¾ от 2020

Или България Q3

Тенденциите на възстановяване при употребяваните коли са по-категорични

   Докато се дивим на световната пазарна шарения, в която Китай и Щатите продължават ръстовите тенденции от последните месеци, а в Европа Германия и Италия демонстрират добър септември – за разлика от Франция, Испания и Обединеното кралство, където пък преживяват най-лошото начало на есента от смяната на регистрационните номера през 1999-а – новините изобщо не са еднозначни. Общият им знаменател остава несигурността.

   Такъв спад не подлежи на лечение без държавна намеса – трябва 

да е ясно и за най-наивните

Ново този път обаче има и у нас. Започвам с добрата новина, че настъпи краят на половингодишно (от декларацията за готовност) чакане: към данните за автомобилните регистрации по марки МВР най-после се престрашиха да добавят и модели. Това е вест, достойна за шампанско, тъй като най-после – макар и след известно време, докато се понатрупа история – става възможен повърхностният, сегментен анализ, без който пазарните участници се чувстваха като Самуилови войници без стотник. Като не забравям да се зарадвам и поздравя министерството за проявата на здрав разум, не забравям също настойчивото търпение на ААП, с което отново подложиха на успешна проверка старата истина, че с постоянство всичко се постига. Сега ще очакваме информацията и по видове задвижващи системи – така анализът и планирането на един автомобилен пазар, чийто размер е в рамките на статистическата грешка в ЕС, най-после ще станат и професионално възможни.

   Кодът остава „Червено“: единичните изключения 

не влияят на картината

Радостта от информацията обаче не ми пречи да изпитвам противоречиви радостно-печални чувства, сродни с тези в семейството на дете със специални образователни потребности на абитуриентския му бал: радостта от завършването на средно образование е примесена с тъгата от закъснелия резултат. Така празникът е само у нас – забравили, че една от основните характеристики на всяко действие е навременността му, изоставаме печално по всички нормални показатели.

    Пазарът на употребявани автомобили отбелязва първия си положителен месец, с което ножицата в тенденциите между новите и употребяваните у нас се отваря още, което е индикатор за качество във всеки мислим обществен аспект.

Друго измерение на горчиво-сладкия септември е излязлата „информация“ (кавичките се дължат на дефицита на субстанция в съобщението) за нещо, по което се работи от месеци и се нарича Национална стратегия за пътна безопасност до края на десетилетието заедно с тригодишния план (до 2023 г.) към нея.

Тук вече твърдо не се радвам, най-вече защото България е земя на несбъднатите стратегически документи, които се пишат с нагласата, че представляват единствената цел пред администрациите, а изпълнението им просто не е показател. Такъв бе случаят с предходната, за която отговорност няма у нито една от структурите, призвани да я прилагат, да не говорим за планините от стратегическа хартия, безпаметно заминали в боклука.

   Така представена, класацията 

подлежи на коригиране с до- 
пускания, но не това е решението

Всеки читател със здрави нерви и разум над санитарния минимум ще намери в общо няколкото изречения по качеството на българския автомобилен парк в над 300-страничната Интегрираната транспортна стратегия до 2030 г. най-обикновено пренебрежение към моторизационната ни проблематика. Освен за липса на институционален капацитет, това говори и за отсъствието на желание за сериозното й приоритизиране. По тази една проста причина се отнасям с фундаментално недоверие към текущия локуморазтегателен процес – до появата на конкретни, смислени и измерими намерения и категорични модернизационни резултати.

Самият пазар на нови автомобили продължава отрицателното си представяне: след неприятния август септември изглежда малко по-малко притеснителен, но спадовият коридор, в който се движим, обещава извънредно предизвикателна 2021-а, изпълнена с промени в посока пренастройване на пазарните участници към новите, по-сурови, реалности, които ще я следват.

Освен за всичко друго, тия обстоятелства ме подсещат, че независимо кога са следващите парламентарни избори, автомобилните хора би трябвало да привикаме основните политически кандидати за доверието ни на сериозен и съдържателен разговор, от който да стане ясно има ли тоз път поне минимален шанс за някакво разбиране от страна на българските партии, или ще я караме както досега, приемайки карикатурното им провинциално невежество и липса на базова грамотност по темата, гарнирани с обичайната липса на амбиция за преодоляването им. Всички крайни срокове да ни омръзне са отминали отдавна: загубихме 30 години, в които родното ни антипостоянство постигна един-единствен категоричен резултат: последни места във всички възможни съществуващи класации.

Това, че мога да ви покажа 50-те най-регистрирани коли в страната все още не е повод за хвалба, защото не означава, че са непременно най-търсените. Причината: липсата на огледални данни за реекспорта, с които да ги коригирам, така че се задоволете с наличното. Със сегментен анализ ще се занимаваме при всеки сгоден случай в бъдеще – днес толкова.

   За електромобилите нямам какво ново да кажа, освен обстоятелството, че българските автомобилни дистрибутори рискуват да пренебрегнат един от основните рискове на бъдещето: вторачени в изпълнението на тактическите си цели, най-важната сред които естествено е борбата за жизнеспособност, те пропускат, че доставчиците на мобилни услуги пряко застрашават да им отнемат контактната площ с клиентите или клиентския интерфейс, ако първото звучи по-вехто. Накратко това е традиционната автомобилна екосистема около цикъла на пряко автомобилно (и съпътстващите го услуги) потребление, благодарение на което тя се превърна в глобален колос.

Сега на хоризонта се вижда късането на връзката между потребител и доставчик, рискуваща деградирането на автомобилните производители до деперсонализиран доставчик на оборудване с всичките потенциално тежки финансови последствия от загубата на добавена стойност, съкращаване на маржове и куп други, все важни.

   Електромобилизация? Такова нещо няма

Тук му е мястото да си припомним: единственият начин за противопоставяне на компаниите, търсещи новото си място под слънцето, е производителите и дистрибуторите да са в състояние да предлагат както услугите, ориентирани около автомобила, така и тези, които не зависят от него; когато могат да управляват мобилността като мрежа, доминирайки безценното си взаимоотношение с клиента през целия му живот във и около автомобила. При нас, както всичко останало, това ще стане по-бавно, но първите сигнали за ерозия са вече факт и голямата червена лампа пред старшия мениджмънт би трябвало да светне. Защото, освен всичките ни други специфично български предизвикателства, поколението Z вече е на прага с неговите.

   Заради ниската покупателна сила и липсата на бонуси дори зарядните
хибриди не могат да достигнат заветния 1%

В този контекст българите се държим като типичната котловинна култура, описана от Иван Хаджийски: темата много-много не ни засяга; институциите нямат нито административен, нито интелектуален капацитет, още по-малко воля да работят по въпроса (те винаги са дишали с един бял дроб, а в момента просто чакат развитието на вътрешнополитическата ситуация), а от сектора не идва достатъчно решителен натиск за промяна на една критична ситуация, в която България фактически представлява кошче за автомобилен боклук, а автомобилният ни парк е не модернизационен инструмент, а заплаха за националната сигурност под формата на недъгавата транспортна система, в чийто фундамент е бетониран.

   Електромобилизация може и да няма, ала дизелизацията напредва устойчиво и с газ до пода

–

Признаването и осмислянето на проблема като такъв, вън от кратките формални констатации без последствие, би бил първата малка стъпка по дългия път към подобрението. Вече 30 години се ужасяваме от мисълта да я направим. 

   Устойчиви и в бездействието: то е най-лесно достъпното условие, без което не може, за постигането на подобен резултат