Показват се публикациите с етикет BMW 8 Gran Coupe. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет BMW 8 Gran Coupe. Показване на всички публикации

четвъртък, 15 октомври 2020 г.

Една история за пенкилер: BMW 840d xDrive Gran Coupe

И парадокс


   Снимки: BMW AG


Какво е?

    Най-краткият отговор на въпроса би бил: „последната кола, обитаваща все по-гъсто населения екваториален пояс, намиращ се в областта между севера на лимузините и купетата на юг. Само за да се почувствате по-угрижени към неумолимия ход на времето, ще ви напомня, че до пристигането на първото поколение Mercedes-Benz CLS през 2004-а нямахме никакво понятие колко тънка би могла да бъде линията помежду им.

И само за някакви си 15 години пъстрият панаир от шарени копия вече гъмжи от експонати: аудита, кии, хюндаи, астъни, поршета… Не трябва да бъркаме „БМВ“ със сегментните новодомци обаче – те са по-скоро сред оригиналите: Серия 6 Gran Coupe започна през 2012 и миналата година бе заменена от модел с по-голям цифров еквивалент, но сходен етос.

Така голямото купе на осмата серия дойде с амбициозната задача да скочи над летвата на високите очаквания, но то върви в комплект с въпроси: един много добре изглеждащ транспортен обект, дума няма, ала с този си пряк произход от купето не е ли прекалено твърд за нрава на плюшените, дългокраки GT-а и не е ли твърде голям и надут за разбиранията на спортната кола? 

На така зададения въпрос от Мюнхен ще отговорят с дидактичен монолог за невнимателния ви прочит, който ще започва горе-долу така: „Комбинацията от прецизно начертани линии и обширни повърхности, преминаваща като червена нишка през новия дизайнерски език на марката BMW, помага на екстериора на новото „БМВ“ Серия 8 Гран Купе да постигне неповторим баланс между динамика и елегантност. Стилът е символичен за посланието на колата, тъй като моделът от Серия 8 предоставя спортния си характер в най-луксозен вид. Духът на концепцията за купе с четири врати е превърната в тяло на отличителна, помпозна прогресивност.“

Свеждам засрамен поглед пред строгата баварска класна и продължавам: добавянето на пространство за пътници отзад, както и по-голям багажник с експресивен спойлер, върши добра работа и в двете посоки. Пространството в края на краищата е най-добрият лукс, така че то е по-добре подготвено да глези вас и спътниците ви, докато изтегленият, четириврат профил с къса задница и преден надвес променя представите за това колко спортно може да бъде достатъчно. Макар и общото излъчване на осмицата да е до голяма степен съхранено, бих дръзнал да се ангажирам с мнението, че тази й – предназначена да играе с вятъра, атлетично-елегантна – форма е по-подходящата.

А е и по-евтина на всичкото отгоре: повече кола за по-малко пари – кой би се осмелил да заложи точно там? Осмица с четири врати е с над пет хиляди по-евтина от двувратия си еквивалент и започва от малко под 182К, а лимитът нагоре е докъм 300, от които само матовосиният външен цвят и предизвикателния шик на кореспондиращата му двуцветна мериносова овча кожа вътре правят около 20. И това е без изобщо да сме нагазили до пояс в дълбоките води на М версията, които оставям за отделен разговор…

Да не губим време

    Интериорът, както вече стана дума при купето, е малко вероятно да ви смае, каквито очевидни цели преследват у пряката конкуренция, ала тази му особеност не пречи пространството отпред да е щедро (по-изправеното предно стъкло има ефект), а субективното възприятие за качество и естетика на материалите да е наистина високо, макар и сдържано според стандартите на тоя иначе надут сегмент. Няма никакъв смисъл да изброявам, защото ще си го проверите за домашно, ала за сметка на това списъкът с оборудването е действително дълъг и в преобладаващата си част познат.

Новото е предимно отзад, където Gran Coupe предлага втори ред, разделени с конзола от самолетен тип, седалки с монолитни облегалки за главите, лесен достъп и символичен централен колан – колкото да го хомологират като 4+1. Най-едрите на борда зад гърба ви ще намерят повод за мърморене само по адрес на пространството за главата; най-критичните и дългокраки ще кажат, че седалищата част им идва леко къса, но не обръщайте много внимание: светът на стандартните хора им е вечно недостатъчен. В тия думи обаче има и истина: и Audi A7, и Mercedes-Benz CLS проявяват повече старание в угаждането на седящите отзад, а и багажниците им са малко по-големи и достъпни. Да не забравяме все пак, че днес говорим за сплав между купе и лимузина, базирана на първото, което автоматично я превръща по-скоро в нишов избор-прищявка, отколкото в утилитарна транспортна обосновка.

Падна ми се да общувам с една от на пръв поглед по-парадоксалните модификации на G16: 840d, под чийто капак се е наместил 3-литровият линеен дизелов шестак B57 от конвенционалната модулна баварска агрегатна фамилия. Двете каскадни турбини осигуряват въртящия момент от ниски обороти, а директното common-rail впръскване под високо налягане се грижи за прецизното дозиране (за резултатите от него след малко) и чистота на горивния процес. Пиковите стойности са 320 к.с. и 680 Нм, за чието превръщане в импулс напред се грижи добре познатият могъщ 8-степенен хидротрансформатор от ZF, както и двойно предаване с многодисков съединител и изтеглен към задния мост баланс, в комбинация с което сервират истински многофасетно (като горната част на скоростния лост) настройване на режимите си – до степен, в която се чувстваш като сомелиер на дегустация, в чиято глава се върти натрапчивото съмнение в потребността от толкова разнообразие.

Въпреки по-голямата си площ и маса (1925 кг в моя случай) версията с четири врати на този модел е съхранила почти същата, нежно-спортна GT шофьорска привлекателност на купето, оставяйки дълбок резерв поведенческа динамика за тези, които ще я пожелаят; дори без допълнителния заден диференциал и активните щанги – само с едните управляеми в два режима задни колела.

И все пак колата се държи енергично, с фокусирано и точно поведение за метал с дължина над 5 метра и контролира теглото си дори при високи скорости и върху специфично тестови повърхности. В управлението й има постоянна тежест и интуитивна отзивчивост, които позволяват много точното поставяне на пътя, което я прави управляема и по тесни пътища, помагайки й да се изтегля много ефективно върху по-бързи, широки и гладки участъци.

При целия ожесточен дизелов екзорсизъм, обхванал Синята планета, 40d има много силни аргументи в своя полза. Тих и рафиниран по стандартите на вътрешното горене, той предлага внушителни залежи от въртящ момент в средния диапазон и отзивчивост напълно според претенциозните стандарти на охолството в GT обществото. По простата причина, че пътят на изгорелите газове минава през сложен лабиринт на очистване и неутрализация, просто не бих окачествил звука му като недостатък: категорично не съм в групата на екстремистите и уверения му, басов тон, трансформиращ се под натиск в сдържан рев, ми е повече от достатъчен. 

Съвсем друга работа е дефицитът на полезно усърдие над 4500 оборота, но и той не влиза в списъка от болки за умиране при наличието на удивителния за възможностите на колата реален разход от 8.3 - 8.8, благодарение на който можете да карате спортно поне 700 километра между две зареждания. И всичко това постигнато с оная мамеща, грациозна лекота, поставяща под пряка заплаха и най-хигиеничните шофьорски книжки…

Подобно на купето, Gran Coupe вози твърдо и настоятелно за голяма, луксозна кола. Предвид обстоятелството, че мюнхенският инженеринг е предпочел активните амортисьори пред въздушното окачване, масово предпочитано в сегмента, колата страда от логичен недостиг на изолираност от пътната настилка под нея, която у нас твърде рядко й помага, както знаем. Същото се отнася и до динамичната й многостранност, благодарение на която, дори с „непукаемите“ 20-цолови runflat гуми, движението е по-скоро натоварено отколкото шумно и се успокоява едва в режим Comfort, ала дори и в него неравностите не се попиват от двойните носачи и петточковия мултилинк така виртуозно, както със задачата би се справил пневматичният им еквивалент.

Ще е безсрамно от моя страна, ако не кажа две добри думи за интелигентните лазерни светлини, с помощта на чиято напредничава технология карането вечер вече е дисциплина, по-интересна от дневното, а способността им да разтоварят очите ми от нощната умора, намалявайки всички съпровождащи я рискове, предизвиква първичен респект към хората, обезпечаващи прогреса.

На този фон средното ниво на озвучаване отново е обезпечено от Harman Kardon, чийто 464-ватов усилвател клас D и 16 говорителя осигуряват вярното възпроизвеждане на 192-килохерцовия, 24-битов FLAC с царствения с диапазона и чистотата си глас на Даян Шур. В Red Cab to Manhattan от пищния „Friends for Schuur“ гласът й е като сребърно венецианско огледало на душата: сантиментален, страстен, игрив, техничен, бляскав – той има всички качества за джаз, поп, госпъл и блус. Това е елитът на женския вокал в наши дни, а Даян плува грациозно, редом до най-великите в джаза и попа едновременно.

Подходът на пенкилера

    Серия 8 Гран Купе вероятно е най-красиво нарисуваната кола в настоящата им гама. „Е, не е кой знае какво постижение“, биха възразили най-заядливите и лишени от чувство за мяра любители на кича, но дори и те няма да отрекат, че тъкмо този е един от автомобилите, чувстващи се най-добре и в кожата си на парадокс; парадокс, предопределен от възможното съчетаване на наглед непримиримите изисквания за гладкост, спортна същност, дълъг пробег и повече място за съхранение в един „подход на пенкилера“, който съумява да създаде голямо и луксозно дизелово GT с ясното съзнание, че не предлага най-интензивния фитнес уред на пазара.

Което съвсем не значи, че душата му не вибрира от енергия, ала самото обстоятелство, че при всички емисионни ограничения и бурното регулаторно време, в което живеем, BMW все пак са в състояние да направят добра висока, спортна дизелова лимузина само по себе си е история от рубриката на най-добрите новини.

Останалото, както винаги, ще откриете в сайта им.