Дръжки и антена: Mercedes-Benz X-класа 250d 4MATIC

Това е премиум пикапът.

 

Уводът 

    Имало едно време, когато пикапите не били нищо повече от недодялани, малки камиони с място за двама, някоя и друга бала сено, и стандартната бракониерска надцевка зад седалките. Толкоз.

Когато взех книжка, имах честта да опитам екзотичен, чисто нов Isuzu: единична кабина, 2.3-литров бензин, задно предаване, без серво. 

–  И? – питате.

– Мрак, както би казала Елочка Шчукина от „Дванадесетте стола“; не ща да си припомням оня специфичен вкус на уж невъзможната според материалознанието сплав между олово и дърво в устата – отговарям – беше базов модел. 

Впоследствие обаче от конвейерите започнаха да слизат много по-близки до цивилизацията екземпляри с двойна кабина (виж примери, като Toyota Hilux, Nissan Navara или Volkswagen Amarok), благодарение на които за първите четири месеца на 2018-а в Европа-29 са продадени над 59 000, което е ръст от 8.5% – сегментът се увеличава, при това не само в Европа. 

Там Ford Ranger може и да води хорото, но реалната конкуренция на най-високия рафт е VW: тъкмо той е прекият съперник на последното му попълнение – Mercedes-Benz X-класа. Казано по друг начин, първият еднотонен, премиум камион. 

Разработен съвместно с Renault-Nissan, Х-класата е базиран на Nissan Navara и предстоящият Renault Alaskan, ала връзката им е доста свободна и в Щутгарт са извървели дълъг път, за да оставят свой отпечатък. Външните пропорции вероятно изглеждат смътно познати, но видимите общи елементи с „Нисан“ се ограничават до дръжките на вратите и антената. Точка. 

Конструктивното ядро се състои от рама, 2.3-литров, четирицилиндров турбодизел със 190 коня и 7-степенен автоматик, окачване на пружини, базирано на преработената комбинация двойни носачи/мултилинк и двойно предаване с избираеми режими и блокиращ заден диференциал. Преведено на човешки, това означава достатъчно сила за тегленето на ремарке с три коня или 8-метрова яхта – три тона и половина. 

Стандартите 

    Както и друг път е ставало дума, най-високият клас пикапи бързо скъсяват дистанцията с SUV-та и Х-класата бележи моментния връх в този еволюционен по същество процес. Най-високото ниво на оборудване Power, което се очаква да е и най-популярно, има определено цивилизован, даже – казвам го за пръв път по повод работно возило – изтънчен вид: 19-цолови джанти, хром, диоди навред… 

Системите за сигурност и подпомагане на каращия от типа на автоматично спиране и разпознаване на пътни знаци са стандартни, но за тях днес няма да говорим, тъй като ще си ги преговорите за домашно, а и не са чудо невиждано някакво. 

По-същественото е, че качеството на интериора е голяма крачка напред в сравнение с Navara: Mercedes-Benz са развили всичко, което виждате и пипате, до ниво, отговарящо на голямата звезда в мощната, изразителна предна решетка. По-качествените горни материали и удобните, електрически, кожени седалки с контрастни шевове, както и детайлите в таблото, са на нивото на очакванията. Не точно така стоят нещата долу, но нека не забравяме, че, макар и аристократичен, с необичайно високо ниво на персонализация, Х-класата е камион, обитаващ КПП-то между леката и лекотоварната гама на Daimler. 

В Баден-Вюртенберг са свършили отлична работа по акустичната изолация на вътрешното горене и вятъра от ушите на обитаващите кабината – там е тихо по всички камионни стандарти. И отвъд тях. Това е работа, която са длъжни да свършат, ако искат да вдигнат субективното усещане за качество и, както казах, са успели да маскират инак възгрубия тембър на лекотоварното задвижване. 

190-те му коня, впрочем, са напълно достатъчни за порене на магистрален асфалт, а 7-степенният автоматик добавя още един слой убедителност към тази по-скоро корабна, отколкото автомобилна конфигурация. Най-меко казано, не бих определил такъв тип техника като коли за каране; още по-малко бих оставил паметна записка за динамичните й качества, но държа да отбележа, че е направено наистина много в посока на това усещането зад волана да е по-близо до покрайнините на града, отколкото до центъра на селото.

Иначе увеличените предна и задна следи дават повече пространство за кураж в завой, или сравнително бърза промяна в посоката – впечатляващо за пикап. При все това, по чисто физически причини (дължина, тегло, междуосие и център на тежестта) това е едно инертно парче стомана, чието базово предназначение не допуска агресивната атака на върховете на завоите. 

Хидравлично усиленият волан е по-скоро лек за камион и представлява още една индикация за „меките“ пазарни цели, които „хиксът“ си поставя. За сметка на това е много индиректен и бавен – да не дава Господ да въртите тия 5.34 (най-дългото, което можете да купите по родните земи) из тесните улички на центъра през делник. Добре, че са камерите – взех да влизам в положението на шофьорите от чистотата… Това обаче съвсем не е недостатък, особено когато умишлено забиете в дълбокия сняг извън пътя: там ситуацията изведнъж става добре овладяна, с известно, крайно подвеждащо, усещане за безсмъртие.

Окачването, базирано на двойни носачи отпред и мултилинк отзад е поставено изцяло на пружини. И личи: поведението на 2.2-та тона живо тегло е далеч отвъд способностите на поставената върху ресори масова конкуренция, а усещането върху груб терен напомня повече SUV от среден клас, отколкото работен кон с рама. Спор няма: въпреки, че поема пътните несгоди с невъзмутимостта на плавателен съд, острите неравности все пак предизвикват нещо, наподобяващо сеизмичната вълна – минаващата по цялата дължина на колата вибрация, характерна за рамата. При все това пренася масите много грамотно и наклонът му в завой е добре владян; композиран е и вдъхва увереност с баланса си – напълно достатъчно. 

При целия камионджийски лукс на Х-класата и ефектно окачения 7-инчов централен дисплей вътре, все пак днес не е прилично да говорим за качествата на аудиото, чиято цел най-вероятно е по-скоро информативна (сведенията за нивото на река Дунав са приоритет №1, допускам), отколкото насладителна, но нейсе – все пак сме в пикап, макар и такъв, който навлиза в териториалните води на шестцифрените числа. А скоро идва още: шестцилиндров дизел… 

Заключението 

    На едно от ключовите комуникационни събития на Х-класата (това в Чили миналата есен) продуктовият мениджър е дал обет, че мощният удар в гредата с базирания на Renault Kangoo Citan няма да бъде повторен. 

И не е излъгал: първият в историята премиум пикап е най-добре дозираният досега коктейл между професионални и развлекателни умения  Някои (аз включително) ще възроптаят, че би могло да се отиде още по-далеч, но истината е, че Mercedes-Benz са полирали и подострили продукта си достатъчно, така че да го отличат от оригинала. И да събира тълпите мераклии по мегдани и бензиностанции. 

Казано по друг начин, дръжките и антената стигат на Х-класата, за да вдигне гравитацията на сегмента. 

Да, това е той – премиум пикапът. 

Всичко останало ще намерите в сайта.