Какво е?
Най-краткият отговор на въпроса би бил: „последната кола, обитаваща все
по-гъсто населения екваториален пояс, намиращ се в областта между севера на лимузините
и купетата на юг. Само за да се почувствате по-угрижени към неумолимия ход на
времето, ще ви напомня, че до пристигането на първото поколение Mercedes-Benz
CLS през 2004-а нямахме никакво
понятие колко тънка би могла да бъде линията помежду им.
И само за някакви си 15 години пъстрият панаир от шарени копия вече гъмжи от експонати: аудита,
кии, хюндаи, астъни, поршета… Не трябва да бъркаме „БМВ“ със сегментните
новодомци обаче – те са по-скоро сред оригиналите: Серия 6 Gran Coupe започна през 2012 и миналата година бе
заменена от модел с по-голям цифров еквивалент, но сходен етос.
Така голямото купе на осмата серия дойде с амбициозната задача да скочи над
летвата на високите очаквания, но то върви в комплект с въпроси: един много добре изглеждащ транспортен обект, дума няма, ала с този си пряк произход от
купето не е ли прекалено твърд за нрава на плюшените, дългокраки GT-а и не е ли твърде голям и надут за
разбиранията на спортната кола?
На така зададения въпрос от Мюнхен ще отговорят
с дидактичен монолог за невнимателния ви прочит, който ще започва горе-долу
така: „Комбинацията от прецизно начертани линии и обширни повърхности,
преминаваща като червена нишка през новия дизайнерски език на марката BMW, помага на екстериора на новото „БМВ“
Серия 8 Гран Купе да постигне неповторим баланс между динамика и елегантност.
Стилът е символичен за посланието на колата, тъй като моделът от Серия 8
предоставя спортния си характер в най-луксозен вид. Духът на концепцията за
купе с четири врати е превърната в тяло на отличителна, помпозна
прогресивност.“
Свеждам засрамен поглед пред строгата баварска класна и продължавам:
добавянето на пространство за пътници отзад, както и по-голям багажник с експресивен спойлер, върши добра работа и в двете посоки. Пространството в края на
краищата е най-добрият лукс, така че то е по-добре подготвено да глези вас и
спътниците ви, докато изтегленият, четириврат профил с къса задница и преден
надвес променя представите за това колко спортно може да бъде достатъчно. Макар и общото излъчване на осмицата да е до голяма степен съхранено, бих дръзнал
да се ангажирам с мнението, че тази й – предназначена да играе с вятъра,
атлетично-елегантна – форма е по-подходящата.
А е и по-евтина на всичкото отгоре: повече кола за по-малко пари – кой би се осмелил да заложи точно там? Осмица с четири врати е с над пет хиляди
по-евтина от двувратия си еквивалент и започва от малко под 182К, а лимитът
нагоре е докъм 300, от които само матовосиният външен цвят и предизвикателния шик на кореспондиращата му
двуцветна мериносова овча кожа вътре правят около 20. И това е без изобщо да
сме нагазили до пояс в дълбоките води на М версията, които оставям за отделен разговор…
Да не губим време
Интериорът, както вече стана дума при купето, е малко вероятно да ви смае, каквито
очевидни цели преследват у пряката конкуренция, ала тази му особеност не пречи
пространството отпред да е щедро (по-изправеното предно стъкло има ефект), а субективното възприятие за качество и естетика
на материалите да е наистина високо, макар и сдържано според стандартите на тоя
иначе надут сегмент. Няма никакъв смисъл да изброявам, защото ще си го проверите
за домашно, ала за сметка на това списъкът с оборудването е действително дълъг
и в преобладаващата си част познат.
Новото е предимно отзад, където Gran Coupe
предлага втори ред, разделени с конзола от
самолетен тип, седалки с монолитни облегалки за главите, лесен достъп и
символичен централен колан – колкото да го хомологират като 4+
1. Най-едрите на борда зад гърба ви ще
намерят повод за мърморене само по адрес на пространството за главата;
най-критичните и дългокраки ще кажат, че седалищата част им идва леко къса,
но не обръщайте много внимание: светът на стандартните хора им е вечно
недостатъчен. В тия думи обаче има и истина: и Audi A7
, и Mercedes-Benz
CLS проявяват повече старание в
угаждането на седящите отзад, а и багажниците им са малко по-големи и достъпни.
Да не забравяме все пак, че днес говорим за сплав между купе и лимузина, базирана
на първото, което автоматично я превръща по-скоро в нишов избор-прищявка,
отколкото в утилитарна транспортна обосновка.
Падна ми се да общувам с една от на пръв поглед по-парадоксалните
модификации на G16: 840d, под чийто капак се е наместил 3-литровият линеен дизелов
шестак B57 от конвенционалната
модулна баварска агрегатна фамилия. Двете каскадни турбини осигуряват въртящия
момент от ниски обороти, а директното common-rail впръскване под високо налягане се грижи за
прецизното дозиране (за
резултатите от него след малко) и чистота на горивния процес. Пиковите стойности са 320 к.с. и 680 Нм, за
чието превръщане в импулс напред се грижи добре познатият могъщ 8-степенен хидротрансформатор
от ZF, както и двойно
предаване с многодисков съединител и изтеглен към задния мост баланс, в
комбинация с което сервират истински многофасетно (като горната част на скоростния лост) настройване на режимите си – до степен, в
която се чувстваш като сомелиер на дегустация, в чиято глава се върти
натрапчивото съмнение в потребността от толкова разнообразие.
Въпреки по-голямата си площ и маса (1925 кг в моя случай)
версията с четири врати на този модел е съхранила почти същата, нежно-спортна GT шофьорска привлекателност на купето,
оставяйки дълбок резерв поведенческа динамика за тези, които ще я пожелаят;
дори без допълнителния заден диференциал и активните щанги – само с едните
управляеми в два режима задни колела.
И все пак колата се държи енергично, с фокусирано и точно поведение за метал
с дължина над 5 метра и контролира теглото си дори при високи скорости и върху
специфично тестови повърхности. В управлението й има постоянна тежест и
интуитивна отзивчивост, които позволяват много точното поставяне на пътя, което
я прави управляема и по тесни пътища, помагайки й да се изтегля много ефективно
върху по-бързи, широки и гладки участъци.
При целия ожесточен дизелов екзорсизъм, обхванал Синята планета, 40d има много силни аргументи в своя полза.
Тих и рафиниран по стандартите на вътрешното горене, той предлага внушителни
залежи от въртящ момент в средния диапазон и отзивчивост напълно според
претенциозните стандарти на охолството в GT обществото. По простата причина, че пътят на
изгорелите газове минава през сложен лабиринт на очистване и неутрализация, просто
не бих окачествил звука му като недостатък: категорично не съм в групата на
екстремистите и уверения му, басов тон, трансформиращ се под натиск в сдържан
рев, ми е повече от достатъчен.
Съвсем друга работа е дефицитът на полезно
усърдие над 4500 оборота, но и той не влиза в списъка от болки за умиране
при наличието на удивителния за възможностите на колата реален разход от
8.3 - 8.8, благодарение на който можете да карате спортно поне 700 километра между
две зареждания. И всичко това постигнато с оная мамеща, грациозна лекота,
поставяща под пряка заплаха и най-хигиеничните шофьорски книжки…
Подобно на купето, Gran Coupe вози твърдо и настоятелно за голяма, луксозна кола. Предвид
обстоятелството, че мюнхенският инженеринг е предпочел активните амортисьори
пред въздушното окачване, масово предпочитано в сегмента, колата страда от
логичен недостиг на изолираност от пътната настилка под нея, която у нас твърде
рядко й помага, както знаем. Същото се отнася и до динамичната й
многостранност, благодарение на която, дори с „непукаемите“ 20-цолови
runflat гуми, движението е по-скоро
натоварено отколкото шумно и се успокоява едва в режим Comfort, ала дори и в него неравностите не се
попиват от двойните носачи и петточковия мултилинк така виртуозно, както със
задачата би се справил пневматичният им еквивалент.
Ще е безсрамно от моя страна, ако не кажа две добри думи за интелигентните
лазерни
светлини, с помощта на чиято напредничава технология карането вечер вече е
дисциплина, по-интересна от дневното, а способността им да разтоварят очите ми
от нощната умора, намалявайки всички съпровождащи я рискове, предизвиква първичен
респект към хората, обезпечаващи прогреса.
На този фон средното ниво на озвучаване отново е обезпечено от Harman
Kardon, чийто 464-ватов усилвател
клас D и 16 говорителя осигуряват вярното
възпроизвеждане на 192-килохерцовия, 24-битов FLAC с царствения с диапазона и чистотата си глас на
Даян Шур. В Red
Cab to Manhattan от пищния „Friends for Schuur“ гласът й е като сребърно венецианско
огледало на душата: сантиментален, страстен, игрив, техничен, бляскав – той има
всички качества за джаз, поп, госпъл и блус. Това е елитът на женския вокал в
наши дни, а Даян плува грациозно, редом до най-великите в джаза и попа
едновременно.
Подходът на пенкилера
Серия 8 Гран Купе вероятно е най-красиво нарисуваната кола в настоящата им
гама. „Е, не е кой знае какво постижение“, биха възразили най-заядливите и лишени от чувство за мяра любители на кича, но дори
и те няма да отрекат, че тъкмо този е един от автомобилите, чувстващи се най-добре и в кожата си на парадокс; парадокс, предопределен от възможното
съчетаване на наглед непримиримите изисквания за гладкост, спортна същност,
дълъг пробег и повече място за съхранение в един „подход на пенкилера“, който
съумява да създаде голямо и луксозно дизелово GT с ясното съзнание, че не предлага най-интензивния
фитнес уред на пазара.
Което съвсем не значи, че душата му не вибрира от енергия, ала самото
обстоятелство, че при всички емисионни ограничения и бурното регулаторно време,
в което живеем, BMW все пак
са в състояние да направят добра висока, спортна дизелова лимузина само по себе
си е история от рубриката на най-добрите новини.
–
Останалото, както винаги, ще откриете в
сайта им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар