аналитиците във Frost & Sullivan в Париж – Никола Мейон: „Шофьорите на електромобили, поемащи извънградски маршрут за уикенда, рискуват да пътуват 2-3 пъти по-дълго (тук още 2-3 пъти по-дълго), отколкото с двигател с вътрешно горене. Дори т. нар. „бърз“ електромобилен заряд (50 kW) е около 25 пъти по-бавен от зареждането с конвенционално гориво.“ От мен е допълнението, че в сметката трябва да влязат и 3-4 пъти по-късите интервали и моментално става ясно, че да се насрочва карнавал по повод възхода на електромобилите по-рано от едно поколение време е най-обикновен синдром на лятно оглупяване.
Скоро предстои да навестим темата отново по повод забавното BMW i3 и Renault ZOE с удължения му пробег и оригиналната идея да предоставя на доброволците запасен конвенционален транспорт; още през следващия месец пък предстои да видим и новия Leaf на Nissan с всичките му технологични чудесии.
Автосалонът във Франкфурт ще опита да покаже, че Европа не изостава в догонването на Tesla, особено след представянето на „масовия“ Model 3. В това време британските и френски политици, предизвестили края на конвенционалното задвижване, ще гледат нервно развитието на това съревнование.
За разлика от тях, местните слуги на суверена, чийто умствен потенциал не минава отвъд идеята за продължаване на програмата за субсидиране на електромобилите на публичните власти на Националния Доверителен Екофонд, се правят, че не гледат посредствения катастрофичен екшън „Качество на българската моторизация и последствията й върху обществените отношения“, а и ние – пишман българските автомобилисти – не правим кой знае какво за извеждането им от това клинично състояние.
Така екзалтацията по AC/DCпродължава, а глупавият сезон по тия земи е 12 месеца.
 |
| Nissan Leaf 2.0 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар