Нови съставки в рецептата за галска дамаскиня
Когато преди повече от десет века на Клермонския събор във Франция папа
Урбан II отправя известния
призив „Dieu lo volti“ („Бог го желае“), той фактически дава сигнал за
организирането на военна кампания, имаща за цел връщането на Йерусалим на
християнството. Поелите кръста по пътя на кръстоносния поход рицари много бързо
обаче изпитали тактическото разчленяващо предимство на сарацините – винаги
острата като бръснач сабя дамаскиня. Тайната рецепта на дамаскинското
стоманолеене се губи някъде през XVIII век, но резултатът имал такива механични качества,
че според легендата с един удар сабята е разрязвала хвърлена във въздуха
копринена кърпа.
–
Независимо, че бе обособена като марка едва през 2014-а, DS
Automobiles бързо придоби
самочувствието на преоткривател на загубената през вековете рецепта на
дамаскинската стомана и днес е дръзко обявена за острото луксозно оръжие на PSA
Group – своеобразна сабя дамаскиня срещу
тромавите мечове на тежко бронираните тевтонски рицари от BMW, Daimler и Volkswagen. Първото изпитание – още преди началото на похода
на новата емблема – е да убеди автомобилния свят, както пресата, така и потребителите,
че заслужава да бъде поставена в една категория с германските тежкоатлети.
DS 7 Crossback е замислен именно като оръжие, с което френският
му производител се надява да издигне марката на следващо ниво. И въпреки, че
след отделянето им от Citroën с емблемата на DS се предлагат различни возила, то DS 7
Crossback е първият модел, който
новосъздаденият бранд проектира от самата кота нула.
В обстоятелството, че първият им автентично разработен модел е SUV не е случайно: C-SUV е сегментът с най-горещо търсене в Европа – там в момента са парите и там е най-добрият шанс да се печели. Това съвсем не означава, че начинаещата луксозна френска марка смята да се ограничава до облика на джипообразните: DS 7 Crossback е пръв в линия от шест модела, които предстои да бъдат пускани в поредица от шест последователни години, а на електрификацията им, както се досещате, е отредена централната роля.
И докато марката DS e още
в ранната си младост, тя естествено изпитва на гърба си мощното родителско
въздействие на PSA: Crossback споделя както платформата, така и силовата
си гама с други модели на Peugeot, Citroën и Opel. Така централният
въпрос е: достатъчно индивидуализиран ли е начинът, по който всичко това е
опаковано в новия модел, че да ни вдъхне вяра в амбициозните стремежи на
високата марка DS?
DS 7 Crossback
Мнозина, които са го виждали ще потвърдят: новият DS 7 Crossback е красив автомобил, но отвъд
привлекателните му визуални акценти дизайнът не е оригинален. Нещо повече:
бихте се надявали, че марка, придаваща такава важност на различността, е могла
да излезе с външност малко по-авантюристична и разчупваща от преоблеченото в
различни доспехи факсимиле на Audi Q5.
При цялата сковаваща ограниченост на безбройните стандарти и евродирективи,
с които новите коли следва да се съобразяват, когато дизайнерите рисуват
практични SUV кутии, в ръцете
им все пак остават немалко оригинални възможности да отличат продукта: при всичкия
му преднамерен дефицит на оригиналност тук все пак има разпознаваеми елементи
от поразителния концептуален DS Divine, особено отпред. Но за автомобил, пред който е поставена високата задача
да утвърди DS като
забележителна марка на крайно оживен пазар, в двуобемния силует на Crossback
откривам твърде много от
обикновената дериватна производност. Да, 180-градусовият
танц на светодиодните светлинни модули в сложно детайлираните корпуси на
фаровете при отключване са симпатично впечатляващ трик; с геометричната си фасетна
графика оригинални са и задните му светлини, ала общото оптично впечатление е
за познатост, макар и амбициозна.
Ако свалим оригиналната черупка, под нея ще открием дебют на новото
хибридно задвижване в платформата EMP2 на PSA: познатият от 508
четирицилиндров турбо бензин тук е настроен на 200 к.с.; партнира му
80-киловатов електромотор, заедно с който въртят предните колела през
8-степенен автоматик. Друг електромотор със сходни показатели в задната ос
обезпечава двойното предаване. Общата системна мощност става 300 коня, а въртящият момент – 520 Nm.
Единствената версия с двойно
предаване на модела ускорява 1825-те си килограма до 100 за 5.9, а в режим „zero
emission“ разположената в пода 13.2-киловатова
литиево-йонна батерия предоставя теоретична автономия до 58 километра и
максимална скорост от 135 км/ч.
Не така забележителна е конфигурацията макферсън/мултилинк на окачването,
но към нея е добавена нова технология, от която се очаква дивидент: наречена DS
Active Scan, системата използва
камера за анализ на пътната настилка, монтирана зад предното стъкло.
Предстоящата топография на пътя ще втвърдява или омекотява активните
амортисьори, така че шасито да пази присъствие на духа при всякакви неравности.
Вътре
За разлика от екстериора, в интериора на DS 7 Crossback откривам повече от оня авангарден
дух, който производителят твърди, че изповядва. Предлагат се четири интериорни
„вдъхновения“ (да се
чете: нива на оборудване),
всяко със своя цветова палитра и комбинация от материали. Кръстеното на
парижкия квартал с Лувъра и луксозните бутици Rivoli играе с ефекта на диамантено капитонираната кожа
в седалките, таблото и горната част на вратите. Тук вече спокойно можем да обобщим, че комбинацията
със стилно рамкираните вентилационни отвори, заетата от висшата мода специфична
алуминиева текстура в масивната централна конзола и въртящия се часовник в
таблото работи в полза на създаването на кабина, олицетворяваща луксозния
образ, преследван от DS. Централно
разположеният „плаващ“ 12-инчов чувствителен екран осигурява общуването между
човека и машината, а диамантената тема помага за разграничаване на добрата
иначе графика от тази в Peugeot и Citroën, въпреки че продукт с първокласни амбиции заслужава повече от дизайна
на инфоразвлечението си.
Навигацията му обаче е достатъчно интуитивна: има ред чувствителни на допир
бутони, осигуряващи полезни тематични преки пътища към функциите, а качеството
на дисплея обезпечава бистрота. Особено харесах графиката за разход на бензин и
ток. От скоростта на функционалния преход обаче може да се иска още – специфика,
споделена и от 12.3-инчовия шофьорски дисплей, част от чийто режими са
прекалено стилизирани за моя вкус. Дотук всичко вътре звучи много добре, стига
да не се втренчвате прекалено в долния етаж, където ще откриете доста твърда и
податлива на драскане пластмаса, опитваща се да компрометира внушението за
лукс. Не й го позволявайте.
Да тръгваме
От всички предлагани възможности за задвижване, макар и най-скъп, хибридът
подхожда на DS 7 най-добре –
не на последно място, защото добавя един последен пласт гладкост, която е в
духа на премиум амбициите му. Въпреки наднорменото си тегло, той е жив на ток,
а електромоторите доставят тишината и ускорението си при едно незаобиколимо
условие – да държите батерията винаги заредена. Освен, че гарантира емисии под
заветните 50 гр/км, с които ще ви пуснат до повечето нискоемисионни градски
зони в Европа (примирил съм
се, че ще остарея преди да видя такава в София), тя осигурява напълно приличния 40-километров
пробег (не са обещаваните 58,
но кой електромобил изпълнява обещанията си), който при наличието на съответната зарядна
инфраструктура ще обезпечи придвижване до и от офиса, ако все още го
използвате, с нулеви емисии.
Натиснете ли по-дълбоко педала на газта, ръкави запретва бензинът, а
електромоторите започват да го подпомагат, сваляйки напрежението от
конвенционалния двигател в най-интензивните режими – потегляне от място и
енергично ускорение при изпреварване. Изпреварването впрочем не е особено
предизвикателство с тая мощност, а работата на вътрешното горене се чува едва
при безмилостно пришпорване и в спортен режим, когато трансмисията най-после
започва да проявява повече охота към свалянето на предавки, а ускорението е
сравнимо с това на някои от по-породистите хечбекове.
Добре е да помним обаче, че DS Automobiles се борят за създаването на отличителна спокойна
атмосфера на борда – тази на големия френски автомобил, упражнение в което са
се справили с прилична вещина, ала пикът му не е тук: явно ще бъде в DS9. С първите 100 метра Crossback те поздравява по умерено обещаващ начин:
кара се с лекота, а воланното му предавателно число (3 оборота между двете крайни положения) е много индиректно, така че се чувстваш някак
далеч от предните колела, макар и не обезсърчаващо дистанциран. С ниски
скорости DS 7 се придвижва
меко и с адекватен на очакванията комфорт, ала въпреки че се справя с по-изтеглени
и големи неравности, шум от окачването се просмуква в купето при дисциплината
„градски паркур“, когато оставените на произвола на съдбата вътрешноквартални
улици се срещнат с екзотичния размер на гумите (205/50 R19), които добавят нюанс на тропот и блъскане в борбата си с асфалтовите
общински несполуки.
Това, че адаптивните амортисьори не са съвсем у дома си по бруталния
нашенски битум е малко странно, предвид използваната технология, което тук ще
значи да карате най-често в режим „Comfort“, в който амортисьорите изглеждат най-адаптивни,
за разлика от останалите два алгоритъма, към които се придържат в другите
режими на тунелния превключвател. „Sport“ вкоравява малко контрола на шасито, леко подобрявайки осезаемия крен,
като втвърдява и волана, но недотам, че да маскира вродената му склонност към
мекота и да превърне Crossback E-Tense в истински ангажираща за каране стомана.
Меката настройка на окачването означава, че ще трябва да приемете компромис
с улегналостта из безкрайните гребени и дупки по това, което е останало от
„магистрала“ „Хемус“, а острите им ръбове само подчертават чувството за тежест,
с което други шасита се борят по-сполучливо. Индиректният волан от своя страна
налага повече планиране и усилие преди атака на завой, отколкото ми се иска,
което ще рече, че придържането към бърза и стегната линия на завиване е
упражнение по-сложно, когато под краката ти живее шаси, орисано на смирение. В
специфичното усещане за сцепление съществен принос има изборът на тесни гуми,
направен в името на аеродинамиката и съпротивлението им на търкаляне. Всичко
това води до енергиен разход в много широк диапазон, зависим от режима и
обстоятелствата на каране: 0,5 – 20 kWh и 1,5 – 14 л/100 км, като бензиновият разход нараства паралелно с
повишаването на скоростта и изчерпването на заряда в батерията извън града.
Зареждах от контакта вкъщи – цели 8 часа, докато със 7,2-киловатовата домашна
зарядна станция времето спада до много добрите 105 минути.
Няма да съм аз, ако пропусна да кажа две изречения за аудиосистемата, чийто доставчик са доказаните френски повелители на аудиофилския звук от Focal със системата Electra. Педантично изработената й акустична архитектура включва общо 14 говорителя с три от запазените им технологии, захранвани от 12-канален, активен 515-ватов хибриден усилвател, клас AB/D. Комбинацията работи в полза на сочни и богати високи, чисто артикулиран глас и много стегнат, пълноценен бас. Въпреки че 24-битовия, 96-килохерцов FLAC на „Even the Pain“ от силния Club Nocturne на Yellowjackets би звучал съвсем на място по всяка smooth jazz радиостанция, тук има предостатъчно характер и енергия да го отличи от задръстените им със скука плейлисти. Джонатан Бътлър предава автентично усещане за родната си Южна Африка, а ирландският привкус и изненадващите клавишни акордни прогресии на Ръсел Феранте предизвикват прилив на ендорфин, неподлежащ на членоразделно описание – далеч отвъд двете хиляди в ценовата листа.
Да обобщим
Новородената премиум марка на PSA е още в ранните си дни и заради това очакванията към всеки неин нов модел
са по правило напрегнати. Може би твърде напрегнати, за да се престрашат със
смел и потенциално много продаваем
семеен SUV, както
мнозина биха предпочели.
Така DS 7 Crossback паркира
в един от по-монотонните парцели на сегмента като автомобил, който въпреки
грамотната си хибридизация, е истински смел и различен предимно в детайлите и
интериорните акценти, поднасяйки достойно приятен, ала лишен от щедрата си
щипка дързост транспорт. Да, притежава технология, която да го отличава, но
въпросът дали я използва убедително остава без категоричен отговор; питам се и
дали интересът, който предизвиква е достатъчно задълбочен, за да примами
потребление, съумявайки да защити и ценовата му премиум стратегия.
–
Опитвайки късмета си с далеч по-рисковия DS 5 преди време, в DS Automobiles очевидно са играли със съставките в
стоманената рецептура, от която този път са изковали не типичната за духа на емблемата
им галска дамаскиня, чийто авантюризъм би следвало да доминира, разсичайки
с един замах копринените кърпи на неверниците.
Подробностите ще откриете в сайта им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар