България: Q1 2021

Ключовата дума крехкост

 

    Март бе чакан с голямо нетърпение: не само защото бележи края на първото тримесечие на новата година, а и защото дава първата по-смислена перспектива върху трансфера на процесите от миналата.

Едва ли ще има много изненадани, че след година лутане в пандемичния лабиринт глобалното пазарно възстановяване е колебливо и далеч не еднородно. Да, в Китай и особено в Щатите, където администрацията на Байдън току-що обяви плана да изхарчи 174 милиарда за електромобилни стимули и зарядна инфраструктура в следващите осем години, хоризонтът на потребителското доверие изглежда по-ведро, ала в Европа (там, където вече има първи резултати) далеч не е така: мартенска Италия, Франция и Испания бележат трицифрени ръстове в сравнения с шока от преди година, но никой не бърза да се радва. Дори Stellantis, за които стана ясно, че благодарение на силната си лекотоварна гама са изпреварили Volkswagen в Европа, едва ли ще прекалят с шампанското.

Причината има едно име: крехкост. Корени се в обстоятелството, че към пандемичните последствия март добави за разнообразие и нови изпитания, като пожарът в сграда N3 в завода на един от най-големите доставчици на чипове (над 20% пазарен дял) – Renesas Electronics. Не стига това, а четири дни по-късно в резултат на силна буря гигантският контейнеровоз Ever Given заби диагонално нос в пясъците на Суецкия канал, създавайки задръстване с библейски мащаб и трудни за остойностяване последствия. Няма никакво съмнение, че щетите върху веригата на доставките и производството, базирано върху допускането за часовникарска логистична точност (Just-in-time, знаете), ще бъдат големи, разнообразни и продължителни. Когато спедитори с мащабите на Maersk ви кажат, че ще имат нужда от седмици и месеци за анализ и оценка на щетите, положението изглежда меко казано сериозно.

    В навечерието на 1 април нямаше начин да се мине без майтапи, като комуникационния гаф с името на Volkswagen в Северна Америка, чийто изпълнителен директор Скот Кио се закле, че намерението е имало безобидно-шегаджийски характер. Майтап не само, че не се получи, но изтеклата миналия понеделник чернова на прессъобщението предизвика квазисензация, демонстрираща, че новооткритият афинитет към подражание на Елон Мъск на шефския етаж във Волфсбург, даже в ясно изразения му вкус към непопулярния сред сериозните автомобилисти жанр на водевила, набира обещаваща инерция.

Българският предизборен пейзаж също допринесе към жанра, най-вече с програмите на политическите партии, сред които управляващите се отличиха с най-близки до реалността, макар и все още лишени от дълбочина, теоретични схващания какво трябва да се прави. Какво по-конкретно чакаха в последните 11 години, за да не ги приложат е въпрос, който не очаквам някой да им зададе. В останалите програми, почитаеми представители на суверена, или няма нищо, или все пак в последния момент се е промъкнало някое наситено с неопределеност изречение. Причината за тая недостойна картина естествено сме ние, автомобилните хора, които с последователния си дефицит на самоуважение и амбициозност допуснахме на сектора не просто да се гледа несериозно, а направо да не бъде забелязван. И това е справедливият резултат.

Предчувствие за очертаващата се консумация на горчивите последствия под формата на маргинализация и потенциална екзистенциална заплаха за фундаментално важен сектор от транспортната ни система изглежда имат и в ААП, чието прессъобщение представляваше добро, макар и закъсняло с над поколение време, начало. То съдържа констатации, които няма как да не споделям, а предложението по същество е да се осигурят 50 млн. лева за насърчаване обмена на парка с идеята да обхване подмяната на 9 000 остарели коли. Това, което му липсва обаче, е цялостност и дългосрочен хоризонт. Докато от българската автомобилна общност не излъчим истински сериозен, съдържателен импулс за излизане от течното си агрегатно състояние на дълбока депресия, ще продължаваме да дъвчем материала за първи клас, дори след навършването на пенсионна възраст.

Тъжните контури на българска автомобилна картина имат ясни мартенски очертания: както очевидно сме свикнали, качеството на моторизацията ни продължава да олицетворява евроелита на срамните показатели.

Започвам с тенденциите при новите и употребявани автомобили, все така категорично фаворизиращи вторите, чието търсене в условия на законодателна леност и немощно потребление дава недвусмислени сигнали за възстановяване. 

 

 

Не така стои въпросът с новите автомобили, чийто мартенски ръст се обяснява с фактори като слабия миналогодишен март (над -45% в очакване на дълбокия априлски срив), натрупаното задържано търсене и работният ден в повече. Нашите положителни резултати са аналогични с тези в първите цитирани европейски пазари и по отношение на невъзможността да възстановим нивата от 2019-а, докато обоснованото предположение, че разликата ще се запази не е въпрос на тънък професионализъм или свръхестествени способности, а на най-обикновена логика.

 

 

В класацията по марки водят обичайните заподозрени; приятна за окото гледка, от която бяхме отвикнали, е разреждането на червения цвят в промяната спрямо 2020. Колко устойчива ще е тя в огромна степен представлява извънавтомобилен въпрос, чийто първи компонент е устойчивостта на следизборната политическа ситуация.

 

 

Каквато и да е тя обаче, запасите от реекспортна толерантност на производителите изглеждат на изчерпване, което е съвсем естествено: въпреки, че показателите ни са в сферата на статистическите им грешки, на критичен преглед явно са подложени и най-малките пролуки, през които изтичат пропуснатите приходи под формата на по-ниски дилърски цени. Както личи от пределно ниските исторически нива на обратния износ, мълчаливата търпимост към него в името на подкрепа за дилърската жизнеспособност изглежда на изчерпване.

 

 

Докато не изправим държавата си на крака, понятието електромобилизация ще отразява процес, развиващ се някъде другаде – у съседите Румъния и Гърция включително. Без модерно, просветено и дългосрочно виждане за излизане от настоящото състояние на мобилността ни, съответната положителна регулаторна координация с реконструкцията на другите обществени системи, развитие на инфраструктурата и качествена промяна в същността на автомобилното потребление, ще си останем вечните възпитаници на училището за деца със специални образователни потребности.

 

 

Повод, за което ни дава както структурата на автомобилния ни парк по вид на задвижващите системи, в които преобладават старите дизели и газифицирани бензини,

 

 

така и тенденцията в нарастването на средната възраст на автомобилите ни – упражнение, в което показваме непозната за останалите аспекти от националния ни характер амбициозна, твърда решителност.

–

    Така по силата на някаква ирония България през март се вписа в глобалната автомобилна дефиниция за крехкост.