четвъртък, 29 октомври 2020 г.

Отличаване: Peugeot 2008

В един кипящ сегмент


   Снимки: Automobiles Peugeot

    Малко са автомобилните пространства в днешно време, предлагащи по-голямо видово разнообразие от това на субксомпактните кросоувъри. Практически всеки от масовите производители предлага поне един модел в неутолимо растящия сегмент. Растящ до степен, в която потребностите от електрифициране на задвижващите им системи с оглед постигане на новата емисионна рамка се превърнаха в приоритет №1, както е и самото им предлагане, впрочем, заради по-ниските емисии от тези на големите роднини нагоре из гамите.

Причината за популярността им е съвсем банална: заради изявените потребителски предпочитания към тях, кросоувър братовчедите на хечбековете от B сегмент защитават по-високи маржове. Така създаването на модел, който да се отличава от броящата вече няколко десетки тълпа на тая порода возила, става дяволски трудна работа; ала не и неизпълнима задача, съдейки по обстоятелството, че напоследък французите успяват да вкарат сериозен брой модели в топ 10 на най-продаваните европейски автомобили, като подсилват потребителския апетит за малки френски автомобили, ерозиращи историческия германски монопол.

   Коментарът тук е сравнително лесен: на пазар с нашата покупателна сила и пътна 
инфраструктура сегментът логично се оглавява от най-евтиния 4х4 продукт, а колите 
във водещата тройка до една предлагат двойно предаване. Втората тройка са модели 
с предно и мястото на 2008 в нея всъщност е силен резултат предвид цената му
Дори у нас – с всички възможни уговорки за особеностите на потребителското търсене, които сме правили през годините – малките двуобемни, джипообразни возила наближават 13-те процента пазарен дял, което автоматично ги превръща в незаобиколим с важността си инструмент за пазарно присъствие в една страна, чието потребление продължава да фетишизира двойното предаване, ала в последните години сякаш се наблюдава известен отлив, предимно по неволя, най-малкото заради ограничаващото се предлагане, обусловено от актуалната европейска емисионна рамка.
 

2008

    Представен миналата година, Peugeot 2008 представлява второ поколение на модела в портфейла на 210-годишния френски лъв, чийто първи опит всъщност много харесах: в цялостно осмислената му концепция с куп положителни страни; дори крайно чешитският му по стандартите на онова време интериор бе признак, че французите се стягат.

По същество новата 2008-ца е следваща голяма крачка напред в жанра на отличителния екстериор: също както по-малкия си брат 208, тя е поставена върху новата групова CMP платформа, предлагаща възможности за равностоен микс на трите основни направления в задвижващите системи (бензид/дизел/ток), събран в значително увеличената дължина от 4,30 и подобрена якост, без жертви в теглото при това.

Дизайнерът на модела, Сандип Бхамбра логично е рисувал външния му облик, съобразявайки се с текущите изразни средства на марката, въплътени в 208 и 3008, а общото впечатление за стилистиката на колата е дръпнало осезаемо нагоре. Отличителна предна решетка (със специфична хромирана текстура в най-високото ниво на оборудване GT PureTech 155, което карах) и светлини поставят началото на профил с по-внушителен, хоризонтален преден обем с изместено назад предно стъкло, даващ началото на масивна, двуцветна скулптура със стремително изкачваща се назад линия на стъклата, завършена с масивна С колона с „копринено екранирана“ текстура и характерните три диодни котешки драскотини отзад. Профилът е тържество на масивните, триъгълни повърхности, чиято остра игра на светлосенки не просто хваща очите и върти главите от тротоара, а и гарантирано скъсява живота на инженерите от пресовъчния цех, пълнейки сърцата и на техните побратими от репаратурата, но такава е цената на отличителния дизайн, увенчан от големите радиуси на колесните арки, плътно изпълнени от 18-цоловите олекотени, двуцветни колела и двойните хромирани ауспухови накрайници – една необичайна гледка за трицилиндров бензин с квадратура от 1,2.

Отварям шофьорската врата. Вътре ме посреща среда, която въпреки умерената си на пръв поглед странност, предлага много високи по стандартите за масов сегмент нива на качество и сглобяване, оставяйки голяма част от конкуренцията на сянка. Играта на материали, цветове, обработки и текстури във вече традиционното двуетажно, ориентирано към шофьора, арматурно табло, заедно с контрастните шевове в удобните седалки, хармонират с външността, превръщайки този баланс в чувство за шик, стимулиращо чисто сетивната ми охота ми да опипвам колата всеки път преди да я запаля.

Един от основните вътрешни акценти естествено е i-Cockpit-ът, който заедно с 10-инчовия чувствителен на допир дисплей представлява един от двата прозореца за достъп до интерфейса за общуване с машината. Графиката на дискретно гледащия към водача централен екран е много добра, за разлика от оперативната му функционалност, която понякога налага дълбоко ровене из менюта, но нима това не е справедливата цена за превръщането на колите в компютри на колела, към което се стремяхме с толкова ентусиазъм? Е, пристигнахме… В защита на „Пежо“ трябва да кажем, че има коли, в които физическите бутони са изцяло елемент от миналото и работата с тях оставя далеч от еднозначни впечатления, докато тук съвсем не е така.

Както и в останалите им модели, високо разположената триизмерна холограма на шофьорския, макар и не по всеки вкус, определено интригува със способността си да извежда напред приоритетно най-важните съобщения, а към особеностите на картингово разположения ниско в краката ми удобен, малък волан отдавна вече съм привикнал. Освен стандартните решения за свързаност, поддържащи двете основни мобилни платформи и ситуираната в долната част на централната конзола док станция за смартфона, приятно се представя истински находчивата конструкция на капака й, чиято вътрешна страна е много удобна стойка, ако ще го използвате в движение, както постъпвам аз (кой би оспорил ползите от Waze). Дяволът действително е в детайлите и тук ме изненадаха с изобретателност – до степен, в която осемте художествени нюанса на заобикалящото осветление потънаха далеч назад в приоритетите за сметка на вездесъщата прагматика.

Благодарение на увеличеното до 2,60 междуосие и обща дължина вътре изобщо е станало по-широко и възрастните обитатели ще са доволни да научат, че вече могат да седнат смело едни зад други и на дълъг път, а зад гърба на втория ред има също увеличен до 434 л модулируем багажник с двоен под и електрическа врата. Изобщо покрай амбицията да атакуват нови ценови рубежи през играта със субективните усещания за качество, „Пежо“ не са забравили и базовите добродетели на практичността: съхранението на най-различни джаджи и потреби е осигурено от разнообразни по обем, форма и механизация кутии, ниши и кошчета.

Да се раздвижим

    Бензиновата гама на 2008 е изградена върху три версии на мощността от познатото агрегатно поколение EB, което се влага под капаците на общо пет марки, тук настроен на 115 kW и свързан с последна версия на 8-степенния автоматик от Aisin. До скоростния му джойстик е разположен контролът на трите основни режима, а компенсацията за липсващото двойно предаване се предлага като опция под името Advanced Grip Control и на практика предлага три режима на толерантност към приплъзване от системата за стабилност плюс контрол на спускането. Механичните основи на шасито са крайно праволинейни: стоманен монокок с преден макферсън и торсионна греда отзад.

В движение всичко това се преобразява най-напред в охотата за развъртане до червено на малкия бензин, работещ в добър синхрон с понятно съпротивляващата се към сваляне на предавки в режим „Eco“ трансмисия – състояние на духа й, което се нормализира в „Sport. Освен на конските сили, които действат предимно в края на оборотомера, усещането за живост на 2008 се дължи на ранната поява на 240-те нютона въртящ момент (1750 оборота) и дългото им плато. Така ускорението до 100 от 8,9 секунди се превръща във второстепенна величина, а водещо става това между 80 и 120 – дисциплина, която се взима за почтените 5,8. Двигателят е тих в най-популярните режими и характерният му тембър от малката градинска техника става чуваем едва, когато го пришпориш настойчиво; не съм сигурен обаче, че зоната на лекомислената палавост ще е най-търсеното местообитание в колата. Това обстоятелство, както и цената, за която ще стане дума след малко, ще направят по-скромния му брат значително по-продаваем, особено в България.

Усещането за живост се подхранва от средно директния волан, който е изключително лек за маневриране при ниски скорости, а добавянето на темпо и странично ускорение в завой го утежнява с убедителна естественост. По силата на неизбежните физични закони по-високата кола предполага компромис с качеството на движение в завой, а 18-цоловите джанти прибавят известно усещане за острота и хрупкавост при инак достатъчната вертикална амплитуда на амортисьорите в мекото поемане на щедрите ни български демонстрационни неравности във и извън града, водещи до чувството за умерена отпуснатост на шасито. Това обаче е напълно допустим метод за намиране не приемлив баланс между стабилността на придвижване и субективното чувство на бордово охолство: ако коравото като камък окачване и високия адреналин са в челото на приоритетите ви, така или иначе няма да се завъртите около субкомпактния SUV в шоурума. Най-общо казано, по съотношение между удобство на возенето и радост от карането 2008 не е във върха на сегментните списъци, но никак не е и далеч от тях – такава очевидно е била и целта на настройките му. Инак волята да устоите на големите красиви джанти ще бъде щедро възнаградена с повече охолство в движение.

Да не пропусна: остротата, за която преди малко стана дума, превръща 2008 в най-спортния малък кросоувър в групата на PSA. Друг е въпросът дали собствениците му ще се интересуват или изобщо ще забележат факта, че любопитството да изследват страничното натоварване при описването на гладки асфалтови криви с висока скорост няма нищо общо с подмятането им насам-натам. Много по-вероятно ми изглежда да обърнат внимание на приглушеното придвижване по магистрала и реалния напредък в неосезаемата гладкост на автоматика, както и общата му енергийна ефективност, която в моя случай се отплати с разход в порядък 8,4.

Не съм сигурен дали мястото е тук, но не е по силите ми да пропусна: озвучаването от признатите френски занаятчии във високия аудиофилски жанр Focal. В разработването му са инвестирани повече от три години време, а целта е само една: богата, детайлна и динамична звукова среда, независимо от слушания материал. Резултатът е постигат през 515-ватов, 12-канален усилвател клас AB/D и 10 говорителя, 8-инчов супербас включително.

Тези, за които музиката е важна част от живота, няма начин да не обърнат внимание: блестящият с вокалната си деликатност печат на Stacey Kent е прегърнат топло от голям оркестър. Но вместо да я тласкат към стремителни върхове и грандиозни идеали, в албума I Know I Dream струните и месинга действат като увеличително стъкло за топлия й интимен тембър. Като талантлив екскурзовод в едно щастливо пътешествие, Стейси те разхожда из състоянията на любов, радост и носталгична меланхолия; малко са вокалистите, разполагащи с финес като нейния в намирането на път към текста, както е в забележителния френски на "Avec Le Temps". Четейки 24-битовия 192-килохерцов FLAC файл, Focal пресъздават тъгата по онова, което времето отмива със съпоставима естетично-музикална деликатност. Истинска находка е в автомобили с този размер, а малко странно пакетираната опция струва всеки лев от цената си.

Да обобщим

    Почти мога да чуя как заглушавате прозявките си, когато вдигнем дума за поредния малък SUV. Тази обаче е сред добрите жанрови интерпретации: чувстваща се добре в кожата си, тя няма вид на надут хечбек и макар че технологията й е изцяло заета от 208, е естетично изпълнена, придавайки на 2008 истинска свежест в този шеметно претъпкан сектор от пазара.

Имайте предвид обаче, че ако искате по-прилична мощност, човешка трансмисия, подобаваща цветова палитра и още малко безопасност под формата на разнообразните активни подпомагащи системи, ще сте ударили 50-те хиляди преди да се осъзнаете. Както и друг път е ставало дума, това е част от похода нагоре и репозиционирането на марката Peugeot, а устойчивостта срещу отстъпки демонстрира самочувствието на претенциозен продукт с нарасналите му остатъчни стойности.

    С отличителния си дизайн второто поколение на 2008 прави една безспорно решителна крачка напред в територията на субективната и обективна оценка за качеството на един масов автомобилен продукт, а с дръзкия си интериор е в състояние да мери сили със синьокръвната тевтонска аристокрация, успешно откроявайки се от тълпата.   

При положение, че достойнствата му надделяват, реалното препятствие пред челните места у нас (освен липсата на двойно предаване, която си остава непреодолима пречка – няма какво да се лъжем), и не чак толкова в Европа, е много амбициозната цена. А тя, особено в настоящите турболентни времена, остава ключов компонент за вземането на решение в един кипящ от по-достъпни алтернативи сегмент.

Подробностите за Peugeot 2008, както обикновено, ще откриете в сайта им.



Няма коментари:

Публикуване на коментар