5 от 42: Volkswagen Caddy

 Най-после истинският нов модел

 

   Снимки: Volkswagen AG

42 – вместо увод

    Онези от вас, които са чели или пък просто чували за безсмъртния „Пътеводител на галактическия стопаджия", знаят, че в стартиралата като комедийно шоу книга на бившия актьор-любител и студент от Кеймбридж Дъглас Адамс имаше един гигантски компютър (Дълбока мисъл), който прекара 7,5 млн. години, разсъждавайки върху Живота, Вселената и Всичко останало, заявявайки тържествено накрая, че абсолютният отговор е… „42“.

  Caddy е гръбнакът на лекотоварната им гама

От 1978, когато тръгва по BBC Radio 4, една от великите глобални шеги не е загубила остротата си, а и не липсват примери, поддържащи я вечно зелена: първата модерна книга – библията на Гутенберг се състои от точно 42 реда; една от неофициалните исторически версии на американския национален флаг съдържа 42 звезди, Pink Floyd свирят заедно с Адамс на 42-ия му рожден ден, а в централите на Google и Церн има сгради, носещи името 42.

Оригиналният Caddy нито представлява ван, нито носи същото име; той започва живота си в завода в Питсбърг, Пенсилвания като пикап под име Rabbit, в което има смисъл: американският пазар исторически е доминиран от пикапите, макар и по правило много по-големи от дребничкия „заек“. Концепцията впоследствие мигрира към Европа, когато през 1982 от завода в Сараево за първи път слиза лекотоварното возило в актуалното до днес име.

На 42-та година от рождението на първата версия и над 3 милиона продадени двата поредни фейслифта най-после бяха наследени от истински нов модел – Volkswagen Caddy 5.

Caddy 5

    Този път действително нов, петото поколение Volkswagen Caddy представлява най-малкият ван в народната лекотоварна гама и в крайна сметка мигрира от далечните гени на Golf 4 към модерната платформа MQB: повече от когато и да било преди от завода в Познан излиза продукт с претенциите  за типологична близост с нрава на леките коли – с всичкия им инженеринг и последни технологии.

Външността на късата (4,50/1,86/1,83 м), пътническа версия на модела с най-високото ниво на оборудване Style съхранява типичния ванообразен, без малко еднообемен профил, максимизиращ вътрешното му пространство. Строгата геометрична външност на предшественика обаче е подложена на флуидно омекотяване (на което се дължи намаленото до 0,30 въздушно съпротивление), добавена й е обемна пластичност и е облагородена с естетични акценти, улесняваши плъзгането на погледа по високия му силует. Минималистичният преден дизайн със стеснени диодни светлини и предна решетка в духа на пчелната пита се допълва хармонично от видимите усилия за подобряване на аеродинамичната ефективност отзад с добре изглеждащи вертикални диоди и характерния вдлъбнат релеф на голямата електрически подпомагана (опция) единична задна врата. След провала на Mercedes-Benz с недостатъчно индивидуализирания и трудно защитаващ ценовата си премия Citan, VW Caddy зае самотно ролята на премиум продукт в компактния товаропътнически сегмент, а с външността си петото му издание обитава това пространство с още по-голяма убедителност.

Вътре преобладава характерната за вановете изправена и семпла подреденост, чиято задача е да усвои вътрешното пространство възможно най-добре, изпращайки напред шофьора. Интериорът е овладян от твърда пластмаса с голяма квадратура, най-горната част от която е с характерна „вафлена“ текстура, която й придава не толкова евтин, колкото алтернативен характер – хрумване на място. При все това, „Фолксваген“ са пренесли по-голяма част от концепцията на Golf VIII заедно с повечето от последните й технологични и ергономични акценти. Много от превключвателите са мигрирали без промяна, но част от тях (управлението на светлините и волана) са съхранили механичната си бутонна същност. Тук е 10 инчовият чувствителен на допир централен дисплей, част от дигиталния Innovision Cockpit, чиято задача е, заедно с този пред водача, да обезпечат достъп до безплатното приложение We Connect Plus, с чиято помощ колата се преобразява в гласово управляван смартфон. Като казах смартфон, мястото за индуктивното му зареждане в централната конзола е хитро като в ID.3.

Заедно с приятно капитонираните седалки с контрастен шев и надхвърлящи очакваната от прагматичен ван ергономия и настройки, общото впечатление в Caddy е за добре познатата от останалите модели логична подреденост и дискретна ориентация към водача, гарнирана с практични акценти като находчивата и безкрайно удобна ниша за вещи в горната част на таблото, чийто дизайнер заслужава крепко ръкостискане. Така пределната рационализация на материалния подбор и функционалността не дразни, а пространството наоколо е повече от изобилно, какъвто е и достъпът до него. Разбира се, че има основания за мрънкане по адрес на дигитализираното капацитивно управление на звука и климатизацията, но също така се разбира, че привикването към тях е въпрос на време и неизбежност. Позицията на седене и видимостта са първокласни, а воланът е много удобен; пространството за влизане през плъзгащата врата и сядане отзад е повече от достатъчно, въпреки че от функционалността на втория ред би могло да се желае още. За сметка на това панорамният покрив над него пък е истински просторен.

Отворите ли голямата задна врата, ще попаднете в потенциално огромно товарно пространство с правилна кубична форма и подлежащи на демонтиране седалки, когато имате нужда от максималния му капацитет от 2556 литра. Макар и олекотени в сравнение с предходното решение, те все още са тежки за изваждане, а тапицираният под определено е в духа на свободното време, не на  хамалогията, присъща на работните му версии.

Под капаците им, освен 1,5-литровият турбо бензин, обитават три версии на двулитровия дизел EA288-evo с двойна каскадна каталитична редукция, мощности между 75 и 122 к.с. и две скоростни кутии – 6-степенна механична и 7-степенен DSG автоматик с два съединителя. От двата най-големи, които имах шанса да опитам, впечатлението не е за чак толкова голяма разлика: дали нютоните ще са 280 или 320, а мощността 102 или 122 коня, ускорението в празно състояние е прилично; да, разликата е над 2 секунди, но субективното усещане е за по-малко – като естествено запасът от мощност при по-големия вдъхва повече надежда, че колата ще продължи да върви и с доста повече от собствените й надхвърлящи 1600-те килограми.  При всички случаи Caddy не е транспорт за енергично каране и въпреки ранната поява на въртящия момент ускорението (от място и междинно) дори не намеква за особена динамика, каквато не е уместно да очакваме от тая автомобилна порода впрочем. Както се досещате, в зависимост от натоварването и темперамента на каращия, разходът на гориво е в много широк диапазон – от под 6 до над 8 л/100 км, което е напълно в духа на повишената с над 10% енергийна ефективност на новия модел.

Механичната скоростна кутия е с дълги предавателни числа, прецизен къс ход на лоста и обичайното солидно усещане на трансмисиите им. Присъствието на 7-степенния автоматик с два съединителя е предназначено едновременно да приласкае цивилното, семейно потребление и да затвърди сегментните му премиум претенции. Както е обичайно за волфсбургския DSG, превключването му е бързо, гладко и неусетно, дори при потегляне.

Новости има в шасито: най-после пружини и отзад! Въвеждането на общата платформа е направило разликата в поведението толкова голяма, колкото между деня и нощта. Това е кола, опровергаваща кутиестия външен вид, доставяйки прилично сцепление през 17-цоловите си лети, двуцветни колела (предлагат се и 18) и изненадващо остри реакции. Преосмисленият, по-директен волан реагира бързо на подаденото от водача, докато страничният наклон, макар и осезаем (как иначе при кола с такава настройка на шасито и център на тежестта), остава добре овладян. Празният ван показва известна склонност към подскачане върху демонстрационните асфалтови неравности на Пътната агенция – особеност, която със сигурност подлежи на неутрализация с повече товар. Шум от вятъра в огледалата ще усетите с високо магистрално темпо, както и някой и друг вибрационен резонанс от твърдите пластмаси, но общото впечатление вътре е тихо и изискано по мерките на този клас утилитарни возила.

Не знам дали обърнахте внимание, но не казвам нищо за автономните системи, които тук са общо взето по последна мода. Причината е в обстоятелството, че разчитам на прилежността ви да ги изчетете за домашно, но има и друга, отвъд шегата, която дори ми е по-важна: при цялото ми възхищение от технологичния напредък и ентусиазираното му приемане спадам към школата на хората, които гледат на карането като на дисциплина, в която шофьорът е активната и водеща страна на специфично отношение между човек и машина, в което човекът доминира, не е пасивен пътник зад волана. 

 

По тази причина по правило изключвам или минимизирам всички джаджи, които ме лишават от права, започвайки с регулаторно задължителния, ала преднамерено усложнен за изключване асистент за поддържане на лентата: в държави като България, чийто асфалт постоянно ти сервира изненади, коригиращият импулс от волана по-скоро пречи на точната и бърза шофьорска реакция, отколкото да я улеснява. Изключването му обаче е кошмарно индиректно и свързано с пътуване из интерфейса за общуване с колата (след всяко палене), чиято богата функционалност не минава без усещането, че май не си давахме съвсем ясно сметка какво си пожелаваме, мечтаейки колите да се преобразят в компютри с колела. Ето ги и в този работлив сегмент, с цялата им своенравна прелест…

Абсолютният отговор – вместо епилог

   Трети в сегмента, той е по-скоро индивидуален, отколкото флотски избор, което го

държи далеч зад драстично по-достъпната му компактна, многоцелева конкуренция

   Volkswagen са единият от двойката исторически обитатели на европейския лекотоварен елит. Историята им в сегмента на практичните, работни возила е толкова ангажираща, че очакванията към всеки нов продукт са абсолютни като отговор на въпроса в книгата на Дъглас Адамс. Аз естествено не разполагам нито с изчислителната мощ, още по-малко с времето за размисъл на Дълбока мисъл, но познавайки го в развитие без грам риск мога да заключа, че появата на дългоочаквания истински нов модел на четирийсет и втората му година съвсем не е стандартно съвпадение.

Ако в него все пак има някакъв по-скоро местен наш проблем, той традиционно е във високото му ценово позициониране и стремежът то да бъде защитавано с възможно най-последователно упорство и изобретателност – задача истински предизвикателна на пазар с толкова ниска покупателна сила като България.

Тя предопределя и природата на основния му целеви клиент: собственикът на малък бизнес, за когото Caddy е едновременно основно сечиво за добавяне на стойност през работно време и равностоен компаньон в качествено прекарване на свободното – един съвсем сериозен комплимент.

Цялата останала информация ще откриете в сайта им.